Р Е Ш Е Н И Е
177/26.5.2020г.
№................... 26.05.2020 г. гр.
Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесети май през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД № 503 по описа на ШРС за 2020
г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № В-0050578/21.01.2020 г. на Директора на Регионална Дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Обединена българска банка” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул.
„Витоша“ № 89б, представлявано от главен изпълнителен директор П.Г.А., ЕГН ********** и изпълнителен директор С.А.Г., ЕГН ********** е
наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/
за нарушение по чл. 27, ал. 2 от същия закон. В жалбата си
санкционираното дружество навежда доводи за наличие на съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, като
моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление, като незаконосъобразно и необосновано,
излагайки доводите си за това в жалбата.
В
открито съдебно
заседание представляващите дружеството, редовно призовани, не се
явяват лично, а изпращат упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и
допълнителни мотиви в тази насока.
За
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител. В представеното
писмено становище оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и
да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като излага подробно
съображенията си за това.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Дружеството
– жалбоподател “Обединена българска банка” АД, с
ЕИК ********* е със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул.
„Витоша“ № 89б и се представлява от главния изпълнителен директор П.Г.А., ЕГН ********** и изпълнителния директор С.А.Г., ЕГН **********.
“Обединена българска банка” АД,
извършва търговска-банкова дейност като финансова институция, като предлага на
потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на кредити /потребителски, фирмени и ипотечни/.
Посочената дейност в гр.
Шумен дружеството осъществявало в офис на “Обединена
българска банка” АД, находящ се на ул. “Цар Освободител“ № 128. На 18.11.2019 г. била извършена проверка в обекта от
длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр. Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от В.Х.М. с Вх. № В – 03 - 2090 от 05.11.2019
г. По
този повод на посочената дата
от свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й. - инспектори в РД на
КЗП – гр. Варна,
звено гр. Шумен била извършена
проверка в посочения офис за спазване на Закона за потребителските кредити и Закона за кредитите
за недвижими имоти на потребителите. При проверката било установено, че търговецът извършва
търговско - банкова дейност. Същите
изискали от дружеството договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот,
заедно с всички документи към него. Освен това, били изискани още договор за
предоставяне на потребителски кредит и договор за
предоставяне на потребителски кредит под формата на кредитна карта, сключени
през месец октомври 2019 г. и месец ноември 2019 г. в банковия офис в гр.
Шумен, ведно с всички документи към тях. При
проверка на представените договори и документи към тях е установено,
че в т. 10.1 от Договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот №
19R
- L356130 от
14.11.2019 г. е описана и изискана за заплащане от потребителя –
кредитополучател такса за кредитна оценка в размер на 200 лв. Освен
това, при преглед на предоставения екземпляр от
договора от страна на проверяващите било констатирано, че в т. 10.3 от същия, се начислява и изисква заплащането на такса
за предоговаряне на лихвени условия в размер на 1%, начислена върху общия
размер на кредита.
Резултатите
от проверката били отразени в Констативен протокол № К-2665913/18.11.2019
г., с който представител на дружеството е бил поканен да се яви на 27.11.2019 г. за приключване на проверката. На 27.11.2019 г. в КЗП – РД – Варна, звено в гр. Шумен се е явило лицето К.Д.Р. предоставяйки Становище по потребителска жалба с Вх. № В – 03 - 2090 от 05.11.2019
г., ведно с три броя договори за предоставяне
на кредит за закупуване на недвижим имот, за предоставяне на потребителски кредит и за предоставяне на
потребителски кредит под формата на кредитна карта, което
обстоятелство е документирано в Протокол за проверка на документи № К-0120438/27.11.2019
г. към Констативен протокол № К - 2665913/18.11.2019
г. На 17.12.2019
г. на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № К-0050578/17.11.2019 г.,
като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата
на чл. 27, ал. 2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/, за това, че търговецът “Обединена българска банка” АД на 19.11.2019 г.
чрез Договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № 19R
- L356130 от
14.11.2019 г. е изискал от потребителя – кредитополучател заплащане на такси и комисионна
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като е посочено, че
нарушението е извършено на 19.11.2019 г.
в гр. Шумен. Актът е бил съставен в присъствие
на упълномощено от дружеството лице – К.Д.Р.,
което е подписало акта, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството се е
възползвало от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирало писмени
възражения, но били счетени за неоснователни от наказващия орган.
Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №
В-0050578/21.01.2020
г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което
на “Обединена българска банка” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул.
„Витоша“ № 89б, представлявано от главен изпълнителен директор П.Г.А., ЕГН ********** и изпълнителен директор С.А.Г., ЕГН ********** е
наложена „имуществена санкция” в размер на 20
000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/
за нарушение по чл. 27, ал. 2 от същия закон, тъй като на 18.03.2019 г. чрез погасителен план към
договора за банков ипотечен кредит за текущо потребление № 322/4716/86821753, е
изискал заплащането на комисионна за определяне на кредитния риск, която не е
предвидена в сключения договор за кредит.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя В.К.Г., на
свидетеля Н.И.Й. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на
акта и на свидетелката Г.Р.Т., както
и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията
на свидетелите В.Г. и Н.Й.. Съдът кредитира
същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства. Още повече, доколкото
посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с представляващите дружеството - нарушител,
които дори не са ги
познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат
за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания
да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна, следното:
Предвид установената фактическа
обстановка, съдът приема, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган и при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление не са
били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до неговата
отмяна. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също
така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице
да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя.
Производството е от административно - наказателен
характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото
извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно -
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
По отношение на субективната страна, доколкото е
ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН
имуществена отговорност на юридическо лице
за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при
преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или
липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на
имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или
едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение
на конкретно физическо лице.
От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че дружеството -жалбоподател “Обединена българска банка” АД безспорно има качеството „кредитор“ по
смисъла на § 1, т. 10
от Допълнителните разпоредби на Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/, във вр. чл. 2, ал. 1 от Закона
за кредитните институции доколкото се явява кредитна институция - юридическо
лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими
средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на
собствен риск. Следователно за него важи забраната,
посочена в разпоредбата на чл. 27, ал. 2
от ЗПК да не изисква от
потребителя заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Граматическото
тълкуване на цитираната разпоредба, води до извод, че несъобразяването с така
формулираното ограничение се реализира по необходимост единствено чрез действие
и следва да се счита за довършено към момента, в който е начислена съответната
сума.
В
настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
в процесния договор за банков кредит, обезпечен с ипотека
на недвижим имот от 18.11.2019 г. има изискване
от потребителя – кредитополучател за заплащане
на такса за кредитна оценка в размер на 200 лв., като цитираната
такса е посочената
в т. 10.1 от Договор за банков кредит, обезпечен с
ипотека на недвижим имот № 19R - L356130 от 14.11.2019 г. Освен
това, с т. 10.3 на цитирания договор има изискване
от потребителя за заплащане на такса за предоговаряне на лихвени условия в размер на
1%, начислена върху общия размер на кредита. Установено е също, че посочените
такса се изискват единствено от потребителя – кредитополучател, като
посочената
такса за кредитна оценка от 200 лева се заплаща от страна на кредитополучателя
едва при отпускане на кредита, а не предварително, а втората такса
в размер на 1% от сумата на кредита се изисква от кредитополучателя при
предоговаряне за промяна на лихвените условия по договора.
В тази връзка са и събраните в хода
на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.К.Г. и на
свидетеля – Н.И.Й., които в съдебно заседание заявяват, че посочените
такси не са
били поискани
предварително от кредитополучателя, а са били
включени едва в
сключения договор за банков кредит, обезпечен с ипотека
на недвижим имот. От разпита
на свидетелката Г.Р.Т., работеща в дружеството - жалбоподател като консултант
„Подпомагане на продажбите“, става ясно, че такса за кредитна оценка
се изисква от кредитополучателя с оглед оценка на платежоспособността му, като
се обследват доходи, трудова заетост, семейно положение, поведение през
последните пет години, кредитна задлъжнялост, както и за извършвани дейности по
проверка в публичните регистри и обследване на недвижимия имот, като тази такса е във фиксиран размера на 200 лв. Освен това
от показанията на свидетелката Г.Т. става ясно, че таксата за кредитна оценка се дължи след подписването на
договора. Касателно визираната в т. 10.3 на цитирания договор такса за предоговаряне на лихвени условия, която в размер
на 1%, следва да се посочи,
че размерът
на посочената таксата
е поставен в зависимост от размера на отпуснатия кредит. Тази формулировка
предполага, че тази такса се дължи за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита към момента на сключване на договора, като този извод
се подкрепя и от показанията на разпитаните служители на Комисията за
защита на потребителите,
които сочат, че таксата се дължи единствено от потребители, на които е отпуснат
кредит, а не от всички кандидатствали за отпускане. Този извод следва и от
обстоятелството, че размерът на втората такса
е поставен в зависимост от размера на отпуснатия кредит. При това положение
закономерно е прието от страна на административно-наказващия орган, че тази такса за кредитна оценка е свързана с усвояването и
управлението на кредита, а не е такса за отделна, допълнителна услуга. Аргумент
в тази насока би могъл да бъде извлечен и от показанията на свидетелката Тодорова, от които е видно, че посочената такса се събира
единствено след одобрение на искането за кредита, както и че се събира
еднократно преди усвояването на кредита, но след подписването на договора. Законът допуска
събиране на такси и комисионни, които касаят обаче само допълнителни услуги по
договора, но не и които пряко касаят действия по разглеждане на договора, риск
и други. С оглед на изложеното се налага извода,
че доколкото посочената такса /еднократна
комисионна за определяне на кредитния риск/ се изисква едва
след разрешаване на кредита и неговото отпускане и се включва в сключения между
страните Договор за банков кредит,
обезпечен с ипотека на недвижим имот, то същата по своя характер се
явява такса за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
В депозираното от
дружеството възражение, освен, че се дава заключение, каква е идеята на
горецитираната норма, се изтъква, че
потребителят се е съгласил със заплащането на подобна комисиона, тъй като тя
изрично била описана в сключения договор, за което е и положил необходимите
подписи. Банката твърди, също така че определянето степента на кредитния риск
не е дейност по усвояване и управление на кредита, поради което и резонно е
начислила описаната по горе комисиона. Само, че оценката на кредитоспособността
на потребителя, описана от кредитора като определяне на степента на кредитния
риск е задължение на кредитора, което му е вменено в глава пета от чл. 13 до
чл. 21 от Закона
за кредитите за недвижими имоти на потребителите и не е
допълнителна услуга. В практиката си, ШАС
последователно приема, че законът допуска събиране на такси и комисиони, които
касаят само допълнителни услуги по договора, но не и такива, които касаят действия по разглеждане на договора, риск и др.
под. В решението по КАНД № 97/2018г., постановено по аналогичен случай, е
констатирано, че такава такса се изисква само
от потребители, които са одобрени и на които е предоставен кредит. Формиран е
извода, че след като тази такса не се изисква от всички потребители, а само от
тези, на които е отпуснат кредит, то същата се явява такса, свързана с
усвояването и управлението на кредита, а не е такава за отделна, допълнителна
услуга. Касационната инстанция е приела, че ако таксата е действително за
оценка на риска, то тя трябва да се събира от всички кандидатстващи за кредит
потребители и не би следвало да е в зависимост от размера на искания кредит,
каквато безспорно е конкретната хипотеза.
По изложените съображения, предвид коментираната нормативна уредба и с
оглед установената в съдебния район съдебна практика настоящият състав приема,
че изискването от кредитора, потребителя да му заплати еднократна комисиона за
определяне степента кредитния риск в размер на 200 лв., както такса от
1%, начислена върху общия размер на кредита за предоговаряне на лихвени условия
на същия,
представляват такса за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. След като дружеството е изискало от потребителя подобна такса,
свързана с управлението и усвояването на кредита, е очевидно, че същото
действително е осъществило състава на нарушение по чл.
27 ал. 2 от Закона
за кредитите за недвижими имоти на потребителите, за което правилно е ангажирана неговата административно
наказателна отговорност.
В
подкрепа на изложеното е и константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно
Решение № 145 от
18.05.2017 г. на АдмС - Шумен по КАНД № 88/2017 г.; Решение
№ 215 от 10.10.2018
г. на АдмС - Шумен по КАНД № 211/2018 г.; Решение
№ 116
от 18.05.2017 г. на АдмС - Шумен по КАНД № 97/2018 г.;
Решение № 46 от 06.04.2017
г. на АдмС - Шумен по КАНД № 46/2017
г. и др., които са постановени по идентични казуси.
Съдът
намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл. 80,
ал. 1 от ЗКНИП,
предвиждаща административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 20 000 до 40 000 лв. за еднолични търговци и
юридически лица, допуснали нарушение на изрично посочени законови текстове,
между които и на разпоредбата на чл. 27 от ЗКНИП.
При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган се е
съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отчитайки тежестта на
нарушението е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на минимума,
предвиден в разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗКНИП,
а именно „имуществена санкция“ в размер на 20 000
лева.
Освен това, съдът намира, че реализираното от
дружеството-жалбоподател нарушението не следва
да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че Законът за кредитите на
недвижими имоти на потребителите
охранява особен вид обществени отношения, като има за цел опазване интересите
на потребителите и недопускане на въвеждането им в заблуждение. Нарушението е
на просто извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили
конкретни вредни последици от деянието. С оглед на изложеното, настоящата
инстанция намира, че предвид характера на охраняваните обществени отношения и
заложената от законодателя безусловна защита при упражняване правото на
информация на потребителите, то в настоящия случай институтът на „маловажния случай“ е неприложим. Наказващият орган е
действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за
прилагане на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла
на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло и от настоящия състав.
Не е налице
и допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждане
възраженията на санкционираното лице, тъй като в наказателното постановление
изрично е посочен факта на депозиране на писмени възражения, тяхното съдържание
и защо наказващия орган приема същите за неоснователни. Освен това,
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН дава възможност на разследващият орган да
извърши разследване на спорните обстоятелства, ако установи, че има такива.
Преценката обаче на тази необходимост законът предоставя на самия решаващ
административен орган. Още повече, в конкретният случай след депозиране на
възражения от страна на жалбоподателя, наказващият орган е извършил такава
проверка, което е обсъдено и в издаденото наказателно постановление.
Съдът не
кредитира твърденията на дружеството, изложени в жалбата за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство, изразяващи се в липса на посочена дата и място на нарушението съобразно
разпоредбата на чл. 57,
ал. 1,
т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Видно от акта
за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно
постановление,
нарушението е било описано достатъчно пълно и ясно, като са били посочени
всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните
относими към тях обстоятелства. По
този начин е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването
на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в
крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство. Следва да се посочи също, че датата и мястото на
нарушението е посочена изрично в наказателното постановление, а именно - в гр.
Шумен на 14.11.2019 г., датата на сключване на процесния договор за банков
кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот, с който са изискани от
потребителя – кредитополучател таксите за кредитна оценка и за предоговаряне на
лихвените условия по кредита. Освен това, в акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно
постановление, като дата на извършване на нарушението е посочена именно 14.11.2019 г. Поради това не може да се счете, че е допуснатото
съществено процесуално нарушение, водеща до накърняване на процесуалните права
на санкционираното лице. В този смисъл е установената
практика на Административен съд – гр. Шумен
по този въпрос, по-конкретно Решение № 129/11.04.2016 г.
по КНАХ № 73/2016 г.
и др.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати
съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода,
че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на
процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло
да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При
тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава
друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да
приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като
в случая извършването на процесното нарушениоя
е установено по безспорен начин. Санкционната норма
също така е определена
правилно.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на
чл. 53 от ЗАНН.
Поради изложените
съображения, съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно,
обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата
като неоснователна следва да бъде без уважение.
Предвид направеното
искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че
съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019
г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според нормата на чл.
143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Регионална
Дирекция за област Варна при
Комисия за защита на потребителите/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/. Доколкото размерът на поисканото възнаграждение не надхвъря определения в чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ максимален размер,
претендираната сума в размер на 120 /сто и
двадесет/ лв. следва да се присъди в тежест на дружеството
- жалбоподател, която сума следва да се заплати от последния по сметка на Комисия за защита на потребителите гр. София.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № В-0050578/21.01.2020 г. на Директора на Регионална Дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Обединена българска банка” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул.
„Витоша“ № 89б, представлявано от главен изпълнителен директор П.Г.А., ЕГН ********** и изпълнителен директор С.А.Г., ЕГН ********** е
наложена „имуществена санкция” в размер на 20
000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/
за нарушение по чл. 27, ал. 2 от същия закон, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
“Обединена българска банка” АД, с
ЕИК *********,
да заплати по сметка на Комисия за защита на потребителите сумата в размер на 120 /сто и
двадесет/ лв..,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: