РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№2168/15.11.2021г.
гр. Пловдив, 15.11.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV състав, в открито
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1842 по
описа за 2021год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава Х
от АПК
във връзка с чл. 172, ал.5
от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба
на И.П.К.,
ЕГН ********** ***
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0239-000148
от 17.06.2021г.
издадена от Началник
РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ Асеновград, с която е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца.
Жалбоподателката
твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна и моли да се отмени.
Обосновава се с това, че проверката
й е била извършена в момент, в който се е намирала в дома си,а автомобилът й е бил
в състояние на покой. В моментът на проверката не е управлявала автомобил. Била
й извършена проверка за алкохол, като резултатът бил отрицателен, след което
отказала да даде проба за употреба на наркотични вещества. Представя писмени и
гласни доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответникът -
Началник РУ към
ОД на МВР Пловдив, РУ Асеновград, в писмено становище оспорва жалбата и моли да се
отхвърли като неоснователна.
Съдът, като разгледа
направените възражения и приложената административна преписка, намери за
установено следното:
Заповедта е връчена на 21.06.2021г.,а
жалбата е подадена
на 25.06.2021г.,
следователно е подадена в предвидения
за това процесуален срок и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
В оспорваната заповед е
посочено, че на 17.06.2021г.
около 16,58ч.
в гр.Асеновград, на ул.“Цар Иван Асено II“
№ 48, паркинг блоково пространство, жалбоподателката е управлявала МПС Опел
корса с рег.№ ****
и отказва да бъде изпробвана
за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден бил талон за
изследване № 074644.
Въз основа на това е наложена и оспорваната
мярка.
От събраните в хода на
съдебното производство свидетелски показания се установи, че проверката
е извършена по сигнал. Според свидетелят Н.
П.
Ч.
бил подаден сигнал, че зад блоковото пространство автомобилът на К.
е блъснал стълб и е застрашил животът на
живущите в блока. На място снели обяснения на лицата, подали сигнала и отишли в
дома на жалбоподателката. Именно тогава извършили проверката.
Свидетелят Д.
В.
С.
потвърждава,че проверката извършили
като отишли на адреса, посочен от очевидците. Поканили госпожата да отиде в
районното управление за изясняване на случая.
Несъмнено е от така
установените факти, че приложената ПАМ е въз основа на проверка, при която към
момента на извършването й санкционираното лице не е управлявало лекият
автомобил, а се е намирало в дома си.
Според приложимата норма
на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП
, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Видно е, че фактическият
състав, който поражда правомощие за административния орган да наложи
принудителна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС", включва управление на МПС, в нарушение на материалното правило за
поведение, възведено в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, според което, на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози
или да не изпълни предписание за изследване.
От установените в
настоящото производство обстоятелства се установява, че проверката на К.
за употреба на наркотични вещества е
извършена след като тя вече е
била преустановила управлението на автомобила и се е намирала в дома си. Относно
тези факти, нито в съставения АУАН, нито в
обстоятелствената част на процесната заповед са изложени някакви конкретни
твърдения и описание, било на обстоятелствата при които е било установено
пътното транспортно нарушение,
сигнализирано от лицата от улицата зад
блоковото пространство, било на обстоятелствата при които е извършена
проверката.
От тук, неясно е, защо
е прието, че именно К. е управлявал посоченото
МПС и защо е счетено, че следва да бъде
изследвана за наркотични вещества. Впрочем, липсват каквито и да е твърдения,
как и въз основа на какви данни, контролните органи са приели,
че е настъпило някакво произшествие, като такова даже не е описано в заповедта.
За тези обстоятелства може да се направи
извод от приложените писмени обяснения, но към тях никъде
не се препраща в заповедта, а и приложението на спорната ПАМ предполага именно
в момента на проверката да е налице
фактът управление на автомобила.
В обстоятелствената
част на оспорената заповед и в акта за установяване на административно
нарушение, към който тя препраща, липсват каквито и да е констатации относно
фактите и обстоятелствата при които е извършена
проверката. Не става ясно и от къде е направен извод,
че в посочения час и на посоченото място именно жалбоподателката е управлявала
автомобила. Нещо повече, дори и
изводът за управление на автомобила от жалбоподателката да е несъмнен, то при
тези констатации на контролните органи
в един последващ момент, не е допустимо прилагането на спорната ПАМ, а
единствено и само евентуална санкция за причиненото ПТП, ако има такова.
Според чл. 172, ал. 1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Това процесуално
изискване в случая не е спазено. В обстоятелствената част на заповедта липсват,
конкретно посочени факти и обстоятелства, свързани с начина на установяване на
процесното деяние, изразяващо се в управление на моторно превозно средство и
отказ за извършване на проверка
за употреба на наркотични вещества. Не е посочено и не е установено по делото,
как и въз основа на какви данни, административния орган е констатирал, че К.
е управлявала процесния автомобил
в момента на проверката. Напротив,
установява се точно обратното, че се е
намирала в дома си.
Според принципа за
"истинност" в чл. 7 от АПК,
административните актове се основават на действителните факти от значение за
случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая.
Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този
кодекс.
Според принципа за
"Служебно начало", установен в чл. 9., ал. 2 от АПК,
административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма
искане от заинтересованите лица.
В случая това не е
сторено. Процесната заповед не се основава на всички факти и обстоятелства,
които са от значение за случая. Тези факти не са установени в необходимата
пълнота и по отношение на тях не са събрани необходимите доказателства. Това е
причината, в обстоятелствената част на заповедта да липсва пълно и точно
описание на нарушението, въз основа на което се прилага процесната принудителна
административна мярка.
С оглед на гореизложеното
се стига до извода, че оспорения административен акт е постановен в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила.
С оглед констатираната
незаконосъобразност на административния акт, на жалбоподателката
се дължат сторените разноски по производството, които съобразно представените
доказателства са общо в размер на 270 лева/
10лв. държавна такса, 10 лева депозит за призоваване на свидетели и 250 лв. общо
възнаграждение за един адвокат/.
Видим от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
оспорване на
И.П.К., ЕГН **********
***,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0239-000148
от 17.06.2021г.
издадена от Началник
РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ Асеновград, с която е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати
на И.П.К., ЕГН **********
***
сумата от 270/двеста и седемдесет/ лева разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: