№ 401
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за
възобновяване № 20231000601116 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл.422 ал.1 НПК,като е
образувано по искане вх.№261276/08.09.2023 година на осъдения К. Б. А.,с
установена самоличност, ЕГН **********,чрез упълномощения му
представител адв.П. П. от АК-Монтана,за възобновяване на наказателното
производство по внохд №18/2023 година на Окръжен съд гр. Монтана и нохд
№224/2020 година по описа на Районен съд гр.Лом.
В подаденото искане се сочи наличие на основания,разписани в чл.422
ал.1,т.5-та НПК,като оплакванията,релевирани в депозираното искане
препращат към с касационните основания по чл.348 ал.1,т.1,т.2 и т.3 НПК–
нарушение на материалния закон,съществено нарушение на процесуалните
правила, допуснати от съдебните инстанции и явна несправедливост на
наложеното наказание.
С присъда №260017/10.11.2022 година,постановена по нохд №224/2020
година по описа на Районен съд гр.Лом съдът е признал подсъдимия К. Б.
А.,роден на ******** година в гр.Лом,българин,български
гражданин,неосъждан,ЕГН ********** за виновен в това,че за времето от
1
01.06.2014 година до неустановена дата на месец март 2015 година в гр.Лом и
в гр. Вълчедръм,в условията на продължавано престъпление,с цел да набави
за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Л. А. Т. от гр.Вълчедръм,че
е събиращ на банкови вземания и следва тя да изплаща чрез него вноски по
действащи кредити,като ги превежда чрез Easy Pay/“Изипей“/ АД,за да ги
внася той в съответните институции и поддържал у Л. А. Т. от гр.Вълчедръм
заблуждение,като многократно й се обаждал и срещал с нея ,за да се правят
плащания за дължимите суми,с което причинил на Л. А. Т. от гр.Вълчедръм
имотна вреда,както следва:
1.За времето от 01.06.2014 година до 26.02.2015 година в гр.Лом и в
гр.Вълчедръм й причинил имотна вреда в размер на 5163,00лв./пет хиляди сто
шестдесет и три/ лева,както следва:
-на 20.10.2014 година с разписка чрез Easy Pay /Изипей АД/ с наредител Л.
Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 550,00 лева;
-на 05.11.2014 година с разписка чрез Easy Pay /Изипей АД/ с наредител Л.
Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 110,00 лева;
-на 07.11.2014 година с разписка чрез Easy Pay /Изипей АД/ с наредител Л.
Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 300,00 лева;
-на 04.12.2014 година с разписка чрез Easy Pay /Изипей АД/ с наредител Л.
Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 690,00 лева;
-на 10.12.2014 година с разписка чрез Easy Pay /Изипей АД/ с наредител Л.
Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 640,00 лева;
-на 15.12.2014 година с разписка чрез Easy Pay /Изипей АД/ с наредител Л.
Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 200,00 лева;
-на 05.01.2015 година с разписка чрез Easy Pay /Изипей АД/ с наредител Л.
Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 175,00 лева;
-на 06.01.2015 година с разписка чрез Easy Pay /Изипей АД/ с наредител Л.
Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 60,00 лева;
-на 08.01.2015 година с разписка чрез Easy Pay /Изипей АД/ с наредител Л.
Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 120,00 лева;
-на 13.01.2015 година с разписка чрез Easy Pay /Изипей АД/ с наредител Л.
Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 300,00 лева;
2
-на 15.01.2015 година с разписка чрез Easy Pay /Изипей АД/ с наредител Л.
Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 58,00 лева;
-на 19.01.2015 година с разписка чрез Easy Pay /Изипей АД/ с наредител Л.
Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 380,00 лева;
-на 21.01.2015 година с разписка чрез Easy Pay /Изипей АД/ с наредител Л.
Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 80,00 лева;
-на 27.01.2015 година с разписка чрез Easy Pay /Изипей АД/ с наредител Л.
Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 250,00 лева;
-на 03.02.2015 година с разписка чрез Easy Pay /Изипей АД/ с наредител Л.
Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 70,00 лева;
-на 05.02.2015 година с разписка чрез Easy Pay /Изипей АД/ с наредител Л.
Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 500,00 лева;
-на 10.02.2015 година с разписка чрез Easy Pay /Изипей АД/ с наредител Л.
Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 200,00 лева;
-на 20.02.2015 година с разписка чрез Easy Pay /Изипей АД/ с наредител Л.
Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 200,00 лева;
-на 26.02.2015 година с разписка чрез Easy Pay /Изипей АД/ с наредител Л.
Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 280,00 лева;
2.на неустановена дата през месец март 2015 година в гр.Лом,в района на
автогарата й причинил имотна вреда в размер на 4370,00 лв. /четири хиляди
триста и седемдесет/ лева,като с касов бон №300100 чрез „Евро Си“ ЕООД от
Л. Т. на К. Б. А. е изплатена сумата от 4370,00 лева,като общата стойност на
причинената на пострадалата Л. А. Т. имотна вреда по време на цялостната
престъпна дейност на К. Б. А. възлиза на 9533,00 /девет хиляди петстотин
тридесет и три/ лева,поради което и на основание чл.209,ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК
го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и
шест месеца,като е отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок
от три години,считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата съдът е осъдил К. Б. А. да заплати на гражданската ищца Л.
А. Т. от гр.Вълчедръм сумата от 9533,00лв.,представляваща причинени с
престъпното деяние имуществени вреди,ведно със законна лихва върху
сумата,считано от 31.03.2015 година до окончателното й изплащане.
К. Б. А. е осъден да заплати по сметка на РС-гр.Лом,в полза на бюджета на
3
съдебната власт,държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в
размер на 381,32 лв. /триста осемдесет и един лева и тридесет и две
стотинки/,а на основание чл.189,ал.1 НПК е осъден да заплати на ОДМВР-
гр.Монтана разноски по ДП в размер на 311,42 лв./триста и единадесет лева и
четиридесет и две стотинки/ и по сметка на РС-гр.Лом,в полза на бюджета на
съдебната власт сумата 4194,28лв./четири хиляди сто деветдесет и четири
лева и двадесет и осем стотинки/,представляваща разноските от съдебното
производство,както и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.
С решение №19/07.03.2023 година,постановено по внохд №18/2023 година
по описа на Окръжен съд гр.Монтана състав на съда,на основание
чл.334,т.3,чл.337,ал.1,т.1 НПК,е изменил първоинстанционната присъда,като
е намалил наложеното на подс.А. наказание на 1 /една/ година „лишаване от
свобода“ и на основание чл.66,ал.1 НК е отложил изтърпяването с за
изпитателен срок от 3 /три/ години,считано от влизане на присъдата в сила.
Присъдата е потвърдена в останалата й гражданска част и по отношение
на разноските.
Релевираните с искането за възобновяване оплаквания се обобщават в
следното:
Твърди се,че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила,изразило се в липса на задълбочен анализ на противоречиви
доказателствени източници,довело първоинстанционния съд до
постановяване на съдебен акт в противоречие със стандартите ,изискуеми за
оценка и анализ на доказателствения обем.В тази връзка по същество се
твърди необективен анализ на целия доказателствен материал,липса на
обективно,пълно и всестранно изследване предмета на доказване в
наказателноправния спор и постановяване на съдебен акт в противоречие с
доказателствените източници,установени в хода на досъдебното
производство. По същество се твърди нарушение на чл.13 и чл.14
НПК,доколкото не била разкрита обективната истина по делото и са били
нарушени правата на осъдения.Навеждат се доводи,че е налице неизясненост
на естеството на сключени договори за кредит и за сторени погасявания на
задълженията по някои от тях,но въпреки това подсъдимият А. бил осъден за
цялата инкриминирана с обвинението сума.Изтъква се също,че
първоинстанционният съд е постановил наказанието „лишаване от свобода“
4
за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца,докато в мотивите е посочил
различен размер на наказанието /една година лишаване от свобода/.
Изложени са твърдения,че материалният закон не е приложен
правилно,защото подс. А. е осъден на основата на неизяснена фактическа
обстановка,която е изградена на основата на предположения и недоказано
авторство на осъществената престъпна дейност.
Наведени са аргументи,че е налице явна несправедливост на наказанието.
На тази основа,на основание чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.1,т.1,т.2 и т.3
НПК се прави искане за възобновяване на наказателното производство по
нохд №224/2020 година на РС-гр.Лом,за отмяна на въззивно решение
№19/07.03.2023 година,постановено по внохд №18/2023 година по описа на
ОС-гр.Монтана и постановяване на съдебен акт при условията на
чл.425,ал.1,т.1,т.2,пр.2 и т.4 НПК.
Пред настоящия съд осъденият А. лично и с упълномощен защитник-
адв.П. П.,поддържа изложените в искането доводи,касаещи допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила,нарушение на материалния
закон и явна несправедливост на наложеното наказание.В допълнение на
изложените в искането съображения,защитата изтъква неточност в
показанията на пострадалата Л. Т.,като според адв.П. пострадалата през
цялото съдебно производство е твърдяла,че е сключила само един договор с
кредитната институция за сумата от 800 лв.,а всъщност по делото има три
договора за заем на нейно име и два договора на нейната майка-св.Ц.
Т..Освен това,според защитата,остава неизяснено обстоятелството по какъв
начин данните от личната карта на майката на пострадалата Л. Т. са станали
известни в дружеството-търговски представител на „Кредит Експрес“ ЕООД
в гр.Лом и какъв е неизплатеният остатък по кредитите на майката на
пострадалата,тъй като св.Ц. Т. твърдяла,че не е получила нито лев от
кредитната институция. Защитникът изтъква обстоятелството,че първите два
кредита на пострадалата Л. Т. са изцяло погасени,както и,че първият кредит
на майка й също е изцяло погасен,а също и на обстоятелството,че една част от
плащанията по кредитите на двете жени са внасяни по сметката на
дружеството „Кредит Експрес“ ЕООД от осъдения К. А.,а друга част-от св.С.
Д..В тази насока защитникът твърди,че горепосочените кредити са погасявани
именно и с парите,които пострадалата Л. Т. е изпращала на осъдения К. А.
5
чрез „Изипей“ АД,тъй като е имало такава уговорка между тях двамата-
пострадалата да превежда паричните си вноски чрез „Изипей“ АД на
осъдения К. А.,а последният да ги внася по нейния кредит.
Акцентира се,че във връзка с направени плащания по кредитите на
пострадалата Л. Т. и на нейната майка Ц. Т.,фигурира както код 192
(съответстващ на осъдения К. А.),така и код 170 (съответстващ на св.С.
Д.),т.е.,че една част от кредитите са погасявани с код 170,друга част с код
192.В посочения смисъл защитата изразява несъгласие,че след като по делото
е установено,че св.С. Д. се е намесвала в плащанията по кредитите на двете
жени (пострадалата Л. Т. и св.Ц. Т.) ,то осъденият А. да отговаря за цялата
сума по петте договора за кредит,без да бъдат отчетени извършените
плащания,отразени с код 192 (на осъдения А.).
В съдебното заседание пред настоящия съд защитата изтъква и
поведението на пострадалата Л. Т.,като ангажира доводи,че когато осъденият
А. се е обадил на пострадалата,за да й изиска парична сума в значителен
размер (визирайки предадената на автогарата в гр.Лом сума от
4370лв.),пострадалата Т., придружена от двамата си родители (св.Ц. Т. и св.А.
Т.) направо е дошла на уговореното място и е предала на осъдения А.
изисканата й сума,без да възрази или да пита откъде произлиза тази голяма
сума.
В допълнение на защитната позиция се акцентира обстоятелство по
делото,относимо към авторството на вменените на осъдения деяния,като се
претендира,че е останало неизяснено,а именно относно сумата от 3270лв.
/последната не е инкриминирана с внесения обвинителен акт и се явява извън
предмета на доказване по делото/,за която осъденият К. А. излага
твърдения,че и тази сума е предал на св.С. Д..В тази насока защитникът
обръща внимание,че сред материалите по делото е приложена и осъдителна
присъда,от която е видно,че св.С. Д. е осъдена за това,че като служител на
дружеството-търговски представител на „Кредит Експрес“ ЕООД в гр.Лом е
присвоявала служебни пари, предназначени за фиктивни
кредитополучатели,като се уточнява,че св.С. Д. е взимала пари от фиктивни
кредитополучатели,.Изтъква се,че по коментираната в посочената осъдителна
присъда схема св.С. Д. била „измамила“ повече от 30 пострадали.В тази
насока защитникът излага аргументите си,като по този начин твърди,че
6
авторството на осъдения К. А.,касателно вменените му престъпни деяния е
останало неизяснено.
Твърди се,че от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е
видно,че по- голямата част от инкриминираната сума е била
възстановена.Обобщава оплакване,че делото е приключило при неизяснена
фактическа обстановка и е нарушен и материалния закон.
Осъденият А. поддържа заявеното от неговия защитник,като сочи,че не е
взел нито стотинка,а парите,които е получавал от пострадалата Л. Т.,директно
е предавал на св.С. Д.,която е била негова шефка.С оглед заявеното от
осъдения,защитата допълнително подчертава,че ако осъденият А. е задържал
получените от пострадалата Л. Т. пари за себе си,то тогава кой и с чии пари е
погасявал задълженията по кредитите,защото експертното заключение
сочи,че е налице погасяване по част от кредитите.
При дадената му последна дума осъденият К. А. отправя молба за отмяна
на постановената осъдителна присъда.
Представителят на САП намира депозираното искане за възобновяване за
процесуално допустимо,но изразява становище за неговата
неоснователност,тъй като не са допуснати твърдените нарушения.Посочва,че
изложените от защитата съображения по-скоро навеждат на доводи за
необоснованост на приетата от съдилищата фактическа обстановка,които не
са сред касационните основания,регламентирани в разпоредбата на чл.348
НПК.
След като прецени изложените доводи в стореното искане от осъдения К.
А. и поддържаните доводи на защитника му пред настоящия съд,като
съобрази наведените за възобновяване основания и прецени изразеното
становище на представителя на държавното обвинение,Софийският
апелативен съд намери,че разгледано по същество стореното искане не е
основателно.
Съображенията са следни:
Следва да се подчертае,че настоящата извънредна инстанция няма
правомощие при проверката си да изменя проверяваните и приети от
съдилищата по делото фактически положения,включително да изгради своя
самостоятелно възприета фактическа обстановка. Предметът на извънредната
7
проверка е изрично очертан в нормата на чл.422 ал.1,т.5 вр. чл.348 ал.1,т.1-3
НПК,както по основанията за проверка,така и касателно подлежащите на
такава проверка съдебни актове.Изрично е посочено,че предмет на тази
проверка е наличието или не на допуснати съществени нарушения по чл.348
ал.1 т.1-3 НПК,като включва проверка за нарушение на материалния закон-
ако законът е приложен неправилно или не е приложен закон,който е
трябвало да се приложи,ако е допуснато нарушение на процесуалните
правила,довело до ограничаване на процесуалните права на страните и не е
отстранено,ако липсват мотиви на проверяваните съдебни актове или
протокол от съответно съдебно заседание,ако съдебните актове са
постановени от незаконен състав или тайната на съвещанието е била
нарушена. Предметът на проверка ясно е очертан с оглед разписаното в
чл.422 ал.1,т.5 вр. чл.348 ал.1,т.3 вр. ал.5 НПК,касателно преценката за явна
несправедливост на наложено наказание.Предметът на проверка е свързан и с
начина,по който е изградено вътрешното убеждение на решаващите съдилища
и с преценката дали то е основано на обективно,всестранно и пълно
изследване на всички правно-релевантни факти и обстоятелства по делото.В
този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по същество е да
кредитира едни доказателствени източници за сметка на други,поставяйки ги
в основата на фактическите си констатации,като съществено нарушение на
процесуалните правила ще е налице тогава,когато не са изложени
съображения,относно оценката на доказателствените материали,когато те са
оценени едностранчиво и тенденциозно или са сторени изводи на основата на
негодна или несъществуваща доказателствена основа.
Видно от изложените по делото мотиви РС-гр.Лом е достигнал до
приетите по делото фактически констатации,след изключително подробен
анализ и оценка на доказателствения обем.Съставът на ОС-гр.Монтана
напълно се е солидаризирал с възприетата от РС-гр.Лом фактическа
обстановка,която последователно и ясно е изложена в мотивите към
постановените съдебни актове на двете съдебни инстанции.Последователно е
даден отговор на всички поставени пред съдилищата въпроси от
страните.Приетите фактически констатации от двете съдебни инстанции по
същество,накратко представени,се свеждат до следното:
Дружеството „Кредит Експрес“ ЕООД,ЕИК:*********,със седалище в
гр.София,е небанкова финансова институция,която е с основен предмет на
8
дейност отпускане на заеми със средства, които не са събирани чрез публично
привличане на влогове.„Кредит Експрес“ ЕООД е оперирало на територията
на гр.Лом чрез офис на ул.“Панайот Хитов“ №2 на основание сключен
договор за търговско представителство №2091/29.04.2014 г. между „Кредит
Експрес“ ЕООД, от една страна и дружество „Стил Д. и Сие“ ЕООД,със
седалище в гр.Лом и адрес на управление ул.“Батак“ №39,от друга страна.
„Стил Д. и Сие“ ЕООД се представлявало от управителя си,както и от
упълномощеното лице св.С. Д..
Свидетелят С. Д. била оправомощена да тегли и превежда суми по сметка,
открита в „Алфа банк“ АД на името на „Кредит Експрес“ ЕООД.Когато
посоченото дружество отпускало кредит на дадено лице,сумата се превеждала
по тази сметка,св. Д. я изтегляла и предавала на съответния
кредитоискател.По същата сметка се превеждали и сумите от събраните
погасителни вноски по отпуснатите кредити от страна на „Стил Д. и Сие“
ЕООД към „Кредит Експрес“ ЕООД.
Осъденият К. Б. А. към инкриминирания по делото период е работел като
кредитен консултант по силата на сключен договор за сътрудничество от
21.06.2014г. между „Стил-Д. и Сие“ ЕООД,със седалище в гр.Лом,от една
страна като възложител и К. Б. А.,от друга страна като изпълнител.
Пострадалата Л. Т. имала общо 3 /три/ сключени договора за кредит с
„Кредит Експрес“ ЕООД,а именно:
-договор №1160/17.07.2014 година-за сумата 800 /осемстотин/ лева,като
кредитът следвало да се върне на 15-дневни вноски от по 108,42лева,
-договор №1509/15.09.2014 година със същото дружество бил с размер на
кредита от 1300 /хиляда и триста/ лева и с погасителен план от 9 вноски от по
205,41 лева и една изравнителна вноска от 206,31 лева,
-договор №2091/19.12.2014 година бил с размер на кредита от 1500
/хиляда и петстотин/ лева и с погасителен план от 12 вноски от по 203,92
лева.
Безспорно е установено,че и трите договора са подписани лично от Л. Т..
Съгласно заключението на вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно счетоводна експертиза първите два кредита на пострадалата Л. Т. са
погасени изцяло,а по третия й кредит (договор №2091/19.12.2014 година) има
9
непогасен остатък за сумата от 1795,90 /хиляда седемстотин деветдесет и пет
лева и деветдесет стотинки/ лева.Неизплатеният остатък е в такъв размер
защото при сключването на втория и третия договор на пострадалата има
рефинансиране,а от друга страна,поради обстоятелството,че са внасяни
суми,различни от задължението,като за някои вноски са надвнесени
минималните суми.Вещото лице е посочило,че плащанията по трите договора
за кредит на пострадалата Л. Т. са извършени касово /в брой/,за което са
издавани касови бележки от кочан,с печатна номерация.Експертът уточнява
още,че квитанциите,които са подписани и отчетени от „Кредит Експрес“
ЕООД,са подписани по всички договори от пострадалата Л. Т.,т.е. тя е
вносителят.
Свидетелят Ц. Т.,майка на пострадалата Л. Т.,също имала 2 /два/ сключени
договора за кредит с „Кредит Експрес“ ЕООД,без действително св.Т. да е
подписвала същите.Първият й договор №1691/16.10.2014 година бил с размер
на кредита от 800 /осемстотин/ лева,а вторият й договор за кредит
№2254/24.01.2015 година бил за сумата от 1200 /хиляда и двеста/
лева.Пострадалата Л. Т. разполагала с личната карта на своята майка,тъй като
св.Ц. Т. й я била дала във връзка с внасянето на осигурителни вноски.
Установено е,че Л. Т.,при едно от посещенията си в офиса на кредитната
институция,предоставила ксерокопие от личната карта на своята майка с
изписани върху него три имена „Ц. Г. Т.“,за да тегли кредит на името на
майка си.Двата договора от името на св.Ц. Т. били сключени с подпис за
кредитодател,положен от св.С. Д. /видно от показанията на същата/,и с
подпис за кредитоискател-неустановено по категоричен начин от съдебно-
почерковите експертизи лице.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза първият от двата кредита на св.Ц. Т. е погасен изцяло,а при
сключването на втория договор №2254/24.01.2015 година е налице
рефинансиране,т.е. с част от отпуснатата сума по втория договор се
доизплаща първият кредит.Непогасеният остатък по втория договор №2254
/24.01.2015 година на св.Ц. Т. /и изобщо по двата й кредита/ е в размер на
1706,49 /хиляда седемстотин и шест лева и четиридесет и девет стотинки/
лева.Освен това съгласно приложена по делото справка от ЦКР на БНБ от
11.12.2015 година е видно,че за периода от 01.06.2014 година до 01.05.2015
година /включващ инкриминирания период/ пострадалата Л. Т. имала
10
кредитни задължения не само към „Кредит Експрес“ ЕООД,но и към няколко
други кредитни институции,част от които не могла да обслужва редовно.Най-
големият й кредит бил към „Банка ДСК“ АД за сумата от 12300 /дванадесет
хиляди и триста/ лева със срок на издължаване 10 години и с неизплатен
остатък на редовна главница над 9000 /девет хиляди/ лева.Кредитът към
„Банка ДСК“ АД бил обслужван с превод на работна заплата,получавана от
община Вълчедръм,като за посочения кредит по делото няма данни за
извършвани вноски на каса,а само за превод на работна заплата от община
Вълчедръм.Друг кредит,който Л. Т. имала,бил към „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД с размер на кредита от 1500 /хиляда и петстотин/ лева,като
през процесния период няма плащания по него.
Останалите кредити на Л. Т. до датата на справката не били обслужвани.
Осъденият К. А.,като кредитен консултант при „Стил Д. и Сие“ ЕООД и
работейки за „Кредит Експрес“ ЕООД узнал,че пострадалата Л. Т. има
кредити към последното дружество,както и към други банкови и небанкови
институции- информация ,станала му известна от данните от ЦКР на БНБ,до
които служебно имал достъп.Свързал се с нея и се представил за събиращ
вземания по договори за кредит.Обяснил й,че тя има задължения към
различни банкови и небанкови институции и убедил Т. да започне да прави
погасявания ,като превежда съответни суми чрез Easy Pay „Изипей“ АД по
сметка,с името и ЕГН на осъдения А. /вместо на каса в офис на дружеството-
търговски представител или директно по сметката на дружеството „Кредит
Експрес“ ЕООД,какъвто бил обичайният начин за правене на погасителни
вноски/.Настоял,че в противен случай лихвите и разноските щели да се
увеличат. Съзнавайки своята задлъжнялост към различни банкови и
небанкови институции,пострадалата Л. Т. започнала да превежда чрез
„Изипей“ АД парични средства на името на осъдения К. Б. А.,по негов ЕГН и
в указаните й от осъдения съответни размери на всяка една
вноска.Пострадалата Т. имала убеждение,че осъденият К. А. ще погасява
задълженията й към различните кредитори.Въпреки,че пострадалата Т.
последователно правела вноски чрез „Изипей“ АД на името на осъдения К.
А.,тя получила писма,в които се посочвало,че има непогасени кредитни
задължения,както свои,така и на нейната майка.Обезпокоена от това Л. Т.
потърсила осъдения К. А. и го информирала за сумите,които се изискват от
11
кредиторите й.А. се възползвал от ситуацията,за да поддържа заблуждението
на пострадалата Л. Т.,като поискал да се срещне с бащата на пострадалата Т.-
св.А. Т..При срещата им го уведомил,че ако не се направи плащане,кредитите
ще минат през съд.Настоял Л. Т. да му плати още 4370 /четири хиляди триста
и седемдесет/ лева,като уверил св.А. Т.,че ще погаси кредитните задължения
на дъщеря му към различните финансови институции.Вследствие на тази
среща,през месец март 2015 година Л. Т.,придружена от родителите си св.Ц.
Т. и св.А. Т. се срещнала в района на автогарата в гр.Лом с осъдения К.
А..Предала му в брой,на ръка,посочената от него сума в размер на 4370
лева.Осъденият К. А. получил цитираната сума и издал касов бон
№300100,приложен по делото,розов на цвят, в който изписал цифром числото
4370,но без да отрази датата на плащането.Бащата на пострадалата Т.-св.А. Т.
твърди,че осъденият К. А. настоял,освен предадената му на автогарата в
гр.Лом сума от 4370лв.,да му бъдат платени още 3200 /три хиляди и двеста/
лева,за които А. уточнил,че това били лихви от съда.Посочил,че „излизат“
още суми,защото сумите се изискват въз основа на документ от
съда.Междувременно родителите на пострадалата Т. събрали сумата от 2500
/две хиляди и петстотин/ лева която предали на осъдения К. А., а
впоследствие в гр.Монтана Л. Т. му предала още 700 /седемстотин/ лева.Тук е
мястото да бъдат посочени и обобщенията,които е направил експерта по
приета по делото съдебно-счетоводна експертиза-че Л. Т. е сключила 3 /три/
кредита,като по тях е получила общо сумата от 3600 /три хиляди и
шестстотин/ лева,а е следвало да върне в края им общо 5796,04 /пет хиляди
седемстотин деветдесет и шест лева и четири стотинки/ лева с включени
договорни лихви и такси.На името на нейната майка /св.Ц. Т./ има 2 /два/
сключени договора за кредит,като е получила сума от общо 2000 /две хиляди/
лева,а е следвало да върне 3100,40 /три хиляди и сто лева и четиридесет
стотинки/ лева с включени договорни лихви и такси.Експертът е обобщил,че
общият размер на задълженията по всички договори,сключени от Л. Т. и от
св.Ц. Т. се изчислява на 8906,44 /осем хиляди деветстотин и шест лева и
четиридесет и четири стотинки/ лева.Установено е,че общо платените суми от
пострадалата Л. Т. по всичките договори на името двете кредитополучатели
са в размер на 5404,43 /пет хиляди четиристотин и четири лева и четиридесет
и три стотинки/ лева,което плащане е отразено от кредитора.Общото
непогасено задължение на двете кредитополучатели по всички договори е
12
размер на 3502,01 /три хиляди петстотин и два лева и една стотинка/
лева.Експертно декларирано е,че осъденият К. А. е получил от пострадалата
Л. Т. суми надхвърлящи този размер-общо 10323 /десет хиляди триста
двадесет и три/ лева,включващи вноските от „Изипей“ АД-общо 5953 /пет
хиляди деветстотин петдесет и три/ лева и предадената в района на автогарата
в гр.Лом,в брой с касов бон №300100 сума от 4370 /четири хиляди триста и
седемдесет/ лева.В тази насока експертно е пояснено,че някои от вноските от
„Изипей“ АД не са включени в обвинението,като в заключението на експерта
се сочи,че общата стойност на невключените вноски е 790 /седемстотин и
деветдесет/ лева,вж.приложените разписки,том 1,ДП,т.е. инкриминираната
сума е само 5163 /пет хиляди сто шестдесет и три/ лева,като реално
пострадалата Л. Т. е превела на осъдения К. А. чрез „Изипей“ АД всъщност
5953 /пет хиляди деветстотин петдесет и три/ лева.
Въз основа на горепосочените данни по делото и при така възприетите от
решаващите съдилища фактически констатации законосъобразно е приложен
материалния закон и от двете инстанции.Осъденият К. А. с активното си
поведение е възбудил и поддържал заблуждение у пострадалата Л.
Т..Възбудил е заблуждение у Т. като се е свързал с пострадалата и се е
представил,че е събиращ непогасени вземания към различни финансови
институции,а реално осъденият К. А. е бил служител само в „Стил Д. и Сие“
ЕООД,дружеството-търговски представител в гр.Лом на „Кредит Експрес“
ЕООД и,че пострадалата следва да изплаща чрез него вноски по кредитите
си,като му ги превежда чрез „Изипей“ АД по сметка с негово име и с негов
ЕГН,за да ги внася той в съответните финансови институции.Осъденият е
сторил това,вместо да укаже на пострадалата, че обичайният начин на
плащане по кредитите е или касово,в брой в съответния местен офис или чрез
„Изипей“ АД,но директно по сметката на дружеството „Кредит Експрес“
ЕООД.Осъденият К. А. впоследствие умело манипулирал създадените
неправилни представи у пострадалата Л. Т. и поддържал нейното
заблуждение,като многократно й се е обаждал и се е срещал с нея,за да му се
правят плащания за дължимите по кредитите суми.С тези си действия
осъденият К. А. е осъществил едновременно и двете форми на
изпълнителното деяние на вмененото му престъпление и по този начин е
мотивирал пострадалата Л. Т. да предприеме действия с оглед имуществено
разпореждане.Вследствие на неверните представи за фактите от обективната
13
действителност,които пострадалата Л. Т. е формирала,тя многократно и
последователно е правила парични вноски чрез „Изипей“ АД на името на
осъдения К. А. в указаните й от него размери.
