Разпореждане по дело №4674/2018 на Районен съд - Стара Загора

 

 

 

 

РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

               Районен съдия Свилен Жеков, докладчик по гр.д. № 4674/2018 г. на Старозагорския районен съд, в з.з. на 19 декември 2018 г., като взе предвид, че производството е по реда на глава ХХV ГПК, намира, че на основание чл. 312, ал. 1 ГПК следва делото да бъде насрочено. Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства следва да бъдат приети с изключение на препис извлечение от Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина което не е доказателство – чл. 180 ГПК. По останалите писмени доказателства - жалба заявление, писмо отговор от председателя на УС на РЛК до КК на БЛС, протокол № 1 от редовно проведено заседание на КК при РК на БЛС от 11.07.2018 г., извадка от протокол № 3 от проведено заседание на УС на КК на РЛК от 19.07.2018 г., становище от адвокатска кантора „Герон и партньори“ – София, писмо отговор от БЛС изх. № 425/13.11.2018 г. съдът ще се произнесе след уточняване от ответника за кои обстоятелства са му необходими. Останалите писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна. Искането на ищеца за изискване от ответника на пълното трудово досие е основателно. Искането за назначаване на експертиза за определяне на размера на обезщетението по чл. 225 КТ е неоснователно. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава за изясняване на възникнали по делото въпроси, за които са необходими специални знания. Обезщетението по чл. 225 КТ се определя от съда въз основа на доказателствата, в които се съдържат данни за размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца. Искането за назначаване на експертиза за определяне на това дали посочената болест на ищцата представлява онкологично заболяване и дали се ползва от предварителна закрила съставлява е основателно само за първата поставена задача. Другата задача дали ищцата посещава здравно заведение за прегледи и дали е диспансеризирана се установява с писмени доказателства.

         Искането за прекратяване на производството по отношение на претенцията за обезщетение поради недопустимост е неоснователно. Този въпрос е по съществото на спора. Не е вярно твърдението, че претенцията по чл. 225 КТ следва да включва само периода от  датата, на която работникът е останал без работа, до датата на завеждане на иска – арг. чл. 235, ал. 3 ГПК.                 

 

         Мотивиран от горното и на основание чл. 312 ГПК, съдът

 

Р А З П О Р Е Ж Д А:

 

         НАСРОЧВА делото за 08 януари 2019 г., от 15,00 часа, за която дата да се призоват страните.

 

         ДОКЛАДВА делото, както следва: Предявен е иск за отмяна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа. Ищцата К.Р.Г., твърди че е работила при ответника по трудов договор от 01.10.2005 г., като първоначално е заемала длъжността „технически секретар-касиер”, а по-късно „технически секретар“ в Районна лекарска комисия на Български лекарски съюз Стара Загора. Ищцата сочи, че със заповед № 1/19.07.2018 г. трудовото й правоотношение с ответника било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване в щата. Ищцата твърди, че заповедта не била мотивирана, не било посочено кога и кой орган е извършил съкращаването на щата за нейната длъжност, т.е. било извършено от некомпетентен орган. Не била посочена нейната длъжност, а друга такава, която тя не заемала. Заповедта и за уволнение била подписана от лице без представителна власт. Освен това не била спазена предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ, тъй като уволнението било проведено без да се вземе разрешение на Дирекция „Инспекция по труда“ и мнение на ТЕЛК. Ищцата твърди, че след уволнението е останала без работа и е претърпяла вреди, тъй като не получавала доходи. Затова моли, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна; да я възстанови на предишната работа; както и да й присъди обезщетение в размер на 5850,24 лв. за периода от 20.07.2018 г. до 20.01.2019 г.

         Ответникът счита, че исковете са неоснователни. Не оспорва наличието на твърдяното трудово правоотношение и неговото прекратяване на посочената от ищцата дата. Твърди, че е съкратена нейната длъжност „технически секретар“, като съкращаването на щата и издаването на заповедта и предизвестието били извършени от компетентно лице, представляващо работодателя. Твърди, че по отношение на предварителната закрила работодателят е предприел действия за събиране на предварителна информация като на запитването от него ищцата отговорила, че не страда от болест посочена в чл.1, ал. 1 от Наредба № 5/20.02.1987 г. На ищцата били изплатени обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и на основание чл. 220, ал. 1 КТ. В тази връзка моли за отхвърляне исковете.

         На основание чл. 7, ал. 1 ГПК съдът намира за необходимо да изясни, че тежестта на доказване, т.е. задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело. Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване в щата се предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1. съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т.е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2. моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата; 4 да е извършен законосъобразен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че не се съкращава изцяло процесната длъжност и 5. в случай че ищецът се е ползвал от закрила при уволнение по реда на чл. 333 КТ, преди уволнението да е получено разрешение от Инспекцията по труда.

 

         Заедно с това обаче следва да се посочи, че ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба /така решение № 158/01.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1008/2012 г., IV г.о., решение № 155/20.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6897/2014 г., IV г.о./.

В исковата молба ищцата е направила следните възражения – 1/ заповедта е немотивирана, тъй като в нея не е посочено кой орган и кога е извършил съкращаването на щата за заеманата от ищцата длъжност, не било налице решение на общото събрание за съкращаване на щата, в това число не са посочени фактическите и правни основания за прекратяване на трудовия договор, 2/ заповедта за уволнение и предизвестието били издадени от лице без представителна власт спрямо работодателя и 3/ ищцата се ползвала от предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, но не било искано разрешение от Инспекция по труда и мнение на ТЕЛК при провеждане на уволнението.

Поради това с оглед на доводите изложени в исковата молба и взетото по тези доводи отношение в отговора на исковата молба на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът

        

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти въведени като предмет на делото с исковата молба и отговора на исковата молба както следва: ищцата следва да докаже, че е била в трудово правоотношение с ответника, което е прекратено на посоченото от нея основание; вредите, които е претърпяла поради твърдяната незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Ответникът следва да докаже, че е упражнил законосъобразно работодателската си власт, прекратявайки трудовото правоотношение с ищцата на посоченото основание съобразно изложените в отговора фактически твърдения, в т.ч. спорния факт, че както към момента на съкращаването в щата, така и към издаване на процесната заповед и предизвестие д-р Генка Пейчева е била избрана /на 03.04.2018 г./ за председател на управителния съвет на Районна лекарска комисия и към датата на уволнението е продължавала да бъде такава /т.е. от гледна точка на правото да установи, че съкращаването в щата е извършено от компетентния орган съобразно правно-организационната форма на работодателя, както и че процесната заповед и предизвестие са подписани от оправомощено лице, което може да действа от името на работодателя/, както и че е изпълнил задължението си за събиране на информация дали ищцата се ползва от предварителната закрила по чл. 333 КТ, вкл. своето твърдение, че ищцата е била питана за това дали страда от болест даваща особена закрила и е отговорила отрицателно на поставения въпрос.

 

         ПРИКАНВА страните към спогодба и им РАЗЯСНЯВА, че доброволното уреждане на спора във всички случаи е най-доброто разрешение, което ще бъде постигнато по тяхна воля, а не по волята на едно трето лице, каквото е съдът; че дължимата държавна такса е на половина и че делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение.

 

         ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на ответника писмени доказателства, както следва: Трудов договор № 2/01.10.2005 г.; Допълнително споразумение към трудов договор № 1/28.02.2017 г.; Предизвестие от 29.06.2018 г.; Удостоверение № 16/17.07.2018 г.; Карта за диспансерно наблюдение № 1К1179; Фиш за работната заплата; копие от трудова книжка; Препис-извлечение от Устав на БЛС; Справка-извлечение от регистър БУЛСТАТ; Длъжностно щатно разписание към 05.04.2018 г.; Длъжностно щатно разписание към 01.06.2018 г.; Протокол от 19.07.2018 г.; Декларация за липса на трудово правоотношение от 20.08.2018 г.; Платежно нареждане за платено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ и заплата м.7 и Банково извлечение за пратено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.

 

         ЗАДЪЛЖАВА ответника да предостави личното трудово досие на ищцата.

 

         ОТХВЪРЛЯ искането като доказателство по делото да бъде прието препис извлечение от Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина.

 

         ОТХВЪРЛЯ искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със задача, посочена в исковата молба, като неоснователно.

 

         НАЗНАЧАВА съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р Емил Бъчваров, като вещото лице след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки отговори на следния въпрос - посочената в удостоверение издадено от Онкологичен център Стара Загора диагноза представлява ли онкологично заболяване по Наредба № 5/20.02.1987 г., при които работниците и служителите имат закрила при уволнение.

 

         ЗАДЪЛЖАВА ищеца в тридневен срок да внесе депозит в размер на 100 лв. за вещото лице.

 

         УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за фактическото си твърдение, че д-р Генка Пейчева е избрана на 03.04.2018 г. за председател на управителния съвет на Районна лекарска комисия.

 

         ЗАДЪЛЖАВА ищцата да се яви в съдебно заседание за отговори на въпроси на съда с оглед изясняване на спора от фактическа страна.

 

         ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания за съдебно заседание след тяхното уточняване.

 

         УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като направят своевременно исканията си във връзка с това.

   

         Препис от разпореждането да се връчи на страните.

 

         Делото да се докладва в деня на постъпване на исканията на страните във връзка с указанията и доклада по делото.

 

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: