№ 356
гр. Плевен, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря Петя П. Антова
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20254430200979 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С наказателно постановление №15-2500056 от 15.04.2025г. *** на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен е наложил на основание чл.416 ал.5
от КТ във вр. с чл.414 ал.3 от КТ на *** ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ул. ***, представлявано от С.А.Б.
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят *** ЕООД, който чрез процесуалния си представител адв. М.
А. от АК-Плевен който изразява становище, че при съставяне на акта за
установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него
наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите
на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което
представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на
1
процесното наказателно постановление. Моли съда да отмени обжалваното
НП.
Въззиваемата страна *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен се
представлява от *** Р. И., който изразява становище, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и обосновано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№15-2500056 от 07.03.2025г. за установяване на административно нарушение
от който е видно, че при извършената проверка на място на 12.02.2025 година
в 18,00 часа в обект: Магазин ***, намиращ се в гр.Плевен, ул. ***,
стопанисван от *** ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
*** с ЕИК: ***, с управляващ и представляващ дружеството С.А.Б. с
ЕГН:********** се констатира нарушаване на разпоредбите на трудовото
законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, а именно :
*** ЕООД в качеството си на работодател е нарушил забраната по чл.63,
ал.2 от КТ, като на 12.02.2025 година в 18,00 часа е допуснал до работа в
горепосочения обект лицето Н.Н.Н. с ЕГН:********** на длъжност *** преди
да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ. При
проверката на място в обекта на 12.02.2025 година в 18,00 часа лицето е
установено да извършва трудова дейност, а именно: *** на определено
работно място и в работното време на обекта от 15,30 часа до 00,00 часа.
Лицето декларира, че работи от 01.08.2024 г. Уведомлението за сключен
трудов договор по чл. 62, ал. 5 от КТ е отхвърлено, поради подадени
некоректни данни на 06.08.2024 година в 17.47 часа от ТД на НАП.
Работодателят е следвал да поправи грешката в уведомлението, което не е
прието, и да го изпрати отново в тридневен срок от датата на връчването или
получаването на справката.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител П. М. Т. и свидетел Г. И. Д., чиито показания съдът кредитира
изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна
2
кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства – заверено копие на Известие за доставяне 230 / получено
на 09.05.2025г.; заверено копие на Заповед № 3- 0693/ 15.08.2022г.; заверено
копие на Длъжностна характеристика за длъжността *** ДИТ Плевен;
заверено копие на Длъжностна характеристика за длъжността *** ДИТ
Плевен; заверено копие на Опис на писмените доказателства към АУАН №
15¬2500056/ 07.03.2025г.; заверено копие на Декларация от лицето Н.Н.Н.;
заверено копие на Трудов договор № 156/06.08.2024г.; заверено копие на
Справка от НАП с изх.№ 30Е000652526/06.08.2024г.; заверено копие на
Пълномощно. Актосъставителят Т. и свидетелят Д. са категорични, че при
извършена проверка на 12.02.2025 година в 18,00 часа обект: Магазин ***,
намиращ се в гр.Плевен, ул. ***, стопанисван от *** ЕООД са установили, че
същият е допуснал до работа в горепосочения обект лицето Н.Н.Н. на
длъжност *** преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62,
ал.5 от КТ. Според показанията на актосъставителя Т. и свидетеля Д. при
проверката на място в обекта на 12.02.2025 година в 18,00 часа са установили
лицето Н.Н.Н. да извършва трудова дейност, а именно: *** на определено
работно място и в работното време на обекта от 15,30 часа до 00,00 часа, като
същото декларирало писмено, че работи от 01.08.2024г. От показанията на
актосъставителя Т. и свидетеля Д. се установява, че уведомлението за сключен
трудов договор по чл. 62, ал. 5 от КТ е било отхвърлено на 06.08.2024 година в
17.47 часа от ТД на НАП поради подадени некоректни данни. Според
показанията на актосъставителя Т. и свидетеля Д. работодателят е следвало да
поправи грешката в уведомлението, което не е прието, и да го изпрати отново
в тридневен срок от датата на връчването или получаването на справката.
Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Т. и свидетеля Д.,
тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в
пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с извършената от тях
проверка. Също така показанията на актосъставителя Т. и свидетеля Д. си
кореспондират напълно с приобщените като писмени доказателства по делото
декларация от 12.02.2025г. от Н.Н.Н., Трудов договор №156 от 06.08.2024г. и
справка от НАП с изх.№ 30Е000652526 от 06.08.2024г. Освен това няма данни
по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да
набедят жалбоподателя *** ЕООД в нарушение, което не е извършил. В тази
3
насока следва да се има предвид, че нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.3
от ЗАНН жалбоподателят е направил възражения по констатациите в акта, а
именно – допуснал е на работа като „продавач консултант“ лицето Н.Н.Н. с
ЕГН:********** преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62
ал.5 от КТ. В декларацията, връчена за попълване от контролните органи,
свидетелят Н.Н.Н. съзнателно собственоръчно е записала под страх от
наказателна отговорност, че работи във *** ЕООД като *** в магазин *** на
*** ЕООД, ул. ***, с работно време от 15.30 до 00.00 часа, с определено
месечно възнаграждение в размер на 1300 лв, с почивки в работния ден: 19:30
и 19:30-20:00ч., с два почивни дни по график.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят *** ЕООД е извършил нарушение по чл.63 ал.2 от КТ и
законосъобразно му е наложил административно наказание на основание
чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.
Производството е от административнонаказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административнонаказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Същевременно предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена
отговорност на юридическите лица е обективна, безвиновна. Наказващият
орган, при преценка дали е извършено нарушение, не следва да взема
предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя
нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да
се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
4
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, а съгласно разпоредбата на ал. 2 на
същия член работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави посочените документи.
От всички събрани по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че на 12.02.2025г. лицето Н.Н.Н. с ЕГН *** е работило като *** в
магазин *** в гр.Плевен, стопанисван от *** ЕООД. Както бе посочено по-
горе, от приобщената като писмено доказателство по делото Справка с изх.№
30Е000652526 от 06.08.2024г. за приети и отхвърлени уведомления по чл.62
ал.5 от КТ от *** ЕООД се установява, че Уведомлението за сключен трудов
договор по чл.62 ал.5 от КТ е отхвърлено на 06.08.2024г. в 17,47 часа от ТД на
НАП, поради некоректни данни за „презиме“ и „фамилия“ на лице с ЕГН:
**********.
Поради изложеното съдът счита, че в конкретния случай сдружението -
жалбоподател, като е допуснало на работа лицето Н.Н.Н., без да му е
предоставило копие от уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ, действително е
осъществило от обективна и субективна страна състава на визираното в чл. 63,
ал. 2 вр. ал.1 от КТ нарушение. За това нарушение
административнонаказателната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда
административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до
15 000 лв. за работодателя. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай
именно жалбоподателят се явява в качеството на работодател по смисъла на §1
от ДР на КТ, тъй като именно *** ЕООД е юридическото лице, което
самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В
настоящия случай жалбоподателят не е изпълнил вменените му от държавата
чрез Кодекса на труда, свързани с трудовото законодателство
забрани и съответно на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН
административнонаказателната му отговорност е обективна и безвиновна.
Настоящият съдебен състав споделя аргументите
на административнонаказващия орган, че в процесния случай не следва да се
приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ. Следва да се отбележи, че
приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ се преценява за всеки
конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена
законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с
5
оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване.
Административнонаказващият орган следва да извърши преценка и на тези
обстоятелства, освен дали е налице основанието в разпоредбата на чл. 415в от
КТ.
Специалният състав на маловажно административно нарушение
по чл. 415в, ал. 1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба
на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице
маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две
кумулативно предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено
веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили
вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от
маловажните нарушения по чл. 28 ЗАНН, чл. 415в, ал. 1 от КТ не допуска
освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда
налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в
многократно по-нисък размер. Съгласно посочената разпоредба за нарушение,
което може да бъда отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, виновното лице се наказва с „глоба“ или
„имуществена санкция“ в размер от 100 до 300 лева. Същевременно в нормата
на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията
на чл. 61, ал. 1 от КТ, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от КТ и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ,
т. е. за тези нарушения, вкл. и процесното такова – по чл. 63, ал. 2 от КТ,
привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ въобще не е приложим,
дори и да са налице визираните в него условия, т. е. същите не могат да се
квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната
разпоредба. В този смисъл макар, че трудовият договор е от 06.08.2024г. и
уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ е подадено до ТД на НАП още на същия
ден – 06.08.2024г., и липсват вредни последици, то не може да се приеме, че
осъщественото административно нарушение от *** ЕООД е маловажно
именно поради действието на чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е
6
приел, че санкционираното неизпълнение на административно задължение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28,
б. “а“ от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличават с по-малка
тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени
обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е
маловажно. Неприложим към процесния случай е и регламентираният
в чл. 415в, ал. 1 от КТ привилегирован административнонаказателен състав,
доколкото алинея втора от посочения законов текст изрично изключва
неговото приложение в случаите на нарушение на чл. 63, ал.2 и ал.2 от КТ. В
този смисъл е и константната съдебна практика, като напр. Решение № 102 от
13.03.2013 г. по КАНД № 3/2013 г. по описа за на ШАС, Решение № 84 от
14.03.2016 г. по КАНД № 24/ 2016 г. по описа за на ШАС, Решение № 220 от
12.07.2016 г. по КАНД № 182/2016 г. по описа за на ШАС и др. Изискванията
за сключване на трудов договор в писмена форма, както и уведомлението за
сключването му до съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите, са регламентирани в полза на работника и гарантират
правото му на труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки.
Следователно, нарушаването на императивната разпоредба на чл. 63, ал. 2 от
КТ – изрично забраняваща на работодателя да допуска до работа работника,
преди да му предостави цитираните документи, пряко засяга тези права и
категорично изключва извод, че се касае за деяние, лишено от обществена
опасност или притежаващо явно незначителна такава.
Съдът счита, че административнонаказващият орган е
индивидуализирал правилно наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 414,
ал. 3 от КТ за нарушение по чл. 63, ал. 2 вр. ал.1 от КТ, работодателят се
наказва с „имуществена санкция“ или „глоба“ в размер от 1500 лв. до 15 000
лв., а виновното длъжностно лице - с „глоба“ в размер от 1000 до 10 000
лв. Административнонаказващият орган е наложил наказание “имуществена
санкция” към минималния размер, предвиден в закона, като е преценил
тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност,
както и липсата на други извършени от жалбоподателя нарушения на
трудовото законодателство.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
7
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл.416
ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ имуществената санкция в размер на 2000лв, като
законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №15-2500056 от
15.04.2025г. *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен е наложил на
основание чл.416 ал.5 от КТ във вр. с чл.414 ал.3 от КТ на *** ЕООД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. ***, представлявано
от С.А.Б. административно наказание имуществена санкция в размер на
2000лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8