№ 22
гр. Варна, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора С. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100601186 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Пред настоящата инстанция е образувано въззивно производство по жалба на адв. Е.
М. като повереник на частния обвинител и граждански ищец В. А. и жалба от адв. Ю. Г.
като защитник на подс. М. срещу присъда №160 от 05.09.2022г. по НОХД №4205/2021г. по
описа на ВРС. Със същата присъда подс. М. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.129ал.1 от НК, като при условията на чл.55ал.1т.2б.“б“ от НК му е
наложено наказание Пробация с пробационни мерки – „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от Шест месеца с периодичност два пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от Шест месеца. Оправдан е да е
извършил деянието по хулигански подбуди по чл.131ал.1т.12пр.1 във вр. с чл.129ал.1 от НК.
На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец В. А.
сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от
престъплението по чл.129ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждане-
05.05.2019г., като за разликата до 50000лева гражданският иск е отхвърлен като
неоснователен. Подсъдимият е осъден да заплати и сторените по производството разноски.
В жалбата, депозирана от частния обвинител и граждански ищец се изразява
становище за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда, доколкото
същата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
порочно формиране на вътрешното убеждение на съда при анализа на доказателствата,
което е обусловило и неправилно приложение на материалния закон. Изразява се несъгласие
с присъдата и в частта, с която е уважен гражданският иск, като повереникът счита, че
уваженият размер е несправедлив, несъответен на причинените неимуществени вреди от
подсъдимия. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. М. да бъде
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131ал.1т.12пр.1 от НК, като бъде
уважена изцяло претенцията за заплащане на гражданския иск в размер на 50 000лв.
Алтернативно се иска изменение на присъдата, изразяващо се в увеличение на наложеното
1
наказание и уважаване изцяло на предявения граждански иск в размер на 50000лева. Тези
искания се поддържат и в допълнението към въззивната жалба, в което подробно са развити
доводи относно порочната процесуална дейност на съда при анализиране на
доказателствата, като се излагат съображения, досежно наличието на хулигански мотив при
осъществяване на деянието от подсъдимия, а не личен такъв. Изложени са доводи и относно
наказанието, което частния обвинител счита за несправедливо и незаконосъобразно,
определено при липса на предпоставките на чл.55 от НК, изразяваща се в многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Приведени са аргументи и
досежно присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, като изрично са
посочени обстоятелствата, които не са взети предвид от първоинстанционния съд при
постановяване на присъдата, но които се явяват пряка и непосредствена последица от
деянието. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от повереника на наведените в същата
основания, като претендира заплащане на разноските от подсъдимия, сторени във
въззивното производство. По отношение жалбата на подсъдимия изразява несъгласие и я
намира за неоснователна, като счита, че на първо място не е имало от страна на пострадалия
поведение, попадащо в хипотезата на чл.12ал.1 от НК, поради което подсъдимият не е
действал в състояние на неизбежна отбрана, а така също и при превишаване на пределите й.
Повереникът сочи, че доказателствата по делото опровергават тезата на подсъдимия, че
същият е бил в състояние на силно раздразнение.
Представителят на ВОП моли съда да остави жалбата без уважение, тъй като присъдата
на ВРС е правилна и законосъобразна, както в наказателната, досежно възприетата от
първоинстанционния съд правна квалификация, така и по отношение гражданската такава.
Подс. М. обжалва присъдата с искане за отмяната й и постановяване на нова такава, с
която бъде признат за невинен в осъществяване на престъпление по чл.129ал.1 НК и бъде
признат за виновен в извършване на деяние по чл.132 ал.1т.2 от НК, като бъде намален
размера на уважения граждански иск, съобразявайки съпричиняване от страна на
пострадалия. В допълнителното изложение към жалбата са развити доводи, че пострадалия е
бил нападател, а подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана по смисъла
на чл.12ал.1 от НК, тъй като е защитавал трето лице от нападението, алтернативно се
твърди, че е било налице превишаване пределите на неизбежна отбрана.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от повереника и от подсъдимия, като се
оспорва жалбата на гражданския ищец и частен обвинител. Считат, че макар
първоинстанционният съд да е анализирал показанията на разпитаните групи свидетели, то
встрани от вниманието е останало заключението по назначената съдебно- медицинска
експертиза по отношение на подс. М.. При анализ на свидетелските показания повереникът
изтъква, че е налице празнота в мотивите на съда, досежно обстоятелството, че подсъдимия
също бил пострадал и то вследствие на целенасоченото действие на св. А.. Защитата изтъква
наличието на неизбежна отбрана, като счита, че правилно ВРС е приел, че не е налице
хулигански мотив. По подробно изложените съображения моли съда ако счете, че не е
налице хипотезата на чл.12 от НК да намали размера на гражданския иск. В последната си
дума подсъдимият моли да се преразгледа делото му.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по
отношение на законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивните жалби са процесуални допустими, като подадени в срока за обжалване, от
надлежни страни и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Въззивният съд счита, че при анализа и оценката на доказателствата от
първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства, фактическата
обстановка е правилно установена с изключениe на някои факти относно развитието на
самия конфликт. С оглед горното и настоящата инстанция приема за безспорно установено
следното:
2
На 05.05.2019г. около 16.00ч. пострадалият В. А., управлявал служебния си лек
автомобил „Ситроен Берлинго" с peг. № ***** в гр. Варна, по бул. „Осми Приморски полк"
в посока кв. „Виница". На този булевард преди спирка „Светкавица" се намирал хранителен
магазин „Браво", който бил собственост на дъщерята на А. – св. Е. К.. На кръстовището на
бул. „Осми Приморски полк", ул. „Д-р Анастасия Железкова" и ул. „Никола Вапцаров" св.
А. спрял на червен сигнал на светофара. Зад него в този момент бил спрял триколесен
мотоциклет, управляван от свидетеля Й. И. В., а на задната седалка на мотоциклета
пътувала свидетелката М. Н. М. В.. Зад триколесния мотоциклет бил спрял мотоциклет
„Хонда", управляван от свидетелката З. С.. Последната била приятелка на семейство В. и
тримата пътували заедно в посока кв. „Виница" в гр. Варна, към бул. „Осми Приморски
полк" № 272, където С. живеела с приятеля си – подс. А. М.. На този адрес се намирал и
автосервиз „Авто - Топа", който бил собственост на подс. М.. Лекият автомобил „Ситроен
Берлинго" и двата мотоциклета преминали през регулираните със светофар кръстовища на
бул. „Осми Приморски полк", преди да започнат да се изкачват по бул. „Осми Приморски
полк" в посока кв. „Виница". При преминаването през едно от тези кръстовища между св. А.
и св. В. възникнала конфликтна ситуация, породена от маневрите им с управляваните от тях
МПС. Всеки от двамата възприел маневрата на другия водач като рискова. По тази причина,
след като посочените МПС започнали изкачването по бул. „Осми Приморски полк" в посока
кв. „Виница", в близост до магазин „Кауфланд" св. Й. В. настигнал л.а. „Ситроен Берлинго"
и докато го изпреварвал, направил знак на св. А. с ръка, който бил възприет от А. като
неприличен. На бул. „Осми Приморски полк" № 272 двата мотоциклета спрели на улицата
пред автосервиз „Авто - Топа". Подс. М. бил в този момент в сервиза и като чул шума на
моторите, излязъл на улицата да посрещне свидетелите В. и С.. Последните споделили с М.,
че автомобилът „Ситроен Берлинго" с peг. № *****, управляван от В. А., създал опасна за
тях пътна ситуация, при която трудно са успели да избегнат настъпването на ПТП.
Подсъдимият М. възприел, че приятелката му - св.С. и свидетелите В. били превъзбудени и
изплашени от потенциалната опасност, в която били поставени. Междувременно св. А.
паркирал автомобила си пред магазин „Браво", в който в този момент се намирали дъщеря
му- св. Е. К. и съпругът й - свидетелят Д. К.. Разстоянието между автомобила на А. и двата
мотоциклета било около 100 м. Възприемайки, че мотоциклетите, с които имал конфликт на
пътя, са паркирани недалече от него. св. А. решил да говори със св. Й. В. и възникналата
ситуация на пътя, и с това намерение се отправил към св. В., св. М.-В., св. С. и подс. М.. А.
не познавал лично никое от тези лица, както и никой от тях не го познавал. Докато св. А.
приближавал към групата, В. и С. разказали на М., че това е лицето, което е предизвикало
опасната за тях пътна ситуация и е щяло да ги блъсне с автомобила си. Подс. М. възприел
приближаването към тях на св. А., както и че държи някакъв предмет в едната си ръка.
Свидетелите В. били седнали на двете седалки на триколесният мотоциклет, тъй като и
двамата били със затруднено придвижване. Всички възприели идващият към тях пострадал.
Последният след като се приближил до св.В. се обърнал към него: „Какво правиш бе човек,
щеше да ни убиеш?“. Същевременно подс. М. след разказаното от изплашените от
преживяното свидетели В. и С. решил да предотврати евентуален конфликт, при което
застанал на пътя на А. с лице към него и с гръб към моторите и се опитал да разбере за какво
става въпрос. Св.А. без да спира обаче минал покрай него, казвайки му да не се меси и
бърка, тъй като не е видял, и продължил към седналия на предната седалка на триколката
св. В.. Пострадалият леко вдигнал ръката си, при което подс. М. я хванал и му нанесъл
силен удар с юмрук в главата, в областта на дясното му око. При тази ситуация пострадалия
паднал на земята по гръб, докато подсъдимият застанал над него и продължил да му нанася
удари в дясната половина на главата/ около 5-6/, в областта на слепоочието, както и ритници
по тялото. От своя страна св.А. успял да нанесе удар с юмрук в главата, в областта на лявото
око и лявата скула на подсъдимия. От силните удари св.А. бил зашеметен и не успял за
окаже друга съпротива, докато не се намесил св. К., който изблъскал М.. Същият преди това
видял бащата на съпругата си да спира служебния си автомобил и да тръгва към
автосервиза на подсъдимия. Видял действията на М., който ударил пострадалия по главата,
при което той паднал на земята и подсъдимият продължил да му нанася удари с юмрук в
3
главата. Виждайки това св. К. дотичал и избутал подс. М. настрани от св.А.. Случващото се
било възприето и от свидетелите И. В., З. И. и Н. В., които в този момент преминавали от
там със своите автомобили, при което спрели, за да се намесят. Ситуация приключила преди
това без да е било необходимо тяхното участие. Св.К. помогнал на св.А. да седне, тъй като
той след случилото се и в резултат на ударите бил с окървавено лице и наранено и отекло
дясно око и в известна степен неадекватен. Св. К. уведомил за случилото се св. Е. К..
Последната възприела състоянието на баща си св. А. непосредствено след нанесените му
удари и му оказала първа помощ. Св. И. В. се обадил на тел. 112 и съобщил за инцидента. На
мястото пристигнал полицейски екип, в чийто състав влизал св.Ж. М., както и екип на
„Спешна помощ". Св.В. А. бил транспортиран до спешния център на МБАЛ „Св. Анна -
Варна" АД, прегледан бил от лекар-невролог и насочен за консултация с офталмолог.
Междувременно св. М. провел беседа на място с подсъдимия и на въпрос защо е ударил
пострадалия подс.М. обяснил на полицейските служители, че причината за това била, „за да
защити приятелите си“. След това полицейските служители поканили подсъдимия,
свидетелите В. и св.С. да посетят сградата на Пето РУП-Варна за изясняване на случая.
В хода на проведеното досъдебно производство и в хода на съдебното следствие са
били назначени и приети от съда множество експертизи, както по отношение на
пострадалия, така и по отношение на подсъдимия. Видно от заключението назначената в
хода на ДП единична съдебно- медицинска експертиза № 354-2019г. /л.122 и сл. от ДП/,
първоначално вещото лице е приело, че по отношение на пострадалия А. е налице временно
разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се в известно отслабване на
зрението за период от около 3-4 седмици. Видно от заключението на назначената на по-
късен етап по делото съдебно- медицинска експертиза № 349-2020 /л.111 и сл. от ДП/ с
участието на лекар-офталмолог, в резултат на описаните по-горе действия на А. М. на
05.05.2019г. в гр. Варна, пострадалият А. е получил контузия на дясното око, кръвоизлив
под конюнктивата на дясното око /субконюнктивален кръвоизлив/, оток на конюнктивата
/хемоза/, кръвонасядания и травматичен оток по клепачите на дясното око, разкъсно-
контузна рана по лявата вежда, травматичен оток и кръвонасядане по дясното слепоочие и
дясната скула, травматичен оток и кръвонасядане в областта на лявата скула, кръвонасядане
по лява гръдна половина, оток и кръвонасядане по лявото бедро. Травматичните увреждания
в областта на дясното око на св. А. в резултат на нанесения му побой на 05.05.2019г. са
обусловили трайно отслабване на зрението на дясното око за период повече от един месец.
Вещите лица са визирали, че поставената в медицинско заведение диагноза на пострадалия
„кератит“ е свързана с възпалителен процес и в редки случаи с травма, поради което не
могат да посочат получената травма като причина за възпалението на роговицата на окото.
Вещите лица са посочили, че травматичните увреждания са получени от множество удари
минимум 5 или 6 удара. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че зрението е било
възстановено към дата 24.06.2019г. След представяне на допълнителни медицински
документи по искане на пострадалия в хода на съдебното следствие е била назначена нова
тройна съдебно- медицинска експертиза като освен вещите лица– съдебен медик и
офталмолог е определено и третото вещо лице офталмолог-хирург. От заключението на
същата се установява, че вследствие на нанесените удари е констатирано и разместване на
роговично ламбо на дясното око на пострадалия. Това заключение било направено от доц.д-
р Митов в представената от пострадалия медицинска документация и вещите лица изрично
уточняват, че не е тяхна констатация, но я приемат и допускат с оглед на това, че доц.д-р
Митов е доайен на лазерната и рефрактивна хирургия в България. След анализ на всички
допълнителни медицински документи представени от св.А. за извършени медицински
прегледи в периода от 05.05.2019г. до 18.05.2022г., вкл. и такива представени в последното
съдебно заседание вещите лица изрично уточняват, че зрението е било възстановено към
дата 24.06.2019г. и периодът в който е било намалено зрението на дясното око вследствие
на побоя над пострадалия е от 05.05.2019г. до 24.06.2019г.
На ДП по отношение на подс. М. е била назначена съдебно-психиатрична експертиза.
От заключението на същата се установява, че подс. А. М. М. не страда от психично
разстройство. Няма данни за зависимост към алкохол и психоактивни вещества.
4
Физическото и психичното състояние на подсъдимия му позволяват да възприема фактите,
които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Към момента на
извършване на деянието подс. М. не е бил в краткотрайно или продължително разстройство
на съзнанието, не е страдал от тежко слабоумие, не е бил в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия А.. Към момента на извършване на деянието на
05.05.2019 г. А. М. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. Той може да носи наказателна отговорност.
Видно от заключението по назначената в хода на съдебното следствие съдебно-
медицинска експертиза по отношение на подс.М., вследствие на нанесен удар подс. М. е
получил контузия на лицето, кръвонасядане и травматичен оток по клепачите на лявото око
и в областта на лявата скула. Според вещото лице описаните травматични увреждания са в
резултат на един удар, реализиран в посока отляво надясно и отпред назад и е причинил на
подсъдимия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Въззивният съд счита, че доказателствата по делото по несъмнен начин установяват така
изложената фактическа обстановка. Изводите си настоящата инстанция формира въз основа
на събраните в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд гласни и писмени
доказателствени средства, писмени доказателства и способ на доказване - експертиза, като
прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да се формират
еднозначни изводи по фактите. Въззивният съд намира, че анализът на
първоинстанционният съд по съставомерните факти е формиран въз основата на анализ на
събраните по делото доказателствени материали, но счита, при че оценката на показанията
на трите групи свидетелски показания неправилно първоинстанцианния съд е дал кредит на
доверие на подсъдимия, свидетелите В. и св. С., досежно обстоятелството, че пострадалият е
подходил към тях подтичвайки, устремено и поведението му било възприето като
заплашително, изблъскал силно с ръце в гърдите подсъдимия, при което с вдигната нагоре
ръка продължил към св.В., както и че след като подс. М. парирал този удар и го ударил,
двамата паднали на земята. Кредитирайки показанията на едни свидетели и отхвърляйки
показанията на други ВРС не ги е съпоставил обективно относно съдържащата се в тях
информация за релевантните за делото факти, отчитайки противоречията между тях.
Досежно посочените по- горе факти е дал вяра безкритично на показанията на св. В., св. С. и
обясненията на подсъдимия, които противоречат на показанията на свидетели, които не са
заинтересовани от изхода на делото и обективно съобщават факти, които по същество се
потвърждават и от тези на св. К.. Въззивният съдебен състав намира, че са налице основания
за промяна на установената от първостепенния съд фактическа обстановка, доколкото
събраните по делото доказателства и техния анализ дават друг прочит на случилото се.
Настоящата инстанция счита за безспорно установено, че възникналият конфликт е имал
предистория, така както е прието и от ВРС, касаеща конфликтна ситуация на пътя между В.,
св. С. и пострадалия като участници в движението. Всеки от тях излага своето виждане за
неправомерно поведение по време на движение на МПС на другите, като установяването
кой има вина за тази ситуация, не е предмет на изследване в настоящото производство. От
показанията на св. А. се установява, че след спиране на автомобила си пред магазина на
дъщеря си, решил да изясни това обстоятелство, считайки че В. и другия моторист са
предизвикали опасната ситуация, поради което и се отправил към тях. Мотористите от своя
страна, видно от показанията им възприели неговото приближаване като устремено и
заплашително и през това време разказвали на подсъдимия какво точно се е случило, както
и го уведомили, че лицето, което приближава е участникът в тази конфликтна ситуация, за
която вина по тяхно възприятие имал той. В тази част, с изключение на поведението на
пострадалия, което св. В. и С. описват като агресивно, показанията на същите съдът
кредитира като обективни и непротиворечащи на останалите. Правилно
първоинстанционния съд е определил, че са налице три групи свидетелски показания, като в
две от тях лицата са заинтересовани от изхода на делото, но това обстоятелство само по себе
си не е достатъчно същите да не се кредитират. В тази връзка следва да се отбележи, че
показанията на св. К., който е бил очевидец на случващото се от момента на започване на
5
конфликта до неговия край са обективни и факта, че същите са поднесени с използване на
жаргонни изрази, не може да обуслови сам по себе си извод за тяхната недостоверност.
Съдът е следвало да ги анализира и съпостави с всички доказателства и едва тогава да
направи своя извод за тяхната обективност, а не да ги отхвърли поради начина на изразяване
при тяхното поднасяне. С оглед на това съпоставяйки ги с тези на свидетелите И., В. и В.,
съдът намира за безспорно установено, че на първо място пострадалият не е подтичвал или
вървял устремено към групата мотористи, нито пък поведението му е било заплашително и
агресивно. В тази връзка именно св. В. сочи, че пострадалия е пристъпвал към групата,
държал нещо в ръка, но не е замахвал и ръкомахал, а говорел, като едната му ръка била
малко нагоре. Наблюдавано отстрани според този свидетел не е имало кавга или спор.
Въпреки това обаче възприел подсъдимият да се нахвърля върху него, но не е възприел
пострадалия да е удрял подсъдимия. В този смисъл са и показанията на св. В., който е
възприел започналия вече побой над пострадалия. Сочи, че А. бил на земята, а подсъдимия
го удрял в главата, както и че св. И. и св. К. също били там. Описва какво е било
състоянието на пострадалия, което кореспондира със заявеното от свидетелите И., К., К.а и
В.. Св. И. от своя страна също е възприел ситуацията когато подсъдимият надвесен над
пострадалия му нанасял удари, а св. К. бутнал подсъдимия, за да спре побоя. Всички те
категорично отричат подсъдимият да е помагал или давал вода на пострадалия, както и че
последният след побоя е бил видимо неадекватен. Никой от тях не сочи пострадалия да е
удрял подсъдимия, както и последният да е имал видими следи от удар след случилото се. С
оглед изложеното, съдът намира, че показанията на свидетелите, които са видели от пътя
ситуацията, кореспондират със заявеното от св. К.. Всеки от тях е възприел случилото се от
различен момент, но безспорно никой от тях не е видял пострадалия с поведение или
действие да е провокирал подсъдимия да започне побоя, още по- малко да е проявил
агресия. В тази връзка счита, че не се установява соченото от свидетелите К. и А., че
подсъдимият преди да събори на земята пострадалия, го ударил отзад по тила. Такава
информация не се съдържа в показанията на останалите свидетели, поради което в тази част,
съдът не ги кредитира. Същевременно отчита описаното от пострадалия собствено
поведение след слизането му от автомобила и виждайки, че групата мотористи ръкомаха
към него, като достоверно и обективно. Същото, освен показанията на В. и С., както и
обясненията на подсъдимия, не се сочи от никой като заплашително и излъчващо агресия. В
тази връзка кредитира показанията на св. К. и тези на св. В., който не е заинтересован от
изхода на делото и не се намира във някаква обвързаност със страните по делото. Същият е
категоричен, че пострадалия не е имал агресивно поведение, напротив, сочи, че е
пристъпвал, не е ръкомахал или замахвал към св. В., а е водел разговор, поради което
именно е бил изненадан от поведението на подсъдимия. В тази връзка не кредитира
показанията на св. С. и В., като счита, че с показанията си в тази част тези свидетели целят
да изградят защитната версия на подсъдимия, насочена към установяване на нападение от
страна на св. А. и съответно упражнена защита по отношение на тях от подсъдимия.
Подобни факти не се сочат от страна на останалите свидетели, поради което и съдът не ги
кредитира. В тази връзка намира за недостоверни показанията им и в частта, в която сочат,
че А. замахнал към св. В., подсъдимият го хванал за ръката, след което го ударил и двамата
паднали на земята, където според св. С. двамата се сборичкали. Последната не сочи кой кого
ударил, тъй като всичко й си губело. От своя страна св. В., също сочи, че пострадалият
приближавайки заплашително, изблъскал подсъдимия и му казал да не се меси. Замахнал да
го удари, но тогава М. парирал удара и там вече, тъй като си бил вдигнал ръцете пред
лицето да се предпази видял само размяна на удари, ръкомахане на ръце. Когато си вдигнал
ръцете видял, че пострадалия бил седнал на земята, а подсъдимият се изтупвал, което
означавало, че и той бил на земята. Видял, че подава ръка на пострадалия, за да го вдигне.
След това подсъдимия му дал кърпа, която държал на окото си, както и вода, за да се измие.
В този смисъл са и обясненията на подсъдимия, който също твърди, че пострадалия го
изблъскал, посегнал да удари св. В. и след като парирал удара му, А. ударил него, при което
двамата се сборичкали и паднали на земята. Подсъдимият не отрича, че също е ударил
пострадалия. Св. В. от своя страна описва и уврежданията на М. след схватката- със спукана
6
вежда, като твърди, че и двамата са си нанасяли удари. В този смисъл са и показанията на
св. В., както по отношение на агресивното приближаване на пострадалия, така и по
отношение на твърдението, че той посегнал да удари мъжа й, при което парирайки удара,
двамата се сбили и падайки на земята си разменяли удари. Заявеното от свидетелите
относно горните обстоятелства се опровергава от показанията на останалите свидетели,
както и от заключенията по назначените съдебно- медицински експертизи, включително и
по отношение уврежданията на подсъдимия. Нещо повече, никой от тези свидетели не
потвърждава заявеното от подсъдимия, че след като парирал замаха на пострадалия, насочен
към В., той ударил подсъдимия и тогава именно се сборичкали. Никой от тези свидетели,
макар и намиращи се в непосредствена близост до случилото се удобно не са видели кой
кого е ударил, тъй като според тях двамата/ подсъдимия и пострадалия/ паднали на земята,
но пък и никой от тях не сочи пострадалият първи да е ударил подсъдимия. Предвид
горното и съдът не кредитира неговите обяснения в тази част, доколкото и останалите
свидетели- К. и В. не са възприели такива действия. Вещото лице по назначената съдебно-
медицинска експертиза на подсъдимия е категорично, че на М. е бил нанесен само един
удар, което опровергава показанията на свидетелите В. за разменени удари. Налице са и
вътрешни противоречия в показанията на св. В., която веднъж сочи, че двамата /
подсъдимия и пострадалия/ си разменяли удари, а след това уточнява, че подсъдимият
удрял в лицето с ръка пострадалия, който пък не видяла през това време какво прави.
Същата потвърждава соченото от съпруга й, че подсъдимият дал кърпа и вода на
пострадалия, и го сложил да седне отстрани до оградата, а другите хора дошли след това.
Относно уврежданията на подсъдимия сочи, че имал ударено на бузата, която започнала да
се зачервява когато отишли в полицията. По- нататък в разпита си уточнява, че
нараняването било синина, която видяла в полицията и дори направила снимки. Съдът не
кредитира показанията на свидетелите В., досежно обстоятелството, че подсъдимия и
пострадалия били паднали на земята и там си разменяли удари. Обясненията на подсъдимия
разкриват ситуацията по начина, пресъздаден от свидетелите В. и св. С., поради което съдът
не ги кредитира, доколкото същите влизат в противоречие с показанията на останалите
свидетели. Св. В. е категоричен, че след случилото се пострадалия лежал неадекватен на
земята, което се потвърждава и от показанията на св. К., според който на пострадалия
трябвало доста време да се съвземе, да се изправи. Никой от останалите свидетели не
потвърждава сочените обстоятелства на оказана помощ от страна на подсъдимия. Напротив,
същите сочат, че поведението му било недружелюбно, видимо не изпитвал вина, а дори
според св. В. се „подхилквал“. Показанията на св. А. кореспондират с тези на свидетелите,
които са видели от пътя случващото се, като единствено в частта, че първо подсъдимият го е
ударил в тила, съдът намира за недостоверни, доколкото не се потвърждават от други, освен
от показанията на К.. Подобно обстоятелство не се сочи и от св. В., който е наблюдавал
случващото се от самото начало, поради което съдът не ги кредитира в тази част. Относно
обстоятелството, че не е замахвал спрямо св. В. счита същите за достоверни, както и
обстоятелството, че не е изблъскал подсъдимия, а минал покрай него, доколкото така
заявеното от него кореспондира с показанията на св. В. и св. К.. От друга страна, с оглед
заключението по назначената по делото съдебно- медицинска експертиза за нараняванията
на подсъдимия, безспорно от същата се установява, че той е получил контузия на лицето,
кръвонасядане и травматичен оток по клепачите на лявото око и в областта на лявата скула,
което увреждане според вещото лице е в резултат на един удар, реализиран в посока отляво
надясно и отпред назад. Същите според вещото лице могат да бъдат получени по начина и
време, така както се съобщава по делото. Правилно първоинстанционния съд е възприел във
фактическата обстановка, че пострадалия е ударил подсъдимият, макар и да не е обсъдил
заключението по съдебно- медицинската експертиза. Съобразявайки същото във връзка с
доказателствата по делото, настоящата инстанция счита, че правилно е приел, че това
нараняване е причинено от пострадалия, като това се е случило докато подсъдимият е бил
надвесен над пострадалия. Подобна възможност за получаване на нараняването не се
изключва от вещото лице, поради което настоящата инстанция счита, че именно по този
начин е било причинено то, доколкото не са налице обективни доказателства, сочещи че
7
пострадалия пръв е ударил подсъдимия и по този начин го е предизвикал. Подобни факти
не се съобщават и от В. и св. С., поради което съдът приема, че именно когато пострадалия е
бил на земята, е нанесъл удар на подсъдимия.
Въпреки че настоящата инстанция прие като доказан факт, че пострадалия не е
замахнал да удари св. В., счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че деянието
на подсъдимия не е извършено по хулигански подбуди. Видно и от неговите обяснения, при
пристигането на групата мотористи, същите са били превъзбудени, разстроени и са му
обяснявали развълнувано състоялата се конфликтна ситуация на пътя, както и това, че
същите са били уплашени от случилото се. Същевременно, при приближаването на
пострадалия, са съобщили на подсъдимия, че именно това е човекът, предизвикал същата,
което го мотивирало, макар и по недопустим начин да защити същите, считайки че това е
човекът, който ги е поставил в опасна ситуация. Обект на престъплението по чл.131ал.1т.12
от НК са обществените отношения, регулиращи общественият ред и спокойствието на
гражданите. За да е налице това престъпление, е необходимо причинявайки леката телесна
повреда деецът да е целял да демонстрира своето явно неуважение към обществото, да
наруши общественият ред и спокойствие. В случая безспорно се установи, че при
извършване на престъплението, подсъдимият не е действал със съзнанието, че действията
му са израз на неуважение към установеният в страната правов ред. Напротив, безспорно
установено, че същият е действал, подтикван от разказаното му от страна на св. В. и С. на
случилата се пътна ситуация, както и посочването от тяхна страна, че пострадалия е именно
човекът, който е застрашил живота им. Умисълът на подсъдимия е бил насочен към
причиняване на травматични увреждания на св.А., макар да не го е познавал, но който по
думите на неговите приятели е нарушил правилата за движение и ги е поставил в опасност.
Горното сочи, че мотивите подтикнали М. да нанесе телесната повреда на пострадалия, не са
хулигански и макар и да се е намирал на обществено място, умисълът му не е бил да
демонстрира на намиращите се в близост пренебрежително отношение към правилата на
морала и нормите на обществения ред, а да застане на страната на своите приятели, които от
своя страна докато приближавал пострадалия са нагнетявали обстановката. Именно това е
съобщил като мотив за побоя и подсъдимия на св. М.. Предвид горното съдът намира, че
правилно ВРС е приел, че М. от обективна и субективна страна не е осъществил състава на
престъпление по чл.131ал.1т.12 от НК и е оправдан за същото, доколкото осъщественото от
него покрива признаците на престъпление по чл.129ал.1 от НК. В тази връзка настоящата
инстанция изцяло споделя мотивите на ВРС.
От заключенията по назначените съдебно- медицински експертизи на ДП и в хода на
съдебното следствие се установява вида и характера на причинената на пострадалия телесна
повреда, както и че същата се намира в пряка причинно следствена връзка с поведението на
подсъдимия. Безспорно пострадалия е бил с трайно отслабено зрение за периода, сочен от
вещите лица, което определя причиненото му увреждане като средна телесна повреда по
смисъла на закона.
Съдът намира за неоснователно твърдението на защитата на подсъдимия, че деянието
му е било извършено в условията на неизбежна отбрана. За да е налице неизбежна отбрана е
необходимо деянието на подсъдимия да е извършено с цел да защити от непосредственото
противоправно нападение на пострадалия себе си или другиго. За да не е престъпно
неговото деяние, той е следвало да отблъсне нападението чрез причиняване вреди на А. в
рамките на необходимите предели. В случая съдът намира за безспорно установено на първо
място, че пострадалия не е нападнал и ударил пръв подсъдимия, както твърди последния,
поради което и по отношение на него не може да намери приложение института на
неизбежната отбрана. А от друга страна, ако се приеме, че първи е нанесъл удара
пострадалия, то за да е налице това обстоятелство, което изключва отговорността на
подсъдимия е следвало да има нападение, общественоопасно и противоправно, и същото да
е продължавало непосредствено преди нанасянето на удара от подсъдимия, тъй като от
обясненията на подсъдимия е видно, че нападението е приключило след нанасянето на удара
от страна на А.. Други действия, насочени срещу личността на подсъдимия, видно от
8
неговите обяснения и тези на св. В. и С., ако се приемат за достоверни, не е имало от страна
на пострадалия. Такъв удар не се сочи да е имало от св. В., поради което съдът намира, че не
е налице обстоятелство, изключващо вината и отговорността на подсъдимия. В тази връзка
счита, че не следва да се коментира и твърдението за превишаване пределите на неизбежна
отбрана.
Не се споделя от настоящият състав на съда и тезата за наличието на хипотезата на
чл.132ал.1 от НК, поради което правилно и в съответствие с доказателствата по делото ВРС
е извел изводите си в тази насока. Това е така, тъй като състоянието на силно раздразнение
има правно значение само в изрично предвидените от закона случаи, когато е предизвикано
от пострадалия с посочените в закона действия. Съставът на чл.132 от НК изисква телесната
повреда да е причинена в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са
настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови
ближни. За да се приложи по-леко наказуемият състав (чл. 132, ал. 1, т.2 от НК), е
необходимо наличието на противоправно поведение на пострадалия, което да е довело до
състояние на силно раздразнение подсъдимия. За да е осъществено престъплението в това
състояние е необходимо, подсъдимият да е бил предизвикан от А. с някакво противозаконно
действие, каквото в случая от доказателствата по делото се установява, че не е било налице.
В този смисъл е и заключението по назначената съдебно- психиатрична експертиза на ДП.
С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че правилно ВРС е подвел деянието на
подсъдимия под фактическия състав на чл.129ал.1 от НК като е изключил наличието на
хулигански мотив в действията му. Приел е в съответствие с доказателствата по делото, че
осъщественото от него е било умишлено, извършено при пряк умисъл.
При индивидуализация на наказанието на подс. М., първоинстанционния съд е
приложил нормата на чл.55ал.1т.2б. Б от НК, като е счел, че в случая са налице множество
смекчаващи отговорността обстоятелства, така щото и най- лекото предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко. Обсъдил е наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства – чистото съдебно минало, обществено полезният труд, който полага,
направените от него самопризнания, изразеното съжаление за извършеното и добрите
характеристични данни. Видно от приложената по делото справка за характеристични данни
по отношение на подс. М., същият не е имал противообществени прояви, няма данни да
злоупотребявал с алкохол и да е нарушавал обществения ред, като според съседите си е
добър и услужлив съсед. Отчел е, че не са налице отегчаващи такива, при което е заменил
предвиденото наказание Лишаване от свобода с Пробация, включваща двете задължителни
пробационни мерки за минималния, предвиден в закона срок от 6 месеца. Настоящият
състав на съда счита, че в случая неправилно от първостепенния съд не е било отчетено като
отегчаващо отговорността обстоятелство фактът, че макар побоят да е продължил кратко
време, то нанесените на пострадалия удари са множество и отправени в уязвима част от
тялото- в главата, поведението на подсъдимия е било укоримо и с оглед обстоятелството, че
пострадалия е възрастен човек, което именно е възмутило св. И. и накарало същия да
„захвърли“ автомобила си в храстите. Горните обстоятелства дават основание на въззивната
инстанция да измени присъдата на ВРС в осъдителната част като увеличи срока от ШЕСТ
МЕСЕЦА на пробационните мерки, включени в наложеното наказание Пробация, като
увеличи техния срок, а именно пробационната мярка „Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от ШЕСТ на ОСЕМ МЕСЕЦА, с периодичност два пъти седмично и
пробационната мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок
от ШЕСТ на ОСЕМ МЕСЕЦА. Така наложеното на подсъдимия наказание настоящата
инстанция счита, че се явява съответно на обществената опасност на деянието и дееца,
справедливо определено и в съответствие с обуславящите отговорността обстоятелства,
поради което е в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в нормата на чл.36
от НК.
По отношение на уваженият граждански иск за неимуществени вреди ВРС е изложил
мотиви относно последиците от деянието за пострадалия и претърпените от него болки и
9
страдания, както и тяхната не голяма придължителност, които се споделят изцяло.
Настоящата инстанция счита, че искът за неимуществени вреди, уважен от ВРС следва да
бъде изменен като се увеличи дължимото от подсъдимия обезщетение от 6000лв. на 8000лв.
В тази връзка причиненото на пострадалия увреждане представлява сериозно посегателство
срещу телесната му неприкосновеност. В зависимост от характера и степента на
увреждането, с оглед претърпените от пострадалия неимуществени вреди- преживения стрес
и унижение от пострадалия вследствие на побоя, претърпяната хирургическа интервенция,
продължилата 1 месец и 19 дни невъзможност същият пълноценно да използва окото си и в
тази връзка нарушеното му за този период качеството на живот, счита че определеното по-
горе обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД и адекватно на
преживяното от пострадалия. С оглед горното присъдата на ВРС и в гражданско
осъдителната й част следва да бъде изменена. Сумата от 8000лева се явява дължима от
подсъдимия, ведно със законната лихва от деня на увреждане, като за разликата до
50 000лева предявеният от пострадалия граждански иск е неоснователен.
С оглед заявената претенция от повереника на пострадалия за заплащане на разноски в
настоящата инстанция, то съгласно нормата на чл.189ал.3 от НПК подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати на пострадалия В. А. А. сумата от 1000лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
С оглед изменение размера на гражданския иск подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОС- Варна държавна такса върху увеличения размер на стойност
80лева.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания
за отменяване на присъдата, на основание чл.334ал.1т.3 и чл.337ал.2т.1 и чл.338 от НПК,
съставът на Окръжен съд - Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №160 от 05.09.2022г. по НОХД №4205/2021г. по описа на ВРС в
наказателната част, като УВЕЛИЧАВА срока на наложените при условията на
чл.55ал.1т.2б.“б“ от НК пробационни мерки, включени в наложеното на подсъдимия А. М.
М. наказание Пробация, а именно пробационната мярка „Задължителна регистрация по
настоящ адрес от ШЕСТ на ОСЕМ МЕСЕЦА, с периодичност два пъти седмично на
основание чл.42а,ал.2т.1 и пробационната мярка „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ от ШЕСТ на ОСЕМ МЕСЕЦА на основание чл.42а,ал.2т.2 от НК.
ИЗМЕНЯ присъда №160 от 05.09.2022г. по НОХД №4205/2021г. по описа на ВРС и в
гражданско – осъдителната част като УВЕЛИЧАВА размера на присъденото на основание
чл.45 и чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от 6000лева на 8000лева, ведно
със законната лихва, считано от 05.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до 50 000лева отхвърля гражданския иск.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА подс. А. М. М. да заплати по сметка на ОС- Варна сумата от 80 лева,
представляваща държавна такса върху увеличения размер на гражданския иск.
ОСЪЖДА на основание чл.189ал.3 от НПК подс. А. М. М. да заплати на гражданския
ищец В. А. А. сумата от 1000лева за разноски/ адвокатско възнаграждение/ във въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11