М О Т И В И
към ПРИСЪДА №........ от 05.06.2018 година
по НОХД №160/2019година на
Районен съд – Свиленград
С Обвинителен акт по
Досъдебно производство /ДП/ №296/2018 година по описа на РУ
– Свиленград, преписка с вх.№241/2018 година по описа на
Районна прокуратура – Свиленград, Стефка Стоянова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград
повдига обвинение:
на Г.Р.Я. с ЕГН: **********,роден
на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, с основно образование, неженен, безработен,
осъждан, за това, че за
периода от
месец Декември, 2016 година до месец Юни, 2018 година включително в град
Любимец, обл.Хасково, след като е бил осъден с влязло в сила на 12.08.2009 година Определение № 119 от 05.08.2009 г. за
одобряване на спогодба по гражданско дело № 154/2009 г. на Районен съд
гр.Свиленград, да издържа свой низходящ - сина си В.Г.Я., роден на *** г., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 19-месечни вноски по 100.00 /сто/ лева месечно, всичко: обща
стойност 1900.00 /хиляда и деветстотин/ лева - престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс.
След изслушване на страните по
въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК ,съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,като е
допуснал и поправка
на очевидна фактическа грешка допусната в обвинителния акт на основание чл. 248а, ал.1 от НПК, като в Обвинителния акт на лист 3 от него на последния ред
думите „ ноември 2018 г. вкл.“ , да се четат „ноември 2016 г.вкл.“.
Участващият по
делото прокурор, поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт. Изразява становище
същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло
потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на
процеса, както и установени съставомерните –обективни и субективни
признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация,така също
и неговото извършване и авторството му в
лицето на подсъдимия. Поради това, прокурорът пледира за признаването му за
виновен и осъждането му, като му бъде наложено предвиденото в чл.183,ал.1 НК
наказание, което да се индивидуализира при условията на чл.54 НК, с оглед продължителния период на неплащане на
издръжката на детето –сочено за отегчаващо обстоятелство. Представителя на РП Свиленград предлага на съда на подсъдимия да бъде
наложено наказание Пробация,като визира две конкретни мерки и размерите им.
Подсъдимият Г.Р.Я. се явява лично и с адв.М..
Същият се признава за виновен по така повдигнатото обвинение,но сочи че поради
влошеното му здравословно състояние бил в обективна невъзможност да изплаща
присъдената му издръжка,тъй като бил неработоспособен.
Защитникът му пледира за оправдаване
на подсъдимият. Твърди се от същият ,че подзащитният му бил в обективна
невъзможност да изплаща присъдената издръжка,тъй като бил неработоспособен.
Отделно от това защитникът на подсъдимия,счита че подписаната спогодба между
страните и одобрена от съда била с
характер на договор и не обвързвала същият ,съгласно европейското
законодателство и именно по тези доводи моли съда да оправдае същият по така
повдигнатото обвинение. Алтернативно пледира,съдът да му наложи наказание Пробация в размер близък до
минималния.
Гражданскоправни
претенции не са допуснати за съвместно разглеждане в наказателния процес.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които
анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, подсъдимият е осъждан 3 пъти,както следва 1.по НОХД №57/2007г.на РС Първомай в сила от
14.05.2007година по което му е наложено наказание глоба,като е отразено,че
глобата е платена на 26.04.2007г. ; 2. По НОХД
№1008/2014г. на РС Свиленград в сила от 06.02.2015година ,като на основание
чл.183,ал.3 от НК не е наложено наказание и 3. по НОХД №368/1998год. по описа на РС Стара загора, в сила на 11.12.1998г.
на наказание ЛС в размер на 2години и 6месеца.
Видно от
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимият е е
декларирал,че получава доходи,посочил е че живее на семеййни начала с лице от
женски пол и не притежава на свое име движимо или недвижимо имущество.
По
досъдебното производство е приложена и характеристична справка,касателно
подсъдимия,видно от която същият системно злоупотребява с алкохол,не е в добри
отношения със съселяните си,има склоност към хазарт и посещава игрални
зали.Работи във фирма, занимаваща се със земеделие. Не се издирва от
полицията,но има криминална и съдебна регистрация.
Подсъдимият Г.Р.Я. и свид. М.Х.Г.
заживели на семейни начала от 2006 година в къщата й в гр.Любимец, обл.Хасково,
находяща се на ул.“Орбита“ № 42. От
съвместното им съжителство, на *** г. се родил синът им – малолетния свид. В.Г.Я. ,който след
раждането си около деветмесечна възраст ,тъй като често боледувал се
констатирало,че страда от бронхиална астма и впоследствие бил освидетелстван
с решение на ТЕЛК. След
раждането на детето на неустановена дата подс.Г.Р.Я. заминал за Р.Гърция да търси работа, като през 2009 година останал да работи и да живее
там. Отношенията между свид. М.Г. и подс.Г.Р. се били влошили и през първата половина на 2009 година те
се разделили,тъй като свидетелката разбрала,че същият заживял с друга
жена,въпреки фактическото съжителство с нея и роденото им дете. Свидетелката Г. продължила да се грижи сама за малолетния В.Г.Я.,
като двамата останали да живеят в дома й
в град Любимец.
Същата
подала искова молба в РС Свиленград за
определяне на родителските права спрямо детето
В., режима на виждане с него и издръжката, необходима за детето. По така подадената молба от свид. М.Х.Г. било образувано гр.дело № 154
по описа за 2009 година на
РС-Свиленград по което с Определение №
119 от 05.08.2009 г. влязло в законна сила на 12.08.2009 г., поради постигната
между страните спогодба ,упражняването на родителските права спрямо малолетното
дете В. Г.Я. били предоставени на майката – свид.М.Х.Г., а подс.Г.Р. бил осъден да заплаща на
последната, като майка и законен представител на малолетното дете В.Я. издръжка
в размер на 100.00 лева месечно до
навършване на пълнолетие от детето или настъпване на други обстоятелства,
водещи до прекратяване или изменение на плащането.
След като подс.Г.Р.Я. бил осъден да заплаща
месечна издръжка за малолетния свид.В.Я., той давал парите за определената издръжка лично на свид.Г., като всеки път й плащал различни суми пари и двамата не изготвяли разписка или друг
удостоверяващ плащането частен документ.
Тъй като подсъдимият не изплащал редовно дължимата от него издръжка
на свид.М.Г., като
майка и законен представител на детето В.Я., тя подала жалба до РП-Свиленград и било
образувано и проведено наказателно производство срещу подс.Г.Р.Я. за престъпление
по чл.183 ал.1 от НК, а именно това по
НОХД № 1008/2014 г. по описа на
РС-Свиленград.
На 21.01.2015 година подс.Г.Р.Я. предоставил лично на
свид.Г. сумата от 1900.00 лева, която
представлявала платени 19-месечни парични вноски по 100.00 лева месечно за
детето В. за периода от месец Март, 2013 година до месец Септември, 2014 година
включително, за което съставили и подписали разписка от 21.01.2015 г., съгласно която, получените
пари са за неплатената издръжка, за която било образувано наказателното дело с № 1008/2014 г. по описа на РС-Свиленград/л.100 и
на л.104г/.
Предвид този факт, с Присъда № 3/22.01.2015 г., влязла в сила на 06.02.2015 г. по НОХД №
1008/2014 г. по описа на РС-Свиленград, подс.Г.Р.Я. бил признат за
виновен за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, затова, че в периода от месец
Март, 2013 г. до месец Септември, 2014 г. включително в град Любимец, след като
е бил осъден с Определение № 119 от 05.08.2009 г. за одобряване на спогодба по
гражданско дело № 154/2009 г. по описа на РС-Свиленград, влязло в законна сила
на 12.08.2009 г. да издържа свой низходящ - сина си В.Г.Я., роден на ***
г., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 19-месечни
вноски от по 100.00 /сто/ лева всяка, възлизащи на обща стойност 1900.00 лева.
На основание чл.183, ал.3 от НК на подс.Г.Р.Я. не му било наложено
наказание за извършното
от него престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
След
месец
Септември, 2014 г. до месец Октомври, 2015 година подсъдимият продължавал да не
плаща дължимата издръжка за свидетеля В.Я.. На 16.11.2015 година обаче подс.Г.Р.Я. предал на свид.Г. общата сума от 1200.00 лева,
представляваща 12-месечни издръжки от 100.00 лева месечно. Подс.Г.Р.Я. и свид.Г. съставили и
подписали разписка от 16.11.2015 г., в която било отразено, че сумата
представлява месечната издръжка за детето В.Я. за периода от месец Ноември,
2014 година до месец Октомври, 2015 година включително/л.104в/.
През месец Ноември, 2016 г. подс.Г.Р.Я. предал лично на свид.Г.
сумата от 1000.00 лева, представляваща издръжка за 10 месеца по 100.00 лева
месечно, като за тази дадена сума не изготвили и не подписали никакъв документ.
През същата година – 2016-та, на
неустановена дата, свид.Г. получила лично от подс.Г.Р.Я. сумата от още 400.00
лева, представляваща издръжката за четири месеца считано от месец Август, 2016
година до месец Ноември, 2016 година включително. Последната вноска, която подсъдимият
платил за издръжката на детето В.Я. била за месец Ноември, 2016 г.включително.
По този начин подсъдимият заплатил 26-месечни
вноски, считано от месец Октомври, 2014 г. до месец Ноември, 2016 г.
включително.
След това подс.Г.Р.Я. спрял
да плаща издръжката, която се дължала за
малолетното му дете В.Я., въпреки, че бил осъден да плаща издръжка, съгласно
влезлия в законна сила на 12.08.2009 г. съдебен акт - Определение № 119/05.08.2009 г. за одобряване
на спогодба по гр.дело № 154/2009 г. по описа на РС-Свиленград.
По този повод на 27.02.2018 година свид.М.Х.Г. подала жалба
в РП-Свиленград.
По ДП била изискана справка от
Съдебно изпълнителна служба при РС Свиленград,като от изготвената справка с изх.№ 4573/14.06.2018 г. от
Съдебно-изпълнителна служба при РС-Свиленград е видно, че в СИС при
РС-Свиленград има образувано изпълнително дело № 44/2009 година на основание Изпълнителен лист от 16.09.2009 г., издаден
по гр.дело №154/2009 година по описа на РС- Свиленград с длъжник Г.Р.Я. и
взискател - М.Х.Г., съгласно която справка издръжката от Я. била платена до
месец Септември, 2014 година включително /л.142/. Съгласно същата справка след
този месец по изпълнително дело № 44/2009 г. по описа на СИС при РС –
Свиленград, нямало постъпили други суми от длъжника - подс.Г.Р.Я.,като
копие от изпълнителното дело е приложено по досъдебното производство .
Подсъдимият бил привлечен с постановление от 14.08.2018г. за извършено
от него престъпление по чл.183,ал.1 от НК,като по образуваното наказателно
производство,същият представил експертизи,касаещи здравословното му състояние,а
именно:
Епикриза от
клиника по пумология УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД гр.Пловдив,видно от която подсъдимият
е приет в отделението на 25.02.2015година
и изписан с подобрено общо състояние на 27.02.2015г.с окончателна
диагноза-кръвотечение от дихателните пътища,като на датата на изписването му е
извършана образна диагностика –компютърна томография на гръден кош;
Етапна
епикриза от отделение по анестезия и интензивно лечение към МБАЛ –Свиленград
ЕООД,видно от която подсъдимият е
постъпил на 25.02.2015г. и изписан
на същата дата с подобрение с окончателна диагноза-Обс.белодробен
тромбоемболизъм;
Епикриза от
клиника по хирургия към УМБАЛ гр.Пловдив,видно от която подсъдимият е постъпил
на 06.04.2016г. и изписан след
оперативно лечение здрав на
12.04.2016година с диагноза –камъни на жлъчните пътища с холицистит;
и Епикриза
от клиника по хирургия към УМБАЛ гр.Пловдив,видно от която подсъдимият е
постъпил на 20.02.2017г. и изписан
след оперативно лечение - здрав на 27.02.2017година
с диагноза –перитонеални сраствания.
В хода на разследването било изпратено искане до Адм.съд
Хасково за разкриване на данъчна и осигурителна информация на основание
чл.75,ал.1,т.1 от ДОПК касателно подсъдимия за периода 01.11.2016г. до месец
юни 2018г.,като искането е уважено,видно от Определение №50/05.07.2018година
постановено по адм.дело №662/2018г. по описа на ХАС/108-109/.
Видно от писмо от 25.07.2018г.
на НАП,ТД на НАП Пловдив,офис Хасково в периода от 01.11.2016г. до
30.06.2018година липсват данни за регистрирани трудови доходи за
подсъдимия/л.105а/.
Тъй като пострадал от
извършеното престъпление е малолетно дете по досъдебното производство е бил
изискан социален доклад за същото,като видно от приложения ,след проучване на
семейството се установило,че детето е с 50 % ТЕЛК,като за детето основно грижи
поема майката.
По досъдебното производство
е налично и Удостоверение за раждане на малолетния свидетел В.Г.Я..
Изискана е била информация
от ОД на МВР Хасково,отдел Административен дали на името на подсъдимия има
регистрирани МПС-ва,като видно от постъпилата такава/л.123/ в автоматизираната
система няма данни за такива.
Също е била изискана
информация от Агенция по вписвания дали на името на подсъдимия има регистрирани
фирми,като видно от постъпилата такава/л.125/ в търговския регистър и регистър
Булстат ,лицето не било регистрирано като търговец и не притежавало дялове от
търговски дружества.
Изискана било също
информация от Агенция по вписвания,служба вписвания дали на името на подсъдимия има вписвания в
службата,като видно от постъпилата такава/л.128 до 140вкл./за периода
22.04.2002г. до 14.06.2018година има вписани множество анекси и договори за
наем на земеделски имоти,находящи се в землището на село Левка.
Съобразно
горецитираното и събраните по досъдебното производство доказателства било
прието за установено ,че подсъдимият не е изплащал редовно
задължението си и бил изплащал различни по размер суми. Същият бил изпълнил
задължението си за месечната издръжка до месец Ноември, 2016 година включително,
но от началото на месец Декември, 2016 година до месец Юни, 2018 година включително
той не бил изплатил нито една месечна вноска от по 100.00 лева, тъй като изплатената на 16.11.2015 г. сума в размер
на 1200.00 лева /12-месечни вноски/ била
относима към месец Октомври, 2014 г. и представлява платената издръжка,
включително до месец Септември, 2015 г. А платената през 2016 година обща сума от 1400.00 лева,
състояща се от две получени от свид.Г.
суми, съответно 1000.00 лева и 400.00
лева или общо 14-месечни вноски, била
относима към месец Октомври, 2015 г. до месец Ноември, 2016 година включително.
Общата дължима сума за този период за издръжката за неговия син – свид.В.Я.
била общо 1900.00 лева, т.е. 19-месечни вноски по 100.00 лева месечно,поради което наблюдаващият прокурор е внесъл в съда настоящото обвинение.
В съдебно заседание са
представени от представителя на РП Свиленград и приети като доказателство по
делото :
писмо от ТД на НАП
Пловдив,офис Хасково,видно то което подсъдимият бил декларирал доходи за
2017година по ГДД по чл.50 с вх.№2600и0151470/30.04.2018г., като е отказано да
бъде посочен размера на декларираните доходи,тъй като се изисквало съгласието
на декларатора;
писмо от Министерство на
земеделието,храните и горите,Областна служба Земеделие –гр.Свиленград,видно от
което на името на подсъдимия има регистрирана 1 брой дългосрочен договор за
наем,касаещ недв.имот в село Левка,като за същият имот имало представено
заявление по чл.70,ал.1 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019г. едногодишен
договор за пренаемане от подсъдимият като пренаемодател,като към писмото са
приложени двата броя договори;
писмо от Министерство на
земеделието,храните и горите,Областна служба Земеделие –гр.Любимец,видно от
което на името на подсъдимия няма подадени и регистрирани договори за наем/аренда
за земеделски земи в землището на община Любимец;
и справка от Служба
вписвания-Свиленград за периода 22.04.2002г. до 13.05.2019г. на името на
подсъдимия,видно от която /от стр.8 до
стр.15 от разпечтката от справка по лице/ подсъдимият е сключил договори за
наем за множество земеделски имоти,находящи се в землището на село Левка,като
всички договори за със срок 6години и са
сключени в периода 2014-2015г.
По този начин, с оглед
размера на дължимата месечна издръжка и момента на възникване на задължение за
плащането й, като доказани за напълно и изцяло платени, следва да се приемат
общо 26
месечни вноски от всички дължими, считано от м. октомври 2014г – месец
,който не е обхват от обвинението по предходно наказателно дело НОХД№ 1008/2014 г. по описа на РС-Свиленград до
месец ноември,
2016г.
включително. Фактът на плащането на 26
вноски от издръжката за детето се признава недвусмислено и се потвърждава от писмените
доказателства по делото,а именно дедин брои разписка /разписка от 16.11.2015г. за сумата
в размер на 1200лева/,както и отпоказанията
на св. М. Г.
– др. родител, чрез комуто се дължи изплащането й,която е признала ,че през месец Ноември,
2016 г. подс.Г.Р.Я. и предал сумата от
1000.00 лева, представляваща издръжка за 10 месеца по 100.00 лева месечно, като
за тази дадена сума не изготвили и не подписали
никакъв документ,както и че през същата година – 2016-та, на неустановена дата,
Г. получила лично
от подс.Г.Р.Я. сумата от още 400.00
лева, представляваща издръжката за четири месеца считано от месец Август, 2016
година до месец Ноември, 2016 година включително. Последната вноска, която
подсъдимият платил за издръжката на детето В.Я. била за месец Ноември, 2016
г.включително.Пред съдебният състав св.Г. недвисмислено заяви,че към датата на съдебното заседание подсъдимият
й дължи неплатени месечни вноски за малолетното им дете за период около 2години
и 6-7месеца ,като този период обхващал и визирания в обвинителния акт ,като
същата е категорична,че той е бездействал,респективно не е заплащал на падежа
дължимите за детето месечни издръжки,въпреки,че е имал средства,тъй като
работел ,но не на трудов договор,а отделно от това е бил напълно наясно,че
детето му е с ТЕЛК,но въпреки това бил споделял,че няма да заплаща дължимата
издръжка.
Така извършените плащания,
доколкото в случая длъжникът – подсъдимият не е указал конкретно
(поне от писмените доказателствени средства не е видно) кое свое месечно
задължение погасява, по общото правило от гражданския закон –чл.76 ЗЗД,
интерпретирано в аспекта на наказателното право, следва да се ценят за относими
към погасяването на най-старите(най-рано възникнали) и в този смисъл
най-обременителните за него задължения, т.к. тяхното неизпълнение и в броят им
на повече от две, влече след себе си
наказателна отговорност. В тази насока са разясненията дадени в Решение №
484/16.10.1980 г. по н. д. № 486/1980 г., I н. о. В случая това са първите
дължими вноски, след влизането в сила на Присъда № 3/22.01.2015 г., влязла в сила на 06.02.2015 г. по НОХД №
1008/2014 г. по описа на РС-Свиленград,които не са били обхванати от
обвинението,а именно-от месец октомври 2014год. до м. Ноември 2016г, включително – общо 26 месечни издръжки,
които се покриват с посочените изплатени
суми с разписка и на ръка.
Иначе
казано, при инкриминиран минимум от поне
две неплатени месечни вноски, за да е налице престъпление по чл.183,ал.1 НК,
както и дължимост на месечната издръжка на низходящият, по силата на осъдителен
съдебен
акт, считано от месец октомври 2014год, така доказаните за извършени
плащания погасяват месечните вноски за издръжката на детето, считано от месец октомври 2014год и в общия си сборен размер
покриват задълженията на подсъдимия (от посочената начална дата) до месец ноември
2016г,вкл. Т.е. общо платени са 26
месечни вноски за издръжката на малолетният В.Г.Я.,
което съдът приема за доказано.
От
тук, следователно определяем е
инкриминираният период на повдигнатото обвинение, което обхваща времевия
отрязък от месец декември 2016г,
до месец юни 2018г,
включително, през който подсъдимият
дължи издръжка по силата на съдебно решение/съдебна спогодба
/
и за който следва да бъде наказателно отговорен за съзнателно неизпълнение на
това си задължение по отношение на своят низходящ – син,
равняващи се на общо 19 бр. месечни вноски за издръжка. В
цифрово изражение и парична равностойност, съобразно размера на присъдена
месечна издръжка съгласно съдебното решение, посочените неплатени 19 вноски,
се равняват сборно на сумата 1900
лв.
По делото не са установени
данни, с оглед събраните доказателства, в инкриминирания период, както и
понастоящем да е отпаднало основание за плащане на месечната издръжка на детето
В.Г.Я..
Също
така липсват данни в хода на предварителното производство подсъдимият да е
изпълнил задължението си за плащане на дължима издръжка, в указания по-горе
сумарен размер от 1900 лв. за
детето.
Такива
доказателства не се ангажират и в съдебната фаза, като в обясненията си дадени в съдебното производство подсъдимия признава обстоятелството да не притежава документи, респ. писмени
доказателства за др. допълнително платени суми, каквито твърди да е плащал
доброволно, преди образуването на настоящото наказателно производство.
Действително, подобни фактически твърдения се индицират и в показанията на разпитаната
свидетелка –св. М. Г. – бившата съжителка на подсъдимия.
Ето
защо, същите и не установяват валидно погасяване на конкретното задължение за
издръжка в посочения в обвинителния акт размер .
Или, установен е един отрицателен факт, докато в случая релевантният подлежащ
на доказване е положителен – фактът на изпълнението, преценката за който е в
зависимост от положителното установяване на извършената престация от длъжника(подсъдимият осъден да
плаща издръжка), която следва и да е точната, по вид и размер, както и по време и субект – кредитора на когото се дължи. Погасяването на
едно задължение означава удовлетворяване на кредитора, следователно и за да е налице
погасителен ефект, престацията, в случая паричната сума следва да е получена от
кредитора, какъвто се явява детето на което се дължи издръжка, чрез неговия
законен представител – родителя упражняващ родителските права.
Поради
това, въз основа на наличните доказателства, съдът формира безпротиворечив
правен извод и приема за установено, че подсъдимият не е изпълнил задължението
си за плащане на дължимата месечна издръжка, по отношение на 19
месечни вноски и в инкриминираната равностойност
в размер на сумата 1900лв-общо, през периода м.декември
2016г, до м. юни
2018г.вкл.,
така както се твърди в обвинителния акт. Последното, несъмнено сочи неизплащане
на повече от две месечни вноски.
Така описаната
фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото гласни
доказателства, както и писмените приобщени по надлежния ред -чл.283 НПК и тези приети в о.с.з. В тази насока кредитираха се – Удостоверение
за раждане, препис
от Определение № 119 от 05.08.2009 г.
влязло в законна сила на 12.08.2009 г.постановено по гр. д. № 154 / 2009г по описа на РС
–Свиленград; справка с изх.№
4573/14.06.2018 г. от Съдебно-изпълнителна служба при РС-Свиленград и копие от
изпълнителното дело;
писма от НАП,
разписка от 21.01.2015 г.; разписка от
16.11.2015г.; Епикриза от
клиника по пумология УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД гр.Пловдив ; Етапна епикриза от отделение по анестезия и интензивно
лечение към МБАЛ –Свиленград ЕООД ; Епикриза от
клиника по хирургия към УМБАЛ гр.Пловдив ; втора Епикриза от клиника
по хирургия към УМБАЛ гр.Пловдив ; Определение №50/ 05.07.2018година
постановено по адм.дело №662/2018г. по описа на ХАС ; писмо от 25.07.2018г. на НАП,ТД на НАП Пловдив,офис Хасково ; социален
доклад от Дирекция съциално подпомагане,отдел закрила на детето ; справка от ОД на МВР Хасково,отдел Административен ; информация от Агенция по
вписвания ; информация от Агенция по вписвания,служба вписвания; писмо от ТД на
НАП Пловдив,офис Хасково; писмо от Министерство на земеделието,храните и
горите,Областна служба Земеделие –гр.Свиленград;писмо от Министерство на
земеделието,храните и горите,Областна служба Земеделие –гр.Любимец; втора
справка от Служба вписвания-Свиленград за периода 22.04.2002г. до 13.05.2019г.
на името на подсъдимия; саморъчна ДСМПИС на подсъдимия; справка за съдимост,ведно с бюлетини към нея и характеристична справка.
От
кръга на гласните доказателствени средства, съдът цени и кредитира показанията
на св. М. Г. и В.Г. – изцяло. Показанията на св. М. Г. /родителят
упражняващ родителските права/, съдът възприе изцяло с доверие, считайки ги за
обективни и напълно правдиви, тъй като те не разкриват противоречия –вътрешни
или помежду си, систематизирани и
логични са, като същевременно и
са в цялостна корелация с писмените доказателствени източници, които ги
подкрепят, от тук и обосновано съждението за тяхната достоверност. Св.Г. сочи,че знаела за
здравословните проблеми на подсъдимият,поради което проявявала търпение при
забавяне от негова страна на дължимите месечни издръжки,но същият въпреки че
работел ,което обстоятелство знаела от различни лица,в това число и негови
колеги,то същият не заплащала дължимата месечна издръжка и тъй като периода бил
голям тя се принудила да попаде жалба в прокуратурата. Именно нежеланието и
неплащането на издръжката от негова страна оформило у св.Г. мнение,че било
безпредметно да завежда дело за увелечение на размера,доколкото била наясно,че
сумата от 100лева бил много под минималния визиран в закона. Малолетния свидетел
–пострадал от престъплението пред съдебният състав,сочи че единствено майка му
се грижи за него,като по негово мнение баща му не го искал и не му плащал
издръжка. Твърде си ,че единствено през 2018година,когато видял баща си в
гр.Любимец,същият му бил дал 5лева. За други суми малолетният свидетел нямал
знание да са платени от баща му във връзка с присъдената месечна издръжка.Както
се посочи, показанията на двамата свидетели
са обективни и напълно правдиви,тъй като взаимно не си
противоречат,систематизирани и логични са ,а от друга страна се подкрепят от
останалият събран по делото доказателствен материал,в частност писмените
такива,поради което се кредитират от съда с доверие.
Не така стои въпросът с показанията на рапитаната в
съдебно заседание св.В.Ф.Г./майка на подсъдимия/ и с обясненията на самият
подсъдим Г.Р.Я. пред настоящият съдебен състав.Свидетелката твърди,че доказато се
пенсионарала като сочи период 2014-2015година,подсъдимият работел в селото
тегък физически труд,но от 2016година започнали неговите здравословни
проблеми,което наложило ,тя и нейната майка да му дават парични средства за
операции,за издръжката му ,както и полагали грижи за него,тъй като същият не
можел да се гледа и издържа.Подсъдимият излага обяснения в подобна насока,като
твърди,че поради влошеното му здравосолвно състояние не работел,а паричните
средства за издръжката му и за детето,което му се родило от жената с която в
момента съжителствал,били именно от фактическата му съжителка. Сочи също,че бил
взел заеми в размер на около
12 000лева. В същото време обаче,видно от представените от самият подсъдим
две от епикризите се установява,че същият е постъпвал в болница през месец
февруари 2015година, през април 2016година ,както и през февруари 2017година.
Безспорно същият е имал здровословни проблеми,но видно от приобщените епикризи
се установява,че същият е бил изписван в добро здровословно състояние, респ.здрав,
няма забрани за полагане на труд,а единствено има предписания и по четирите
епикризи за спазване на хранителен режим.Дори и да се приеме,че след оперативен
подход подсъдимият е следвало да се възстановява,то нелогично и неправдиво
звучи твърдението,както на свидетелката/неговата майка/,така и твърдението на
подсъдимия,че в такъв дълъг период от близо 2 години,същият е бил в
невъзможност да полага труд,още повече,че тези им твърдения се опровергават
както от показанията на разпитаната по делото св.М.Г.,така и от събраните п о
делото писмени документи,в частност писмо от ТД на НАП Пловдив,офис Хасково,видно то което подсъдимият бил
декларирал доходи за 2017година по ГДД по чл.50 с вх.№2600и0151470/30.04.2018г.
и справка от Служба вписвания-Свиленград за периода 22.04.2002г. до
13.05.2019г. на името на подсъдимия,видно
от която /от стр.8 до стр.15 от разпечтката от справка по лице/ се
установява ,че подсъдимият е сключил договори за наем за множество земеделски
имоти,находящи се в землището на село Левка,като всички договори за със
срок 6години и са сключени в периода
2014-2015г. В тази си част, те са лишени от
каквато и да е доказателствена подкрепа и остават напълно изолирани от
останалите доказателствата.. Ето защо, съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия Г.Р.Я. и показанията на св.В.Ф.Г./майка на подсъдимия/, в обсъдената
им част, считайки за изцяло защитна позиция, като ги изключи и не ги обсъжда
при формиране на фактическите и правни изводи за постановяване на присъдата.
От така изложената по-горе фактическа
обстановка могат да се направят следните правни
изводи:
За
да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна
страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима
съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два
месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице.
Престъплението
по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние
във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от
време.
Анализът на така установените факти,
сочи за безспорно доказано осъществяването от страна на подсъдимия на
престъпление по чл.183,ал.1 НК, в неговите съвкупни съставомерни признаци –
обективни и субективни. И това е така, т.к. доказа се, в периода от месец Декември, 2016 година до месец Юни, 2018 година включително,
подсъдимият Г.Р.Я., след като е бил осъден с влязло в сила
на 12.08.2009 година Определение № 119 от 05.08.2009 г. за
одобряване на спогодба по гражданско дело № 154/2009 г. на Районен съд
гр.Свиленград, да издържа свой низходящ - сина си В.Г.Я., роден на *** г., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 19-месечни вноски по 100.00 /сто/ лева месечно, всичко: обща
стойност 1900.00 /хиляда и деветстотин/ лева .
Осигурена
е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат
възможно най-благоприятни условия за
неговото отглеждане и получаване на образование.
Защитено е и правото на родителя за принос и
оказване материална подкрепа на неговото дете.
Законът
изрично не изисква като задължителен признак на престъплението наличието на
изпълнително производство. Такъв извод не се налага и при тълкуването на
състава.
Доказани
по делото, с преки доказателства и надлежните доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на детето
-низходящ на подсъдимия Г.Р.Я. и осъждането му с влязъл
в сила съдебен акт Определение № 119/05.08.2009г. по Гражданско дело № 154/2009г. на РС Свиленград , с който
е одобрена постигнатата между страните спогодба ,по силата на която подсъдимият
е задължен да
заплаща месечна издръжка на сина си В.Г.Я.,
в конкретно определен размер, а именно 100лв,
считано от 15.04.2009г,
както и неизпълнението на това му задължение, за повече от две месечни вноски,обхващаши периода след приключване на наказателното производство по НОХД № 1008/2014 г. по описа на
РС-Свиленград.
Така, в частност, предвид извършените частични плащания, установеният период на неговото бездействие,
обхваща времето от м. декември
2016г до месец юни
2018г.вкл.,
като подсъдимият е неизправен длъжник за
общо 19месечни вноски за паричната издръжка
на детето, която е осъден да плаща, тъй като упражняването на родителските
права и непосредствени грижи за отглеждането му, са предоставени,респ. поети от
др. родител (майката св. М.Г.). До тези основни обективни признаци се свеждат и предвидените
в престъпния състав на чл.183,ал.1 НК,
които безспорно в настоящия казус са налице и са доказани – постановен е съдебен
акт за присъждане на ежемесечна издръжка, както и неплатени повече от две
вноски от същата. Началото на деянието му, инкриминирано с обвинителния акт, от
което съдът е обвързан, съвпада с установените плащания на суми от подсъдимия,
на това основание - издръжка на детето В.Г.Я.,
които интрепретирани съобразно обвързващата съдебна практика(коментирана
по-горе в мотивите), се отнася към погасяване на най-обременителното
задължение, т.е.обуславящо наказателната отговорност и определяемото е това за
издръжката дължима за месец октомври 2014год, като общо
изплатените суми, плащането
удостоверено чрез
разписки и платени на ръка покриват 26месечни
вноски, т.е. до месец ноември 2016г,вкл..
От тук, следователно и първата следваща неплатена вноска се явява тази за м. декември
2016г,
след което последвало е цялостно неизпълнение
по отношение на всички останали дължими за следващите календарни месеци, до
месец юни 2018г –
последният, от периода включен в повдигнатото му обвинение, в хода на
проведеното разследване по ДП, съотв. и визиран във внесения обвинителен акт. Всички
те, сборно възлизат на 19 месечни вноски от дължимата издръжка
за детето и в това си цифрово изражение,
очевидно надхвърлят и то значително предвидени в НК минимум - две неплатени вноски, съгласно ФС на
чл.183,ал.1 НК.
Липсват
данни за плащане на част или някои от
месечните издръжки, за времето на инкриминирания период, като категоричен и
безспорен извод за валидното надлежно погасяване на същите, не може да се
формира от събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съвкупното им
обсъждане, като конкретните си съображения съдът вече изложени, в частта
настоящите мотиви касаещи установените факти, допълненние и с тези относно
преценката на кредитираните свидетеллски показания. Поради това, съдебният
състав прие, че е налице пълно
бездействие и неизпълнение на
родителското задължение, от м. 12.2016г,
до последния месец от инкриминирания период- м. 06.2018г.вкл.,
визиран в обвинението.
Не
са налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна в
обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна на подсъдимия да
заплаща присъдената издръжка. Същият е в трудоспособна възраст, следователно и
няма пречки да реализира доходи от трудово или др. правоотношение. Липсата на
имущество, като източник на доходи, както и обстоятелството, че същият е бил
безработен /дори и да се приеме за достоверно това му твърдение/в
определен период от врем, не го освобождават от задължението като родител да
издържа ненавършилото си пълнолетие дете, с оглед обективния, безусловен
характер на това задължение.
Налице
е трайна и непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела, виж Решение №
188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1157/2011 г., III н. о., НК, докладчик
съдията С. М., съобразно което за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК от обективна и субективна
страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на
осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или
фактическо съжителстване на бившите съпрузи, какъвто е конкретния случай;
наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя,
комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се
плаща издръжка и др. Съгласно чл.143, ал.1 от СК, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, както и в случая и тази
издръжка се дължи дори да съставлява
особено затруднение за родителите.
Законът
защитава семейството, семейните отношения, издръжката и възпитаването на
децата. Съдът е този, който при съответните предпоставки, разтрогва брака,
възлага родителските права на единия от родителите, задължава другия да заплаща
съответна издръжка и урежда режима на свиждане с децата. Единствено той може да
промени решението си по тези въпроси при нововъзникнали обстоятелства. От друга
страна, веднъж постановено решението под угрозата от наказателна отговорност е
задължително за изпълнение до промяната му, независимо от възможностите на
бившите съпрузи. Ето защо за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК /респективно на състава
на престъпление по чл. 183, ал. 4 НК/ от обективна и
субективна страна са без значение: трудовия статус и получаваното
възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние;
ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на
други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са
възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща
издръжка и др.
В
това отношение българското законодателство дава достатъчно гаранции на осъдения
да плаща издръжка, да изпълни задължението си или да поиска промяна на
съдебното решение чрез предоставяне на безплатна правна помощ, налагане на
ответната страна да спазва режима на свиждане, защита на правата на детето за
лични контакти, заплащане на дължимото чрез пощенски запис или по банков път.
Тези
гаранции не са реализирани в продължение
на целия период, през който не е плащала дължимата на детето си издръжка по изложените по горе доводи от съда.
С
тези съображения и съдът приема, отсъствие на обективни обстоятелства, които да
са попречили на подсъдимият да изпълни задължението си и да плати издръжката на
своят нидходящ –детето В.Г.Я., след като е бил осъден да плаща такава със съдебен
акт. Доказани са авторството на
деянието,времето и мястото на извършването му- гр.Любимец,
където се дължи действието за престиране на носимото парично задължение за
издръжка, според местоживеенето на детето.
В
резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания период, изразило се в
цялостно неплащането на дължимите вноски за месечната издръжка на детето,
считано от м. декември 2016г
до м. юни 2018г,
настъпил е и престъпният резултат по отношение на кредитора- детето В.Г.Я.,
действаща чрез законния си представител майката -родителят упражняващ
родителските права. Забавата е за общо 19
месечни вноски /м. 12.2016г
до м.06.18г
вкл./, които са еднакви по размер – 100
лв, месечно, съгласно съдебното решение, а общата сума на неплатените издръжки,
в резултат на просто математическо пресмятане, възлиза на стойност 1900лв
–общо / 100 х 19/.
Неизпълнението на посоченото задължения- периодично, месечно е за срок
надхвърлящ минимално изискуемия от закона- 2 месечни вноски, като в случая
непрестираните са 19 вноски, спрямо едно дете.
Като
пълнолетно вменяемо лице подсъдимият Г.Р.Я.
е годен субект на престъплението.
От субективна страна:
налице е умисъл, като форма на вината. Бездействието на подсъдимият и
неизпълнението на задължението му за издръжка е напълно съзнателно. Деянието е
извършено виновно, при пряк умисъл с цялостно изразени волеви и интелектуален
момент, при съзнаване неговия общественоопасен характер, както и последиците –
обществено опасни. Подс. Г.Р.Я. е
имал знание за дължимостта на издръжката
на своето дете – низходящ, съгласно съдебното решение за присъждането й, което
му е било известно, знаел е и точният
размер на тази издръжка, че се дължи ежемесечно, както и периодът за който не е
внесъл вноските, разбирал е и характера /неотменимостта и периодичност с
месечно престиране на суми/ на задължението си. Въпреки това напълно осъзнато е
бездействал за прякото им изпълнение, чрез плащане, поради това от волева
страна, безспорно е предвиждал сигурното
и възможно настъпване на престъпния резултат-вредните последици, обхващащи
ежемесечните издръжки, от които е било лишено детето му и тъй като и последните
са били предвиждани от него, инидициран
е прекият му умисъл за извършване на престъплението.
По изложените
съображения, съдът призна подсъдимият Г.Р.Я. за виновен в извършването на
престъпление по чл.183,ал.1 НК, която правна квалификация и е възведена с
внесения обвинителен акт.
Поддържаните
доводи от защитника, че постигнатата между страните спогодба по гражданското дело имала характер на
договор помежду им и не обвързвала подсъдимия не се
споделя от съда,тъй като съдебната спогодба съгласно текста на
чл.234,ал.3 от ГПК има значение на влязло в сила съдебно решение между подписалите
я страни и не подлежи на обжалване. Този текст приравнява правните последици от
съдебната спогодба на последиците по чл. 299, ал. 1 от ГПК
на влязлото в сила решение - и двете се ползват със сила на присъдено нещо. Този текст приравнява правните последици от
съдебната спогодба на последиците по чл. 224, ал. 1 от ГПК (отм.) на влязлото в
сила решение - и двете се ползват със сила на присъдено нещо. Този текст
приравнява правните последици от съдебната спогодба на последиците по чл. 224, ал. 1
от ГПК (отм.) на влязлото в сила решение - и двете се ползват със
сила на присъдено нещо.
Относно
наказанието:
Обсъждайки въпросът за следващото се
наказание, което да бъде наложено на подсъдимия
Г.Р.Я., за престъплението в
извършването на което той беше признат за виновен, в спазване на правилото на
чл.54 НК, съдебният състав взе предвид,
от една страна, обществената опасност на дееца-сравнително
невисока,
предвид обремненото му съдебно минало и тази на деянието. Отчетоха се, наред
с тях, от друга страна и смекчаващите
отговорността обстоятелства, с която правна характеристика се съобразиха – признаване на вината си пред настоящият съдебен състав.
Също така, съобрази се с оценка на
отегчаващо обстоятелство - значителният брой неплатени вноски, многократно
надвишаващи минимално предвидените за съставомерността на деянието, което
безспорно завишава обществената опасност
с оглед продължителния период на бездействието, довело в последица до
ограничаване възможностите за социално развитие на детето и до затруднения за
др. родител да покрива ежедневните му нужди, осигурявайки сам необходимите за
парични средства неговата издръжка,лошите
характеристични данни на подсъдимия,както и престъпната му упоритост,касателно
настоящото престъпление,тъй като същият въпреки
известни спорадични здравословни проблеми е работил,но въпреки това е
предпочел да не заплаща присъдената месечна издръжка,която към настоящият
момент е в размер доста над минимлано предвидения от закона минимум.
Съобразно относителната тежест на тези релевантни за отговорността
обстоятелства, съдът прецени че индивидуализацията на наказанието следва да се
проведе в хипотезата на чл.54 НК, като се прие съотношение на баланс на
смекчаващите и оттегчаващите вината обстоятелства.
Първите /смегчаващите/ , в случая не
са нито многобройни, нито пък изключителни, поради което не обосновават основание за смекчаване на наказателната репресия,
при условията на чл.55,ал.1 НК,
когато и най –лекото предвидено в
закона наказание, би се оказало
несъразмерно и неоправдано тежко, с
оглед индивидуалната обществена опасност на конкретното деяние и дееца.
За престъплението, в което подс. Г.Р.Я. беше признат за виновен – чл. 183, ал.1 НК в
материалната наказателна норма, в редакцията й действаща към датата на
деянието, предвидени в условия на алтернативност са две наказания – лишаване от
свобода и пробация.
Съгласно забраната за refermatio in
pejus при липса на протест от прокурор (жалба от частния
обвинител) принципното положение в наказателния процес е, че първата инстанция,
каквато в случая се явява настоящата и на която делото е върнато за ново
разглеждане няма правото: Да приложи закон за по-тежко наказуемо
престъпление;Да наложи по-тежко наказание;Да осъди оправдан подсъдим. Забраната
за refermatio
in pejus е гаранция, по силата на която всеки един подсъдим да
може да обжалва присъдата без да се страхува, че упражняването на това негово
право, уредено в чл. 55, ал. 1 НПК, може да утежни неговото положение. Или
иначе казано, това е важна гаранция за спокойствието на подсъдимия, че само по
негова жалба неговото наказателно-правно положение няма да бъде влошено.
При това положение и съдът като съобрази,че Присъда
№ 52 / 05.11.2018г. постановена по НОХД
№ 607/2018г.по описа на Районен Съд-Свиленград , с която съдът е осъдил подсъдимия на наказанието „ПРОБАЦИЯ” при
следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 7/седем/месеца с
периодичност 2/два/ пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8/осем/месеца,е била
единствено обжалвана от подсъдимия,в резултат на което същата е била отменена и
делото е било върнато за ново разглеждане на първоинстанционният съд от друг
състав на съда,намира,че съдът не може да утежни положението на
подсъдимия,съобразно горепосочената забрана и следва да индивидуализира наказанието „ПРОБАЦИЯ” ,в размер приет
при първоначалното постановяване на присъда,а именно и за двете задължителни
мерки /
„Задължителна регистрация по настоящ
адрес” и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” /но в еднакъв размер,а именно „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 7/седем/месеца с
периодичност 2/два/ пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 7/седем/месеца, като съдът прецени ,че така
определеното наказанието
„ПРОБАЦИЯ”
за по-подходящо в случая, с оглед целите
предвидени в чл.36 НК и личността на дееца, конкретно отчитайки фактът,
че подсъдимият следва да работи,за да има
възможност да заплаща дължимата се по закон издръжка за своето малолетно дете.
Така наложеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, съдът
прецени за необходимо и достатъчно, с оглед личността на подсъдимия и
неговата възраст и съобразен с горепосочения принцип/
refermatio in pejus/, за да бъдат постигнати целите на
наказателната репресия,дефинирани в чл.36 НК с изискванията на специалната и
генерална превенция, обуславящи и адекватността на
наказанието, с необходимото положително въздействие върху съзнанието му и за
неговото превъзпитание към спазването на закона. Наложеното наказание по
убеждение на съдебния състав кореспондира и с принципите на справедливостта, и
е съответно с тежестта на извършеното. С налагането му се удовлетворява и
принципа за общопредупредителния ефект на наказанието за останалите членове на
обществото, но преди всичко
с не го би се въздействало за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия
Поради
липса на направени разноски в настоящото производството, които да са доказани
по размер, такива не се възложиха на
подсъдимия.
Районен
съдия:.....................
