Решение по дело №3/2018 на Окръжен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14

Силистра, 22.02.2018 година

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

Силистренският окръжен съд, в открито заседание на трети февруари през две хиляди и осемнадесета година, като разгледа докладваното в.гр.д. № 3 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивно производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 398/27.10.2017 г., постановено по гр.д. № 196/2017 г., Силистренският районен съд е отхвърлил предявения иск на Г.Т.Г. да се признае за установено по отношение на Т.Г.П., К.Д.Д., Р.Д.Д., Д.Т.Г., И.Д.И., К.И.И. и Й.Г.С., че е собственик на основание давностно владение на нива с площ 41,597  кв.м., IV, представляваща имот № 039014 по плана за земеразделяне на с. Добротица, Община-Ситово, Силистренска област, при граници и съседи: имот № 039023-нива на А.Н.К., имот № 047022-земя за стопанисване от Община- Ситово, имот № 039016-полски път, имот № 060001-жилищна територия, имот № 035047-полски път и имот № 039015- полски път на Община-Ситово.

Производството е образувано по въззивна жалба на Г.Т.Г. чрез процесуален представител с искане за отмяна на решението и уважаване, претендира разноски.

Ответниците по жалбата К.Д.Д., Р.Д.Д., Д.Т.Г., И.Д.И., К.И.И. и Й.Г.С. молят да се остави въззивната жалба без уважение и претендира разноски, а ответникът по жалбата Т.Г.П. се присъединява към мотивите и искането на въззивната жалба.

Окръжният съд, като обсъди становищата на страните, в двете инстанции, доказателствата по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.

Иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Не се спори, че правото на собственост върху процесния имот е било възстановено на наследниците на И.П. – Т.П. (баща на ищеца и ответник по делото) и Й.С., че при доброволна делба е поставен в дял на Т.П., че той го е продал през 2004 г., като купувачите са го продали през 2005 г. и че ищецът го е купил през 2006 г. от предходните приобретатели. Не се спори, че в производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е прогласена относителна недействителност на първия договор да продажба, последвала е делба с влязло в сила решение, като имотът-част от делбената маса  е разделен на три части, поставени в дял на ответниците К.Д.Д., Р.Д. Д. и И.Д.И. и че последващите продажби изключват собственически права на приобретателите по сделките за продажба. Ищецът обаче не е участвал в тези производства и претендира право на собственост въз основа на давностно владение повече от десет години. Искът е отхвърлен с преценката, че не е налице твърдяното необезпокоявано владение.

Районният съд е извършил всички поискани, допустими и законосъобразни процесуалния действия по изясняване на спора и е постановил правилно и законосъобразно решение. Същото съдържа подробни, обосновани, законосъобразни и съобразени със съдебната практика мотиви, които въззивният съд изцяло споделя, поради което и на основание допустимата препратка на чл.272 от ГПК счита, че обжалваното решение следва изцяло да се потвърди без преповтаряне на мотивите.

Следва да се добави един силен аргумент, който се извлича от обясненията на ответника Т.П. в съдебно заседание пред въззивния съд. Той ясно заяви, че през 2013 г. в качеството си на пълномощник на своя син (ищеца) е подал пред ВКС молба за отмяна на делбеното решение. Т.П. е участвал и в производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и в делбеното производство. Следователно, упълномощавайки го като баща да подаде молба за отмяна, ищецът е знаел, че имотът му е част от делбената маса, а преди това и за прогласената относителна недействителност. Следва извод, че владението е обезпокоено, тъй като от 2006 г. до 2013 г. не е изтекла десетгодишна давност.

Въззивната жалба не налага промяна в мотивите. При изложените доводи липсата на вписване на исковите молби по предходните дела нямат значение, а прогласената относителна недействителност не предполага обосноваване на добросъвестно владение, заложено в писмената защита на процесуалния представител на ищеца-жалбоподател.

Оветниците по жалбата не претендират разноски.

Водим от горните съображения, съдът

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 398/27.10.2017 г., постановено по гр.д. № 196/2017 г. по описа на Силистренски районен съд.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                      2.