РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЙОАНА ГЕНЖОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 8148 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 72805 от 15.04.2020 г.,
постановено по гр.д. № 73634 по описа за 2018 г. на СРС, II ГО, 72-ри състав,
първоинстанционният съд е признал за установено, че ответникът „С.” ЕООД на
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата в
размер на 1081,01 лева, с неплащането на която ответникът се е обогатил за
сметка на обедняването на ищеца, представляваща цена на доставена от ищеца
топлинна енергия за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва от 31.07.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 22.08.2018 г. по
ч.гр.д. № 50021/2018 г. на СРС. С постановеното решение съдът е отхвърлил исковете
за сумата в размер на 149,43 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
03.03.2017 г. до 26.07.2018 г. върху сумата на неоснователното обогатяване за
топлинна енергия, сумата в размер на 27,12 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2017 г. до
30.04.2017 г.,
с неплащането на която ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на
ищеца, ведно със законната лихва от 31.07.2018 г. до изплащането ѝ, и
мораторната лихва върху нея в размер на 4,24 лева за периода от 03.03.2017 г.
до 26.07.2018 г. С крайния съдебен акт СРС е осъдил ответното дружество на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца сумата в размер на 64,46
лева, представляваща разноски в заповедното производство, и ищеца на основание
чл. 78,
ал. 3 от ГПК да заплати на ответното дружество сумата в размер на 60,18 лева,
представляваща разноски по делото.
Срещу решението на СРС в уважителнатаа
част е подадена въззивна жалба от ответното дружество, в която се поддържа, че постановеният
съдебен акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Посочва се, че по
делото не било доказано реалното доставяне на топлинна енергия до процесния
имот. Поддържа се, че имотът е необитаван и дори да се приеме, че е била
доставяна топлинна енергия, такава не е била потребявана, за да е налице
неоснователно обогатяване. Моли се за отмяна на решението на СРС в обжалваната
част и отхвърляне на исковата претенция. Търсят се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в пъроинстанционното производство
– „Т.С.” ЕАД.
Не е постъпило становище от третото лице
– помагач – „Б.“ ООД.
В открито съдебно заседание дружеството
– въззивник, представлявано от процесуалния си представител – адв. Н., прави
възражение, че първоинстанционният съд се е произнесъл със свръхпетитум, тъй
като процесните суми не били претендирани в исковата молба на основание
неоснователно обогатяване.
По делото не е постъпило становище от
третото лице – помагач – „Б.” ООД.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със заявление с вх. № 3060499/31.07.2018
г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответното дружество за процесните суми. На 22.08.2018 г. по
ч.гр.д. № 50021 по описа за 2018 г. на СРС, II ГО, 72-ри състав е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК за посочените в заявлението суми,
срещу която е постъпило в законоустановения срок възражение от дружеството-
ответник. На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е указана на заявителя възможността
за предявяване на установителен иск в едномесечен срок, съобщението за което е връчено
на 22.10.2018 г. Исковата молба е подадена на 20.11.2018 г. (в срока
по чл. 415, ал. 4 от ГПК).
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД срещу ответника „С.” ЕООД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата в размер на
1081,01 лева, с неплащането на която ответникът се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца, представляваща цена на доставена от ищеца топлинна
енергия за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва
от 31.07.2018 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 149,43 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 03.03.2017 г. до 26.07.2018 г.
върху сумата на неоснователното обогатяване за топлинна енергия, сумата в
размер на 27,12 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г. с неплащането на която ответникът се
е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва от
31.07.2018 г. до изплащането ѝ, и мораторната лихва върху нея в размер на
4,24 лева за периода от 03.03.2017 г. до 26.07.2018 г., за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, бул. „*********, търговско помещение (ресторант), аб. №
397019. В исковата молба са били изложени съображения, че ответникът е „небитов
клиент” по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, че ответникът не е сключил
договор при общи условия с ищеца, че за сградата – етажна собственост, в която
се намирал имотът, е бил сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с третото лице - помагач и че ответникът не е
заплатил начислените му суми и се е обогатил без основание за сметка на ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил
иска като неоснователен,
като
е възразил, че не дължи процесните суми само позовавайки се на твърдението, че
вече ги е платил на касата на ищцовото дружество.
От представеното по делото копие от
Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 152, том III, рег. № 15079, дело № 483 от 2006 г.
се установява, че на 21.06.2006 г. ответното дружество е придобило
собствеността върху процесния недвижим имот. По делото е приложено и копие от
удостоверение с изх. № 68-00-870/03.07.2014 г. от ГИС София досежно настоящия
адрес на сградата, където се намира процесният имот.
С договор от 08.07.2011 г. ищецът е
възложил на третото лице – помагач – „Б.” ООД, което от своя страна е приело,
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
От представеното по делото копие от
протокол от общо събрание на етажните собственици е видно, че общото събрание
на етажните собственици на сградата на адрес: гр. София, бул. „*********е взело
решение за сключване на договор с „Б.” ООД за извършване на топлинно
счетоводство (дялово разпределение). В приложения списък на собствениците във
вх. В е било вписано и ответното дружество под № 1. На 15.01.2007 г. е бил
сключен такъв договор между етажната собственост и дружеството, извършващо
услугата дялово разпределение.
По делото са представени: индивидуална
справка за използвана топлинна енергия с титуляр на партидата ответното дружество,
констативен протокол № 035503 от 03.10.2017 г., обективиращ замервания с нови и
стари показатели на топлинните уреди за процесния абонатен номер, и общите
условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди.
Съдът кредитира изготвеното по делото
заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза като подробно и логично
аргументирано. От заключението на вещото лице се установява, че за процесния
период общата дължима сума за топлинна енергия, включваща доставена енергия за
БГВ и отопление, възлиза в размер на 1081,01 лева. Вещото лице е уточнило, че
приложения от ищеца с отговора на исковата молба служебен бон не е фискален
бон, който като документ се издава от ищеца при плащане в брой - служебният бон
показва общата сума за плащане при издаване на няколко фискални бона. От
изводите на експерта става ясно, че приложеният по делото бон е издаден за
плащане на суми, част от които са дължими по процесния абонатен номер, но за
различен от исковия период, а друга част са погасили задължения за друг
абонатен номер.
По делото са представени копия от покана
от 08.08.2016 г. от ищеца до ответното дружество за сключване на писмен договор
за продажба на топлинна енергия за небитови нужди, обективираща задължения на
ответника за изминал период, различен от исковия, и по няколко абонатни номер
(вкл. и процесния), и от известие за доставяне, които настоящият състав не
кредитира, доколкото видно от съдържанието на известието за доставяне не може
да се приеме, че поканата е била получена от ответното дружество или че е била
изпратена именно придружена с това известие за доставяне.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и процесуално допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи
относно неговата правилност.
Предмет на разглеждане са положителни установителни
искове, като ищецът основава претенцията си на твърдения за липса на сключен
писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответното
дружество чрез спестяване на разходите за заплащане
на топлинна енергия за имота за периода от м. 01.2017 г. до м.
04.2017 г. Когато между страните няма друга обвързаност и вследствие на
обедняването на едната страна другата се е обогатила, обогатилият се дължи да
върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В
тежест на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е да докаже както
своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от
които произтичат обедняването и обогатяването.
По делото се установи, че ответникът е
собственик на процесния имот и че абонатният номер касае небитов потребител,
доколкото става въпрос за търговско помещение (ресторант) – собственост на
юридическо лице. Не се установи да е сключен писмен договор между страните, а и
страните не спорят за посоченото обстоятелство. За процесния период ответното
дружество е носител на качеството „небитов клиент” по смисъла на § 1, т.
33а от ДР на ЗЕ. На основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост са клиенти на
топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ е императивна и
въвежда изискването за писмена форма за действителност на договорното
правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите
на топлинна енергия за небитови нужди (стопански нужди).
Установеното в нея правило за поведение е задължително и не може да бъде
дерогирано от страните. Хипотезата на ползване
на топлинна енергия от „небитов клиент” при липса на сключен
договор в изискуемата от закона писмена форма за валидност и незаплащането на
нейната стойност обуславят имуществено разместване, по силата на което клиентът
се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите, които е следвало да
направи за заплащането на доставената от ищеца топлинна енергия, а
ищецът се е обеднил, неполучавайки цената на услугата. За да е налице такова
имуществено разместване, в тежест на ищеца е да установи обедняването до
размера и количеството на доставената на ответното дружество през исковия
период топлинна енергия и спестяване на разходи за нейното
заплащане, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването -
че топлинната енергия е доставяна до процесния имот на
дружеството-ответник при липса на валидно основание за това имуществено
разместване. В случая при условията на пълно и главно доказване се установи, че
дружество-ответник като клиент е получило топлинна енергия за процесния период
и не е заплатило стойността на доставената услуга.
Недоказано се явява възражението на
дружеството – ответник, че по делото не било доказано реалното доставяне на
топлинна енергия до процесния имот – видно от заключението на вещото лице
топлинна енергия, съответстваща на претендирания от ищеца паричен еквивалент за
възмездяване, е била доставена. Недоказано остана възражението, че имотът е
необитаван. Нещо повече, не може да се споделят доводите, изложени във
въззивната жалба, че дори да е била доставена енергия, такава не е била
потребена, за да е налице неоснователно обогатяване. По делото не се доказа
трето лице за спора (ползвател на имота), различно от ответното-дружество, да е
ползвало доставената енергия, за да бъде насочена срещу него исковата
претенция, а видно от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ именно собственици
са клиенти на топлина енергия и като такива следва да отговарят за дължимите
суми за доставената услуга.
Несъстоятелно е и възражението, че СРС
се бил произнесъл със свръхпетитум в решението си, тъй като процесните суми не
били претендирани в исковата молба на основание неоснователно обогатяване.
Видно от съдържанието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК и съдържанието на исковата молба (както в обстоятелствената
ѝ част, така и в петитума) ищецът е посочил, че поради липсата на писмен
договор с ответното дружество претендира исковите суми на основание
неоснователно обогатяване, като СРС правилно е дал правна квалификация на иска
по чл. 59 от ЗЗД.
Поради съвпадение на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, въззивният съд счита, че решението на СРС следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
Предвид изхода на спора, в полза на
въззиваемата страна – „Т.С.” ЕАД, се дължат разноски, като с молба от
02.11.2020 г. същата е направила искане за присъждане на сторените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение. Видно от данните по делото, страната
не е направила разноски, за да бъде възмездявана за сторения разход. Въззивният
съд счита за неоснователна претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, доколкото въззиваемата страна не е положила никакви усилия за
вземане на активно участие във въззивното производство - нито е депозирала
отговор на въззивната жалба, нито е била представлявана от юрисконсулт в
единственото проведено по делото открито съдебно заседание, а само е депозирала
молбата от 02.11.2020 г. с посоченото искане за разноски и бланкетно направени
възражения срещу въззивната жалба.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72805 от 15.04.2020
г., постановено по гр.д. № 73634 по описа за 2018 г. на СРС, II ГО, 72-ри състав, в обжалваната
част.
Решението на Софийски районен съд в
останалата част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач „Б.” ООД, конституирано на страната на „Т.С.” ЕАД.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.