Решение по дело №607/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на ТП „Държавно горско стопанство-Селище“, ЕИК 2016195800210, представлявано от директора А. Р. К., подадена чрез процесуален представител адвокат Д. С., срещу Решение № 39/12.04.2024 г. по АНД № 310/2023 г. на Районен съд–Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 13-2300389/29.09.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“–Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на закона, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“–Пазарджик в представено писмен отговор чрез процесуален представител юрисконсулт Н. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд–Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на ТП „Държавно горско стопанство-Селище“, в качеството му на работодател, срещу Наказателно постановление № 13-2300389/29.09.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“–Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 КТ за това че за това, че при извършена проверка на 20.04.2023 г. в обект на контрол – сечище/добив на дървесина отдел 147г и отдел 152а, не е уредило като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Й. Г. Т., заварен да работи в гореописания обект. При проверката е установен да престира труд като дървосекач и е декларирал, че не е назначен във фирма или предприятие и няма трудов договор.

Нарушението е констатирано на 08.06.2023 г. в ДИТ-Пазарджик при прегледа на документацията, към която не е представен сключен договор с Й. Г. Т.. Също така при извършена справка в Информационната система на ИА ГИТ - регистър трудови договори, органите не са установили наличие на подадено уведомление за сключен трудов договор между ТП ДГС „Селище”, общ. Сърница и Й. Т..

За изясняване на фактите по делото, районният съд е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал показанията на актосъставителя и на свидетелите. За да потвърди наказателното постановление съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57 ЗАНН, и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Посочил е, че от представените по делото доказателства, включително и гласни такива се установява, че към момента на проверката на служителите на ДИТ-Пазарджик лицето е полагало труд, без за това да е бил надлежно оформен, съобразно изискванията на чл. 62, ал. 1 КТ, писмен трудов договор. РС-Велинград е приел, че рамката на административното обвинение е напълно ясна, като санкционираното лице е имало възможност да се брани срещу всички конкретно описани факти и затова с нищо не е нарушено правото му на защита.

Постановеното решение е правилно.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение като се излагат твърдения за неточно възприета от съда фактическа и правна обстановка по делото и неправила преценка на доказателствата. При постановяване на обжалваното решение районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд-Велинград е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за правилност на обжалваното наказателно постановление. В решението си инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях.

Съдът правилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, водещи до невъзможност на нарушителя да разбере за какво нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че в НП е налице неяснота относно мястото на нарушението, тъй като са посочени два отдела, а работникът е заварен да престира труд само в единия от тях. Това дори и да е така, не обуславя неяснота на административното обвинение, до степен препятстваща нарушителя да разбере в какво е обвинен. Действително, липсват доказателства, че Й. Т. е полагал труд в отдел 152а, но това нарушение не опорочава наказателното постановление, тъй като доказателства, че дървосекачът е полагал труд в отдел 147г са налице. Когато лицето се е защитавало срещу по-голям обем съставомерни факти, няма пречка то да бъде санкционирано за част от тях. Освен това тези данни не изключват извода, че съставът на административното нарушение е наемане на работник по трудово правоотношение, като за същото е установено, че не е съставен писмен трудов договор. В хода на производството не са установени несъмнени данни Т. да е работил и в отдел 152а на сечището, но тази неточност, сама по себе си не е основание за отмяна на наказателното постановление, доколкото е установено полагане на труд без сключен трудов договор в писмена форма в другия отдел на сечището.

РС-Велинград правилно е приложил материалния закон като е приел, че в случая между страните са били налице прикрити трудови правоотношения, доколкото Т. е заварен да престира труд без сключен трудов договор. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съответно според чл. 62, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Нарушаването на цитираните материални правила за поведение е въведено изрично като състав на административно нарушение с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ. От събраните по делото доказателствата правилно е прието за установено наличието на трудови правоотношения между ТП ДГС „Селище“ и Й. Г. Т.. От една страна това са показанията на свидетеля Хасанузун, които се подкрепят от доказателствата за изплатеното му месечно възнаграждение за м. април 2023 г. в значително по-голям размер от обичайното, от което е заплащано на ръка на останалите лица заварени да работят в отдели 147г и 152а без трудови договори. Установява се и от доказателствата, че за този период това физическо лице е обективно невъзможно да добие такъв обем продукция самостоятелно, тоест добивало е дърва заедно с други лица за жалбоподателя. Подкрепят се и от събраните писмени доказателства за издаване на разрешително за достъп на лица и показанията на свидетеля Маслев, от които следва знание на работодателя, че за извършване на сеч в отделите 147г и 152а са ангажирани лица, които не са служители по трудово сключено правоотношение с юридическото лице ТП ДГС „Селище“.

Несъмнено е при това положение, че Т. е работил със знанието на ръководството на ТП „Държавно горско стопанство-Селище” на обект, стопанисван от същото това юридическо лице. Конкретният трудов резултат, който е формиран от дейността на Т. е придобиван не от някой друг, а именно от ТП ДГС-Селище. Съответно, срещу придобиването на резултата от използваната работна сила, именно териториалното поделение е заплащало съответното възнаграждение макар и опосредено.

От горното следва, че е налице възмездно наемане на работна сила, придобиване на резултата от нейното използване и съответното заплащане на дължимото за трудовата дейност възнаграждение. В този смисъл се установява наличието на трудово правоотношение, което не е обективирано в изискваната от закона писмена форма като страни по това правоотношение са ТП „Държавно горско стопанство-Селище” и Й. Г. Т..

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, районният съд е постановил правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ възнаграждение в размер на 80 лв., в определен от съда размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39 /12.04.2024 г. по АНД № 310/2023 г. на Районен съд-Велинград.

ОСЪЖДА ТП Държавно горско стопанство – „Селище“, ЕИК 2016195800210, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в определен от съда размер.

Решението е окончателно.