Решение по дело №5008/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2344
Дата: 21 април 2020 г. (в сила от 16 юли 2020 г.)
Съдия: Иванка Колева Иванова
Дело: 20191100505008
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 21.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:                                                      

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                                          мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 5008 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПКчл.273 ГПК.

С решение № 529656/08.11.2018 г., постановено по гр. д. № 65298/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 127 състав, са отхвърлени предявените искове от Г.В.М. срещу Р.Н.М.  с правно основание чл.195, ал.1, пр.3 и ал.2 ЗЗД - за заплащане на сумата от 15 000 лв., представляваща намаляване на продажна цена на апартамент № 18, находящ се в гр. София, бул. „*****, поради скрити недостатъци и сумата от 2 400 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, настъпили вследствие на невъзможността придобитата вещ да бъде отдадена под наем за периода м.08.2015 г. - м.10.2015 г. Ищцата е осъдена за заплати на ответницата, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1 080 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищцата Г.В.М., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно.  По силата на чл.193, ал.1 ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена и нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Счита, че от събраните по делото доказателства е установено, че недостатъкът е съществувал към момента на продажбата и продавачът е бил запознат с този факт, като умишлено го е скрил от купувача. Законът дава възможност на купувача да развали договора, да поиска намаляване на цената, да иска поправяне на вещта, да иска замяна на вещта. Право на купувача е да избере по кой ред да защити правата си. В разглеждания случай ищецът е избрал да претендира продавачът да му заплати направените разходи за отстраняване недостатъците на вещта. За да бъде основателен искът, следва да се установи, че недостатъкът е съществувал в момента на преминаването на собствеността, да е съществен - чувствително да намалява цената и/или годността й, както и купувачът не е знаел за тях. Счита, че тези изисквания а закона в случая са изпълнени. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата Р.Н.М., с която я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че по делото безспорно е установено, че не е налице недостатък на процесната вещ, а са извършени действия от страна на трето неучастващо по делото лице. Вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза е установило, че спорната водосточна тръба е изградена и функционира така, както е проектното решение - архитектурни и строителни планове. По делото не се твърди наличието на отклонение от проектите по изграждането му или впоследствие да са извършени действия, които да са изменили имота спрямо проектираното, както и не са ангажирани доказателства за това. По делото е установено, че наводнението в процесния имот е в резултат от запушване на водосточна тръба, която представлява обща част и е вследствие действие и бездействие на трето лице. Запушването на водосточната тръба, както и на всяка друга тръба е вследствие на обикновеното употребление на тази вещ вследствие на попадането в нея на предмети - по естествен или изкуствен начин. Повредите вследствие на обикновеното потребление не представляват недостатък, който съществено да намалява цената на продадената вещ  и не могат да служат като основание за ангажиране отговорността на продавача. Моли съда да потвърди обжалваното решение.  

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от  фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.195, ал.1, пр.3 и ал.2 ЗЗД вр. с чл.82 ЗЗД. Ищцата твърди, че на 05.08.2015 г. е сключила с ответницата договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 20, том 111, рег. № 4626, дело № 37 от 2015 г., по силата на който купила апартамент № 18, мазе № 18, мазе № 20 и гараж № 47. Причина да купи апартамента било доброто състояние на имота, предвид извършения преди продажбата ремонт, както и желанието й да ползва имота веднага след закупуването му. Платила на ответницата продажната цена в размер на 75 00 евро. На 17.08.2015 г. ответницата се свързала с нея по телефона и казала, че вали дъжд и следва да провери състоянието на апартамента, дали няма течове и наводнение, както и че такова отново настъпило в съседните апартаменти. На следващия ден отишла в имота заедно с майка й, както и брокер от Агенцията за недвижими имоти „Валер“ ЕООД, която й съдействала за сключване на сделката, при което установила огромни течове и наводнения в него. На 19.08.2015 г. предоставила на ответницата достъп до апартамента за извършване на оглед на щетите от представител на ЗАД „Б.“ АД, с който има сключен застрахователен договор за имота по информация на ответницата. На 20.08.2015 г. отново имало наводнение, тъй като е имало втори проливен дъжд. При извършения оглед установила, че водата се изливала от тавана. Счита, че процесният имот страда от недостатъци, които съществено намаляват неговата цена и годност за обикновено употребление, които не са й били известни към момента на изповядване на сделката. По сведение от съседи на имота наводнение и щети се наблюдавали при всеки дъжд. Течовете са започнали след строително - ремонтни дейности в апартамент № 18 през м.10.2014 г., при който е подменена вертикалната водосточна тръба в участъка, преминаващ през ап.18 - поцинкованата тръба  е била заменена с РVC тръба, поради което е налице вероятност от частично или изцяло запушване на ремонтните дейности. Във връзка с оплаквания и на съседи от извършения ремонт от СО - Район „Слатина“ е съставен констативен протокол, с който на ответницата са били дадени предписания. При извършена проверка от ВиК специалисти, наети от управлението на Етажната собственост, е установено запушване със строителни отпадъци на скрито положената водосточна тръба, отвеждаща повърхностните води от покрива на сградата към вкопаната канализация  в сутерена на сградата и оттам към уличната канализационна мрежа. Ищцата е описала в исковата молба конкретните щети върху имота. Счита, че в закупения от нея апартамент са налице скрити недостатъци, които е установила при първия валеж на 17.08.2015 г. след обаждане от страна на ответницата. Тези недостатъци са били известни на ответницата преди изповядване на сделката. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати сумата от 15 000 лв. - намаляване на продажната цена във връзка със скрития недостатък на процесния апартамент, както и да й заплати сумата от 2 400 лв. - средна пазарна наемна цена за имота за м.08.2015 г. - м.10.2015 г., като й присъди сторените по делото разноски.  

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответницата оспорва предявения иск. Оспорва наличието на недостатък на вещта. Водосточната тръба съставлява обща част и за нея отговорност носят всички собственици в етажната собственост, поради което не е налице недостатък на продадения имот. Твърди, че на 25.01.2015 г. е проведено Общо събрание на етажната собственост, т.5 е взето решение за моторизиране на фирма да проследяване и решаване на проблема, но до момента не са предприети действия за изпълнение на това решение. Застрахователят е определил изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 1 095 лв. Счита, че не дължи заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, тъй като ищцата не е ползвала имота не по нейна вина. С посочения от ищцата констативен протокол е установено наличие на влага по тавана и стената само на едно помещение, за което е положила грижа като собственик и е положила хидроизолация по стената. През м.10.2015 г. собствениците на засегнатите апартаменти - 18, 21 и 20, направили по - голям ремонт и отстранили проблемите с течовете от покрива. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като й присъди сторените по делото разноски.

Видно от представения по делото нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № 20, том III, рег. № 4626, дело № 337/2015 г. на 05.08.2015 г. ответницата е продала на ищцата апартамент № 18, находящ се на първи мансарден етаж от жилищната сграда с административен адрес: гр. София, бул. „*****, със застроена площ от 80.66 кв. м., състоящ се от: дневна - столова, кухненски бокс, спалня - ниша, спалня и сервизни помещения, заедно с мазе № 18, находящо се в сутерена на сградата с площ от 1.95 кв. м., заедно с мазе № 20, находящо се в сутерена на сградата с площ 1.90 кв. м., заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж върху УПИ XIII - 436, 437, 438, в който е построена сградата, както и гараж № 47, находящ се в сутерена на жилищната сграда със застроена площ от 31.67 кв. м., заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж, за сумата от общо 75 000 евро.

На 25.01.2015 г. е проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. София, кв. „Редута“, бул. „*****, свикано при условията на чл.12, ал.5 ЗУЕС. Съгласно представения протокол № 3 по т.5 от дневния ред е взето решение, с което е оторизиран Д.Д.да покани специалисти от фирма „Равелин“ ООД за извършване на оглед на покрива и даване на решение, евентуално изработване на проект за външно отвеждане на отточните води от покрива. 

С писмо изх. № 94 С-258-(1)/02.07.2015 г. до С.Р.И.-Г., с копие до ответницата, СО - Район „Слатина“ ги е уведомила, че във връзка с подадена жалба от С.Г.за системни наводнения на апартамента, в който живее - ап.15, находящ се на ет.6 в жилищната сграда в гр. София, бул. „*****, ет.6, от служители на общината е извършена проверка на място, при която е съставен констативен протокол № 1 - 94  С-258/01.07.2015 г., с който са установени щети по ап.15, както и е установена влага по тавана и стената на ап.18 в разположеното над терасата на ап.15 помещение. В деня на проверката собствениците на ап.18 извършват полагане на мазна хидрпоизолация по стената.

На 08.07.2015 г. ответницата е сключила със ЗАД „Б. В.И.Г.“ АД застраховка за дома относно процесния ап.18, със застрахователна сума от 20 000 лв., при застрахователна премия от 40, 79 лв.

На 19.08.2015 г. представители на ЗАД „Б. В.И.Г.“ АД, в присъствието на ответницата са съставили протокол във връзка  с извършен оглед на процесния ап.18. Установено е, че апартаментът не се обитава, като са налице повреди от наводнение. Част от повредите са от теч, който идва от горния апартамент, а друга са от преливане на запушена водосточна тръба. Увредени са стени, тавани и подове в дневната, две стаи, балкон и баня.    

От заключението на вещото лице инж. П.Я.по изслушаната пред СРС съдебно - техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че процесният апартамент се намира на първи мансарден етаж със застроена площ от 80.66 кв. м., като е в масивна, монолитна сграда, ново строителство, изградена на маг. + 6 жилищни етажа + 2 етажа в ПП. Над процесния апартамент се намира още един апартамент - № 21 на второ ПП ниво. Апартамент № 18 се състои от дневна - столова, кухненски бокс, спалня - ниша (до дневната), спалня (до банята), баня ст„ тоалетна, остъклена тераса пред дневна и спалня - ниша. Терасата е остъклена с ПВЦ дограма с вертикална и частично с наклонена остъклена част, като по същия начин е изпълнен и прозореца в дневната. В наклонената част е изпълнен покрив от OSB и е положена отгоре битумна мушама. Така част от наклонения покрив е свързана към монолитната конструкция на сградата, като вещото лице пояснява, че е важно връзката да бъде изпълнена качествено, за да няма течове при фугата. При извършен оглед на място вещото лице е установило, че са започнали строително - ремонтни дейности: изпълнена е настилка по под с ламиниран паркет в стаите, окачен таван с гипскартон, латекс по стени и тавани, в санитарния възел облицовката с плочки по под и стени, монтирано санитарно обзавеждане. В спалнята до дневната, при нишата, върху латекса има избили петна от течове, които все още не са заличени от ремонта. Вещото лице е извършило оглед и на ап.21, който е разположен над процесния. Същото е установило, че част от дневната и спалнята на ап.18 има открита покривна тераса. На тази тераса в средата има вътрешен улук с водосточна тръба. Посредством този улук и водосточна тръба се оттичат дъждовните води от западната наклонена покривна повърхност на сградата. По покрива има положени керемиди и бетонови капаци, свързани помежду си с варов разтвор, който непрекъснато се рони и попада в улука. Покривната тераса е ремонтирана и по нея върху първоначалните плочи е положено допълнително хидроизолиращо покритие от мушама. Вещото лице е установило, че в ап.21 има следи от течове по стените на хола и спалнята. Следи от неотстранени течове - жълти петна, олющена шпакловка са установени по стената на стълбищната клетка, която граничи с ап.18. След анализ на представените по делото доказателства вещото лице приема, че течовете са съществували към м.11.2014 г. и главната причина за тях е запушената вертикална   водосточна тръба, отвеждаща водите от западната страна на покрива. Същата преминава през процесния апартамент с прав участък и част с наклонен участък, почти хоризонтален. При дъжд, поради невъзможност водата да премине през водосточната тръба, същата прелива и почва да тече на терасата на ап.21, наводнява ап.21 и оттам надолу наводнява и нанася щети на процесния апартамент, както и на този, който се намира под него - ап.15. Водосточната тръба е обща част за сградата. Вещото лице приема, че стойността на ремонта за отстраняване на настъпилите щети в ап.18 възлиза на 3 736, 92 лв., а стойността на щетите на общите части е в размер на 750 лв. За отстраняване причините за наводнението и последствията от него са необходими около 4 месеца.

Вещото лице е пояснило при изслушването му в открито съдебно заседание, че водосточната тръба е ремонтирана и е отпушена. Към м.11.2014 г. се е знаело, че водосточната тръба е била запушена. Вещото лице не може да посочи кога е била ремонтирана водосточната тръба, но към момента на извършване на оглед а е била ремонтирана. Стойността на щетите вещото лице е определило въз основа на средните пазарни цени, като е ползвала осреднените ценоразписи на „Строй Експерт Сек“ за съответния вид работи. Към момента на огледа водосточната тръба е скрита зад обшивка от гипскартон в процесния апартамент и не се вижда. Водосточната тръба минава през апартамента, съобразно проектното решение. На откритата покривна тераса на апартамента, над процесния, се вижда отвора на водосточната тръба, в която се отливат водите от улук, монтиран хоризонтално в покривната тераса. Водите от ската на покрива в тази зона отиват на терасата в улука, който е в пода и оттам отиват във водосточната тръба, която минава през ап.18. Ако водосточната тръба е запушена, терасата се пълни с вода. В апартамента над процесния личат следи от наводнение, тъй като там не е ремонтирано. В резултат на запушената водосточна тръба водата от терасата се излива вътре в апартамента, над ап.18 и от него става наводнението в ап.18. На около 50 см. от пода вещото лице е видяло следи от наводнение, които към момента на огледа не са били отстранени. Вещото лице е съобразило онези помещения, които са в зоната на покривната тераса, които евентуално могат да се засегнат от събралата се вода от покривната тераса, като е съобразила и изложеното в исковата молба. Не е установила изменение на проекта. Така е проектното решение. Водосточната тръба е минавала през апартамента по архитектурен проект. От ската на покрива водата се излива на терасата, по средата на която е улука и по водосточната тръба продължава надолу. От покрива слизат много боклуци и тъй като улукът на терасата е открит, те отиват във водосточната тръба и я задръстват.

От показанията на разпитания пред СРС свидетел Х.М.А.се установява, че  познава ответницата. През 2014 г. - 2015 г. тя се свързала с него и го повикала в апартамента й, за да му покаже, че в едната стая на апартамента, в ъгъла имало теч. Посетили апартамента над този на ответницата и установили, че има открита тераса с плочки, с разхвърляни декоративни камъни. Тази тераса се явява покрив на апартамента на ответницата. В улука, който събира водата от покрива и терасата, имало камъчета. Обяснили на собственика на този апартамент, че причина за запушване на улука е това, че не е монтиран сифон, който да спира едрите частици. Тя обяснила, че не й се занимава да търси сифон и харесва поставените на терасата камъчета. Решили да махнат тръбата, която минава през процесния апартамент и през апартамента под него, за да може да се изчисти, тъй като в този участък тръбата имала формата на буквата S, която отвеждала тръбата към външната изолация. Отрязали тръбата, която минава през процесния апартамент и този под него, ръчно почистили тръбата с формата на  буквата S, като премахнали камъчетата и боклуците. Пробвали дали пропуска надолу към апартамента и установили, че пропуска вода надолу. Взели нова РVC тръба, и я заклинили успешно, положили силикон и скрили тръбата с гипскартон. След това направили изолация и замазали. Водосточната тръба останала на същото място и минавала през апартамента. Този ремонт бил направен няколко месеца преди ответницата да продаде апартамента. След това отново повикали свидетеля. Оставили отвор за ревизия на тръбата, за да може да се почисти при нужда, без да е необходимо отново да се кърти. Отново почистили, тъй като със собственика на горния апартамент не се разбрали и тя не им дала достъп. Отново имало течове. Приставала домоуправителката и други жени от етажната собственост. Извикали фирма, която дошла с камера, за да снима S - образната тръба. Тогава свидетелят присъствал и видял, че в тази тръба имало камъчета като тези в тръбата на терасата на горния етаж. Имало и други боклуци. През тръбата, която свидетелят монтирал, не можела да премине вода. Затова когато се запуши тръбата, тя преливала през сифона на горната тераса и се задържала там. Фирмата с камерата била извикана от представител на етажните собственици. Когато дошли на оглед, собственичката от горния апартамент присъствала, както и собственичката на апартамента под процесния. Запушената водосточна тръба била почистена и посъветвали на апартамента под процесния да сменят S - образната тръба с РVC тръба с друг наклон, за да може по - лесно да преминава водата. S - образната тръба се намирала под плочата на процесния апартамент, на тавана на апартамента под него. Отворът на улука бил на терасата на горния апартамент.

Съдът възприема показанията на свидетеля, тъй като същият лично е възприел обстоятелствата, за които е разпитан. Показанията му са логични и последователни и изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.  

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

Страните в производството са били обвързани от валидно сключен договор за покупко - продажба на недвижим имот, по силата на който ответницата е продала на ищцата процесния апартамент № 18 срещу заплащането на продажна цена в размер на 75 000 евро.

В нормата на чл.193, ал.1 ЗЗД е регламентирано, че продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Предвид нормата на чл.193 ЗЗД и чл.194 ЗЗД, както и ТР № 40 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 56/1985 г., ОСГК на ВС, явни са тези недостатъци, които са установими при обикновен преглед на вещта, а скрити недостатъци са тези, които се появяват впоследствие, както и тези, които не са могли да бъдат забелязани тогава при обикновения преглед.

Отговорността на продавача за недостатъци и способите за правна защита на купувача са уредени в чл.193 и сл. ЗЗД. При продажба на вещи с недостатъци съгласно чл.195, ал.1 и ал.3 ЗЗД купувачът разполага с няколко възможности, между които има право на избор: да иска разваляне на договора и разноските по продажбата, да задържи вещта и да иска намаление на цената, да иска отстраняване на недостатъците за сметка на продавача или да иска друга стока без недостатъци. В случая с депозираната искова молба ищецът е упражнил своя избор в рамките на регламентираното в чл.195, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. с чл.193, ал.1 ЗЗД право да задържи вещта и да иска намаляване на цената.

Правото на купувача да иска намаляване на цената на закупения от него имот по същество е способ за установяване на равновесие между двете насрещни престации по договора за покупко-продажба (между действителната пазарна цена на продадения имот с недостатъци и уговорената за този имот продажна цена). При известни на купувачите недостатъци на закупуваната вещ, е логично договорената между страните по сделката продажна цена на тази вещ да е съобразена с факта, че недостатъците намаляват действителната стойност на вещта, поради което и на основание чл.193, ал.2 ЗЗД, продавачът не отговаря за тези недостатъци (решение № 568/18.06.2009 г., по гр. д. № 465/2008 г. на ВКС,  I ГО).

Спори се между страните в производството дали продадения на ищцата апартамент е имал недостатъци или не.

От ангажираните по делото доказателства се установи, че още през 2014 г. е имало теч в процесния апартамент. Той е причинен от запушена вертикална водосточна тръба, която отвежда водите от западната страна на покрива на жилищната сграда, която тръба преминава през процесиня имот. Установи се също така, че към момента на сделката теч в имота не е имало, като същият е бил ремонтиран - обстоятелства, които се признават от ищцата в исковата молба. Предходен теч в имота е бил отстранен от ответницата, съгласно ангажираните по делото свидетелски показания.

След като възникналият теч в имота на ищцата не се дължи на недостатъци на същия, а е резултат от бездействието на трети лица и липсата на своевременно предприети мерки за отстраняване на констатираните проблеми с водосточната тръба, която съставлява обща част за етажната собственост, се налага извода, че не са налице предпоставките на чл.195, ал.1 ЗЗД вр. с чл.193, ал.1 ЗЗД за ангажиране договорната отговорност на ответницата за вреди от скрити недостатъци на продадения имот.

Неуведомяването на ищцата от ответницата за състоянието на водосточната тръба, която минава през процесния имот и евентуалните вреди, които могат да настъпят от нейната неизправност, би имало значение при преценка дали е налице основание за ангажиране на нейната преддоговорна отговорност по реда на чл.12 ЗЗД, какъвто иск не е предмет на делото, но не може да обоснове отговорността й от продажбата на вещ с недостатъци.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да се приеме, че процесният имот е имал скрити недостатъци, въпреки поддържаното от ищцата в исковата молба и установеното по делото, че е налице неизправност в обща част, то не е установено дали тези недостатъци са намалили съществено цената на апартамента, за да може купувачът да иска намаляване на продажната цена. Ищцата не е ангажирала доказателства относно действителната пазарна цена на имота към датата на сключване на договора за покупко - продажба и дали тази цена е съответствала на договорената между страните продажна цена. Само при наличие на разлика между действителната пазарна цена и уговорената между страните предявеният иск с правно основание чл.195, ал.1, предл.3 ЗЗД вр. с чл.193, ал.1 ЗЗД би бил основателен. Такива доказателства обаче не са ангажирани по делото. Ето защо не би могло да се приеме, че уговорената от страните цена надвишава действителната й пазарна цена при наличие на скрити недостатъци на същата, поради което предявеният иск за намаляване на продажната цена се явява неоснователен и на това основание.   

След като не са надлежно установени по делото скрити недостатъци на продадения на ищцата имот, това обуславя и неоснователност на иска с правно основание чл.195, ал.2 ЗЗД вр. с чл.82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи. Следва да се отбележи също така, се съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г., при предявен иск по чл.82 ЗЗД за обезщетение на вреди под формата на пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. В тази насока ищцата също не е ангажирала доказателства.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.

По разноските по производството:

Тъй като ответницата по жалбата не претендира сторените във въззивното производство разноски, а и липсват доказателства относно техния размер, такива не следва да й се присъждат.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 529656/08.11.2018 г., постановено по гр. д. № 65298/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 127 състав.

Решението в частта на иска с правно основание чл.195, ал.1, пр.3 ЗЗД подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                       2.