РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Разград, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500254 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Б. К., К. М. и К. М. Р. чрез пълномощник против
Решение № 3/ 09. 02. 2022 г. по гр. д. № 594/ 19 г. по описа на РС Исперих, в частта, с която
е отхвърлен предявения иск от същите въззивници против Е. С. М. и А. М. М. да бъдат
осъдени да им заплатят сумата 4 999 лв., частичен иск от общо 13 067, 94 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди при ползване на собствения
на ищците недвижим имот, находящ се с. Хума, ул. „Гео Милев“ № 1, като неоснователен и
недоказан. Твърди се, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е
обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е достигнал до
необосновани правни изводи. Молят решението да бъде отменено в обжалваната част и да
бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД да бъде
уважен.
Постъпила е въззивна жалба срещу същото решение от Е. С. М. и А. М. М. в частта, с
която са осъдени да заплатят на ищците Б. К., К. М. и К. М. Р. сумата 431, 50 лв. на осн. чл.
59 от ЗЗД, оставени са без разглеждане предявените от тях искове против от Б. К., К. М. и К.
М. Р. с правно основание чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗС и съдът е прекратил производството по
тези искове , както и в частта, в която на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК са осъдени да заплатят
разноски в размер на 2 195, 96 лв., като молят в тази част решението, досежно разноските да
1
бъде изменено.
Постъпил е отговор от Б. К., К. М. и К. М. Р. чрез пълномощник на въззивната жалба
от Е. С. М. и А. М. М.. Оспорват жалбата като неоснователна.
Постъпила е частна жалба от Б. К., К. М. и К. М. Р. чрез пълномощник против
Определение от 14. 07. 2022 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на решението, констатира следното:
Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че ищците
са собственици на следният недвижим имот : Поземлен недвижим имот с начин на трайно
предназначение - урбанизиран и начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра,
находящ се в чертите на село Хума, област Разградска, улица *** , съставляващ имот пл.№
13, отреден за парцел VII – 12, 13 и парцел VIII – 13 в кв.3 по дворищно-регулационния план
на селото, утвърден със Заповед № 671/ 1945г., с площ на имота 1851 кв.м., при съседи :
улица, имоти пл.№ 15, пл.№ 14 и общинско място в кв.3 по плана на селото, ведно със
застроените в имота : 1.Жилищна сграда със застроена площ от 100 кв.м.; 2.Жилищна сграда
със застроена площ от 21 кв.м..; 3. Второстепенна постройка със застроена площ от 58 кв.м.;
4. Жилищна сграда със застроена площ от 48 кв.м., ведно с прилежащо мазе с площ от 48
кв.м. Наследодателката на ищците К. М. и К. М. Р. – Юла Иванова М., отправила
нотариална покана, връчена на ответниците на 27. 10. 2015 г. /рег. № 10404/, да й предадат
на 23. 11. 2015 г. владението на имота, който им бил предаден за ползване безвъзмездно.
Съставен е Констативен протокол от 23. 11. 2015 г. , рег. № 11429, според който ответникът
Е. С. М. отказал да предаде владението върху имота на ищците. С влязло в сила на 11. 10.
2018 г. Решение № 341/ 24. 10. 2017 г. по гр. д. № 66/ 2017 г. по описа на РС Исперих е
уважен предявения от ищците срещу ответниците ревандикационен иск за собственост с
правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на същия недвижим имот. С Протокол за
въвод във владение от 08. 05. 2018 г. по изп. д. № 20189120400320 на ЧСИ Г. Стоянов
ищците били въведени в имота. Претендира се обезщетение в размер на 1200.00лв., за това,
че ищците са били лишени от възможност да ползват процесния имот в периода от
16.12.2015г. до 08.05.2018 г. Този иск е разгледан, като предявен с правна квалификация чл.
59 от ЗЗД и съдът е приел, че е основателен до размера на установения от вещото лице
- 431.50лв. за ползване на имота в периода 16.12.2015г. до 08.05.2018 г. Предпоставките за
уважаване на предявения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД са ищецът да е собственик на процесния
имот и ответникът да го е ползвал за исковия период без основание. Установява се със сила
на пресъдено нещо, че ищците са собственици на процесния имот и ответниците са го
ползвали без правно основание за претендирания период от 16.12.2015г. до 08.05.2018 г.,
когато ищците били въведени във владение с Протокол за въвод във владение от 08. 05.
2018 г. по изп. д. № 20189120400320. Предявеният иск е основателен и доказан. При
лишаване от ползване, кредиторът има право на вземане за средната пазарна наемна цена за
ползвания имот. Този размер е определен от заключението на експертизата, което съдът
приема, като обективно, компетентно и пълно. Предвид изложеното, въззивната жалба на Е.
С. М. и А. М. М. в тази част срещу обжалваното решение е неоснователна.
Ищците са претендирали на осн. чл. 45 от ЗЗД обезщетение за причинени
имуществени вреди от ответниците при ползване на собствения им процесен недвижим
имот. Ищците са претендирали и вещото лице по назначената СТЕ е установило следните
повреди в имота: 1. НОВА КЪЩА
- Липсвал капак с размери 66см./ 67см. На водомерна шахта, но водомерът бил
наличен. Водата била спряна.
2
- Електромерът бил наличен, но не можело да се установи дали бил повреден, защото
ел.захранването в имота било спряно. Кабелите били срязани, не можело да бъдат
възстановени.
- Липсвал метален парапет с дължина 7.8м.
А) Първи етаж
- Едната врата била извадена от пантите и се съхранявала в една от стаите.
- Липсвали 9 броя рамки със стъкла с размери 52см./ 160см., а 2 броя били на пода в
една от стаите.
- Ел. Инсталация – липсвали 5 броя ключове и 9 броя контакти. Можело да се
монтират нови разклонителни кутии и да се свържат с нови кабели ключовете и контактите.
- Липсвали вградените шкафове с мивка и смесителна батерия. Водопроводните
тръби били без тапи, но в сградата водата била спряна.
- В банята липсвали всички изброени прибори – ел.бойлер, душ батерия, батерия за
мивка, тръбите били оставени без тапи.
- Липсвала една брава, а бравата на входната врата съответства на дръжките.
Б) Втори етаж
- Липсавала настилка от мокет в една стая с площ 14.20 кв.м.
2. СТАРА КЪЩА
- Покрив – част от покрива на къщата (към стопанската сграда) с площ от 28 кв.м.
срутена. Дървените греди били изгнили и с дупки от дървояди, а керемидите били стари, тип
„старобългарски”.
- Стена – съборена била междинната тухлена стена с площ 6.5 кв.м.
- Стените с напукана или опадала мазилка били с площ 31.0 кв.м.
3. СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА
- Налична била преместваема стълба, съхранявана в старата къща.
- Стъклото на прозорец в стопанската част за животни било съхранявано в старата
къща, възстановено е на мястото му.
4. ГРАДИНА
- Липсвал асмалък. На снимка от 2016г. се виждал видът му – бил е изграден от
стоманени тръби.
- Външна чешма – липсвала част от захранващата водопроводна тръба и чешмяната
канелка.
2. Стойността на строително-ремонтните работи за отстраняване на щетите по имота са
изчислени в размер на 6 494.31 лв.
Ответниците твърдят, че когато се нанесли в имота през 1990 г. имало само две легла
3
от дърво, стара печка и рогозки. Нямало друго обзавеждане. Нямало кухня, баня, изолация
под покрива и други неща, които били изградени от тях. Оспорват твърденията на ищците,
че са повредили имота.
Св. М., Мустафов дават показания, че след заминаването на И., който предоставил
имота за ползване от ответниците, останала само една стара печка и едно старо легло. В
двора на къщата нямало асмалък, такъв изградил ответника. Старата къща отгоре се
съборила и ответникът я ремонтирал отгоре преди 10 години. Според показанията на св.
Абтула М., в имота имало изградена баня, но след 1990 г. При заминаването на И. покрива
на новата сграда бил покрит с цигли, оградата била с цигански тухли, стари, понастоящем от
нея липсвала част от около 15 метра, а на нейно място била опъната мрежа. Понастоящем в
имота нямало ток, вода, отскубнати били контактите, ел. таблото. В старата къща покривът
бил съборен, едната стена била паднала. Св. К. твърди, че през 1979 година в имота имало
стара и нова къща. Имало лятна кухня, отворена, в която имало съоръжение за маджун.
Имало селскостопански постройки за животните. Имало външна тоалетна и бетонни пътеки.
Имота бил ограден с тухлена ограда. Заради катастрофирала в оградата кола, около 5 метра
от нея били поправени с тухли, останалата част от оградата била старата. През 2015 година
една част от покрива на старата къща била покрита с лаМ.а. Една част от стена на старата
къща била развалена, сега била съборена. Свидетелката твърди, че ответниците били
направили кухня с парите на ищците. Имало стая – ползвана от И. за спалня. Ответниците
направили баня и кухня. В момента едната стена на външната тоалетна била съборена.
Външната тоалетна била изградена от ответниците, тъй като на старата се напълнила ямата.
Липсвали контакти и ключове, повредени били водопроводните тръби, ел. инсталацията.
Според събраните по делото гласни доказателства не може да бъдат приети за
доказани твърденията на ищците за нанесени им от ответниците имуществени вреди.
Имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. В случая ищците
претендират заплащане на обезщетение за имуществени вреди от претърпени загуби. Според
съдебната практика, претърпените загуби са последица от засягането на налично благо, като
намаляване на стойността или погиване на вещи, понасянето на разноски и др. От всички
събрани по делото гласни доказателства не може да бъде установено в какво техническо
състояние е бил предаден процесния имот за ползване от ответниците.В протокола за въвод
във владение е посочено, че частично е паднал покрива на старата част от къщата, на втория
етаж има частично паднали стени, а по твърдение на ищците липсват контакти, ключове,
плотове и външната чешма е увредена. Деликтната отговорност предполага да бъдат
обезщетени виновно причинените вреди, но само ако действието или бездействието, което
ги е причинило е противоправно. Доказателства за противоправно действие на ответниците
не са събрани. Напротив, от показанията на св. М. се установява, че когато паднал покрива
на старата къща, ответникът го ремонтирал. Фактът, че към момента на въвода били
съборени част от покрива на старата къща и имало паднало стена не сочи на противоправно
действие, тъй като не е установена такава причинна връзка. Не се доказва, че ключовете и
контактите, както и кабелите, които са изрязани и отнесени са поставяни от наследодателя
И., за да се претендира от ищците обезщетение за тях. Въззивният съд изцяло споделя
изводите на районния съд, че в имота много дълги години са живели ответниците и видно от
свидетелските показания, през тези дълги години те са извършвали текущи ремонти,
изградили са баня, оборудвали са кухнята, изградили са нова тоалетна, ограда са строили
отново и други. Не се доказаха твърденията на ищците, че тези ремонти са били извършвани
с пари дължими за рента на ищците. Няма доказателства ответниците да са получавали
парични ренти за земи на насрещните страни, за да се приеме, че ремонтите в имота и
неговото облагородяване са били за сметка на. По изложените съображения, съдът приема,
че въззивната жалба, подадена от Б. К., К. М. и К. М. Русланов е неоснователна.
Обжалваното решение в частта, в която са оставени без разглеждане предявените от
Е. С. М. и А. М. М. искове с правно основание чл. 72, ал. 1 и чл. 72, ал. 2 от ЗС и
4
производството по тях е прекратено, е незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено. За да стигне до този извод, районният съд е приел, че по отношение на ищците по
насрещните искове липсва активна процесуалноправна легитимация за водене на такъв иск.
Били са само държатели на имота, а не добросъвестни владелци. С предявения насрещен
иск, ищците по него са изложили твърдения, че са владели имота като собственици, тъй като
им бил предоставен на правно основание, поради което претендират да им бъдат заплатени
направените от тях подобрения. Дали ищците имат качество на добросъвестни владелци или
държатели е въпрос на активна материалноправна, а не на процесуалноправна легитимация.
Дали владението, осъществявано от ищците е било добросъвестно е материалноправен
въпрос и не засяга надлежното упражняване на правото на иск. С оглед на изложеното,
решението в тази част следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато в тази част
за разглеждане по същество от друг състав на районния съд.
Подадената частна жалба от Б. К., К. М. и К. М. Р. чрез пълномощник против
Определение от 14. 07. 2022 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 248 от ГПК е
основателна. Ответниците не са представили списък на направените разноски, съгл.
изискването на чл. 80 от ГПК. Според т. 9 от ТР № 6 от 06. 11. 2013 г. по т. д. № 6/ 2012 г. на
ОСГТК на ВКС, чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от
кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските. Липсата му води до
ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това
искане е недопустимо. Като се е произнесъл по същество на молбата за изменение и е
постановил допълване на решението в частта за разноските, съдът е постановил недопустим
съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а молбата за изменение на решението да бъде
оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3/ 09. 02. 2022 г. по гр. д. № 594/ 19 г. по описа на РС Исперих, в
частта, с която е оставен без разглеждане иска по чл. 72, ал. 1 от ЗС и иска по чл. 72, ал. 2 от
ЗС, предявени от Е. С. М. и А. М. М. против Б. К., К. М. и К. М. Р. за заплащане на сумата
от 6250 лева по първия иск с правно основание чл. 72, ал.1 от ЗС – направени подобрения в
имота и за заплащане на сумата 7300 лева по втория иск с правно основание чл. 72, ал. 2 от
ЗС – направени разноски за съхраняване на имота и производството по тях е прекратено и
ВРЪЩА делото за разглеждане в тази част от друг състав на районния съд.
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Определение от 14. 07. 2022 г. по гр. д. № 594/ 19 г.
по описа на РС Исперих и вместо него постановява:
ОСТАВЯ без разглеждане, като недопустима молбата от Е. С. М. и А. М. М. за
изменение на Решение № 3/ 09. 02. 2022 г. по гр. д. № 594/ 19 г. по описа на РС Исперих по
реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част Решение № 3/ 09. 02. 2022 г. по гр. д. №
594/ 19 г. по описа на РС Исперих.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването
му пред Върховния касационен съд .
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6