№ 6818
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110108664 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. ЦВ. Б. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че с решение от 31.01.2019г., постановено по гр. д. № 37914/2017г.
по описа на СРС, влязло в сила на 06.03.2019г., е признато за установено, че не дължи на
ответника сумата от 2022,54лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода
01.02.2005г.-01.10.2008г., ведно със законната лихва, както и сумата от 515,59лв. –
мораторна лихва за периода 01.02.2005г.-01.10.2008г., за които суми бил издаден изп. лист
по гр. д. № 31002/2008г. по описа на СРС, поради изтекла погасителна давност. Посочва, че
за събиране на горните вземания било образувано изп. дело № 282/2009г. по описа на ЧСИ
У.Д., по което бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца и в периода
10.03.2017г.-10.11.2017г. била удържана сума, която послужила за погасяване на 617,17лв. –
главница, 1609,20лв. – законна лихва за периода 03.11.2009г.-11.08.2017г., 71,00лв. –
предплатени такси и 228,63лв. – такси към ЧСИ. С покана от 03.11.2020г. ищецът
предоставил на ответника 14-дневен срок да му върне неоснователно получените суми в
общ размер от 2297,37лв., но същият не го сторил и от 18.11.2020г. изпаднал в забава и
дължал законна лихва.
Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати следните суми, с които неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца, а именно: 617,17лв. – главница, 1609,20лв. – законна лихва за периода 03.11.2009г.-
11.08.2017г., 71,00лв. – предплатени такси и 228,63лв. – такси към ЧСИ, както и сумата от
78,35лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 617,17лв. за периода
18.11.2020г.-17.02.2022г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва предявените искове. Твърди, че сума в размер от 2604,35лв. не е постъпвала по
негова сметка. Поддържа, че таксите, платени в полза на ЧСИ, не следва да бъдат дължими
от ответника, тъй като не са получени от него. Прави и възражение за погасяване на
вземанията по давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От събраните писмени доказателства по делото се установява, че на 12.12.2008г. в
полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист спрямо В. И. Б. по ч. гр. д. №
31002/2008г. по описа на СРС, съгласно който същият следва да заплати на дружеството
сумата от 6067,61лв. – цена за доставена на топлинна енергия, ведно със законната лихва от
09.10.2008г., 1546,76лв. – лихва за забава за периода 01.02.2005г.-01.10.2008г. и 230лв. –
разноски по делото. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп. дело №
282/2009г. по описа на ЧСИ У.Д. за събиране на обективираните в него вземания.
От представения препис от изп. дело № 282/2009г. по описа на ЧСИ Д. се установява,
че В. Б. е починал на 16.02.2013г., като е оставил за свои законни наследници ищцата В.Б. и
две деца – И. Б. и Р. Б.. С протокол на съдебния изпълнител от 09.12.2016г. същите са
конституирани като длъжници в изпълнителното производство на мястото на починалия им
праводател, като спрямо тях са предприети изпълнителни действия. Със съобщение от
09.12.2016г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, като в
следващите месеци са удържани суми от същото. С молба от 14.09.2017г. въз основа на
обезпечителна заповед от 29.08.2017г. В.Б. е поискала спиране на изпълнението по изп.
дело. С постановление от 14.09.2017г. съдебният изпълнител е спрял изпълнението.
С Решение № 27816/31.01.2019г., постановено по гр. д. № 37914/2017г. по описа на
СРС, ГО, 28-ми състав, е признато за установено, че В. ЦВ. Б., в качеството си на наследник
на В. И. Б., не дължи на /фирма/ сумата от 2022,54лв., представляваща главница за
доставена за периода 01.02.2005г.-01.10.2008г. топлинна енергия, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и сумата от 515,59лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 01.02.2005г.-01.10.2008г., за които суми е
издаден изп. лист по гр. д. № 31002/2008г. по описа на СРС, 52-ри състав, поради изтекла
погасителна давност. Решението е влязло в сила на 06.03.2019г., видно от извършеното
върху него удостоверяване. В решението е прието, че сумите са недължими, тъй като са
събрани принудително след 16.03.2016г., към който момент вече са били погасени по
давност.
От издаденото от съдебния изпълнител удостоверение изх. № 24166/21.10.2019г.,
поправено с удостоверение изх. № 4500/24.02.2022г., се установява, че в периода
10.03.2017г.-10.11.2017г. от наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
В.Б. са постъпили суми в общ размер от 3596лв., от които 1070лв. са възстановени.
Разпределените и преведени суми са в размер на разликата от 2526лв., от които към /фирма/
са преведени 2297,37лв. и включват: 71,00лв. предплатени такси, 617,17лв. главница и
1609,20лв. законна лихва за периода 03.11.2009г.-11.08.2017г. Остатъкът от 228,63лв.
представляват такси и разноски по ТТРЗЧСИ и са преведени в полза на съдебния
изпълнител.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява същото,
което е удостоверено и в посочените по-горе удостоверения, издадени от съдебния
изпълнител.
При горните фактически данни, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно т. 1 ППВС 1/1979г. първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване на нещо без основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. В случая, към момента на получаване на имуществената облага от
страна на ответното дружество, същият вече не е имал основание за това, тъй като
вземанията са били погасени по давност, а получаването им е станало не посредством
доброволно плащане, а чрез способите на принудителното изпълнение. Със съдебното
решение по гр. д. № 37914/2017г. по описа на СРС е признато със сила на пресъдено нещо,
че ищцата не дължи на ответното дружество описаните суми поради погасяването им по
2
давност. Следователно и принудително събраните от съдебния изпълнител суми, които са
послужили за удовлетворяване на тези признати за недължими вземания, са получени без
основание и подлежат на връщане. Видно е от удостоверението и експертното заключение,
че сумите, получени от ответника са в общ размер от 2297,37лв. и включват 617,17лв.
главница, 1609,20лв. – законна лихва за периода 03.11.2009г.-11.08.2017г. и 71,00лв.
предплатени такси за изп. дело. Извън предплатените такси от 71,00лв., другите суми
подлежат на връщане от ответника като получени без основание. В ТР № 4/2012г. по тълк.
дело № 4/2012г., ОСГК на ВКС, което следва да намери съответно приложение, е прието, че
позоваването на давността не е елемент от фактическия състав, а процесуално средство за
защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане
на законовия срок. В случая е налице материална незаконосъобразност на изпълнението,
тъй като изпълняемото право вече е било погасено по давност. След като вземането е
събрано принудително, след като вече е било погасено по давност, то същото е получено от
взискателя без основание и подлежи на връщане, доколкото събраните по поискан след
изтичане на погасителната давност запор суми не представляват изпълнение по смисъла на
чл. 118 ЗЗД, поради което може да се иска от длъжника връщането им – Решение №
1483/17.08.1967г. по гр. д. № 977/1967г. ВС.
Взискателят, настоящ ответник, дължи възстановяване на длъжника, настоящ ищец, и
събраните от последния суми в изпълнителното производство, представляващи такси и
разноски по изпълнението. В Решение № 266/19.12.2013г. по гр. д. № 1427/2012г., IV ГО на
ВКС, е разяснено, че всички суми, събрани от длъжника и получени от кредиторите и
съдебния изпълнител, при проведено материално незаконосъобразно изпълнение, подлежат
на връщане от кредитора. В случая не е налице процесуална незаконосъобразност на
изпълнителния процес (извършените от съдебния изпълнител действия са въз основа на
представен изпълнителен лист и в съответствие с правомощията му), а материална такава -
изпълняемото право е било погасено. Поради това, всички такси и разноски остават за
сметка на кредитора, включително пропорционалната такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ. Чрез
принудителното им събиране от длъжника, възниква неоснователно разместване на
имуществени блага, доколкото взискателят си е спестил тези разходи за сметка на длъжника
и по този начин се е обогатил. След като към датата на принудителното им събиране от
длъжника паричното вземане е било погасено по давност, то сумата неправомерно е излязла
от патримониума на длъжника – ищец. В този случай кредиторът следва да върне на
длъжника всички суми – полученото от него плащане без основание, събраните от съдебния
изпълнител, но невнесени от взискателя авансови такси и разноски по делото, както и
събраната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Таксите и разноските подлежат на връщане на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да върне на ищцата
и сумата в общ размер от 299,63лв., която включва 71,00лв. предплатени от взискателя
такси по изп. дело и 228,63лв. такси и разноски по ТТРЗЧСИ, които не са били предплатени
от него, но са удържани от ищцата и са преведени в полза на съдебния изпълнител.
Ищецът претендира и лихва за забава върху сумата от 617,17лв., представляваща
главница, за периода 18.11.2020г.-17.02.2022г. в размер на 78,35лв. Съгласно чл. 84, ал. 2
ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. В съдебната практика е безспорно, че за вземанията, произтичащи от
неоснователно обогатяване, не е налице ден за изпълнение, поради което длъжникът бива
поставен в забава след като бъде поканен. По делото е представена покана /л. 14/, с която
ищцата е поканила ответника да й върне сумите в 14-дневен срок. Поканата е получена на
03.11.2020г., видно от обратната разписка на л. 15, от което следва, че с изтичане на
предоставения срок, ответникът е изпаднал в забава. Ето защо, същият дължи законна лихва
за периода 18.11.2020г.-17.02.2022г., чийто размер възлиза на сумата от 78,35лв. върху
сумата от 617,17лв.
Възражението за погасяване на вземанията по давност е неоснователно, тъй като
главните вземания се погасяват с 5-годишна давност, която започва да тече от възникване на
вземането съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Вземането пък възниква от момента на получаване на
3
сумите, като видно от удостоверението, издадено от съдебния изпълнител, и експертното
заключение, първото (най-ранното) плащане от наложения запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата е от 10.03.2017г. Всички останали плащания са след тази дата.
От 10.03.2017г. до датата на исковата молба – 18.02.2022г., откогато се счита спряна
давността съгласно 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, не е изтекъл 5-годишният период, поради което
главните вземания не са погасени по давност.
Акцесорното вземане за лихва се погасява с кратката 3-годишна давност, но и то не е
погасено по давност, тъй като обхваща периода 18.11.2020г.-17.02.2022г. Ето защо,
възражението на ответника е неоснователно.
С оглед изложеното, предявените искове се явяват изцяло основателни.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ищецът,
който е доказал направата на такива в размер на 151,04лв. за държавна такса, 300лв. депозит
за експертиза и 300лв. за адв. възнаграждение или общо 751,04лв. Възражението на
ответната страна за прекомерност на адв. възнаграждение е неоснователно, доколкото също
дори е под минимума по Наредба № 1/2004г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: /населено
място/, да заплати на В. ЦВ. Б., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, на основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 2026,37лв., включваща 617,17лв. главница и 1609,20лв. – законна
лихва за периода 03.11.2009г.-11.08.2017г., за които е издаден изп. лист на 12.12.2008г. по
гр. д. № 31002/2008г. по описа на СРС и е събрана принудително от ищеца в качеството на
законен наследник на починалния в хода на изп. процес първоначален длъжник В. Б. по изп.
дело № 282/2009г. по описа на ЧСИ У.Д. след погасяването по давност, ведно със
законната лихва върху сумата от 617,17лв. от 18.02.2022г. до окончателното плащане; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 78,35лв., представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 617,17лв. за периода 18.11.2020г.-17.02.2022г.; както и на основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД сумата от 299,63лв., представляваща събрани от ищеца такси и разноски по изп. дело №
282/2009г. по описа на ЧСИ У.Д., с която сума ищецът е обеднял неоснователно за сметка
обогатяването на ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление: /населено място/, да заплати на В. ЦВ. Б., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, сумата от 751,04лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4