РЕШЕНИЕ
№ 620
гр. Варна, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100500390 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. П. И., ЕГН **********, срещу
Решение №4314/02.12.2024г. по гр. д. №10244/2023г. на ВРС, 10-ти състав, с
което е изменен постановеният с Решение №2235 от 09.06.2020г. по гр. д.
№********г. на ВРС режим на лични отношения на бащата И. М. Д.,
ЕГН**********, с детето М. И.ов Д., ЕГН**********, като е определен нов
подробен и поетапен във времето режим, на осн. чл.59, ал.9 от СК.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
незаконосъобразно, немотивирано и не е в интерес на детето, поради следните
съображения: 1/ налице е промяна в поведението на бащата, който от средата
на 2024г. напълно се е дезинтересирал от сина си, не го търси, не упражнява
предоставения му РЛО; 2/ измененият от ВРС режим не е съобразен с
интереса на детето; 3/ първоинстанционният съд не е съобразил заключението
на СПсЕ; 4/ с поведението си бащата не съдейства, а пречи на изграждане на
връзката му с детето; 5/ ВРС бил излязъл извън предмета на спора, като е
определил по своя преценка нов РЛО на бащата; 6/ първоинстанционният съд
не е обсъдил показанията на бабата на детето по майчина линия; 7/детето не
познава своите роднини по бащина линия, живущи в гр. Д., което е пречка за
1
режим извън територията на гр. Варна; 8/ РЛО е неизпълним, защото през
почивните дни не е възможно присъствие на социален работник. Моли за
отмяна на решението и за отхвърляне на иска по чл.59, ал.9 от СК на бащата,
както и за разноски, а в о.с.з. поддържа исканията си.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, за
което излага съображения. Оспорва твърденията на въззивника в жалбата,
които счита за неоснователни и некореспондиращи със събраните по делото
доказателства. Поддържа за доказани предпоставките на предявения от него
иск. Акцентира върху заключението на СПсЕ и социалните доклади за липса
на родителски дефицити в бащата и за нужда от подобряване на връзката му
със сина му. Моли за потвърждаване на решението, а в о.с.з. поддържа
искането.
Контролиращата страна – ДСП-Варна – не изразява становище по
съществото на въззивната жалба.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искане с правно основание
чл.59, ал.9 от СК на И. М. Д., ЕГН**********, срещу Т. П. И., ЕГН
**********, за изменение на определения с Решение №**********г. по гр. д.
№********г. на ВРС режим на лични отношения на бащата И. М. Д.,
ЕГН**********, с детето М. И.ов Д., ЕГН**********, чрез неговото
увеличаване.
Ищецът твърди, че с ответницата са родители на детето М., родено на
********г. С решение №**********г. по гр. д. №********г. на ВРС
упражняването на родителските права спрямо детето било предоставено на
майката, местоживеенето на детето било определено при нея, на бащата бил
предоставен режим на лични отношения (РЛО) и бил осъден той за издръжка.
Твърди още, че след посоченото решение са настъпили промени, които
налагат изменение на така определения режим на лични отношения на бащата
с детето, а именно: изминали са повече от три години; детето е пораснало и
все повече има нужда от баща си в живота; подобряване на отношенията им е
в интерес на детето. С оглед на това моли за уважаване на иска и за разноски,
а в о.с.з. поддържа искането си.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който
не оспорва, че с ищеца са родители на детето, не оспорва и уредените чрез
соченото от ищеца съдебно решение въпроси по чл.127 от СК.
2
Оспорва обаче исковата молба. Счита, че изменението на РЛО с бащата
не е в интерес на детето, защото между тях няма емоционална връзка; бащата
не е заинтересован от сина си, а когато са заедно го стресира и заплашва; не
му купува и играчки и подходящи дрехи. Момчето не нарича баща си „татко“,
а по име. Бащата няма условия, в които да осъществява РЛО с преспиване.
Воденето на детето в гр. Д. би довело до силен стрес, тъй като детето никога
не е било водено там и не познава никого от обкръжението на бащата. Бабата
по бащина линия била осъдена за нанасяне на лека телесна повреда на майката
с влязла в сила присъда по НЧХД №3797/2019г. на ВРС и освен това
възпитавала чрез шамари. Детето има и редица алергии и е с начален етап на
астма, а бащата не проявява интерес към здравословното състояние на детето.
Бащата не е преодолял и съмненията си за бащинството си на детето. Моли за
отхвърляне на иска и за присъждане на сторените в производството разноски,
а в о.с.з. поддържа позицията си.
Контролиращата страна – ДСП-Варна – не изразява становище по
съществото на спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от приетите писмени доказателства, че детето М.
И.ов Д. е родено на ********г., като негови родители са страните по делото И.
и Д. и Т. И..
Няма спор и е видно от приетия препис на съдебен акт, че с решение
№**********г. по гр.д. №********г. на ВРС упражняването на родителските
права спрямо детето било предоставено на майката, местоживеенето на детето
било определено при нея, като на бащата бил предоставен режим на лични
отношения и бил осъден за издръжка за детето.
От приетите амбулаторни листи от 06.03.2024г. и другата медицинска
документация е видно, че на детето М. е била поставена диагноза остро
гнойно възпаление на средното ухо и е било насочено за спешно лечение,
както че то понякога боледува, за което е било лекувано.
В приетия социален доклад на ДСП-Варна са застъпени констатациите
на компетентните длъжностни лица на органа по закрила на детето, че детето
М. се отглежда от майка му и близките й, а съдебният режим на бащата не се
изпълнява редовно. Детето има личен лекар, няма специални потребности. Т.
И. живее с детето и по-големия му брат в жилище под наем, в което хигиената
и условията са подходящи за децата; в това жилище живеят и близки на
майката, които я подкрепят. М. не посещава детска градина. Той е привързан
към майка си. За баща си знае, че се казва И., но не иска да се среща с него,
защото не му купува нищо. М. не желае да отговаря на въпроси, свързани с
бащата като показва, че най-важният за него човек е майка му. Обобщено е
прието, че майката има подходящи качества и условия за да се грижи за сина
си, както и че ДСП – Варна може да окаже нужната подкрепа и да насочи
родителите и детето към подходяща социална услуга за изпълнение на режима
3
на бащата в протективна среда с цел подобряване на общуването на детето с
баща му.
Двамата родители са изслушани пред ВРС по реда на чл. 59, ал.6 от СК,
като обясненията и впечатлението от тях се отчитат от съда, заедно с всички
други доказателства по делото и съобразно чл.11-12 от ГПК.
Показанията на св. М. И. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но и като
базирани на лични впечатления. От тях се изяснява, че бащата се е срещал
много пъти със сина си, но не е полагал особено грижи за него; детето си
играело само, а бащата го гледал. Между баща и син няма никаква връзка,
дори момчето не го нарича „тати“, а „И.“. Момчето не познава роднините си
по бащина линия в гр. Д.. Последната среща (преди разпита на 07.03.2024г.) е
била в края на 2023г.
Заключението по приетата СПсЕ съдът цени като обективно,
мотивирано и неоспорено. От него се установява, че детето М. лесно влиза в
словесен контакт и разбира съдържанието и значението на поставените
въпроси; има и нормална степен на осъзнатост, съчената с характерна за
възрастта уязвимост. Липсва изградена емоционална връзка между детето и
баща му, няма и пряко желание за общуване с него. В същото време бащината
фигура все още не е „дисквалифицирана“ в съзнанието на момчето; наблюдава
се амбивалентност, тоест едновременно приемане и отхвърляне на бащата;
връзката баща-син е слаба към момента. При липса на добра връзка между тях
не е в интерес на детето да бъде извеждано от бащата извън града към
момента, още по-малко с преспиване. Необходимо е първо да се изгради
сигурна основа на отношенията им, към която родителите следва да покажат
позитивно отношение. Не са открити конкретни дефицити и в двамата
родители, които да им пречат да полагат обичайни грижи за детето. Не може
да се обсъжда синдром на родителско отчуждение, ако той бъде разгледан като
умишлено разрушаване на вече изградена емоционална връзка между детето и
отсъстващия родител. Не може да се направи заключение за целенасочено
отчуждаване от страна на майката по отношение на бащината фигура, но
майката може несъзнателно да пренася неудоволствените й емоции спрямо
бащата и така детето да ги приема по същия начин. В о.с.з. вещото лице
поддържа заключението, като го допълва с препоръката към подобряване на
общуването на бащата с детето, с цел превенция срещу тотално
дисквалифициране на бащата. Добре е срещите им да започнат за по час-два в
подходяща среда и постепенно и поетапно да се разширяват, като бъдат
подкрепени и от двамата родители.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Когато въпросите по чл.59, ал.2 от СК вр. чл.127 от ГПК са разрешени
по съдебен ред, но се твърди да е настъпила съществена промяна на важни за
тях обстоятелства, регламентираните им параметри могат да бъдат пълно или
частично изменени, като за целта се прецени вида, характера и степента на
изменение на данните спрямо предходното дело и заедно с това се извърши
4
проверка как точно промените се отразяват на детето и дали актуалното
статукво съответства и гарантира интересите му. Затова за да се допусне
промяна на вече установени мерки относно упражняването на родителските
права и общуването на детето с всеки от двамата му родители е необходимо
изменение на някои от горепосочените фактори, което да бъде съществено за
самото дете. Според дадените в т.5 вр. т.2 от ППВС №1/1974г. задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, запазили действието си при
новия СК от 2009г., както и съдебната практика по приложението на
института (Решение №288 от 15.03.2016г. по гр.д. №2640 за 2015 на 4-то ГО
на ВКС; и други), под „изменение на обстоятелствата” се разбират както
новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя,
при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, или при действащия
РЛО на другия родител, така и тези, въз основа на които би се подобрило
положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е
длъжен да обсъди и дали и как точно обстоятелствата се отразяват на
положението на детето. Меродавни са винаги интересите на детето.
При разглеждане на тези предпоставки на иска първоинстанционният
съд е изложил обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия
съдебен състав, като законосъобразни, правилни и съответни на смисъла и на
целта на закона, въз основа на надлежно установена фактическа обстановка по
делото и правилно приложение на материалния и процесуалния закон, поради
което и на осн. чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.
В изпълнение на задължението си да даде разрешение по възведените
пред него спорни въпроси настоящият въззивен състав намира следното:
Безспорна е нуждата на всяко дете от регулярно общуване с двамата му
родители и в частност с този от тях, на когото не е предоставено упражняване
на родителските права, при липса на вредоносно спрямо детето поведение.
Това е право, естествена потребност и гаранция за правилното развитие, за
увереността и общото усещане за спокойствие и за защитеност на всяко дете.
Затова ако няма обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически или
емоционално детето, РЛО трябва да бъде определен от съда по начин, по
който съобразно случая да се осигури в максимална степен възможност детето
да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители,
да се предоставя оптимално общуване и поддържане на добри отношения
между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права. В този смисъл установеното от СПсЕ по делото недобро,
слабо, непълноценно състояние на връзката на детето с бащата със сина му,
формирано през петте години от предходното съдебно решение и все повече
задълбочаващо се, трябва да бъде повлияно незабавно, защото не е в интерес
на детето. Промяната е възможна, тъй като бащината фигура все още не е
„дисквалифицирана“ в съзнанието на момчето; спрямо бащата се наблюдава
амбивалентност, т.е. едновременно приемане и отхвърляне, съобразно СПсЕ.
Ето защо е налице изменение на обстоятелствата в сравнение с предходното
дело и то се изразява в задълбочаващо се отдалечаване на детето от баща му,
на фона на порасването на детето. И ако показанията на св. И. пренасят
отговорността за това върху бащата, то заключението по СПсЕ, което предвид
5
експертния му характер следва да се кредитира приоритетно, приема друго –
че е възможно и майката несъзнателно да е пренесла негативните си спрямо
бащата нагласи върху детето и така също да е допринесла за актуалното
състоятние на връзката баща-син. Следователно няма как да бъде прието, че
само ищецът е причина за разколебаната му връзка с момчето, като аргумент
за отхвърляне на молбата по чл.59, ал.9 от СК, както се претендира с жалбата.
А промяната в РЛО е необходима, както защото сега действащият е очевидно
неефикасен, така и с оглед препоръките на съдебния психолог за подобряване
на общуването на бащата с детето, като превенция срещу тотално отхвърляне
и дисквалифициране на бащината фигура в живота на момчето. Поради това и
до доводите в обратен смисъл не могат да бъдат споделени.
Разгледан в детайли определеният от ВРС нов РЛО на бащата с детето
напълно и в цялост съответства както на актуалното състояние на връзката им,
установено от СПсЕ, така и на конкретните препоръки на вещото лице
относно най-подходящия за детето начин за преодоляване дистантността
между баща и син. Подчертана на няколко пъти от експерта е нуждата
понастоящем да се изгради сигурна основа на отношенията с бащата, едва
след което да бъде увеличено времето на общуване. Ясно изразени са и
препоръките на вещото лице срещите да започнат за по час-два в подходяща
среда и постепенно и поетапно да се разширяват, като бъдат подкрепени и от
двамата родители. Следователно избраният подробен и поетапен във времето
режим с тенденция към внимателно увеличаване е изцяло съобразен с
актуалното състояние и с насоките на съдебния психолог досежно
оптимизирането му, а оплакванията за обратното са несъстоятелни. Колкото
до опасенията към момента детето да остава само с баща си, както и че не
познава роднините си по бащина линия в Д. – възможността за контакт без
майката и без специалисти е планирана най-рано за след една година от
влизане в сила на решението по делото, а преспиването през нощта при
бащата – едва за след две години от влизане в сила на решението, при което и
тези опасния на майката не могат да бъдат споделени.
Въззивните оплаквания, че ВРС бил излязъл извън предмета на спора,
като определил по своя преценка нов РЛО на бащата, са в пълно противоречие
със смисъла и целта на производствата за родителски права – да бъде дадена
възможно най-добра закрила на интересите на децата съобразно конкретиката
на случая. Сезиран с искане за произнасяне по въпросите по чл.127, ал.1 и ал.2
от СК и по чл.59 от СК, респ. с искане за изменение на някои от тях, съдът не е
обвързан с конкретните параметри на петитума, а е длъжен да се произнесе
съобразно интереса на детето, като висша ценност, подлежаща и на служебна
закрила от съда. Затова и правилно ВРС е обяснил, че при искане за промяна
на РЛО на неотглежащия родител съдът може свободно да определи различен
от замоления режим, ако той е съобразен с най-добрия интерес на детето. По
въпроса е налице трайна съдебна практика, която дори не се налага да бъде
цитирана.
Колкото до оплакванията за неизпълнимост на начални етапи от режима
в протективна среда заради почивните дни – на първо място в доклада на ДСП
ясно е посочена възможността да бъде оказана нужната подкрепа, като бъде
6
предоставена услуга за изпълнение на режима на бащата в присъствието и на
специалист, без да бъдат поставяни ограничения за дните за това. Няма също и
възражения от ДСП срещу изпълнимостта на постановения от ВРС режим. А в
практиката на съдилищата в съдебния район не са изолирани случаи на РЛО в
контролирана среда и през събота и неделя, провеждани ефективно. Затова и
тези доводи не се споделят, а още по-малко те могат да обосноват изобщо
отхвърляне на молбата за изменение на РЛО, както се претендира с жалбата.
На последно място следва да се отбележи, че същинско „увеличаване“
на РЛО на бащата, главно на което се противопоставя майката, се предвижда
едва за след две години от влизане в сила на решението.
По изложените съображения въззивният съд преценява, че избраният от
първоинстанционния съд нов режим е обоснован с конкретиката на случая, в
интерес е на детето и с него се цели да се внесе баланс между нуждата от
присъствие на бащата живота на детето, актуалното състояние на
отношенията им и мерките за подобряването му, посочени от експерта.
Поради това и поради съвпадане на изводите на двете инстанции решението
следва да бъде потвърдено изцяло.
Разноски пред въззивния съд не се претендират от въззиваемия.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №4314/02.12.2024г. по гр. дело
№10244 по описа за 2023г. на ВРС, 10-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7