Р Е Ш Е Н И
Е № 83
Гр. Сливен, 03.06.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора ……………….
и при секретаря Ваня
Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 22 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 13 от Закона за социалното
подпомагане.
Образувано е по жалба
от А.М.А. *** срещу Отказ на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Сливен за изплащане на месечни помощи за отглеждане на д. с т. у. по чл. 8д от
ЗСПД, обективиран в писмо изх. № 2003-94А-00-4895#1/12.12.2019
г.
В жалбата се
релевират оплаквания за противоречие на обжалвания административен акт с
материалния закон. Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на
административния орган. Подпомаган бил по реда на чл. 8д от ЗСПД до 31.10.2018
г., като предходното ЕР на ТЕЛК № 4744/08.10.2015 г. на с. му А. А.А. било със срок до 01.10.2018 г. Заявлението –
декларация бил подал на 01.10.2018 г. Позовава се на чл. 24б от ППЗСПД,
въвеждаща условие заявлението – декларация за отпускане на помощта да е
подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на
ТЕЛК и това условие било спазено от оспорващия. Счита, че е спазено и условието
при преосвид.лстването да няма промяна във вида и степента на трайното
увреждане, определена с предходното решение на ТЕЛК, което да води до отпадане
на правото. Освен това периодът между момента на подаване на заявлението –
декларация за отпускане на помощта 31.07.2019 г. и датата, на която е отпаднало
основанието за отпускането 01.10.2018 г. бил по – малък от една година и
следвало да се приложи разпоредбата на чл. 24б ал. 4 от ППЗСПД. Неправилно в
тази насока органът изключил приложимостта на цитираната разпоредба, приемайки
наличие на вина у р.я – жалбоподател. Излага подробни доводи в насока
незаконосъобразност на оспорения акт и моли съда да постанови неговата отмяна.
В с.з. оспорващият се
представлява от надлежно упълномощен адв. Е. М. ***, която поддържа жалбата и
моли съда да я уважи. Претендира
разноски по списък.
В с.з.
административният орган, чрез представител по пълномощие юрк. К. Т. оспорва жалбата. Твърди, че заповедта
е издадена въз основа на медицинско становище, обективирано ЕР № 4851 на ТЕЛК
от 31.10.2019 г., в което било посочено, че А.М., в качеството на з.п. подава
декларация за преосвид.лстване на лицето на 01.10.2018 г., което се явява подаване
след изтичане срока на последното експертно решение. Моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
С ЕР №
4744/08.10.2015 г. на ТЕЛК А. А.А. бил преосвидетелстван с определени 100 % т.
у., с чужда помощ, с определен срок на инвалидността 01.10.2018 г.
На 01.10.2018 г. А.А.,
като з.п. на А. А. подал заявление –
декларация вх. № СН-Вх-2489 до ТЕЛК да преосвидетелстване.
С ЕР № 5453/29.11.2018
г. на ТЕЛК А. А.А. бил преосвидетелстван с определени 60 % увреждане, без чужда
помощ,
На 06.12.2018 г. А.А.
подал жалба до НЕЛК срещу горното експертно решение на ТЕЛК.
С ЕР на НЕЛК №
1188/06.06.2019 г. ЕР № 5453/29.11.208 г. на ТЕЛК било отменено и преписката –
върната на ТЕЛК за ново произнасяне.
С ЕР № 3173/11.07.2019
г. на ТЕЛК А. А.А. бил преосвидетелстван с определени 100 % т. у., с чужда
помощ, с определен срок на инвалидността 01.07.2020 г.
На 31.07.2019 г. А.М.А.
подал заявление – декларация за отпускане на месечни помощи за отглеждане на д.
с т. у. по чл. 8д от ЗСПД, като представил влязло в сила ЕР на ТЕЛК №
3173/11.07.2019 г., със срок до 01.07.2020 г. с определена степен на увреждане
100 % с чужда помощ, с дата на инвалидизиране 11.01.2004 г. Със Заповед № ЗСПД/Д-СН/7603/05.08.2019 г.
на основание чл. 10 ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД, във вр. с чл. 8д ал. 1 и
ал. 7 от ЗСПД на А.М.А. била отпусната месечна помощ за отглеждане на д. с т.
у. в размер на 930 лв. за срок от 01.07.2019 г. до 31.07.2020 г.
С писмо изх. №
2003-24-00-2789/05.08.2019 г. Директорът на Дирекция „СП“ – Сливен поискал от
ТЕЛК – обща писмено становище за установена вина на р. на д. с т. у. за
закъснение при подаване на заявление за преосвидетелстване. В отговор на
писмото ТЕЛК постановил решение № 3938/12.09.2019 г., в което е вписана горната
хронология, като е посочено, че забавянето на решението на НЕЛК е поради
претовареност в НЕЛК.
С писмо изх. № 2003-24-00-3286/20.09.2019
г. Директорът на Дирекция „СП“ – Сливен повторно поискал от ТЕЛК – обща писмено
становище за установена вина на р. на д. с т. у. за закъснение при подаване на
заявление за преосвид.лстване. Органът поискал писмено становище относно по –
късното издаване на ЕР № 5453/29.11.2018 г. на ТЕЛК, с оглед определяне вина на
р. при депозиране на заявление до ТЕЛК. В отговор на това писмо в ЕР №
4851/31.10.2019 г. ТЕЛК посочил, че А.А. е подал заявление за преосвидетелстване
на 01.10.2018 г. след изтичане срока на последното ЕР.
На 11.12.2019 г. А.А.
подал молба до Директора на Дирекция „СП“ – Сливен, в която посочил, че по
време на обжалването на ЕР на ТЕЛК въобще не е получавал месечна помощ за д. за
периода м. ноември 2018 г. до м. юли 2019 г. в размер на 7440 лв. Заявил молба
сумата да му бъде изплатена на основание чл. 24б ал. 4 и ал. 6 от ППЗСПД.
По молбата
сезираният административен орган се произнесъл с писмо изх. № 2003-94А-00-4895#1/12.12.2019
г., с която уведомил адресата А.А., че не е възможно да му се изплатят
месечните помощи за отглеждне на д. с т. у. за периода от 01.11.2018 г. до
30.06.2019 г.
Срещу горното писмо
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“- гр. Сливен А.М.А. подал на 30.12.2019
г. жалбата до настоящия съд.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът
изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приложени към административната
преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по
предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Жалбата е подадена
от А.М.А. срещу отказ на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Сливен за изплащане на месечни помощи за
отглеждане на д. с т. у., обективиран в писмо изх. № 2003-94А-00-4895#1/12.12.2019
г. Оспорването е направено от легитимирано лице, при наличие на правен интерес,
в рамките на законовия 14 – дневен срок и срещу административен акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.
Разгледано по
същество, оспорването се явява основателно.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган и в кръга на
неговите правомощия, но в нарушение на материалноправните изисквания за форма и
съдържание. Видно е от оспорения административен отказ, че в същия е
обективирано волеизявление на административен орган, с което по същество се
отказва изплащане на месечни помощи за отглеждане на д. с т. у. за определен,
конкретно посочен период. Материалният закон въвежда изискване за форма на този
род административни актове, но същата в процесния случай не е спазена. Съобразно
разпоредбите на чл. 24б ал. 1 и ал. 3 от Правилника за прилагане на
Закона за семейни помощи на д., месечните помощи за д. с т. у. се прекратяват, спират,
изменят и възобновяват със заповед на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ или на упълномощено от него длъжностно лице. Идентично е
изискването за форма и в Закона за семейни помощи за д., в чийто чл. 10 ал. 4 и
ал. 5 законодателят е регламентирал отпускането и отказът за отпускане на
семейни помощи за д. да се обективира в заповед на директора на дирекция
„Социално подпомагане“. В настоящия случай административният орган се е
произнесъл с писмо, вместо със заповед, надлежно мотивирана и съобразена с
всички съществени изисквания както за предметна форма, така и за съдържание.
Неспазването на установената в закона форма на властническо волеизявление на
административен орган е съществен порок, чието наличие обуславя нищожност на
постановения акт.
При тези съображения
настоящата съдебна инстанция преценява, че процесното писмо е съставено от
компетентен орган, но като издадено при неспазване на установената от
материалния закон форма и съдържание, следва да бъде прогласено за нищожно.
Предвид изхода на
делото с уважаване на оспорването и прогласяване нищожността на оспорения
административния акт, настоящият съдебен състав намира, че е основателно
искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.
Действително направените такива възлизат на 400,00 (четиристотин) лева заплатено
в брой адвокатско възнаграждение и същите следва да бъдат възложени в тежест на
административния орган.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Отказ на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Сливен за изплащане на месечни помощи за
отглеждане на д. с т. у. по чл. 8д от ЗСПД, обективиран в писмо изх. № 2003-94А-00-4895#1/12.12.2019
г.
ИЗПРАЩА преписката на компетентния орган за произнасяне
по същество след изпълнение на предвидената в закона процедура, съобразно
мотивите в настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Сливен да заплати на А.М.А., с адрес *** разноски в размер на
400,00 (четиристотин) лева.
Решението не подлежи
на обжалване.
Административен
съдия: