МОТИВИ: срещу
подсъдимия Д.И.Й. от гр. Плевен е предявено обвинение по чл. 325 ал. 2 във
вр. с чл. ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Габрово поддържа обвинението.
Разпитан в хода на досъдебното
производство подсъдимия дава обяснения, не се признава за виновен.
Разпитан в хода на съдебното
следствие подсъдимия дава обяснения, не се признава за виновен.
Деянието му се доказва по
категоричен и несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От обясненията дадени от подсъдимия Д.Й.
в хода на съдебното следствие, съпоставени с показанията на свидетелите А.С.Т.,
Н.М.М., Ц.С.Ц., Т.Т.Т., И.В.З., П.Р.Г., А.А.П., Ж.С.Г., Д.Б.Д., Х.Д.Д., С.С.С.,
Е.Х.М. - четени на осн. чл. 281 от НПК, Д.Д.Й.,
Т.Н.Н., П.Т.И., К.Х.К., И.И.Ч. - четени на осн. чл. 281 от НПК, заключението на
съдебно-психиатричната експертиза, както и писмените материали съдържащи се в
ДП № 842/16г. по описа на РУ Габрово, приобщени по предвидения в НПК ред и
имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, както следва: доклад
за установен факт и предприето действие,
протокол за доброволно предаване,
разписка, заповед за задържане на
лице, формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика, ежедневна ведомост на
личния състав от гр.”ООР” при РУ Габрово,
справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
На 30.11.2016г. около 16,30 часа
свидетелят Н.М. управлявал собственият си лек автомобил „Форд Мондео” с рег. №
ЕВ 1811 ВВ, като вляво от него на предната седалка се намирала съпругата му,
свидетелката Е.М.. Превозното средство управлявано от свидетелят Н.М. било с дясно
разположен волан за управление. Свидетелят М. *** в посока към хотел „Балкан” изчаквайки да се освободи лентата за насрещно
движение за да извърши маневра завиване наляво и впоследствие да паркира на
паркинга, намиращ се зад Съдебната палата. Докато изчаквал да преминат насрещно движещите се автомобили,
покрай него отляво преминал лек автомобил „Мазда СХ5” с рег. № СА 04 82 ХС,
като при това разминаване ударил със своя преден десен калник, предния ляв
калник на форда. Въпреки съприкосновението, вторият автомобил продължил
движението си по улица „Скобелевска” в
посока към кръстовището на площад „Игото”. По същото време зад посоченото
превозно средство в същата посока се движел служебен автомобил микробус
„Фолксваген Транспортер” с рег. № ЕВ 91 21 АР, на ОДМВР Габрово с надписи
„Криминалистическа лаборатория”, „Полиция” и поставена синя лампа. Микробусът
управлявал свидетелят К.К., до него на
предната дясна седалка бил свидетелят Т.Т., а на задната седалка се
возел свидетелят И.З.. Полицейските
служители, намиращи се в микробуса последвали извършилия неправилна маневра лек
автомобил „Мазда СХ5” и чрез включване на светлинен и звуков сигнал успели да
го спрат преди кръстовището на хотел „Балкан”. При спирането си водачът на
лекия автомобил „Мазда СХ5” с рег. № СА
0482 ХС качил предните гуми на тротоара в дясно от пътното платно. По същото
време и свидетелят Н.М. спрял автомобила си непосредствено пред този, който при
разминаването го е ударил, с цел да не напусне мястото. След спиране на
автомобилите, тримата полицейски служители – свидетелите Т., К. и З. пеша се предвижили до спрения от тях
автомобил и установили, че го управлява мъж, като нямало други пътници в
автомобила. Свидетелят Т. от краткия
разговор с водача, преценил, че е в нетрезво състояние, поради което
уведомил дежурния в ОДМВР Габрово и до
идването на патрулния автомобил останал с колегите си на място за да го изчака.
Дежурният в ОДМВР Габрово изпратил
на място автопатрулен екип на РУ Габрово, в състава на който били свидетелите А.Т.
и Ц.Ц.. След пристигането им, колегите им от дежурната оперативна група – Т., З.
и К. им показали превозното средство предизвикало пътното произшествие - лекият автомобил „Мазда СХ5” с рег. № СА 04
82 ХС, като обяснили, че водачът се държал грубо и искал да напусне мястото на
проверката. Свидетелят Т. отишъл до
водача на посочения автомобил, представил се и му поискал документи за
самоличност, както и документи за управляваното превозно средство. Подсъдимият
отказал за представи исканите му документи, като започнал на висок глас да
псува, да обижда полицейския служител, нарекъл го „луд” и „идиот”, заплашил го
с уволнение тъй като познавал влиятелни хора, през цялото време крещял. Свидетелят Т. отправил устно полицейско
разпореждане на подсъдимия да преустанови виковете и отправянето на обиди, тъй
като с тези си действия нарушава обществения ред, но водачът отказал да изпълни
разпореждането и продължил на висок глас да заплашва с думите –„ти ще видиш
утре”, „ще бъдеш наказан и уволнен”. Свидетелят Т. му отправил повторно разпореждане да
преустанови неправомерното си поведение и да представи документи, но подсъдимият не го изпълнил, опитал се да
напусне мястото на проверката, като слязъл от автомобила и блъснал с ръце в областта на гърдите полицейския
служител Т.. Това му поведение наложило на водача да бъдат поставени белезници.
На местопроизшествието пристигнал и втори полицейски екип работещ по линия на
контрол на пътното движение, в състава
на който бил свидетелят И.Ч.. Последният поканил водача да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол или да даде кръв за химически анализ
за тази цел, но водачът отказал. С оглед неправомерното поведение на водача,
същият бил отведен в РУ Габрово, където била установена и самоличността му , а
именно, че това е подсъдимият Д.И.Й.. Издадена била заповед за задържането му,
на осн. чл. 72 ал.1 т.2 от ЗМВР за срок от 24 часа, като е пребивавал в
управлението от 30.11.2016г. до 01.12.2016г., когато е освободен.
От заключението на съдебно –
оценъчната експертиза се установява, че подсъдимият Д.И.Й. не страда от
психично заболяване, извършвайки деянието е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване, като към 30.11.2016г. е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
От приложените от Директора на ОДМВР Габрово – писмо, „Формуляра за
изготвяне на длъжностна характеристика” и „Ежедневна ведомост” е видно, че
свидетелят А. С.Т. *** на длъжност
„старши полицай” в група „Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна
полиция” към РУ Габрово, като на датата 30.11.2016г. свидетелят Т. е бил
дежурен на територията на РУ Габрово.
Така установената фактическа
обстановка се оспорва от подсъдимия Д.Й.. Същият дава обяснения в които
заявява, че на 30.11.2016г. бил на работа. Знаел, че синът му по това време е в
центъра на града, имал уроци и тъй като имал семеен проблем искал да се види
със сина си. Синът му живеел отделно от него и тръгнал да го търси. От кв. „Водици” тръгнал със служебния си
автомобил, „Мазда СХ5” с рег. № СА 0482 ХС.
Тръгнал в посока центъра на
града, тъй като знаел, че в този диапазон от време можел да се види със сина
си, който бил клуб по спортни танци в
Театъра. Карал наистина по-бързо, но целта му била да намери сина си. Наистина
изпреварил буса на „Криминалистическата
лаборатория” на непозволено място, той бил почти спрял, нямало движение. Не е
изпреварвал демонстративно, в рамките на нормалното се движел. Там имало
непрекъсната линия, наистина я прекрачил, като непрекъснато гледал от дясната
страна, тъй като там се намира театъра.
Подминавайки кръстовището до съдебната палата, не усетил някакъв
сблъсък с бялата кола, която била от
лявата му страна на кръстовището,
вниманието му било насочено да търси сина си. Не е усетил
съприкосновение с автомобила си. Моментът който привлякъл вниманието му, бил
когато бялата кола го изпреварила и след него бил буса на „Криминаристическа
лаборатория” с пуснати светлини. Бялата
кола го изпреварила в забранена зона. Спрели двете коли пред него. Платното до
островчето преди хотел „Балкан” е еднопосочно, нямало две платна, две ленти са
до островчето преди светофара. Полицаят
от буса на „Криминалистическа лаборатория” дошъл при него и споменал за някакъв
инцидент с господина с бялата кола. Заедно слезли и огледали колата. По автомобилът
му нямало абсолютно нищо, което се потвърждавало от застрахователната му
компания и от липсата на наложени наказания, като актове или друго. Нямал
наказание за алкохол, нито наказания, нито документ, че такава проба е искана
от него. Притежавал валидна шофьорска книжка без наказания. Полицаят от буса му казал да изчака в колата
си. Останал в колата си около 3-40 минути, нямало полицай, който да го пази и можел да избяга. Неговата кола палела
без ключ с бутон, но ключът трябвало да е в него, в колата. Принципно си държал
ключовете в чантата с документи , но поради някаква причина този път ги сложил
в джоба , което го заблудило, че и личните му документи са в него. Погледнал в
колата и забелязал, че няма документи при първото поискване на документи от
полицаите от буса „Криминалистическа лаборатория”...Като дошли униформените
полицаи бил в автомобила със запален двигател. Бил тръгнал набързо, бос с
маратонки и анцуг. Казал на полицаите, че си е забравил докумените. Не е имало
нежелание да ги представи. Представил документи на застрахователната полица,
казал репликата – малко или много всички ме познават, имал предвид, че доста
хора в града го познават. При което г-н Т. му казал, говорел му на ти,
високомерно, не било нормално за държавно лице - кой те познава бе. Това го
засегнало. Казал му, че го познават водещи лица в града и в държавата. Дошъл
втори патрулен автомобил с цел да му направят алкохолна или наркотична
проверка. Тогава вече имал пререкание с полицай Т.. Но пререканието било на
основа да се кара с него, били остри думи, поради арогантното му държание,
човекът не го е обиждал, но не му говорел, като служебно лице. Тогава им казал,
нека да отидем в болницата да дам
кръв....Слязъл от колата, те му сложили
белезници. Тогава се развикал – каква е тази свобода, няма свобода в тази
държава. Това били думи истини. Първоначално помислили, че го карат за да
установят самоличността му. Никой нищо не му казал. Отишли в МВР Габрово и там
му направили натривки на бузата. Установили самоличността му вероятно по
снимки. Върнали го до автомобила, който бил със запален двигател и светлини,
като това било вече на третия час. Била
много грозна цялата сцена. Върнали го до автомобила най-вероятно да направят
оглед. Бил между трима полицаи, а синът му бил на 5-6 метра. Било
нелицеприятно. Било към 8-9 часа вечерта, в този момент имал пререкание с
дядото на сина си, казал му да изведе сина му оттам. Това травмирало сина му.
Двигателят на автомобила работел, запечатали то, след това установил, че било
изпочупено, не знаел каква била тази жестокост към автомобила. Върнали го в
полицията, прекарал нощта в ареста. Сутринта бил положително изненадан от
ръководителя на сектора. Написал обяснения, в които се извинил за причиненото
неудобство, даже написал – извинявайте хора.
Приема, че не е бил прав. Направил това нещо, защото не му се е случвало
да попада в подобна ситуация. Не бил
прав апострофирайки, разправяйки се с полицаите. Бил провокиран, нямало го чиновническото,
държавното държание, държанието било на махленско ниво. Отчита, че не е
трябвало да се държи така. Съжалява за стореното. Ако сега попаднел в такава
ситуация, не би апострофирал и не би се разправял. Чувствал се обиден от цялата случка. Чувствал
се афектиран от държанието към семейството. Нямал спомен да е обиждал
полицаите, още по-малко да се е съпротивлявал и да бяга...Поднася извиненията
си на всички полицаи и дълбоко съжалява.
Фактически подсъдимия не отрича за
възникнал инцидент на 30.11.2016г., но твърди, че при този инцидент не е изричал обидни думи към полицейския
служител и не е оказвал съпротива срещу
орган на власт.
В обясненията
си подсъдимия неглижира действията си, приемайки сам себе
си за потърпевш и обиден от действията
на полицейските служители. В обясненията
си подсъдимия изгражда теза, която обаче се опровергава от събраните писмени и
гласни доказателства и съдът я приема за защитна.
Досежно основния факт по делото
подлежащ на установяване се оформят две групи свидетели.
Към първата група са свидетелите А.Т., Ц.Ц.,
Ивелине З., Т.Т., К.К., Н.М., Е.М., Х.Д., Д.Д., И.Ч., П.Г., А.П., Ж.Г..
Втората група се състои от
свидетелите Д.Й., С.С., П.И. и Т.Н..
Свидетелите от първата група в пълнота
разкриват случилото се, показанията им са логични и последователни. Свидетелите
от тази група хронологично описват събитията произтекли на 30.11.2016г., от
момента на първото забелязване на подсъдимия Й. от свидетелите З., К. и Т. при
преминаването му прокрай тях, докато те със служебния микробус, са изчаквали
преминаването на пешеходци на пешеходната пътека в близост до сградата на
Облатната управа, когато в нарушение на правилата за движение и поставяйки в
опасност участниците в движението по пътищата, подсъдимия е извършил маневра
изпреварване на микробуса на пешеходната пътека, впоследствие при извършването
отново на маневра в нарушение на правилата за движение по пътищата при
изпреварването на автомобила управлян от свидетеля Н.М. и причиняването на леко
ПТП, до спирането му райнона на светофарите при хотел „Балкан”. Свидетелите са З.,
Т. и К. детайлно изясняват поведението на подсъдимия при установяването му в
автомобила, състоянието му, което сочело на употребен алкохол, което е наложило
търсене на съдействие на екип на Пътна полиция за извършване на проверка за
алкохол, както и агресивното му и неадекватно поведение до идването на
полицейския екип. Показанията на тези свидетели съвпадат изцяло с показанията и
на свидетелите Н. М. и неговата съпруга Е.М.,
пряко възприели агресивното поведение на подсъдимия и които са присъствали
впоследствие и при извършената проверка на подсъдимия и последвалото му
задържане и отвеждане. Показанията на тези свидетели намират продължение в
показанията на свидетелите А.Т. и Ц.Ц., полицейските служители пристигнали на
място и предприели действия по извършване на полицейска проверка на подсъдимия.
От показанията на посочените свидетели се установява и разположението на всеки
един от тях в момента на извършването на проверката, както и че най-близко до
автомобила на подсъдимия са се намирали свидетелите Т. и Ц., извършващи
проверката. Същите предвид извършваните от тях действия свързани с предприетата полицейска проверката, както и
непосредствената им близост до автомобила и подсъдимия с най-голяма точност
пресъздават поведението на подсъдимия, изричния му отказ да представи
документите за проверка, както и обидните думи изречени към водещия полицейската проверка полицейски
служител А.Т.. Установяват изречените реплики и заплахи за уволнение изречени
от подсъдимия крещейки, неадекватното му поведение, както и обстоятелството, че
при поредно издадено от страна на полицейския служител Т., полицейско
разпореждане за прекратяване на действията, нарушаващи обществения ред, подсъдимия
е слязъл от автомобила си, изблъскал е с ръце в областта на гърдите полицай Т.
и е направил опит да напусне мястото на проверка. Именно тези негови действия
са наложили постававянето на белезници на подсъдимия и отвеждането му в
полицейското управление. Действията на подсъдимия по време на полицейската
проверка, държанието и виковете му, са възпрети и от свидетелите Х.Д., Д.Д., П.Г.,
които са били на работните си места в сградата намираща се на улица „Скобелевска”,
срещу мястото на проверка.
Всеки един от свидетелите от тази група възпроизвежда
в показанията си обстоятелства, които пряко е възприел от позицията, в която се
е намирал и от която е наблюдавал случващото се. Поради естеството на
полицейската проверка най-близо до подсъдимия са били и най-пряко и точно са възприели думите и
действията му от двамата свидетели Т. и Ц..
Свидетелите от тази група в цялост установяват
арогантното поведение на поведение на подсъдимия, словесната агресия спрямо полицейските
служители, изречените обидни думи спрямо полицай Т., псувни и заплахи за
разправа със полицейските служители, блъскането на полицейският служител в
областта на гърдите от подсъдимия след
поредно неизпълнение на полицейско разпореждане за преустановяване на действия
нарушаващи обществения ред.
В производството, основно значение сред гласните
доказателствени източници имат показанията на пострадалия и съобщеното от него
относно извършеното деяние, като те са равностойно доказателствено средство и несъмнено са източник на преки
доказателствени факти. В показанията си
свидетелят А.Т. детайлно и максимално точно разкрива поведението на
подсъдимия при извършване на проверката,
обидните думи изречени от подсъдимия към него, при отказ да предостави документите си за
проверка, заплахите за уволнение и други думи и изрази изречени крещейки, факта,
че го е
изблъскал в гърдите и последвалите викове и крясъци при поставяне на
белезници преди отвеждането му с
полицейския автомобил. Показанията на
свидетеля Т. не са изолирани, напротив
намират изцяло потвърждение в показанията на свидетеля Ц., намиращ се в
непосредствена близост до него и
подсъдимия. Показанията на двамата свидетели намират потвърждение в
показанията на останалите свидетели от тази група. Действително не всички
свидетели са възприели изречените обидни думи към полицейския служител или блъскането в гърдите на полицая, но
следва да се държи сметка, че останалите свидетели са били на известно
разстояние, в различни позиции, не всеки от тях през цялото време е наблюдавал
случващото се, освен това събитията са били динамични, поради което в
показанията им не може да има абсолютно пълно припокриване. Това обаче не може
да внесе колебание, тъй като преценени в съвкупност тези показания очертават
единна картина на случилото се, хронологично разкриват събитията и са
еднозначни относно поведение на подсъдимия, неговата словесна и физическа
агресия, поведение насочено към осеутяване по всякакъв начин на извършване на полицейската проверка,
която пък е провокирана отново от
поведението на подсъдимия, като участник в движението по пътищата.
На тази група свидетели се противопоставя втората
група свидетели състояща се от Д.И., С.С., П.И. и Т.Н..
В тази група свидетели най-детайлен в показанията си е свидетелят С.С., но същият
разкрива факти, които са последвали след задържането и отвеждането на подсъдимия
в РУ Габрово, а именно че тогава, са се срещнали със свидетелят Д.И. пред
Театъра и са отишли пеша до автомобила на подсъдимия, който бил охраняван от
полицай. Стояли са известно време, преди да бъде доведен повторно подсъдимия до
автомобила, от полицаи с патрулен
автомобил, и след като полицаите отвели подсъдимия, тогава
потърсил човек да прибере автомобила. Свидетелят е категоричен, че внукът му преди това не е
бил с баща си. Противно на така заявеното от свидетеля С., свидетелят Д.И.
твърди, че присъствал на задържането на баща си, както и че освен баща му и полицаите други хора нямало. Свидетелите Н.
и И. също твърдят, че са възприели, движейки в посока от Театъра към хотел
„Балкан” разговор проведен между
подсъдимия и полицаите, впоследствие задържането и отвеждането му. Отричат да е
имало физически контакт между подсъдимия и полицай, не са чули обидни думи,
чули викове от подсъдимия, че нямало демокрация. Свидетелят Н. заявява, че не е
видял всичко, бил в градинката до театъра. Свидетелят И. след поставянето на
белезниците на подсъдимия, го чул да вика, че го тормозят, както и че били на
около 20 метра от случващото се.
Анализирайки показанията на втората група свидетели,
съдът намира вътрешно противоречие в тях.
Показанията на свидетелят Д.И., противоречат на показанията на свидетеля
С.С.. В съдебното производство се сочат свидетелите П.И. и Т.Н., като
присъствали на мястото на инцидента, за които обаче, никой от другите свидетели
не казва да ги е видял на място. Между показанията на свидетелите от тази втора
група има основни противоречия, които не могат да бъдат преодолени.
Анализирайки двете групи свидетели, съпоставяйки ги
една с друга, преценявайки заявеното от тях, съдът намира за достоверни
показанията на първата група свидетели, поради което изцяло ги кредитира.
Освен, че същите са възприели случващото се в пълнота, възприели са изцяло
поведението на подсъдимия, неговите репликите и поведението му към полицейските
служители, дават цялостна и завършена представа за случилото се на 30.11.2016г.
Тази група свидетели се състои не само от полицейски служители, но и от
лица, непознати за подсъдимия и
пострадалия, случайно въвлечени в случилото се,
както и граждани намиращи се в този момент на работните си места.
Втората група свидетели освен, че се състои от
заинтересовани от изхода на делото лица,
но и вътрешно си противоречи, заявеното от тези свидетели е неубедително
и недостоверно.
Отделно от тези две групи свидетели, по делото са
разпитани и свидетелите А.П. и Ж.Г., които обаче не допринасят по никакъв начин
за изясняване на обстоятелствата по делото, поради което не следва да бъдат
обсъждани.
Логическа последица от очертаните и доказателствено
обезпечени фактически положения сочи на
осъществено от подсъдимия Й. деяние по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК. От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства безспорно се
установява факта на извършените непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, както и оказаната
съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задълженията си по опазване на
обществени ред.
По изложените съображения настоящият състав на съда
намира, че подсъдимия Д.Й. е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна състава на чл. 325 ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, като на 30.11.2016г. около 16,45 часа в гр. Габрово, на улица
„Скобелевска”, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото, съпроводено със съпротива срещу
орган на властта - полицейски служител
при РУ Габрово, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, като на висок глас отправил псувни и обидни думи
„луд” и „идиот”, блъснал с ръце в гърдите А.С.Т.,***.
Изпълнителното деяние се изразява в извършване на
непристойни действия -отправени обидни думи към полицейски служител и блъскане
на полицейския служител в хода на извършване на полицейска проверка, което
съставлява съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по
опазване на обществения ред. Действия, които явно противоречат на възприетите в
обществото морални ценности и които в груба степен нарушават обществения ред.
Характерно за хулиганството е не само обективното несъответствие на вършеното с
установения обществен ред, но и фактът, че с действията си деецът демонстрира
незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено нормалното му
съществуване. Именно тази демонстративна, провокираща непристойност на действията
на подсъдимия Й., характеризира същите, като посегателство срещу обществен ред.
С действията на подсъдимия спрямо орган
на властта се скандализира обществото, и
се нарушават важни обществени интереси. При това
антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от
други лица, на които са станали достояние.
От субективна страна деянието е осъществено при форма
на вината пряк умисъл. Деецът е съзнавал обективните измерения на
инкриминираната неправомерна дейност, предвиждал общественоопасния й характер и
пряко целял настъпването на вредоносния
резултат.
Налице е и хулиганския мотив, заключаващ се в явното
неуважение към обществото от страна на дееца,
като със своите действия същият е показал, че не се смята за обвързан от
съществуващите социални норми на поведение – стои над тези норми и се отнася
пренебрежително към тях.
При обсъждане вида и размера на наказанието, съдът
отчете всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и
подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за
определяне на наказанието и съдът определи наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Смекчаващи вината обстоятелства – дадени обяснения, с
които фактически допринася за разкриване на обективната истина, заявената
критичност към стореното и осъзнаване запретеността на деянието, както и изрично поднесено извинение
на полицейския служител Т..
Отегчаващи вината обстоятелства – предишно осъждане за престъпление против
транспорта, като деянието предмет на разглеждане е извършено два месеца след изтичане на изпитателния срок по
предишното осъждане.
Степента на обществена опасност на деянието е
завишена, предвид широкия кръг от обществени отношения които се засягат.
При така извършеният анализ се установи превес на
смекчаващите вината обстоятелства. Наказанието, което се предвижда за престъплението извършено от подсъдимия е
до пет години лишаване от свобода. При индивидуализиране на наказанието, съдът
отчете факта, наличието на превес смекчаващите
вината обстоятелства, изразеното съжаление за стореното, поради което определи наказание
в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Тъй като са налице формалните предпоставки за
приложението на чл. 66 ал.1 от НК, предвид настъпилата реабилитация по право по отношение на осъждането с присъда по
НОХД № 1777/2013г по описа на РС Плевен, влязла в сила на 26.09.2013г., съдът
намира, че за постигане целите на наказанието не е наложително ефективното
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
С оглед изложеното, съдът отложи изпълнението на наказанието лишаване от
свобода в размер на шест месеца за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Така определеното по вид, размер и начин на
изтърпяване наказание, съдът счита за справедливо, съответстващо на степенна на
обществена опасно на деянието и дееца, както и че с така определеното наказание
ще бъдат постигнати целите на наказанието посочени чл. 36 от НК.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК:
В настоящото наказателно производство бе приет за
съвместно разглеждане предявеният граждански иск от страна на А.С.Т. в размер на 3000 / три хиляди / лева,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
противоправното деяние на подсъдимия, ведно със законната лихва от датата на
увреждането, до окончателното им изплащане.
В хода на съдебното следствие безспорно бе
установено, че подсъдимия е
отправил обидни думи спрямо Т.,
унизителни за честта и достойнството му в присъствието на негови колеги при
изпълнение на служебните му задължения. Съобразно изложеното съдът намира,
предявеният иск за доказан по основание, но
завишен по размер. Все пак следва
да се държи сметка за задълженията на гражданския ищец предвид длъжността,
която заема, както и че по повод на работата си, ежедневно се среща с различни
лица и подобни инциденти, макар и
недопустими, са често срещано явление.
С
оглед изложеното, съдът осъди подсъдимия подсъдимия Д.И.Й. да заплати на А.С.Т.
***, ЕГН **********, сума в размер на 900 лв. /деветстотин лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
противоправното деяние, ведно със законната лихва от 30.11.2016г., до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ в останалата част,
предявеният граждански иск от А.С.Т. *** против подсъдимия Д.И.Й. до пълно
предявеният размер от 3 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия Д.И.Й., да заплати
направените по делото разноски в размер на 158,70 лева по сметка на ОДМВР
Габрово, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия Д.И.Й., да заплати
ДТ върху уважения граждански иск в размер на 50лв., направени по делото
разноски в размер на 20 лева, както и 5 лева ДТ при служебно издаване на
изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Габрово, на осн. чл. 189 ал.3
от НПК.
Причини за извършването на деянието е незачитане на
правовия ред.
В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: