Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/……….….……..2020 год.,
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и
девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл. с. ФИЛИП
РАДИНОВ
като разгледа докладваното от младши
съдия Филип Радинов
въззивно търговско дело № 104 по
описа на съда за 2020 год.,
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.
№ 83889/13.11.2019 г. (по рег. на Районен съд – Варна) от А.Б.Р., срещу Решение
№ 4460/23.10.2019 г. по гражданско дело № 3670/2019 г. по описа на Районен съд
– Варна, с което е признато за установено, че въззивникът дължи на И.П.Н.,
сумата от 10 000 лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден
на 20.02.2016 г., с падеж на плащане 31.12.2016 г. с издател А.Б.Р., в полза на
И.П.Н., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед № 8410/08.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 16930/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, на
основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Твърди се, че процесният запис на
заповед е нищожен, поради противоречие със закона – чл. 3 ал. 1 т. 1 от ЗОРБ,
който предвижда, че плащанията на стойност равна на или надвишаваща 10 000 лв.
се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. В условията на
евентуалност се поддържа, че въззивникът не е получавал парични средства в
замяна на подписания запис на заповед, поради което осъждането му да заплати по
същия ще доведе до неоснователно разместване на блага. Направено е искане за отмяна
на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
В
срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от И.Н. чрез адв. Х.Х. ***,
в който се изтъква, че законът не забранява договарянето да се заплащат суми на
стойност, равна или надвишаваща 10 000 лв., а само извършването на реални
плащания в брой в посочения размер. Посочва се, че вземането по процесния запис
на заповед е дължимо, след като последният е редовен от външна страна, а
въпросът за наличие или липса на каузално правоотношение не е предмет на
изследване, след като няма възражение от ответника в тази насока. Направено е
искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се съдебно-деловодни
разноски.
В съдебното заседание въззивникът, редовно
призован по реда на чл. 47 от ГПК, не се явява и не се представлява
В съдебното заседание въззиваемият,
редовно призован по реда на чл. 56 ал. 2 от ГПК, не се явява и не се
представлява.
Въззивната жалбата, разгледана по същество, се явява
неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 10 000 лева, представляваща
главница по запис на заповед от 20.02.2016 г, с падеж на плащане 31.12.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението заявлението в съда – 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по
ч. гр. д. № 16930/2018 г. по описа на Районен съд – Варна.
Записът
на заповед следва да бъде съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в
чл. 535 от ТЗ реквизити. Документ, който не съдържа някои от реквизитите,
посочени в чл. 535, не е запис на заповед – чл. 536 ал. 1 от ТЗ. Включването
реквизити, извън законоустановените, не опорочава записа на заповед, освен ако
не отричат безусловния характер на поетото задължение за плащане. Ако добавката
не засяга реквизитите на менителничния ефект, същата следва да се счита за
неписана и не опорочава формата му.
Представеният
запис на заповед съдържа всички изискуеми от закона реквизити - наименованието
запис на заповед, както в заглавието, така и в текста на документа,
безусловното обещание на издателя А.Б.Р. да заплати на поемателя И.П.Н. сумата
от 10000 лева, падеж – 31.12.2016 г., дата – 20.02.2016 г. и място на издаване
– гр. Добрич, подпис на издателя. Записът на заповед съдържа добавка попадаща
извън установените в чл. 353 от ТЗ реквизити, според която сумата посочена в
него следва да бъде заплатена в брой. Посочената добавка следва да се счита за
неписана и доколкото последната не отрича безусловността на менителничното
задължение и не е налице липса на някой от задължителните реквизити посочени в
чл. 353 от ТЗ, следва да се приеме, че представеният по делото запис на заповед
материализира валидна правна сделка. С оглед извода, че отпадането на начина на
плащане, вписан като добавка в записа на заповед не влияе на действителността
на менителничния ефект, направеното от ответника възражение за противоречие на
този реквизит с чл. 3 от ЗОРБ остава безпредметно, поради което съдът не следва
да се произнася по него. Предвид изложеното, представеният по делото запис на
заповед е породил валидно задължение за неговия издател да заплати на поемателя
посочената в ефекта сума.
Падежът
на задължението е настъпил към момента на подаване на заявлението, по делото не
се твърдят и не се установяват правопогасяващи обстоятелства, поради което се
налага изводът, че ответникът дължи на ищеца посочената в записа на заповед
парична сума.
Когато
в производството по чл. 422 от ГПК ответникът-длъжник се защитава срещу иска с
общо оспорване на вземането, ищецът-кредитор не е длъжен да сочи основание на
поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникване на
съществуването на каузалното правоотношение между него и издателя, по повод или
във връзка с което е издаден записът на заповед - т. 17 от ТР № 4/2014 г. по
тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). В случая възражението на ответника за
безпаричност на записа на заповед представлява общо оспорване на вземането, което
не поражда процесуално задължение за ищеца да посочи и докаже каузата за
издадения запис на заповед, поради което дължимостта на вземането следва да се
приеме за установена само въз основа на формирания извод за валидно възникнала
абстрактна сделка.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен, като първоинстанционният акт, постановил
същия краен резултат, следва да бъде потвърден.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на въззиваемия
следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в
размер на 800 лева, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4460/23.10.2019 г., постановено по
гражданско дело № 3670/2019 г. на РС Варна.
ОСЪЖДА А.Б.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на И.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 800 лева, представляваща разноски за въззивното производство, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1 .
2 .