Впоследствие,пак като резултат от невярно формирани представи,през
месец март 2015 година пострадалата Т.,заедно със своите родители
подготвили допълнително изисканата от осъдения сума от 4370 лева,явили се
на указаното им място за среща в района на автогара в гр.Лом и пострадалата
предала в брой 4370 лв. на К. А..Последният получил тази сума срещу касов
бон №300100,розов на цвят.Решението на пострадалата да се разпореди с
инкриминираните суми превеждани чрез „Изипей“ АД и предадената на ръка
сума от 4370лв. е в резултат на формирано и поддържано заблуждение от
страна на осъдения К. А. у нея,че по този начин тя погасява задълженията си
по различните й кредити.
Правилно е прието и от първия съд и от въззивната съдебна инстанция,че
се касае за довършено,резултатно престъпление,доколкото К. А. е извършил
всички действия,с които е мотивирал пострадалата да предприеме
многократни отделни актове на имуществено разпореждане. Осъденият А.
многократно е търсил пострадалата Т.,с цел да засили ефекта от изопачената
информация,обяснявал е възможните неблагоприятни последици от
неплащането на сумите,съобщавал е за увеличени таксите по лихвите,които
ще увеличат кредитните задължения на пострадалата,а накрая и е
обяснявал,че кредитите биха минали през съд.Действайки упорито и
последователно осъденият е посочвал размерите на отделните суми (винаги в
закръглен размер,а почти във всички случай и в надвишен размер),които
пострадалата следва да му превежда (предава),търсил е срещи с пострадалата
и с нейния баща,посочил е мястото на срещата за предаване на допълнително
изисканата голяма сума в размер на 4370лв.,която впоследствие е получил от
пострадалата Т..Приел е и последната предадена му сума,като дори е издал
касов бон №300100 с изписана в него сума 4370лв.Осъществените от
пострадалата Т. актове на имуществено разпореждане са довели до
настъпване на имотна вреда (намаляване на активите) в патримониума,както
следва: за времето от 01.06.2014 година до 26.02.2015 в гр.Лом и в
гр.Вълчедръм й е причинил имотна вреда в размер на 5163 /пет хиляди сто
шестдесет и три/ лева и на неустановена дата през месец март 2015 година в
района на автогарата в гр.Лом й е причинил имотна вреда в размер на 4370
14
лева,като общата стойност на причинената на пострадалата Л. Т. имотна
вреда по време на цялостната престъпна дейност на осъдения К. А. възлиза на
9533 /девет хиляди петстотин тридесет и три/ лева. Престъплението е
довършено и резултатно,като са изложени убедителни мотиви от първия съд
и от въззивната съдебна инстанция в горната насока.Реализирана е целената
престъпна дейност и е постигнат искания престъпен резултат-придобиването
на имотна облага от осъдения К. А..
На основа описаните действия на осъдения и установеното обстоятелство
по делото,че К. А. е получил от пострадалата Т. суми в общ размер,които
надвишава почти трикратно общия непогасен размер на задълженията на
двете кредитополучатели по всичките им кредити,както и с оглед
обстоятелството,че не са превеждани погасителни вноски по кредитите на
пострадала към другите финансови институции,настоящият съдебен състав
намира,че правилно предходните решаващи инстанции са приели,че
осъществените факти сочат на довършено престъпление по чл.209,ал.1 НК
при условията на продължавано престъпление.
По повод наведените в искането доводи,с които се прави опит да бъде
оспорено авторството на престъплението на осъдения К. А.,следва да бъде
посочено,че и двете решаващи инстанции са изложили подробни
съображения,изградени въз основа на цялостен анализ на събраните гласни и
писмени доказателства по делото,както и след внимателна преценка на
изводите на експертите по назначените и приети по делото съдебно-
счетоводна експертиза,две единични съдебно-почеркови експертизи и една
тройна съдебно-почеркова експертиза.Касателно авторството и двете съдебни
инстанции са кредитирали показанията на тримата основни свидетели-
пострадалата св.Л. Т.,нейният баща св.А. Т. и нейната майка св.Ц. Т.,като и
тримата посочват като извършител на осъществената престъпна дейност
именно осъдения К. А.,а не св.С. Д..Съдилищата са взели предвид
експертните изводи от тройната съдебно-почеркова експертиза,съгласно
която категорично е прието,че в розовия екземпляр от касов бон №300100
именно осъденият К. Б. А. е изписал сумата 4370лв.,който извод на вещите
лица кореспондира и с показанията на пострадалата св.Л. Т. и с показанията
на нейните родители. Тримата са отишли заедно на срещата с осъдения в
района на автогарата в гр.Лом,където пострадалата му е предала на ръка
15
сумата от 4370лв. и имат непосредствени впечатления за тези факти.
Решаващите съдилища са обърнали внимание на показанията на
пострадалата Т. и на родителите й,съгласно които именно осъдения К. А. е
посочвал размерите на сумите,които следва да му се платят.Съдилищата са
взели предвид и обстоятелството,че именно осъденият е указал по какъв
начин да му бъдат плащани отделните суми по сметка с неговите имена и
ЕГН,което е в отклонение на обичайната практика на финансовата
институция.Това е следвало да става (касово),в брой или чрез „Изипей“
АД,но по разкритата сметка на „Кредит Експрес“ ЕООД.Инстанциите по
същество са отчетели също и обстоятелството,че общия размер на
сумите,платени от пострадалата на осъдения К. А. надхвърля почти
трикратно общия размер на непогасените задължения на двете
кредитополучатели към „Кредит Експрес“ ЕООД, както и,че по делото
липсват данни осъденият да е връщал на пострадалата част от предадените му
суми или да е правил погасявания към кредитите на пострадалата към другите
финансови институции.Всичко изложено дотук води настоящия състав до
извод,че възраженията на защитника оспорващи авторството на
престъплението на К. А.,са неоснователни.
По отношение релевираните с искането оплаквания във връзка с
наложеното наказание ,настоящият състав констатира,че действително е
налице разминаване между мотивите и диспозитива на присъдата на РС
гр.Лом,касателно размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“.В
мотивите си към първоинстанционната присъда РС гр.Лом,след като е
определил на основание чл.54 НК наказание „лишаване от свобода“,е
индивидуализирал неговия размер при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства и го е постановил за срок от 1 /една/ година, като е отложил
неговото изтърпяване с прилагане института на „условното осъждане“ за
изпитателен срок от 3 /три/ години.Същевременно в диспозитива на
присъдата районният съд е постановил наказанието „лишаване от свобода“ да
е в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца при условията на чл.66,ал.1
НК.ОС-Монтана при извършената въззивна проверка е установил
допуснатото нарушение,оценил го е като отстранимо и е изменил
първоинстанционната присъда,като е намалил размера на наложеното
наказание на 1 /една/ година „лишаване от свобода“,с приложение на
чл.66,ал.1 НК и с изпитателен срок от 3 /три/ години.Настоящият съдебен
16
състав счита, че това изменение на размера на наложеното наказание е било
правилно и законосъобразно извършено от въззивната инстанция.То
фактически води до по-нисък размер на наложеното наказание и е в полза на
осъденото лице.От друга страна е отчетено ясното формиране на волята на
първия съд.Тук е необходимо да бъде отбелязано,че въпреки констатираното
разминаване между мотиви и диспозитив на първоинстанционния акт,същото
не е опорочило волята на решаващия съдебен състав,тъй като ясно са
изложени съображенията на съда,от които се е водил при
индивидуализирането,както какво наказание по вид да бъде наложено,така и
след това,с оглед на съотношението и количеството на смекчаващите
отговорността обстоятелства,какъв да бъде неговия конкретен размер.След
това,с оглед постигане целите по чл.36 НК,съдът е постановил приложение на
условното осъждане по чл.66 ал.1 НК и е определил изпитателен срок от 3
/три/ години.
Неоснователно се явява оплакването на защитата по повод твърдяна „явна
несправедливост“ на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер
на 1 /една/ година,чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 НК с
изпитателен срок от 3 /три/ години.Така наложено наказанието „лишаване от
свобода“ е определено при предвидения в разпоредбата на чл.209,ал.1 НК
минимален размер.Макар двете решаващи инстанции да са отчетели няколко
смекчаващи отговорността обстоятелства,не са ги оценили нито като
многобройни,нито като изключителни ,поради което не са приложили
разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 НК,а са определили размера на наказанието
„лишаване от свобода“ при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства и както вече беше посочено,по реда на чл.54 НК са го
индивидуализирали в размер,равен на предвидения минимум в разпоредбата
на чл.209,ал.1 НК.При тези данни по делото наказанието „лишаване от
свобода“ е наложено законосъобразно и в съответствие с личността на дееца
и неговата обществена опасност,поради което не е налице каквато и да е
несправедливост на наложеното наказание, още по- малко пък
явна.Осъденият К. А. и неговия защитник не представят каквито и да е
аргументи в подкрепа на твърдението си за явна несправедливост на
наложеното наказание „лишаване от свобода“,поради което тази тяхна
претенция се явява декларативно направена.РС-гр.Лом в мотивите си е отчел
и обстоятелствата по делото,че престъплението е извършено при
17
продължавана престъпна дейност,по инициатива на осъдения К. А.,фактът,че
са осъществени едновременно и двете форми на изпълнително деяние-
въвеждане и поддържане на заблуждение у пострадалата Л. Т.,но в крайна
сметка е индивидуализирал наказанието в размер на законовия минимум при
превес на смекчаващите обстоятелства.Съобразено е правилото на
разпоредбата на чл.355,ал.2 НПК,доколкото коментираното
първоинстанционно производство е било второ по ред,а първоначалното
въззивно производство е било инициирано само по жалба на осъдения К. А. и
изминалия продължителен период от време от довършването на престъпната
дейност до постановяването на първоинстанционния съдебен акт.Въззивният
съд е отстранил констатираното разминаване между мотиви и диспозитив на
присъдата на РС-гр.Лом,но е отчел,че въззивното производство е второ по ред
и е образувано само по жалба на осъдения К. А.,без да е подаден протест от
Прокуратурата, съдържащ искане за утежняване на положението на
осъденото лице,поради което законосъобразно е приел,че при тази
процесуална ситуация е възможно само да изменени размера на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ като намали неговия срок в съответствие с
обективираната воля на първата инстанция в мотивите на постановената
присъда,а именно на 1 /една/ година.С оглед на изложеното настоящият
състав не констатира да е налице твърдяното съществено нарушение по
чл.348,ал.1,т.3 НПК.
Неоснователно е оплакването на защитата за липса на всестранно и
задълбочено обсъждане на доказателствения обем,както и оплакването,че при
оценка на доказателствените източници от първия и от въззивния съд е
допуснато превратно тълкуване на доказателствата и доказателствените
средства,допусната е неточна оценка на оценителните експертни заключения
,а на тази основа са изведени неточни фактически и неправилни правни
изводи.Както по-горе беше отбелязано,за да приемат за установени
фактическите констатации по делото двете решаващи съдебни инстанции са
изложили подробни съображения,изградени въз основа на подробен и
цялостен анализ на събраните гласни и писмени доказателства по
делото,както и след внимателна преценка на изводите на експертите по
назначените и приети по делото съдебно- счетоводна експертиза,две
единични съдебно-почеркови експертизи и една тройна съдебно- почеркова
експертиза.Волята и вътрешното убеждение на първоинстанционния и на
18
въззивния съд е възможно да бъдат проследени в еднаква степен от страните
в процеса,а и от настоящия извънреден състав.Събрани и проверени са
възможните доказателствени източници,относими към т.н.“главен факт на
доказване“.Първостепенният съд е провел съдебно следствие в съответствие с
изискванията на Закона,като е събрал и проверил възможния доказателствен
обем при стриктно спазване правата на страните в процеса.Събирането на
доказателствения обем е последвано от анализ на доказателства и
доказателствени средства поотделно и в съвкупност ,като вътрешното
убеждение на съда е изградено при спазване изискването на чл.14 НПК.
Формирането му е ясно проследимо.Въззивният съд,както се посочи и по-
горе,е изразил несъгласие единствено с размера на наложеното наказание
„лишаване от свобода“,който с въззивното решение е редуцирал.При
условията на чл.305 ал.3,изр.1 НПК въззивният съд също е посочил въз
основа на кои доказателства и доказателствени средства извежда
фактическите си изводи и защо,и изрично ги е посочил в мотивите си.В
мотивите си решаващият въззивен съд е посочил въз основа на кои
доказателства и доказателствени средства изгражда фактическите изводи и
защо не приема за обоснована защитната теза на осъдения К. А..При
проверката си въззивният съд е посочил,че първият съд е сторил
изключително подробен анализ на доказателствата по делото,с който извод
настоящият извънреден състав се съгласява изцяло. Видно е,че подробно са
анализирани показанията на свидетелите Г. И. (едноличен собственик на
„Кредит Експрес“ ЕООД) и на св.Г. Н. (управител на „Кредит Експрес“ ЕООД
за периода от началото на 2014 година до април 2017 година),които са
установили,с оглед заеманите от тях длъжности,реда на работа във
финансовата институция, наличието на разкрита сметка на дружеството
„Кредит Експрес“ ЕООД в „Изипей“ АД, обичайния начин на превеждане на
погасителни вноски касово (в брой) в офис на дружеството (или на
дружеството- търговски представител в гр.Лом) или чрез „Изипей“ АД по
разкритата сметка на „Кредит Експрес“ ЕООД.Коректно е посочено,че
показанията на тези свидетели не противоречи на останалия доказателствен
обем.
Съдилищата са анализирали заявеното от пострадалата свидетелка Л. Т.,от
св.А. Т. (неин баща) и от св.Ц. Т. (нейна майка),чиито преки и непосредствени
впечатления са послужили за установяването на авторството на
19
престъплението от осъдения К. А..Установени са начина на извършването
му,многократните позвънявания от страна на осъдения към пострадалата
Т.,начина,по който е „определял“ размерите на отделните погасителни
вноски,уговарянето на времето (неработен ден) и мястото на срещата в
района на автогарата в гр.Лом,факта на предаването на осъдения в брой на
сумата от 4370 лева срещу издаването от негова страна на касов бон
№300100.
Настоящият съд не намира тези доказателствени източници да са
оценявани и анализирани едностранчиво и тенденциозно.Не се установява
фактическите изводи на проверяваните съдебни състави да са формирани на
основата на негодна или несъществуваща доказателствена основа. Двата
съдебни състава подробно са описали релевантните за предмета на доказване
по смисъла на чл.102 НПК факти и обстоятелства,като горепосочените
свидетелски показания,съотнесени към писмените доказателства и
експертните заключения,са послужили за установяването на активното
участие на осъдения К. А. при осъществяване признаците на престъплението
„измама“,за което е предаден на съд и осъден.Не може да се твърди,че са
накърнени процесуални права на молителя или,че е налице необективен
анализ на целия доказателствен материал,че липсва обективно,пълно и
всестранно изследване предмета на доказване в наказателно-правния спор и е
постановен съдебен акт в противоречие с доказателствените източници по
делото.
Коректно е прието,че осъденият К. А.,а не св.С. Д. собственоръчно е
изписал сумата 4370лв. в розовия екземпляр от касов бон №300100 при
получаването от пострадалата Т. на тази посочена сума в района на
автогарата в гр.Лом през месец март 2015 година.Правилно е определен
размера на предмета на престъпление в съответствие с изводите на вещо лице
И. П. по назначената съдебно-счетоводна експертиза.Изводите на експерта са
обосновани,надлежно защитени и в правилността им не възниква
съмнение.Даден е категоричен и изчерпателен отговор на поставени от
защитата въпроси,включително затова,че макар сред счетоводните документи
да фигурира код-192,съответстващ на код на К. А. и вноските да се отчетени
от последния,това не означава,че К. А. е предоставял получените от
пострадалата парични средства за погасяване на кредитните задължения,а
20
означават,че А. само е обработил плащането и е документирал съответната
вноска.Във връзка с твърдения на защитата,че не е сторено „съответно“
приспадане на някакви вноски от общата сума по обвинението,експертът е
изложил съображения,а съдебните състави са мотивирали решаващите си
изводи.Поради това настоящият съд намира,че е необосновано
твърдението,че съдебните състави не са съобразили действителната стойност
на предмета на престъпление.
На тази основа като неоснователно се оценява обобщаващото възражение
на защитата,че нито мотивите на първия съд,нито фактическите изводи в
решението на въззивния съд отговарят на изискването на чл.305 ал.3
НПК.Вярно е,че обсъждането на доказателствените източници в мотивите на
първия съд и пространния анализ на фактите,и изложението им във
въззивното решение,сочат необоснованост на твърдението за наличие на
допуснато съществено процесуално нарушение по чл.348,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.2
НПК.Поради всичко изложено по-горе се налага извод,че доводите в искането
за възобновяване на наказателното производство по реда на чл.422
НПК,касателно допуснати съществени процесуални нарушения,са
неоснователни.
С оглед изложеното,на основание чл.425 НПК,Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане вх.№261276/08.09.2023 година на
осъдения К. Б. А.,с установена самоличност,ЕГН **********,за
възобновяване на наказателното производство по внохд №18/2023 година на
Окръжен съд гр.Монтана и по нохд №224/2020 година по описа на Районен
съд гр.Лом.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21