Присъда по дело №230/2011 на Окръжен съд - Добрич

                                              М     О     Т     И     В     И

                        Към  присъда  №  3 / 08.02.2012г.  по  н.о.х.д. № 230/2011г. 

                        по  описа  на  **ки  окръжен  съд                    

            Срещу  подс.С.  Ц.К. ***, с ЕГН – **********  е  повдигнато  обвинение  по  чл.343 ал.І б.”в” във  вр. с   чл.342  ал.І  от  НК.

            Повдигнатото  обвинение  срещу  подс.К.  се  поддържа  изцяло  в  съдебно  заседание  от  представителя  на  Окръжна  прокуратура  гр.**. Иска  се  да  не  бъде  наложено  наказание  при  условията  на  чл.55 от НК. Иска се същото да бъде определено в размер на една година лишаване от  свобода, което  на  осн. чл.66 ал.І от НК  да  бъде  отложено  с  изпитателен  срок от четири години. Така също се иска, К. да бъде лишен от правоуправление  на  МПС  за  срок  от  две  години  съгласно  чл.343г от НК.

            Преди даване ход на съдебното следствие са предявени граждански  искове от М.В.Г. /дъщеря на пострадалата/ - в  размер  на 35 000лв., М.В.М. /син на пострадалата/ - в размер на 35 000лв. и от В.М.М. /съпруг на пострадалата/ - в размер на 45 000лв., като наследници  на  пострадалата от престъплението Н. Г. М. с ЕГН - **********, за претърпени  от  тях  неимуществени  вреди, ведно  със  законната  лихва  за  забава, начиная  от  датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумите. Същите са пожелали да бъдат също така конституирани като частни обвинители. Така предявените  граждански  искове се поддържат в съдебното заседание, при което  съдът  намери  исковете  за  основателни  и  допустими  и  прие  същите  за  съвместно  разглеждане  в  наказателния  процес. Съдът конституира същите и  като  частни  обвинители.

Подсъдимият не се признава за виновен, но дава обяснения по случая.

След  като  прецени  и  анализира  събраните  по  делото  доказателства, **ки  окръжен  съд  намери  за  установено  от  фактическа  и  правна  страна  следното:

Подс.К. е правоспособен  водач на МПС,  с категории С и Е,  като  притежава свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство  /МПС/ № … от 1990г. Същият е безработен от 10-ина години, като  издържа семейството си правейки ремонти на автомобили в гаража на дома  си  в  с.**, като  тази  дейност  не  била  регламентирана.

Свидетелят К.Д. е завършил средно специално образование, специалност „монтьор и водач на автотранспорт” в гр.П. и разбирал  много добре от машини. В тази връзка същият се занимавал с покупко-продажби на коли и мотори, включително и по-тежкия клас АТВ-та. През месец юли 2010г. Д. закупува от непознато лице от гр.**, поредната  машина, а  именно  АТВ  „Кавазаки  KVS 700А” – четириколесно. По делото не е установено кой и кога е внесъл в България процесното АТВ. Според показанията на св.Д. АТВ-то е нямало регистрационна табела, тъй като този вид машини не се регистрират, поради факта, че е забранено същите да се карат в населени места и по републиканските пътища, а е предназначено  да  се  карат  само  по  гори  и  черни  пътища. Именно  поради тази причина не е подлежало на регистрация в КАТ. Поставения върху него английски номер … бил само лепенка, която имитирала регистрационна табела, но не била такава. За тази сделка не били оформени никакви документи. Това АТВ било при св.Д. около месец, като същият го управлявал 5-6 пъти, като го карал само по горите, ходил с него до хижи в Родопите и не е имал никакви проблеми с него. Според него АТВ-то е било здраво, не  е  имал  никакви  проблеми  с  него, било  в  движение  и  не  е  имало нужда  от  ремонти, поради  което  не  са  му  правени  и  такива. През  месец август  2010г.  св.Д.  обявил  АТВ-то  за  продажба  чрез  интернет. С него  се свързал св.С.С.А., който отишъл в гр.П. и купил АТВ – то заплащайки 4900лв. на ръка, като Д. написал на бял лист, че на 11.08.2010г. продал АТВ-то на А. за посочената сума и се подписал /л.25 д.п./. Тъй като липсвали документи, придружаващи превозното средство, такива не били предадени от продавача на купувача. Предвидения в ЗДвП  писмен  договор  с  нотариална  заверка  на  подписите, не  бил  съставен. В последствие св.А. не регистрирал АТВ-то в сектор Пътна полиция на ОД на МВР гр.**, нито го е представил за годишен технически преглед. Съгласно показанията на св.А., същият изпробвал АТВ-то още там на място, то работело и вървяло добре, след което сключили сделката. АТВ-то докарал с микробус от гр.П. до с.**, обслужил го като сменил маслата  и  задвижващия  ремък. След  това  карал  от  време на време машината на стадиона в с.**, но според него не бил изминал повече от 30-40 километра. Един ден, прибирайки се през нивата към дома си, се скъсал левия шарнирен  болт, гумата се обърнала настрани, но тъй като се движел с  не повече  от  20 км./ч. А.  просто  спрял. Закупил от гр.** един шарнирен  болт  и  закарал АТВ-то на подс.К. за да го ремонтира, тъй като  знаел, че  се  занимава  с  ремонт  на  автомобили. Подсъдимият  сменил болта и А. продължил да кара АТВ-то, но само на стадиона. Втори път при падане с машината, А. почупил пластмасовите спойлери оцветени със светло  зелен  цвят  и  отново  отишъл  при  подс.К.  за  да  го  ремонтира. При  това  падане били деформирани радиатора и оста на кормилото, които били поправени от подс.К. като ги изправил, нагрявайки ги с оксижен. Така  също  били  свалени спойлерите и фаровете, като ги занесли в гр.** за ново боядисване. Така АТВ-то останало при подс.К. за да бъде сглобено в последствие, когато бъдат готови спойлерите. Извършването на ремонта  било  наблюдавано от св.С.П.С., чиято сестра живеела на семейни начала с брата на подсъдимия. В деня на инцидента, подс.К.  поискал  от  св.А.  АТВ-то, за  да  отиде с него до с.** и  тъй  като  ремонтирал  машината  без  пари, св.А. се почувствал задължен  и  не  можал да му откаже, още повече, че между тях е имало разговор  АТВ-то  да  бъде  закупено  от  подсъдимия.

На 24.09.2010г. след обед, подс.К. решил да отиде с ремонтираното  от  него  АТВ, до с.** да види майка си, както и да покара АТВ-то. По  негови  обяснения  АТВ-то нямало скоростомер, както и фарове или други неща за светлинна сигнализация. Тръгнал около 15,30 ч. – 15,45ч. след  обед, като  преди  това  заредил бензин. Времето било ясно, с добра  видимост, а  пътната  настилка  суха. Първоначално карал по черно, после минал през с.**, излязъл от него, а от там  продължил  за  с.**. Преди да се спусне към стадиона на с.**  нещо  прекъснало, подс.К. подал газ и тръгнал нагоре, като следвал лек баир в селото.             Продължил да кара по централната улица на с.**, която е част от пътя между  гр.**  и  гр.Силистра. Св.Д. С.Г.  била  пред  къщата си  в  с.**  ул.”2-ра” № ..и видяла в това време, преминаващата пред дома и съселянка Николина Г. М. и я извикала да си поприказват. Докато говорели, св.Д.Г.  била  от  вътрешната  страна  на  вратата  към  двора, а Н.М.  била  на  тротоара от външната страна на портичката. Св.Г. твърди, че улицата пред тях била добре асфалтирана, както и, че нямало по нея дупки. Същото твърди и св.Г.. Подсъдимият твърди, че по улицата имало няколко дупки, като едната била доста голяма, поради което натиснал спирачката. В този момент  подс.К. усетил, че АТВ-то не му се подчинява, получило се някакво отклонение, а кормилната система отказала. На около 15-ина метра видял, че на тротоара има някакви хора, но АТВ-то станало неконтролируемо, отклонило се в дясно и се получил първи удар в бордюра, втори в ограда или вратичка, трети удар в ел. стълб при който удар паднал, след което машината се обърнала с колелетата на една страна. Подс.К.  твърди, че  не  е видял кога е ударил пострадалата жена и изобщо  дали  е  ударил  човек, тъй  като  при  удара  в  стълба  си  ударил главата и изпаднал в безсъзнание. Така също твърди, че след като дошъл в съзнание се обадил по телефона на съответните органи за станалия инцидент. Тъй като обърнатото АТВ било между него и пострадалата жена, К. не видял къде точно се намира тя. Противоречиви са обясненията му и относно скоростта с която се е движил в селото. На досъдебното производство твърди, че се движил с между 50 и 60 км/ч., а в съдебно заседание между 40 и 60 км/ч., твърдейки, че  не  може точно да определи. Съгласно ОА - щангата, управляваща  предно  дясно  колело се скъсала, колелото се  завъртяло и легнало на външната си част на асфалта. Това довело до промяна на траекторията на движение на АТВ-то в дясно, то напуснало пътното платно, качило  се  на  тротоара, като  последвали  удар  в лявото  рамо  на  подс.К.  в  бетонен  стълб  на  ел. преносната  мрежа  и  удар  с  предната  част  на  АТВ-то  в  тялото на  Николина  Г.М.. АТВ-то  се  преобърнало цялото на дясната  страна  и  спряло. Идвайки  на себе си подсъдимият се обадил  по телефона на 160 и 112 и съобщил за произшествието. Св.Г. започнала да вика за помощ, като виковете били чути от св.Т.  Й.  Б., която  също се  обадила  по  телефона  за  помощ  на  112, обадила  се  на  кмета  на  селото и фелдшера  и  отишла  до  двете  жени. На 3-4 метра  от  вратичката  до  която  били  двете  жени, св.Б.  видяла преобърнатото АТВ. В градината на  св.Г.  видяла  на  земята пострадалата  Н.М., с  паднали  върху  нея  циментови  стълбове и мрежа, като  жената  била  в  кома, но  дишала. Св.Б. отдръпнала коловете на една страна, махнала мрежата от пострадалата  и  видяла, че  единият  и  крак  от  коляното  надолу  бил  откъснат, като  кожа, мускули, нерви  и  сухожилия, всичко  висяло  като  разнищена  тъкан, а  стъпалото  от  глезена  било  обърнато в  обратна  посока. Тъканите  и  кръвоносните съдове били премазани, като имало изтекла много кръв. Картината  била  толкова  страхотна, че  на  дошлият  по-късно  фелдшер  му  станало лошо. Св.Б. свидетелства, че подс.К.  е  говорил по мобилния  си  телефон непрекъснато, седнал  на  земята, през  цялото  време  докато  дойдат  органите  на  полицията  и  Бърза  помощ. Подс.К. се  намирал долу  на  земята, точно  до  обърнатото  АТВ  което  било  на  тротоара, на  около 2,5м. от  пострадалата жена. Св.Б. искала да предупреди съпруга и  сина  на пострадалата, да не излизат навън /предвид грозната гледка/, тъй като  ако  видели  пострадалата  в  такова  състояние  нямало  да  го понесат. Св.Б.  свидетелства  така  също, че  след  известно  време  пострадалата  жена  дошла  в  съзнание, обърнала се към  нея  и  я  попитала  кой  я  е блъснал. Когато впоследствие я качвали в линейката, пострадалата попитала къде са децата и. Същата свидетелка била инициаторка, в линейката да бъде качен  и  подс.К., тъй  като предположила, че след  този  удар  сигурно  и  той  имал  нужда  от  медицинска  помощ. Повикания  екип  на  „Бърза  помощ”, отвел пострадалата М. в МБАЛ гр**, но въпреки положените  усилия, жената  починала  същия  ден.

На подс.К. също била оказана медицинска помощ, тъй като се установило, че  има  счупена  лява ключица, след което същият отказал да остане  в  медицинското  заведение  и  се  прибрал  в  дома  си.

По време на досъдебното производство са извършени няколко експертизи, които се поддържат в съдебно заседание от изготвилите ги вещи лица, установяващи  различни  факти  както  следва:

 Съгласно  заключението  на  вещото  лице  по  назначената  и  приложена  по  делото съдебно-медицинска  експертиза  за  аутопсия  на  труп  № 146 от 25.09.2010г. пострадалата Н. Г. М. е получила  следните  увреждания: 1/Гръдна травма, при която били причинени двустранно счупване на множество ребра, разкъсване на плевралните листи, контузия и разкъсване на двата бели дроба, наличие на кръв в двете гръдни половини, кръвонасядане  на  органите  на  средостението.

2/Травма  на  крайниците, при която били причинени счупване на дясната  предмишница  и  травматична  ампутация  на  дясната  подбедрица.

 Като причина за настъпилата смърт е посочено разкъсването и контузията на белите дробове довело до остра кръвозагуба, както и тежките травматични  промени  на  крайниците.

Съгласно протокол за химическа експертиза № 1328 от 28.09.2010г. в  кръвта  на  подс.С.  Ц.  К.  не  е  установено  наличие  на  етилов  алкохол.

Съгласно първата АТЕ от 27.09.2010г. /л.68-70 д.п./ при извършения оглед  на окачването на задната вилка, ходовата част и спирачният механизъм на  четириколесното  МПС  „KAWASAKI  KVS  700A”  с  рег.  № …, не  са  установени  повреди, които  да  са  съществували  преди  произшествието  и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. Установените повреди  по  ръкохватките  на  предната  и  задната  спирачки  са  настъпили  при  преобръщането  на четириколесното МПС. Установените завишени луфтове в ябълковидните съединения на кормилните щанги и лагерите на предните колела, не биха могли да бъдат причина за настъпване на произшествието. Процесното четириколесно МПС не е било оборудвано с осветителна  и  сигнална  уредби.

Изготвена е и автотехническа-фрактодиагностична и металографическа експертиза  / л.75- 86 д.п./  която  отговаря  на  следните  въпроси:

Разрушението на носещите сечения на левия и на десния накрайник е започнало и е било видимо преди пътно – транспортното произшествие, т.е. тези начални разрушения е можело да бъдат открити при провеждане на технически преглед. При настъпилите удари тези сечения само са се доразрушили. Доразрушаването на носещото сечение на десния външен накрайник, в зоната на резбовата връзка с щангата е в пряка причинно – следствена връзка със загубата на възможността да се управлява АТV-то и настъпването на вредоносния резултат. Доразрушаването на носещото сечение на левия вътрешен накрайник в същата зона не е в такава причинно – следствена връзка с настъпването на пътно – транспортното произшествие. Разрушенията на ушите на отворите от дясната конзола за връзка на долния  носач  към  рамата  са  възникнали  при  ударите  на  АТV-то, получени при произшествието. Вещото  лице  е  констатирало, че разрушения десен накрайник е бил термически обработван /загряван/ допълнително, но не при производството му. На същия детайл била извършена и механична /студена/ обработка – чрез струговане шестоъгълното сечение било престъргано до кръгла  такова. В съдебно заседание вещото лице по категоричен начин заявява, че върху кормилната щанга е имало външни интервенции, които обаче нямат заводски характер.Така също в десния край на вътрешния накрайник е имало видима механична обработка, която е правена на струг, като тези следи са сравнително  пресни, тъй като няма потъмняване на метала. Лъскавия метал дава основание на в.л. да счита, че това е скорошна обработка. Така също вещото лице заключава, че в кормилната уредба на АТВ-то имало детайли, които са поставили неговата конструктивна безопасност и не са оригинални. Следите от механична обработка и термично въздействие са били безспорен сигнал, че  в  кормилната  уредба  е имало въздействие от механично и термично  натоварване  на метала, което със сигурност не е заводско изпълнение  и  е  поставяло  под  съмнение  изправността  на  МПС-то. Така също  АТВ-то  не  е  било  оборудвано  с  осветителна  и  сигнална  уредби. От тук  следва  и  извода, че  по  този  начин  подс.К.  е  нарушил разпоредбата  на  чл.139  ал.І  от  ЗДвП.

Съгласно чл.140 ал.І от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените  за  това  места.” В  нарушение  на  това  правило, подс.К. ***, която представлява път, отворен за обществено  ползване, без  табела  с  български  регистрационен  номер. В тази връзка следва да бъде отбелязано и следното: Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. На моторните превозни средства и теглените от тях ремаркета при първоначална регистрация  се  извършва  преглед  за  техническата  им  изправност  (без новите  пътни превозни средства) и тяхното комплектоване от специализираните  органи  на  Министерството на вътрешните работи. Спрените от движение моторни превозни  средства  и  теглените  от  тях  ремаркета  се  пускат  в  движение  от същите органи, след отстраняване на причината за тяхното спиране. В нарушение на това правило, подс.К. управлявал АТV-то, след като е знаел, че  то  няма  първоначална  регистрация и не му е извършен първоначален или периодичен преглед за техническата му изправност и  комплектоване   в   сектор   „Пътна  полиция”  при  ОД  на  МВР  в  гр.**. В съдебно  заседание  вещото  лице  категорично  заявява, че  табелата /монтирана на  АТВ-то/ която  се  вижда  на  снимките  от  приложения по делото  фотоалбум   е  фабрично  заводска, а  не  регистрационна  по  смисъла  на  закона. С  това  е  нарушена  именно  разпоредбата  на  чл.140  ал.І  от  ЗДвП.

Така също към 24.09.2010г. е действала и Наредба  № І-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях /обн. ДВ. бр.31/14.04.2000г., с посл. изм. ДВ. бр. 94 от 27.11.2009г./. Съгласно чл.2 от тази Наредба: „Моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, задължително се представят за регистриране от структурните звена "Пътна полиция"  при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните  дирекции  на  МВР (ОД МВР)  по  постоянния  адрес  на собственика - за  физическите  лица, или  по  адреса  на  регистрация  в  съда  и  в регистър БУЛСТАТ, съответно в търговския регистър - за стопанските субекти.”. Задължителността и обема на прегледа за техническа изправност и комплектоване в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР в гр. **, при първоначалната  регистрация  на  моторни  превозни  средства  от  типа  „АТV” са  регламентирани  в  чл.13  ал.ІІ  и  ал.ІV  от  същата  Наредба.

От следващата АТЕ от 02.03.2011г. /л.124-128 д.п./ се установява следното: АТV-то, което е управлявал подс.К., не съответства на изискванията  на  чл.149  ал.І от ЗДвП  за  категоризация, тъй  като  двигателят му  е  с  работен  обем  над  допустимото – той  е  697 куб. см. Максималната  му мощност също е над допустимата – 37 кW /50 к.с./. Тъй като и по двата ограничавани параметъра АТV-то не е съответствало на изискванията и ограниченията, посочени  в  чл.149  ал.І  от  ЗДвП, то  не  е  било  възможно  да бъде регистрирано. Поради това не е подлежало на първоначален и на периодичен  технически  преглед  по  реда  на  чл.32в  ал.ІІІ  от  Наредба  № І-45 от 24.03.2000г. Неизправностите  по  кормилната  уредба, които  са констатирани  от  вещите  лица  по  автотехническата  експертиза от 27.09.2010г. и по автотехническата, фрактодиагностична и металографическа експертиза, са  представлявали  неизправности  по  смисъла  на  чл.101 ал.І от ЗДвП, а  не  такива  по  смисъла  на  чл.101  ал.ІІІ  т.3  от  ЗДвП.

Така  също  съгласно  чл.149  ал.І  от  ЗДвП: За  нуждите на типовото одобряване пътните превозни средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви: 1.категория L: …… л) категория L6e - леки моторни превозни средства с четири колела и маса без товар (без  масата  на  акумулаторните батерии при електрическо задвижване) не повече от 350 kg, конструктивна максимална скорост не по-голяма от 45 kм/ч, двигатели  с вътрешно  горене  с  принудително  запалване  с  работен  обем  не  по-голям  от 50 куб. см.  или  не  повече  от  4 kW  максимална  мощност  нето, в  случай  на други двигатели с вътрешно горене; или не повече от 4 kW максимална постоянна  номинална  мощност  в  случай  на  електродвигател; м) категория  L7е - четириколки - моторни  превозни  средства  с  четири  колела  и  маса без  товар (без  масата  на  акумулаторните  батерии  при  електрическо  задвижване)  не  повече  от  400 kг.  или  550 kг.  за  моторни  превозни  средства за  превоз  на  товари  с  максимална  мощност  нето  на  двигателя  не  повече  от 15 kW”. Посоченото  означава, че  моторни  превозни  средства  от  типа  АТV, които  са с  двигател  с  вътрешно  горене  с  принудително  запалване  и  с  работен  обем  по – голям  от  50 куб. см. или  максимална  мощност  повече  от  15 kW, не могат да бъдат регистрирани в полицията и не могат да се движат по републиканската  пътна  мрежа.

 По отношение механизма на настъпване на ПТП-то – Съгласно САТЕ цитирана по-горе, доразрушаването на носещото сечение на дясната външна  кормилна  щанга, съвпада по време с възникването на произшествието и е в пряка причинно следствена връзка с неговото настъпване. Стоманите които са използвани за изработката на двете скъсани кормилни щанги са идентични по химически състав и отговарят на изискванията на съответните стандарти, но  не  са  в  подобрено структурно състояние. Наближавайки мястото на произшествието, се доразрушава носещото сечение на дясната външна кормилна щанга на АТВ-то, което довело до загуба на кормилното управление от страна на водача му. В следствие на това, дясното колело се отклонява  /завърта/  в  дясно, АТВ-то  се  отклонява  в  дясно, при  което  се качва  на  десния  тротоар  и  оставя  следата  от  протриване на гума върху него. В  следствие  на  възникналите  инерционни  сили, то  се  накланя  в  ляво, като последвал  удар  на  лявото  рамо  на  водача  в  бетонния  стълб, намиращ  се върху  тротоара. В  това  състояние с повдигната дясна част превозното средство достига до входа на дом № 7, където се намирала в изправено положение пострадалата Н.М.. Последвал удар между предната част на АТВ-то  и  пострадалата  и  в  същото  време  протриване  на  предната  дясна  гума по вратата на дом № 7, при което оставя върху нея  следата  от  протриване, удар  в  оградата, последвало  е  падане  върху  лявата  си  страна, след  което  се  установява  в  покой  върху нея, на мястото посочено в протокола  за  оглед  и  скицата  към  него.

По искане на страните, в съдебно заседание бе допусната допълнителна комплексна, съдебна, автотехническа – фрактодиагностична - металографическа  експертиза /л.285-342 н.о.х.д./, която установява следното: Предвид кубатурата /700 куб.см./ и масата /234 кг./ на процесното АТВ, експериментално-аналитично установената скорост към момента на началото на доразрушаването  на  десния кормилен накрайник е 68 + /2-3/ км./ч., като същата е технически постижима за конкретните пътни и атмосферни условия. Разрешената скорост за движение в населено място, съгласно чл.21 ал.І от ЗДвП обаче е не повече от 50 км/ч., т.е. подс.К. се е движил с доста по-висока от  разрешенета  за  населени  места  скорост, а  именно  18-21 км/ч. повече. Така  също  вещите  лица  са  констатирали, че  не  са  налице  обективни /технически/ данни за технически неизправности в спирачната система на процесното МПС, които да са възпрепятствали задействането на спирачните механизми, към момента на възникване на опасността. Предвид ударното нараняване  на  подсъдимия  /фрактура  на  лява  ключица/  при  контакта  със  стоманобетонния  стълб  от  ел. преносната мрежа, след  този  момент  К. не  е  имал  физическа  възможност  за  контрол  на  спирачния  механизъм  на  задни  ходови  колела, чрез  лоста/ръкохватката  към  лява  ръка, но  преди  удара  в  пострадалата  е  имал  физическа  възможност  за контрол на спирачния  механизъм  на  предни  ходови  колела, чрез  лоста / ръкохватката  към дясна ръка. В интервала от време между момента на началото на доразрушаването на накрайника и момента на ударен контакт със ел.стълб, подсъдимият е имал физическа възможност за задействане на спирачните механизми, на технически изправната  спирачна  система, чрез  лява  и  дясна  спирачна  ръкохватка. Скоростта  на  процесното  МПС, към  момента  на  удара  в пострадалото лице е била 51 км/ч. + / - 3 км/ч. При  този  удар  АТВ-то  контактува  с  тялото  на  пострадалата  с  различни  детайли  от  предната  си част, а  именно  десен  долен  носач  и  степенката  за  десен  долен  крайник  на  водача.

Дължината на опасната зона при техническа изправност на спирачната система, с отчет на износването и при скорост на движение 68 км/ч. е 60м. + / - 3м. Дължината на опасната зона с експертно доказани техническа изправност на спирачната система /при отчет на износването/ и техническа неизправност  в  кормилната  уредба, при  скорост  на  движение  68 км/ч.  е била  63 м. + / - 3-4 м., като  заключението  е, че дължината на опасната  зона, следствие  на  движението  със  скорост  18 км/ч.  над  нормативно  допустимата се увеличава с минимум 21 метра. В технически аспект при създалата се ситуация, подс.К. не би могъл да избегне удара, както е могъл и да намали  вредоносните  последици  от  удара  в  пострадалото  лице  ако  се  е движил  с  нормативно  допустимата  скорост  от  50 км/ч. Като непосредствена причина за настъпилото ПТП вещите лица посочват, развитието /доразрушаването на носещото сечение/ на предварително съществувалата, разпознаваема техническа неизправност в кормилната уредба, след попадане /преминаване  на  предно  дясно  ходово  колело  в / през  разрушителна  повреда на дясната лента от пътното платно. За технически неизправната кормилна уредба, с доказани начални разрушения в кормилните накрайници, разрушителните  повреди  на  пътното  платно  оказват  катализиращо  влияние. И в тази експертиза вещите лица описват много подробно механизма на настъпване  на ПТП-то, като отчитат най-вече, че основните фактори за неговото настъпване са недопустимото движение в населено място, на неподлежащо на регистрация по ЗДвП, МПС от тип АТВ, движещо се със скорост 18 - 21 км. над нормативно допустимата и притежаващо технически неизправна  кормилна  уредба. На следващо място, в.л. констатирали, че повишението на скоростта на процесното МПС спрямо нормативно допустимата, е причинен фактор за възникване на минимум шест кратно увеличение  на кинетичната енергия / над ответната  за  50 км/ч./ на механичната система, към момента на удара. Увеличението на количеството енергия  на  системата, към  момента  на  удара  е  в  причинна  връзка, със степента на следствените деформационно - разрушителни повреди на неорганичните  конструкции, в  частност и със степента на вредоносния резултат  за  пострадалото  лице. Съгласно заключението на вещите лица, техническото  състояние  на  АТВ-то, към   момента на възникване на опасността е било с доказана технически изправна спирачна система и безспорно  доказана  технически  неизправна  кормилна  уредба, а  съгласно ЗДвП  технически  неизправни  МПС, не  могат  да  се  движат  по  пътищата  на  страната. Според  тях  тази  неизправност  е  съществувала  от  преди  това, като е била  разпознаваема, т.е. същата е можело да бъде забелязана още при  ремонта  на  процесното  АТВ  от  подс.К.. Така  също, съгласно  закона  това  АТВ  не  подлежи  на  регистрация, защото  има  изисквания  за  мощност  на  които  то  не  отговаря, поради  което  не  е  следвало  да  бъде  управлявано  по  републиканската  пътна  мрежа. Възможните  действия  на  подс.К. при  конкретните  атмосферни  и  пътни  условия, към  момента  на  възприемане  на  опасността  са  били, задействане  на  спирачните  механизми  към  предни  и  задни  ходови  колела, намаление  на  скоростта  след  визуално възприятие  на  неравности  от  тип  разрушителни  повреди  в  дясната  пътна  лента, както и опит за противопоставяне на отклонението в  дясно, преди  динамичния  контакт  с  десния  бордюр, чрез  кормилото.

В  съдебно  заседание  вещите  лица  поддържат  изцяло  изготвените от тях експертизи, като са категорични, че при така създалата се ситуация /описана  подробно  по-горе/, удара  е  бил  неизбежен.

Предвид изложеното дотук въпроса  за  вината  на  водача  на  процесното МПС, следва да бъде преценявана изключително въз основа на изискуемите  от закона действия, които той е следвало да предприеме в  подобна  ситуация  и  съответно  извършените  от  него  фактически  действия. По  отношение  на  начина и скоростта  на движение на АТВ-то преди инцидента съдът приема, че той се е движил със сравнително висока за конкретните условия скорост, а именно 68 км/ч. Отчитайки факта, че подсъдимият  се  е  движил  в  населено  място  обаче, то  същият  е  следвало  да се движи с нормативно допустима скорост на движение от 50 км/ч. Подс.К. е нарушил и разпоредбата на чл.139 ал.І от ЗДвП, а именно – движил  се  е  по  пътя  с  технически  неизправно  МПС, както  и  разпоредбата на чл.140 ал.І от ЗДвП, като в нарушение на това правило подсъдимият управлявал  АТV-то, след  като  е  знаел, че  то  няма  първоначална  регистрация и не му е извършен първоначален или периодичен преглед за техническата  му  изправност  и  комплектоване   в   сектор   „Пътна  полиция” при ОД на МВР в гр.**. Както вече бе коментирано по-горе, табелата /монтирана на АТВ-то/ която  се  вижда  на  снимките  от  приложения по делото  фотоалбум   е  фабрично  заводска, а  не  регистрационна  по  смисъла  на  закона.

Подсъдимият  е  трябвало  да  съобрази всичко това, въз основа  на  което да предприеме адекватни действия по намаляване на скоростта толкова, доколкото да може да предотврати настъпване на ПТП. Подс.К. е следвало  да  вземе  мерки  за  обезопасяване  на  движението /чрез  намаляване на скоростта/ и като не е изпълнил това си задължение, той е нарушил предписанието  на  нормата  на  чл.21  ал.І  от  ЗДвП, с  което  сам  се  е поставил в невъзможност да предотврати неблагоприятния резултат от възникналия  инцидент. В тази връзка причина за настъпване на произшествието  следва  да  се  търси  изключително  в  поведението  на  водача, като ненавременно предприемане на действия за предотвратяване на произшествието. Всичко това, в съчетание с нарушението на другите две разпоредби на ЗДвП е довело до това, че като не е бил достатъчно  концентриран  и  не  е  действал  своевременно  и  адекватно спрямо създадената опасност за движението, водачът на АТВ-то сам се е поставил в невъзможност  да  намали  или  спре  при  възникналата  на  пътя опасност, както  и  да  предотврати  настъпването  на  произшествието. В  случая  се  касае  за  недооценяване  на  пътната  обстановка и  прекалено  голяма  самоувереност  на  водача  на  процесното  МПС,  движещ  се  с  несъобразена  скорост. 

Така описания механизъм на протичане на транспортното произшествие съдът  прие  след  задълбочен  анализ  на  всички доказателства по делото: гласни – обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели; писмени – протокол за оглед на местопроизшествие, както и скица и фотоалбум към него, съдебно-медицински и автотехнически експертизи, които съдът прие по надлежния ред намирайки, че са изготвени от специалисти притежаващи необходимите умения и  знания в своите области и при използване на съвременни научни методи, както и останалите писмени доказателства-свидетелство за съдимост, характеристика, справки от КАТ, протокол за химическа  експертиза, акт  за  смърт, удостоверение  за  наследници  и  др.

При така изложеното, след като прецени всички релевантни за делото доказателства  съдът  намира, че подс.С.Ц.К. с  действията си от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението визирано  в  текста  на  чл.343  ал.І б.”в” във  вр. с  чл.342 ал.І от НК –  На 24.09.2010г. в с.**, общ.**ка, при управление на моторно превозно средство – ATV марка „Кавазаки”, с английски регистрационен № YT 53 HKJ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21 ал.1 от ЗДвП, като е управлявал  МПС  със  скорост  над  разрешената  за  населени  места; чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП: „Движещите  се по  пътя  пътни  превозни  средства  трябва  да бъдат технически изправни” и  чл.140 ал.1 от ЗДвП: „По  пътищата, отворени  за  обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места”, и причинил по непредпазливост смъртта на Николина  Г.  М. ***  с  ЕГН: **********.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен  състав. Обективираните  в  протокола  за  оглед  на ПТП данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Гласните и писмени доказателства са безпротиворечиви, че именно подс.К. е управлявал процесното МПС, което е било технически неизправно, със  скорост  надвишаваща  максимално  допустимата  за  движение в  населено  място, както  и  в  нарушение  на  чл.140  ал.І  от  ЗДвП.

От обективна страна – установи се по безспорен начин, че подс.К.  е  нарушил  правилата  за  движение  по  пътищата, а  именно: чл.21  ал.І  - При  избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава  50км/час в населени места.  Или  в  случая  при  избиране скоростта на движение подсъдимият не се е съобразил с пътните условия, както и не е контролирал непрекъснато превозното средство което управлява и не е направил  всичко възможно да намали  достатъчно или спре, когато е възникнала  опасността за движението, т.е. сам  се  е  поставил  в  невъзможност  да  предприеме  необходимите  мерки за предотвратяване на произшествието. Скоростта му не е позволила да реагира адекватно при създалата се обстановка.  Чл.139 ал.І т.1 – Движил  се  е  по  пътя  с  техническо  неизправно  МПС  и чл.140 ал.І -  като  подсъдимият  е  управлявал  АТV-то, след  като  е  знаел, че  то няма първоначална регистрация и не му е извършен първоначален или периодичен  преглед за техническата му изправност и  комплектоване   в   сектор   „Пътна  полиция” при ОД на МВР в гр.**.

Налице е и противоправния резултат-настъпила е смъртта на пострадалата  Николина  Г. М. от с.**, макар тя да е настъпила не веднага, а известно време след приемането и в лечебното заведение, като този резултат е следствие и последица от нарушаването на правилата  за  движение  по  пътищата  от  страна  на  подсъдимия, както  и  в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Извод за това се обосновава от обстоятелството, че не самото движение в населено място с неразрешена  скорост  над  50км/ч. /68км/ч./  е  довело  до описаните последици, а скоростта на водача  надхвърляща допустимата критична такава за безопасното  преодоляване  на  неравностите  по  пътя, които  в  конкретния случай  са  съставлявали  опасност  за  движението  на  подс.К..

От  субективна  страна подс.К. е извършил деянието при форма  на  вината – непредпазливост, по  смисъла  на  чл.11  ал.ІІІ  от  НК. Така  също подсъдимият е бил длъжен да знае правилата, които регламентират  движението  по  пътищата  и  е  могъл  да  съобрази  поведението  си  с  тях.

Обвинението е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.ІІ  от  НПК.

Субекти на престъпленията по чл.342 ал.І респ. чл.343 от НК, са всички наказателно отговорни лица, притежаващи или не притежаващи свидетелство за управление, които при управление на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина допуснат нарушение на правилата за движение  и  с  това  виновно  причинят  съставомерни  последици. Субекти  на тези престъпления са и лицата, които не манипулират непосредствено с механизмите и приборите на транспортните средства или машини, но дават задължителни  разпореждания  по  движението  им. В  случая, както  стана  дума по-горе  подсъдимият е водач на МПС и притежава свидетелство за управление.

Няма  никакво  съмнение, че  допуснатите  нарушения  на правилата за движение са в непосредствена причинна връзка със съставомерния резултат. Деецът  макар  и  да  не  е  предвиждал  обществено  опасните  последици  е  бил  длъжен  и  е  могъл  да  ги  предвиди, след  като се е движил с по - висока скорост и не е могъл да наблюдава на безопасно разстояние възникващите опасности  за  движението, извън  възможностите  му  да  ги предотврати. Затова  няма  основание  за  изключване  на  вината  му  при  условията  на  чл.15 от НК. На практика подсъдимият сам се е поставил в положение на  невъзможност  да  предотврати  удара  с  пострадалата, поради  което  не може  да  се  позовава  на  изненадваща  и  внезапна  поява  на  опасността, защото  не  е  изпълнил  нормативно  вменени  му  задължения  за  движение  по  пътя, чието  спазване  да  му  позволи  да  избегне пътнотранспортното произшествие. /така решения 647-03-ІІ, 199-02-ІІІ, 21-89-ІІ, 95-84-ОСНК, 311-78-ІІІ, 835-78-ІІІ, 964-77-ІІІ/. С други  думи, както  стана  дума  по-горе, подсъдимият  не  може  да  се  позовава  на  оневиняващото  основание  по  чл. 15 НК.

Що се касае до направените искания от страна на защитата на подсъдимия, то същите са несъстоятелни, установени са авторът на деянието, мястото на удара, разположението на участниците в ПТП-то. Фактическата обстановка  по  делото  е  напълно  изяснена. За  възникналия  инцидент  се  съди  както от свидетелските данни, така и от реално обективираните данни, отразени в огледния протокол. Огледът на местопроизшествието е извършен при  спазване  разпоредбите  на НПК. Протоколът  за  това  следствено  действие  е  подписан  от  присъстващите  лица  без  да  бъдат  направени каквито и да било искания, бележки и възражения. Безспорно установено е, че пострадалата  се  е  намирала в близост до вратичката на дома на своя комшийка, където  е  била  ударена  от  АТВ-то, управлявано  от  подс.К. -  нещо, което  се  доказва  от  разпитаните  в  съдебно  заседание  свидетели  и  всички  други  данни  по  делото. Безспорно  установени  са  и  други  факти, а именно: Подс.К.  е  управлявал  технически  неизправно  МПС, което  не е  регистрирано  съгласно  българското  законодателство  и  което  е  следвало, да  бъде  управлявано само по специални за целта места /офроуд, кросови терени и състезателни трасета/. Същият обаче го е карал неправомерно по републиканската пътна мрежа въпреки, че от десетина години се занимавал именно  с  ремонти  на  автомобили, не  е  технически  неграмотен, поради  което не може да оправдава поведението и действията си. Св.Д. категорично заявява в съд. заседание, че АТВ-то не е било регистрирано, че прикачената към него табела е била по-скоро за украса. Това не е фиксиран държавен контролен номер /съгласно ЗДвП/, поради което съдът приема, че АТВ-то  не  е  регистрирано и  не  може  да  се  движи  по  пътищата, тъй  като не  е  имало  българска  регистрация. Подс.К.  изобщо  не  е  имал  право да  се  движи  в  населено  място  и  не  само, че  е  нарушил  ЗДвП  като  се движил там, но се е движил и със скорост над максимално разрешената за каквато  и  да  било  категория. На следващо място, от приложеното по делото писмо  от  сектор „ПП” към  ОД  на  МВР **  се установява, че такова АТВ, с  такива  технически данни, изобщо не може да бъде регистрирано поради  факта, че  и  двата  параметъра  които  са  от  значение  при регистриране  на  този  вид  МПС-та /мощност и кубатура/ на конкретното АТВ, са над максимално допустимите по нашия закон. След като  не  е  регистрирано, то  не  подлежи  на годишен технически преглед, поради  което за  техническата  му  изправност, съответно  неизправност  и  използването му  като  МПС, лежи  изцяло  на  този който  го  използва  /кара/  и  в  случая  това  е  подс.К.. Още  повече, че  същият  е  извършвал  ремонти  по  него, по неговата  ходова  част, ръкохватките  за  спирачките, кормилната  щанга, което от  своя  страна  предполага, че  той  е  знаел  какво  е  техническото  състояние  на  АТВ-то.

Тука следва да се отбележи и нещо друго, липсва законно намаляващо отговорността обстоятелство съгласно чл.343а ал.І б.”б” от НК, поради това, че няма данни подсъдимият да е оказал помощ на пострадалата. Основните изисквания, за да е налице, се определят, както следва: Деецът трябва да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите. Дали е направил всичко зависещо от него, се преценява  конкретно  с  оглед възможностите му (психофизически, подготовка, здравословно състояние в момента и др.), обстановката, в която е действал, и характера на действията, които сам или с помощта на другиго е извършил. Друго  изискване е помощта да е била необходима, т.е. да е оказана на жив човек независимо от характера и степента на нараняването му, да е насочена субективно и обективно към запазване здравето или спасяване живота на пострадалия, оказаната помощ като смекчаващо отговорността обстоятелство. Тя квалифицира престъплението като по-леко наказуемо и е елемент от фактическия  състав  на  чл.343а НК, който намира приложение във всички случаи на причинена смърт или телесни увреждания от характера на средната или тежката телесна повреда. Законът изключва намалената отговорност при оказана помощ само когато деецът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието и само в тези, оказаната помощ има значение на смекчаващо отговорността обстоятелство. Подсъдимият, нарушавайки правилата  за  движението по пътищата, е причинил по непредпазливост смъртта  на  едно  лице. Същият  не  е  бил  в  пияно  състояние, нито  е  избягал от местопроизшествието. Но понеже подсъдимият не е оказал помощ на пострадалата, правилната  квалификация  на  деянието  не  може  да  е по чл.343а б."б" от НК. Първоинстанционният съд преценява и събраните доказателства  с  оглед  на  изискването  да  се  манифестира  от  дееца, който има участие за настъпването на вредните последици, такава дейност, съдържанието на която да бъде действително оказана помощ за спасяване живота  на  пострадалото  лице. По  делото  е  установено, че  подсъдимият  не  е  взел  участие  в  транспортирането  на  пострадалата, така също не се  приема, че  той  е  проявил  подчертана  инициатива  за  спасяване  живота  на  същата. От приложеното по делото писмо от МТел се установява, че действително от мобилния  телефон  на  подс.К. има прозвънявания до тел.160 в 16:51:51ч. и  на  тел.112  в 16:54:59ч. В същото време  обаче  се  установява, че  св.Т.Б.  също  е  била  звъннала  на  тел.112. В  тази  насока  е  писмо  от  ЦСМП  с  изх. № ../08.07.2011г. Не  на  последно  място  съдът  счита, че  не  следва  да бъде прилаган привилегирования състав, тъй като в съдебно заседание от 20.12.2011г. подс.К. /при даваните от него обяснения/  заявява, че  е  видял, че  АТВ-то  тръгва  към  оградата  но, че  не  е  видял, че  е ударил  човек. От  тук  следва  и  въпроса, с  каква  цел  е  било  неговото обаждане  до  тел.112, явно  не  за  да  съобщи, че  има  пострадал  човек, след  като  не  е  видял, да  удря  такъв. Когато  на  мястото  на  произшествието  са  дошли  множество  лица  и  са  се  занимавали  с  пострадалата, без  участието на подсъдимия, с  основание  може  да  бъде  поставен  въпросът, какво значение  има  желанието на дееца да се окаже помощ на същата. От показанията  на свидетелите, присъствали и взели участие при транспортирането  на  пострадалата, е  установено, че  не  подсъдимият, а  други лица  са  отишли  да  извикат  линейката, както  и  други  лица  са  взели  участие при качването на пострадалата в транспортното средство. При тази наличност на помощници за спасяването на пострадалата, обясненията на подсъдимия, че  е  оказал  помощ  на  пострадалата  се  преценяват  с  оглед  на  неговия действителен ефект, без да се правят онези преувеличавания, които подсъдимият  сочи. В това отношение първоинстанционният съд се съобразява  с  принципните  разрешения, които  Върховният съд  е  дал за такива случаи. Водачът ще отговаря с намалена отговорност за настъпилите обществено опасни  последици, когато  е  извършил  действия, които субективно и обективно са насочени към оказване помощ на пострадалия за неговото спасяване. Само желанието за оказване помощ на пострадалата не може да запълни  съдържанието  на  привилегирования  състав.  

За извършеното престъпление по цитирания текст от закона се предвижда  наказание  лишаване  от  свобода  за  срок  до  шест  години.

При определяне на наказанието съдът прецени всички правнорелевантни обстоятелства, при което намери степента на обществена опасност на дееца сравнително ниска, а тази на самото деяние – сравнително висока. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите  характеристични  данни, липсата  на  други  водени срещу  него наказателни производства. Така също съдът отчита като смекчаващо  отговорността  обстоятелство  и  добросъвестното  му  участие както  на  предварителното разследване, така и по време на съдебното следствие, т.е. по  време  на  целия  наказателен  процес. Като отегчаващи вината  обстоятелства  съдът  прие  високата  степен  на  обществена  опасност на  самото  деяние  и  последвалия  тежък  престъпен  резултат. Имайки предвид горното, съдът  намери, че  с  оглед  целите  на  наказанието, визирани  в  чл.36 от  НК, че  едно  наказание  под  средния  размер, в  рамките  на  предвиденото  в закона за извършеното от него би способствало за поправянето и превъзпитанието  на  подсъдимия  и  отговаря  в  пълна  степен  на  личната  и  генерална превенция. Съдът счита обаче, че смекчаващите отговорността обстоятелства  не  са  нито  многобройни, нито  изключителни  за  да  обусловят несъразмерна  тежест  и  на  най-лекото  предвидено  от  законодателя  наказание  от  горепосочения  вид  и  съответно  замяната  на  същото, с  по-леко  по  вид  наказание  съобразно  чл.55 от НК. 

  Като взе предвид гореизложеното, смекчаващите не малко вината обстоятелства, но от друга страна значимостта на крайния противоправен резултат, водещ  до  повишение  на  моралната  му  укоримост  и  съгласно  чл.54 от НК съдът  наложи  на  подс.С.  Ц.  К.  наказание  от една  година  и  шест  месеца  лишаване  от  свобода.

С  оглед събраните доказателства, за да се предизвика съответна  промяна  в  съзнанието  на  дееца, за  да  се  превъзпита  към  спазване  на  правилата, свързани  с  правилното  движение  по  пътищата, и с оглед събраните доказателства досежно възраст, семейна среда и данните за личността му, както и с оглед неговото възпитание съдът  намери, че не е наложително той да  изтърпи ефективно наложеното наказание, както и, че са  налице материалните предпоставките за прилагане на чл.66 от НК по  отношение  на  подс.К., предвид  на  което  отложи  наложеното наказание  с  изпитателен  срок  от  четири  години. Цялостната  преценка  на  личността  на  подсъдимия, изразена  в  най-голяма  степен /но  не  и единствено/ чрез  осъщественото  от  него  деяние, дава  основание  да  се  стигне  до  горния  извод.

Съгласно чл.343г от НК във всички случаи на извършеното престъпление по чл.343 и 343а от НК, правоспособният водач задължително се лишава от право да управлява моторно превозно средство. С предписанието "във всички случаи"  законът е изключил алтернативата да не се определя такова  наказание, като  в  общата  част  е  предвидено  в  чл.55 ал.3 от НК. Касае се до едно изключване на предписание от общите разпореждания със специална  норма, когато се извърши транспортно престъпление. Предписанието, да бъде задължително лишен водач от моторно превозно средство при извършване на транспортно престъпление е продиктувано от необходимостта  да  се  осигури  безопасност  на движението, като задължително се отстрани за определен срок или завинаги всеки, който е извършил  опасно  нарушение  на  правилата  за  движение. Така, в  съответствие  с  императивната  разпоредба  на  чл.343г от НК и обстоятелствата по делото настоящия състав постанови по отношение на  подсъдимия  и  лишаване от правоуправление  на  МПС  за  срок  от  две години. Началният  срок  започва  да  тече  от  датата  на  влизане  в  сила  на  съдебния  акт, съгласно  ясното  и  категорично  предписание  на  чл.49 ал.ІІІ от НК.

По отношение на присъдата в гражданската й част и предявените граждански  искове  съдът  намира  следното :

Предвид обстоятелството, че основанието на гражданския  иск в наказателния процес е  деянието, предмет  на  обвинението и на присъдата, както и претърпените неимуществени вреди, причинени от деянието на  подс.К.  по  чл.343  ал.І  б.”в” вр. с чл.342 ал.І от НК, то  в  случая  съдът намери предявените гражданско правни искове от М.В.Г. /дъщеря  на  пострадалата/ - в  размер  на 35 000лв., М.  В.М. /син на пострадалата/ - в размер на 35 000лв. и от В.М.М. /съпруг  на  пострадалата/ - в  размер  на  45 000лв., като  наследници  на  пострадалата  от  престъплението  Н.  Г.  М., за  доказани по  основание. По  делото  се  установи  по  несъмнен  начин, че  подс.К.  е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което по непредпазливост  е  причинил  смъртта  на  Н.М.. Щетите  са  причинени  от  действията  на  подсъдимия, доказа  се  причинната  връзка  между  деянието  и  настъпилите  увреждания, виновното  поведение  на  подсъдимия. С  оглед  горното съдът намери за доказани  всички  елементи – обективни  и  субективни  на  фактическия  състав  на  непозволеното  увреждане  по  чл.45 от ЗЗД.

 Установи се също така, че В.М. и пострадалата са имали сключен граждански брак, живели са дълги години в много добро разбирателство, като М. е полагала изключителни грижи за семейството си. Нормално  е  от  нелепата  и  загуба  да  са  преживели  болки  и  страдания. При определяне размера на обезщетенията съдът взе предвид тези обстоятелства и ги определи по справедливост в съответствие с чл.52 от ЗЗД, като  взе  предвид  също  така  и  възрастта  на  пострадалата, както  и  възрастта на ищците. С оглед на всичко това присъди обезщетения на ищците както следва: На  В.  М.  М. /съпруг  на  пострадалата/  сума  в  размер на 45 000лв., на М.В.М. /син/ и М.В.Г. /дъщеря/  по 35 000лв. за всеки един от двамата. Болки  и  страдания  са  търпели  и   ще  търпят  занапред  близките  на  пострадалата, сина  и  дъщерята поради  загубата  на  майка  си, а  В.М.  като  нейн  съпруг, който  не  ще  може да доизживее живота си с любимия човек и на които несъмнено им е помагала. Така определените обезщетения съдът намери за отговарящи  на обществения  критерий  за  справедливост, а  също  и  в  максимална степен биха  репарирали  търпените  вреди  от  преживяното  от  тях  вследствие  загуба  на  близък  човек. Бе  присъдена  и  лихва  върху  уважената  част  на  гражданските  искове  начиная  от  датата  на  деянието – 24.09.2010г.

Подс.К. бе осъден да заплати и сума в размер на 4 600лв. представляваща процент от уважените граждански искове, както и да бъдат заплатени  сторените  по  делото  разноски в размер на 1 052,40лв. по сметка на 2-ро  РУ  „Полиция” гр.**  и  в  размер  на  1 762,49лв. по  сметка  на  ДОС.

            Причини  за  извършване  на  престъплението  са  незачитане  на  установения  правов  ред  в  РБългария, както и неспазване правилата за движение по пътищата.

            На  основание  изложените  фактически  констатации  и  правни  изводи  **ки  окръжен  съд  постанови  присъдата  си.            

                                                                       ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ:

                                                                                               /К.Д.