№ 8462
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110132261 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове по чл. 318, ал. 2 ТЗ,
чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът Н. Б. М. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата 1536,86
лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ***********,
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
22.11.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 264,08 лева - мораторна лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 27.10.2022 г.; 26,42 лева - главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 22.11.2022 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №63527/2022 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в
предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия,
съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не изпълнил и задължението да
заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение
по чл. 86 от ЗЗД, съобразно приложимите ОУ, както и съдебни разноски. Прави
искане по чл. 219 от ГПК.
Ответникът оспорва исковете като недоказани, по основание и размер.
Третото лице-помагач „Д.Е.“ ЕООД (предишно „МХ Е.“ ООД) на страната на
ищеца представя писмени доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
Видно от молба-декларация на ответницата, входирана в канцеларията на
ищеца на 13.12.2002 г. е поискала откриване на партида за недвижимия имот на
нейно име. Молбата-декларация (заявление) за откриване или промяна на
партида с абонатен номер за всеки имот представлява по своето правно естество
предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия
– арг. чл. 13 ЗЗД. Когато топлофикационното дружество приема заявлението и
продължава да доставя топлинна енергия до имота, както е в случая, може да се
направи еднозначен извод, че ищцовото дружество е приело предложението на
ответника за сключване на индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи
като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата,
при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“
Индивидуалният договор обвързва страната, която го е сключила, като дерогира
общите правила за сключването на договори за покупко-продажба на топлинна
енергия, предвидено в нормата на чл. 153 от ЗЕ. Ето защо съдът приема, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба
(доставка) по силата на сключен индивидуален договор, съобразно подаденото
заявление-декларация на ответника, поради което страна по това учредено
продажбено правоотношение през процесния период ответника и той е носител
на всички правни задължения за заплащане на доставената топлинна до
процесния имот. Следва да се отбележи, че отв. М. към наши дни е обявила пред
общинските власти свой постоянен и настоящ адрес именно този на процесния
имот.
От съдебна техническа експертиза, ценена по реда на чл.202 от ГПК, се
установява, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. реално потребеното
количество топлинна енергия е на стойност сумата 1561,96 лв., като в нея не са
включени лихви или стари задължения, а за сметка на ищеца са отчислявани
технологичните разходи на абонатната станция. Следва да се отбележи, че
неоснователно е възражението, че сумите за топлинна енергия са определени въз
основа на отменена методика. Това е така, тъй като съгласно чл. 195, ал. 1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение - занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че
съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов
нормативен акт, няма обратно действие. Следва да се приеме, че за ищеца е
възникнало правото на парично вземане за главница за цена на доставка на
топлинна енергия за сумата 1536,86 лв. и искът се явява основателен в
предявения размер.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по
чл. 32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които
съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят, за което вещото лице по ССчЕ
представя изчисления в табличен вид с период и размер дължимите суми.
Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното вземане за
главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има
право на обезщетение за забавено изпълнение за неплатената главница за цена на
топлинна енергия в предявения размер, съгласно ССчЕ.
2
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното
предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се
извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от
него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице,
регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени
доказателства от третото лице-помагач главни и индивидуални отчети и
заключение на СТЕ съдът приема, че са предоставени услугите за дялово
разпределение, а предвид това исковата претенция за главница подлежи на
уважение по основание и размер.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът
с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това,
не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на
парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като
законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
22.11.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски, като съобразно разясненията с Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на
реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
Претенцията за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във вр. чл. 37 от ЗПП, се определя от Съда в предвидения минимален размер по
чл. 25 и чл. 26 от НЗПП. Ответникът трябва да заплати на ищцовото дружество,
съразмерно на уважената част от исковете, сумата общо 1269,25 лв. за платени
държавни такси, възнаграждения на вещи лица, особен представител-адвокат на
ответника и юрисконсулт.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Б. М., с ЕГН:**********, с адрес:
***********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: **********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1536,86 лева – главница за цена на
доставка на топлинна енергия за имот в ***********, за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., и сумата 264,08 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2020
г. до 27.10.2022 г.; сумата 26,42 лева – главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва върху главниците, считано от 22.11.2022 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №63527/2022 г. по описа на СРС;
като иска за сумата 05,87 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за
цена на извършена услуга дялово разпределение, за периода за периода
3
01.12.2019-27.10.2022 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н. Б. М., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1269,25 лева – съдебни
разноски по ч. гр. дело №63527/2022 г. и гр. дело №32261/2023 г., и двете по
описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Д.Е.“
ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4