Решение по дело №672/2023 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 235
Дата: 5 февруари 2024 г. (в сила от 5 февруари 2024 г.)
Съдия: Неделин Йорданов Захариев
Дело: 20237080700672
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 235

 

гр. Враца, 05.02.2024 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 23.01.2024 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

     НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Ст.Бобойчева и с участието на прокурора В.Вътов като разгледа докладваното от съдия Йорданов КАН дело № 672 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в  ЗАНН.  

         Образувано по касационна жалба на „АКТИВ БИЛДИНГ ИНК“ ООД, ЕИК ***, подадена чрез пълномощник адв. М.С. от САК, против РЕШЕНИЕ №292/16.10.2023г., постановено по АНД №628/2023г. по описа на Районен съд–Враца, с което е потвърдено НП №06-2200034/13.05.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и необосновано, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което се навеждат съображения. Иска се отмяна на решението, като неправилно и необосновано.

            В с.з касаторът редовно призован не се представлява. От процесуалния  представител на касатора е депозирана писмена молба, с която моли за решение, с което да се уважи касационната жалба, като основателна респективно да се отмени първоинстанционното решение, като неправилно и необосновано въз основа на подробно изложените в жалбата основания. Прави се възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

          Ответникът в с.з., чрез процесуалния си представител ст.ю.к. М.К. и в представена по делото писмена защита изразява становище с подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендират се разноски.

           Участващият по делото прокурор от ОП – Враца, прокурор Вътов намира жалбата за допустима, но неоснователна, а решението за правилно. Намира изложените в касационната жалба съображения и оплакванията ,свързани със законосъобразността за изготвяне и провеждане на процедурата по издаване на НП за неоснователни. Счита за правилни изводите на РС и моли за оставяне на обжалваното решение в сила.

          По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

         Настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество  е  неоснователна по следните съображения:

          Предмет на касационен контрол е Решение №292/16.10.2023г., постановено по АНД №628/2023г. по описа на Районен съд–Враца, с което е потвърдено НП №06-2200034/13.05.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца. С това НП на „АКТИВ БИЛДИНГ ИНК“ ООД гр.София, ЕИК ***, в качеството му на юридическо лице работодател по см. на §1,т.1 от ДР на КТ за извършено нарушение на чл.62, ал.1 КТ, вр. с чл.1, ал.2 КТ и на основание чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“  в  размер на 1 500 лева.

            За  да  постанови този резултат съдът е приел, че АУАН е съставен и НП издадено от компетентни органи в кръга на предоставените им правомощия, в сроковете по ЗАНН и съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.52 от същия закон, при спазване на административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Прието е, че от събраните доказателства безспорно е установено, че на 24.03.2022г. лицето Г.Н. е престирало работна сила, но дружеството, в качеството си на работодател, не е изпълнило задължението си да уреди трудовото правоотношение по изискуемия в чл.62,ал.1 КТ императивен начин, чрез писмен трудов договор, както е посочено в акта и НП. Изложил е мотиви в тази насока, като е обсъдил и размера на наложената санкция и е приел, че правилно е определена от АНО в минимален такъв, не е налице маловажен случай по см. на чл.28 ЗАНН, а текста на чл.415в КТ за маловажно нарушение е неприложим за нарушения по чл.62, ал.1 КТ. С решението са присъдени и разноски по делото на Дирекция „ИТ“-Враца  в  размер  на 120.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. 

          Решението е валидно и допустимо, постановено в съответствие с доказателствата и при правилно приложение на материалния закон.

Настоящият касационен състав споделя изводите относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган, за липсата на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на НП, както и за доказаността на визираното в НП административно нарушение на посоченото правно основание, като тези изводи са мотивирани въз основа на приобщените и подробно обсъдени по делото безпротиворечиви доказателства и са в съответствие с  разпоредбите на  закона. Въззивният съд е изложил подробни фактически, правно и доказателствено обосновани мотиви, които се възприемат от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК не следва да бъдат повтаряни.             

Правилно е прието от съда осъществено от касатора административно нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ. Същото е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което и правилно с издаденото НП е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл.414, ал.3 КТ на касатора. Установено е, че при извършената проверка от контролния орган на 24.03.2022г. лицето Г.Н. е работило на обект, в с.Чирен-ПГХ Чирен,  изпълняван от дружеството-касатор, като  този факт е отразен и в попълнената от лицето декларация с дата 24.03.2022г., в която същото изрично е декларирало, че работи при санкционираното дружество, с  установено работно време, почивни дни и получавано трудово възнаграждение, като е посочена и длъжността, която изпълнява, тоест налице са основните белези, характеризиращи трудов договор при предоставяне на работна сила. Дружеството в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето, без да изпълни задължението си да сключи с него писмен трудов договор, с което е нарушена разпоредбата на 62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 КТ. В  тази насока възраженията на касатора са неоснователни и не намират  опора в събраните по делото доказателства.

         Неоснователен е и довода, че в конкретния случай е налице маловажен случай по см. чл.415в КТ и  чл.28 ЗАНН. Както правилно е приел РС в решението, в случая е неприложимо правилото на чл.415в КТ за маловажност на нарушението, доколкото в ал.2 от същата разпоредба законодателят изрично е изключил приложението ѝ по отношение на нарушения по чл. 62, ал.1 КТ, каквото е процесното.

        Възраженията на касатора по отношение на допуснати процесуални нарушения по съставяне на акта са сочени и пред въззивния съд, който ги е обсъдил в решението и е извел извод за тяхната неоснователност, като същите се споделят и от настоящата инстанция.

         Факти, обстоятелства и доказателства, оборващи констатациите отразени в АУАН и НП, а оттам и за различни правни изводи на въззивния съд не са посочени и представени от касатора.

         С оглед на изложеното и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл.218, ал.2 АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност или недопустимост, атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско  възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100 лева.

        Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН Административен съд – Враца, в настоящия касационен състав 

 

РЕШИ:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №292/16.10.2023г., постановено по АНД №628/2023г. по описа на Районен съд–Враца. 

          ОСЪЖДА „АКТИВ БИЛДИНГ ИНК“ ООД, гр.София с ЕИК ***, да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Враца разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                             2.