Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………….…
16.1.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното
съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Йовка Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15119 по описа за 2016 г., за
да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищецът О.Ю.О. твърди, че като пешеходец е пострадал при пътнотранспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 22.02.2013 г. по пътя гр. Кърджали – с.
Опълченско. Ищецът поддържа, че вина за ПТП има водачът И.К., чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника. В резултат на инцидента е
претърпял множество увреждания – счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, счупване на лявата ключица, счупване на
четвърто и пето ребро, разкъсно-контузна рана на
челото, счупване на дясна пета. Наложило се болнично лечение в рамките на 14
дни, както и оперативно лечение. Ищецът търпял силни болки и страдания за
продължителен период от време; възстановителният период бил дълъг и до
настоящия момент не е напълно възстановен. Изпитвал затруднения в ежедневните
си дейности, преживял силен емоционален шок и стрес, силен страх. Чувствал се
потиснат и избягвал да излиза и контактува с хора, на улицата се чувствал
застрашен. Предявява претенция за заплащане на обезщетение от 60000 лв. –
частично от 120000, както и законна лихва, считано от 22.02.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В отговор на исковата молба ответникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД оспорва
претенцията. Посочва, че вина за ПТП има изцяло ищецът, който в нарушение на
правилата за движение не се е движел в посока, противоположна на движението на
пътните превозни средства, по възможност – най-близо до лявата граница на
пътното платно. Твърдят да е налице случайно деяние. При условията на
евентуалност твърдят горните действия на ответника да са съпричинили
вредоносния резултат. Сочат претендираното
обезщетение да е прекомерно по размер.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. С. и адв. А., поддържа иска. Посочва, че метеорологичната
обстановка е задължавала водача на застрахования автомобил да съобрази
скоростта на движение с конкретните влошени условия. Ответникът, чрез адв. И., оспорва иска поради недоказаност на вината на
водача на лекия автомобил, евентуално твърди решаващ принос на пострадалия. Събраните
доказателства страните анализират в писмени бележки.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
От Протокол за оглед на ПТП от 22.02.2013 г., фотоалбум и Протокол за ПТП №
1267519 се установява, че на 22.02.2013 г., на пътя от гр. Кърджали към с.
Опълченско, на кръстовището за с. Айрово, е настъпило ПТП, при което е
пострадал пешеходецът О.Ю.О..
Към датата на процесното ПТП, гражданската
отговорност на делинквента И.С.К., като водач на лек
автомобил „Опел“ с рег. № ******, е била застрахована при ответното дружество. В
протокола за оглед е отразено, че пътното платно е с двупосочно движение, без
разделителна линия, с широчина 9,20 м. и поток от течаща дъждовна вода с ширина
1,5-2,00 м. Отразено е, че от двата края на пътното платно има бордюр и
затревена площ, която не е пригодена за движение на пешеходци. Чадърът на
пешеходецът се е намирал на 4,40 м. от десния край на пътното платно. Лекият автомобил
е бил разположен с предно дясно колело на разстояние 2,10 м. от десния край на
платното за движение и задно дясно колело на 2,20 м. от десния край на платното
за движение.
От представеното по делото Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 30.04.2013 г. по
прокурорска преписка вх. № 364/2013 г.
по описа РП гр. Кърджали се установява, че във връзка с процесното
ПТП е било образувано досъдебно производство, което по-късно е било прекратено
на основание 234, ал. 1, т. 1 НПК, поради обстоятелството, че пострадалият не е
поискал изрично продължаване на същото.
За установяване механизма на ПТП по делото са допуснати и приети съдебни автотехнически експертизи, изготвени на 08.06.2017 г. от
вещото лице Ц.В., както и експертиза от 29.12.2017 г. и допълнителна експертиза
от 06.12.2018 г., изготвени от вещото лице И.Т.. Съдът констатира, че няма
същностно противоречие в отговорите на двамата експерти по отношение на
механизма на ПТП. По отношение на механизма вещото лице В. посочва, че
инцидентът се е случил на 22.02.2013 г., около 18:30 часа, на пътя от гр.
Кърджали към с. Опълченско, след кръстовището за с. Айдарово.
Управляваният от И.К. л.а. „Опел“ с рег. № ******, се е движел с включени къси
светлини. Попътно пред него със спокоен ход се е движел пешеходецът О.Ю.О..
Времето е било дъждовно, той е бил облечен с черни дрехи и се е движел с
отворен чадър, почти към средата на платното за движение, тъй като от двете
страни на пътя е имало течаща дъждовна вода, заемаща около 1,5 – 2,0 м. от
пътното платно. Водачът К. не е възприел своевременно пешеходеца и е настъпил
челен удар с предната зона на автомобила върху пешеходеца. Последвало е възкачане и достигане на главата му с удар в челното стъкло
(то се е напукало с проникване) и след известно носене и спиране на автомобила,
тялото на пешеходеца е паднало пред автомобила. Широчината на лекия автомобил е
1685 мм. Експертът посочва, че ударът е предотвратим при скорост до 36 км/ч. Вещото
лице Т. сочи, че мястото на удара е на около 3,5 м. вляво от десния бордюр по
посока на движението на автомобила и по дължина на платното за движение и на 22
м. след линията на ориентир по посока на движение на автомобила (кръстовището
за с. Айрово). Вещото лице В. определя при ударът пешеходецът да се е намирал
на отстояние 3-4 метра от десния бордюр. Вещото лице В.
посочва, че автомобилът се е движел със скорост не по-малка от 50 км/ч. Вещото
лице Т. посочва като скорост около 50 км/ч. В протокола за оглед няма отразени
спирачни следи, които да са оставени от процесния
автомобил преди мястото на настъпване на удара с пешеходеца, поради което
вещото лице Т. заключава, че преди ударът автомобилът не е бил в авариен режим
на спиране. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при определената
скорост на движение от около 50 км/ч е около 47,4 м. При силен валеж от дъжд
разстоянията на осветяване на фаровете пред автомобила се намаляват до 10% от
стойностите, т.е. те са вляво от автомобила и странично от него – до 4 м. и
напред 30 м., пред фронта на автомобила – 35 м. и вдясно от автомобила и
странично – до 4,5 м. и напред 50 м. Ето защо всяка скорост на движение на
автомобила по-ниска от 32 км/ч или 27,3 км/ч (съобразно допълнителното
заключение) би била съобразена с видимостта, осигурена от късите светлинни
фарове на автомобила. Вещото лице възприема скорост на движение на пострадалия
пешеходец средно 5,6 км/ч при бърз ход, 6,8 км/ч при спокойно бягане и 9,5 км/ч
при спокойно бягане. При сравнение на стойностите на опасната зона на
автомобила от 42 м., както и изчислените отстояния за
различните начини на придвижване на пешеходеца, се вижда, че опасната зона е
по-голяма за всички варианти. Ето защо експертът заключава, че при автомобил,
движещ се със скорост около 50 км/ч, водачът не би имал възможност да спре
преди мястото на удара и за трите варианта на движение на пешеходеца. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че нормативното спирачно закъснение е в
диапазон между 5 – 5,5 до 6, в зависимост от
състоянието на пътното платно. Това е показателят за сцеплението на гумите с
платното за движение. Той зависи от състоянието на пътя и на гумите и затова се
определя в диапазон, не е точна величина. С 5,5 м/с
опасната зона е 42 м. при реакция на водача 1,4 секунди, с 5 м/с опасната зона
е 43 метра. Тази разлика от един метър повече не променя изводите в
заключението.
За установяване механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите И.Д.Л. и И.С.К.. Свидетелят Л. посочва, че работи
като полицай. Помни, че преди 4-5 години е работел като полицейски инспектор в
РПУ Кърджали.В тъмната част на денонощието е бил на обход в селото, което се
намира след с. Опълченско. На връщане, след 17:30 ч., слизайки от с. Опълченци,
преди разклона за с. Айлово, е забелязал спрян
автомобил с включени фарове, пред автомобила стоял човек. През това време валял
силен дъжд. Свидетелят осветил с фаровете на управлявания от него автомобил
трасето. Видял, че пешеходецът е в съзнание, позвънил на тел. 112 и помогнали
на пострадалия да се качи в автомобила, за да не го вали дъжда. На 20-30 м.
след автомобила, в лентата на същия, имало отворен чадър. Помни, че по данни на
водача на спрелия лек автомобил той не забелязал човека, но не може да каже
какво точно е станало. Посоката на автомобила била с предната част към с.
Опълченци. Свидетелят се движел в обратната посока на спрелия автомобил. Не
помни към момента на спиране да е видял други автомобили. Помни, че е спрял 2-3
минути след настъпване на инцидента. Свидетелят сочи, че тялото на пострадалия
е било пред спрелия автомобил, , в седнало положение, частично гърбът на човека
е бил към бронята на автомобила. Ако се приеме, че автомобилът е на 40-50 см.
от самия край на пътя, тялото е било повече към дясната страна на автомобила, в
лентата на спрелия автомобил по посока за с. Опълченци. Двата фара на спрелия
автомобил работели. В показанията си свидетелят К. сочи, че към процесния инцидент е валял дъжд и било тъмно, той шофирал в
посока към с. Опълченци. Движел се много бавно. Наблюдавал пътя, но не видял
нищо пред себе си. Преди удара се разминал с друга кола, от която бил осветен и
непосредствено след разминаването усетил удар, но в първия момент не осъзъзнал какво се случва. Ударът настъпил в предната лява
част на автомобила. Излязъл и намерил пострадалия отпред, вляво до фара на
автомобила. Човекът бил облечен в пътни дрехи. Оплакал се, че му е студено.
След това спрели и други коли, от едната излязъл полицай. Заедно поставили
пострадалия на предната дясна седалка в автомобила на свидетеля. Не може да
конкретизира къде точно „на левия фар“ е бил пострадалия. Бил е по-скоро в
средата на пътя. Свидетелят шофирал на къси светлини. Ударът настъпил в момента
на разминаването с другата кола.
Вещото лице по приетата Съдебномедицинска експертиза сочи, че в резултат на
процесното ПТП ищецът е претърпял следните
травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на
главата, счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица, счупване на дясната петна кост, счупване на
четвърто и пето ребро вляво, левостранен хидропневмоторакс. Проведено е хирургично лечение - хирургична обработка на раната на главата,
както и медикаментозно лечение и антитромботична
профилактика. Дясната подбедрица е с наложена гипсова
имобилизация. Счупването на лявата ключица е довело
до трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок около 1,5 – 2
месеца, на лявата малкопищялна кост на дясната подбедрица – до трайно затруднение на движенията на десен
долен крайник за срок около 1,5 – 2 месеца, , счупването на петната кост – до
затруднение за около 2-3 месеца. През времето на имобилизация
на лявата ръка ищецът е бил затруднен в ежедневното си обслужване поради
ограничение в движенията на лявата ръка и десен крак. Счупването на двете ребра
с минимален хидро-пневмоторакс и разкъсно-контузната
рана в областта на главата съставляват временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Според експерта получените травматични увреждания са в
пряка причинно-следственна връзка с процесното ПТП. По делото няма данни за настъпили
усложнения и към настоящия момент ищецът би трябвало да е напълно възстановен.
В съдебно заседание експертът добавя, че изводът за счупена дясна петна кост е
направила въз основа на представената по делото ренгенография
на стъпало и пръсти, в които е отразена като счупена. Това не е изведено в
диагнозата, което се случва често в практиката при оформяне на медицинските
документи. Епикризите се пишат от секретарки, а не от
лекари.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Хикмет Юсуф Садула и Джемал
Юсеин Сюлейманов. Свидетелят Садула дава показания, че познава ищеца от около
20-25 години. След инцидента от 2013 г. ищецът е бил с гипсиран крак, едната му
ръка била вързана. От ищеца знае, че се е движил по улицата, но са се
разминавали няколко коли и една от тези коли се е ударила в него. Ищецът се
оплаквал от силни болки. Преди инцидента работел като строител, но след това
престанал, защото е тежка професия. Споделял да изпитва болки когато цепи
дърва. Дори с днешна дата споделя да го боли кракът и рамото. След ПТП-то е бил
подпомаган от един от синовете му. Вече се движи бавно-бавно, като че ли клони
на една страна. Оплаква се, че пенсията не му стига, а и с очите не вижда
добре. Сега живее сам. От показанията на
свидетеля Юсеин се установява, че след инцидента за ищеца се е грижел сина му.
Когато е бил зает свидетелят е оставал да пренощува, помагал му е. И към
настоящия момент ищецът се оплаква от болки. Издържа се само от пенсия, вече не
работи в строителството. При лошо време се оплаква от болки в ръката, както и крака.
Има деформации в областта на ключицата – ясно видима.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при причинено
непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е
предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане
включва виновно извършено и противоправно деяние, от
което са произлезли вреди - физически и емоционални болки и страдания, наличие
на причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на
фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, се
доказват събраните по делото доказателства.
По делото не се спори, че гражданската отговорност на водача на процесния автомобил – И.К. е застрахована при ответното
дружество.
Противоправното деяние -
причиняване на пътно-транспортно произшествие, съдът приема за доказано от
заключението на автотехническите експертизи
експертиза. Изводът, който се налага при преценка на тези доказателства е, че
водачът на лек автомобил „Опел“ е допуснал настъпване на произшествието, поради
това, че е управлявал МПС при скорост на движение, несъобразена с пътната
обстановка – силен дъжд, тъмна част на денонощието. Така той е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата, уредени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
От процесното ПТП, ищецът е претърпял вреди –
травматологични увреждания, довели до интензивни болки и страдания. От
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът е получил
разкъсно-контузна рана на главата, счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица,
счупване на дясната петна кост, счупване на четвърто и пето ребро вляво, левостранен хидропневмоторакс. Болките,
които е изпитвал ищецът, са били с голям интензитет в първите дни и постепенно
са намалявали. Съдът съобразява изводите на експерта, че към настоящият момент
ищецът е напълно възстановен. Не се доказват усложнения в резултат на
инцидента. Установява се, че в първите дни след изписването му от лечебно
заведение ищецът е бил подпомаган при дейностите в ежедневието от неговия син и
от свидетеля Д.С.. Ищецът е преустановил работата си като строител, тъй като
същата предполага тежко физическо натоварване. Макар двамата свидетели да
сочат, че с днешна датата ищецът продължава да се оплаква от болки и деформация,
предвид изводите на експерта за настъпило пълно възстановяване, съдът не
кредитира събраните гласни доказателства в тази им част.
При това положение, отговорността на ответника за обезщетяване на вредите
от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана.
Наведеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съдът намира за основателно
по следните съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗДвП пешеходците са
длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, като могат да се
движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е
невъзможно те да бъдат използвани. Не се спори, а и събраните по делото
доказателства установяват, че в участъка на пътя, където е настъпил инцидента,
е нямало тротоар, а банкетът е бил затревен и неподходящ за ползване от
пешеходци. Установява се, че от двете страни на пътното платно е имало течаща
вода на около 1,5 – 2 м. отстояние от края на
банкета. Така при спазване на горното правило ищецът е следвало да се движи на
1,5 – 2 м. отстояние от лявата част на бордюра в
посока, противоположна на движението (т.е. в лявата, насрещна лента за
движение). Събраните гласни доказателства сочат ищецът да се е движел в средата
на пътя. Съобразявайки обаче приетите и неоспорени протокол за оглед и
фотоалбум вещите лица дават заключение инцидентът да е настъпил на 3,5 м.
(вещото лице Т.) или на 3-4 м. (според вещото лице В.) вляво от десния край на
платното за движение. Така при ширина на пътното платно от общо 9,20 м.,
съответно 4,2 м. за всяка от лентите за движение, съдът достига до извод, че
ударът е настъпил в дясната лента за движение. Същевременно обаче ищецът е бил
задължен да се движи в лентата за насрещно движение, максимално близо до края
на пътното платно. Отчитайки наличието на локви и течаща вода на отстояние от 1,5 – 2 м. от края на всяка лента, при
движение съобразено с нормативно установените правила, при съобразяване на
правилата за движение, ищецът би следвало да се намира на отстояние
7,2 м. от десния края на платното за движение, при горепосочения ориентир (9,2
м. ширина на платното – 2 м. отстояние поради течаща
вода/локви). Допълнително следва да се отчете, че според приетите експертизи е
налице значителна разлика в разстоянието пред автомобила, осветявано от фарове
при включени къси светлини – 45-50 м. в лявата част и 60-75 м. в дясната част.
Т.е. пешеходец, движещ се в лявата част на съответната лента, е забележим при
по-близко разстояние в сравнение с движение в дясната част на лентата,
съответно времето за възприемане и реакция при наличие на пешеходец в лявата
част на лентата за движение е по-малко в сравнение със времето за реакция, ако
пешеходецът се движи в дясната част на лентата. Няма обяснение за причините,
налагащи движение в избрана от ищеца част от пътното платно. Ето защо съдът
приема, че същият в значителна степен е допринесъл за настъпване на процесния инцидент, като определя съпричиняване
50%.
По претендираното обезщетение: Обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост - чл. 52
от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и характера на увреждането,
изпитваните от ищеца болки, обстоятелството че ищецът е следвало не е могъл да
се обслужва сам известен период от време след произшествието, претърпяната
хирургична интервенция, имобилизация и медикаментозно
лечение, негативното отражение на инцидента върху психиката на ищеца, довело до
промяна в поведението и ежедневието. Същевременно събраните доказателства
установяват здравословното състояние на ищеца да е възстановено. При определяне
на обезщетението съдът съобразява и икономическите условия в държавата в
периода, на настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от
закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат предвид всички
тези обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди би била сумата от 50 000 лева. При съобразяване на
определения процент съпричиняване искът е основателен
за сумата от 25000 лв.
Предвид уважаването на главния иск, уважена следва да бъде и претенцията за
заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано
от 05.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, съобразявайки
възражението за изтекла погасителна давност за периода 22.02.2013 г. –
04.12.2013 г.
По отговорността за разноски:
Ищецът е частично освободен от задължение за заплащане на държавна такса и
разноски по делото, поради което, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, съобразно
уважената част от исковете, държавна такса в размер на 750 лв. и депозити за
вещи лица и свидетел в размер на 278,80 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от иска,
ответникът дължи заплащане на ищеца на 102,50 лв., както и адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. в полза на адв. С. в размер на 955,30 лв.
Ищецът дължи за плащане на сторените от ответника разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, в общ размер 2098,04 лв., включващи адвокатско
възнаграждение, депозити за експертизи и свидетел.
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“, ЕИК ******да заплати на О.Ю.О.,
ЕГН **********:
-
на основание чл. 226 от КЗ (отм.)
сумата от 25 000,00 лева – застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в следствие на претърпяно застрахователно събитие, настъпило на 22.02.2013
г., по причина на противоправното поведение на водача
на лек автомобил „Опел" с peг. № ******, ведно
със законната лихва, считано от 05.12.2013 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за разликата до пълния предявен размер от 60 000,00 лева. – частично от 120000
лв., както и по отношение на законната лихва за забава за периода 22.02.2013 г.
– 04.12.2013 г.;
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
– държавна такса за първоинстанционното разглеждане
на делото в размер на 102,50 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“, ЕИК ******, да заплати на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от
1028,80 лева – държавна такса и разноски за първоинстанционното
производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“, ЕИК ******да заплати на адв.
П.С. от САК, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв.
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото в размер на 955,30 лв.
ОСЪЖДА О.Ю.О., ЕГН **********, да
заплати на „ДЗИ – О.З.“, ЕИК
******, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата от 2098,04 лева – разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: