Р Е Ш Е Н И Е №
…....
гр. Враца, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на тридесети
март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Христова гр.
д. № 1314 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по спорна
съдебна администрация с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59 и искове
по чл. 143 СК и по чл. 149 СК.
Производството по делото е
образувано по молба от Ц.В.Д., ЕГН **********, чрез адв. А. Коцанкова, против И.П.Й.,
ЕГН **********, за разрешаване на въпросите по чл. 127, ал. 2 СК, като се иска
постановяване на решение, с което упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете на страните Стефан Илиянов Й., ЕГН **********, да
бъде предоставено на майката Ц.В.Д., ЕГН **********, при която да бъде
определено и местоживеенето на детето, да бъде определен режим на лични
отношения на бащата И.П.Й., ЕГН **********, с детето, както следва: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в
неделя, с преспиване, както и един месец през лятото – месец юли или август,
който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и ответникът да
бъде осъден да заплаща на детето чрез нейната майка и законен представител
месечна издръжка в размер на 162,50 лева, считано от 19.03.2021 г. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, платима до
15-то число на текущия месец по банков път, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска. С иска по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 1 СК е
кумулативно обективно съединен иск с правно основание чл. 149 СК за присъждане
в полза на детето издръжка за минало време в общ размер на 1 860 лева, считано
за една година назад от подаване на исковата молба, както следва: за периода от
18.03.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на по 152,50 лева месечно, а за периода
от 01.01.2021 г. до 18.03.2021 г. – по 162,50 лева месечно, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди,
че през 2012 г. страните заживели на семейни начала без сключен граждански
брак, като от съжителството им на 10.03.2013 г. се родило детето Стефан Илиянов
Й.. Сочи се, че в началото на 2015 г. двамата с ответника се разделили, като
майката и детето заживели при бабата по майчина линия на ищцата. Заявява, че
през 2017 г. ищцата сключила граждански брак с трето за спора лице, от който се
родило детето Памела Д.. Ищцата и съпругът й полагали грижи и за двете деца, а
ответникът много рядко виждал детето Стефан, като за шестте години на тяхната
раздяла ответникът е виждал детето в изолирани случаи и спорадично. Заявява, че
за учебната 2020/2021 г. детето Стефан е ученик в първи клас в НУ „Св. Софроний
Врачански“, живее с майка си в жилище под наем, като последната сама полага
грижи и за двете деца след прекратяване на гражданския й брак. Ищцата работи в
ОУ „Христо Ботев“ – с. Крушовица като учител по общообразователния предмети.
Заявява, че ответникът работи в гр. София, не страда от заболявания, млад е, в
трудоспособна възраст. Има други две деца и не желае да подпомага финансово
ищцата в отглеждането на Стефан. Претендира се присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника Й. чрез назначения му от съда особен
представител адв. М.Д., в който се заявява, че исковете са допустими, а предвид
изложеното в исковата молба и с оглед представените от ищцата доказателства – и
вероятно основателни. Заявява, че ако ищцата съумее да докаже наведените от нея
твърдения за отчужденост на детето от ответника и спорадичност на техните
контакти, следва да се постанови решение, с което предявените искове да бъдат
уважени.
В проведеното на 30.03.2022
г. съдебно заседание на основание чл. 214, ал. 2 ГПК е допуснато изменение на
предявения иск по чл. 143 СК чрез увеличаване на неговия размер, като същият се
счита предявен за сумата от 177,50 лева, считано от 01.04.2022 г.
Съдът, след като обсъди
направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото
Удостоверение за раждане от *** *** въз основа на Акт за раждане №
106/11.03.2013 г., се установява, че страните са родители на малолетното дете Стефан
Илиянов Й., ЕГН **********, роден на *** г.
Видно от представеното Удостоверение изх.
№ 85/22.12.2020 г., детето Стефан Илиянов Й. за
учебната 2020/2021 г. е ученик в 1-а клас в НУ „Св. Софроний Врачански“ –
Враца.
От Удостоверение
изх. № 167/22.12.2020 г., издадено от работодателя на ищцата ОУ „Христо Ботев“
– с. Крушовица, за периода от м. 12.2019 г. до м. 11.2020 г. ищцата е получила
брутен доход в общ размер на 17 115,96 лева.
Видно от Договор за
наем от 22.12.2020 г., ищцата е наела жилище – апартамент в гр. Враца с месечен
наем в размер на 250 лева.
Съгласно влязло в
сила съдебно Решение № 260127/05.03.2021 г. по гр. д. № 252/2021 г. по описа на
РС – гр. Враца, е прекратен гражданският брак на ищцата с трето за спора лице,
като на ищцата е предоставено упражняването на родителските права по отношение
на малолетното дете Памела Д..
По делото е представен социален
доклад вх. № 260675/28.03.2021
г., изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане” – гр.
Враца, в който е отразено, че основни грижи за детето Стефан полага неговата майка, която желае
да упражнява родителските права. При проведен разговор със Стефан детето е
заявило желанието си да остане да живее при майка си, че тя добре се грижи за
негои се чувства спокоен и обичан при нея.
По делото са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелката
Цветана Върбанова – баба на ищцата, която заявява, че страните по делото са
живели заедно от 2012 г. и са се разделили през 2014 г., като причината за
тяхната раздяла е нежеланието на ответника да работи и да помага на ищцата.
Сочи, че за цялото това време от 2014 г. ответникът е виждал детето три –
четири пъти и ако се съгласи да види детето, ищцата трябва да го заведе при него.
Не е плащал никога издръжка, единственият подарък, който е правил за детето, е
било колело. Свидетелката заявява, че според нея ищцата е добра майка, грижовна
е, работи, полага грижи за децата.
Изслушана
по реда на чл. 59, ал. 6 СК в съдебното заседание на 30.03.2022 г., майката Ц.Д.
заявява, че ответникът не се интересува от детето, няма желание да го вижда и
на ищцата се налага да го моли да се срещне с детето, за да се опознаят.
Инициативата през последната една година за телефонни разговори и срещи е на
ищцата по желание на детето. Когато пътува до гр. София, където живее
ответникът, ищцата водела и Стефан, но обикновено ответникът намирал извинение
да не се състои среща. Един-единствен път се отзовал на покана за среша с
детето.
Други относими
доказателства по делото не са ангажирани.
С оглед така възприетото от
фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
По искането по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59 и чл. 143 СК:
При произнасяне по въпроса на кого от родителите да бъде предоставено упражняването на
родителските права, съдът изхожда преди всичко от интересите на детето. Съгласно чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 4 СК, съдът решава
въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като
прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като взима предвид възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за
помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални
възможности. Така изброените критерии са изведени по тълкувателен път в ППВС №
1/12.11.1974 г. и имат задължителна за съда сила.
При произнасяне по въпроса на кого от родителите се
предоставя упражняването на родителските права, съдът изхожда преди всичко от
интересите на детето. Съгласно чл. чл.
59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени
всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така изброените критерии
са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е
приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от
10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК).
Страните имат вдно непълнолетно дете, за което от фактическата им раздяла през 2014 г. се грижи
единствено ищцата – негова майка.
Установи се, че същата полага необходимите грижи за детето, както и за детето от последващ брак,
разполага с нужните финансови и материално-битови условия, както и с помощта на
нейните роднини. Разполага със стабилна работа, която
предоставя траен месечен доход в среден размер. Ищцата и децата живеят в жилище
под наем с достатъчна за техните нужди площ. Съгласно приетия
социален доклад между майката и Стефан има силна привързаност, като детето заявява желание да остане да живее при майка
си.
От друга страна се
установи, че ответникът трайно се е дезинтересирал от детето, никога не се е
грижил за него и дори няма желание да го вижда. След раздялата на страните той
дълго време изобщо не е виждал детето, а през последната година ищцата трябва
да му се моли и убеждава да говори по телефона с детето или да се срещнат.
Когато ответникът склони, ищцата трябва да заведе детето при него в гр. София,
където той живее.
В отговора на исковата молба особеният представител на ответника не е възразил срещу желанието на
майката да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение
на детето и при
нея да бъде определено неговото
местоживеене. Същият не е полагал грижи за детето и не е имал какъвто и да било принос в неговото възпитание и
отглеждане. Ответникът живее
в друго населено място – в
гр. София и от началото на фактическата раздяла през 2014 г. е виждал детето 2 – 3 пъти.
Ето защо упражняването на родителските права по
отношение на ненавършилото
пълнолетие дете следва
да се предостави на неговата майка,
при която да се определи и местоживеенето му, а на бащата следва да се определи режим на лични
отношения. Трайната съдебна практика, при определяне на режима на личен
контакт, се е насочила към даване на възможност на родителя, който не упражнява
родителските права над детето, да вижда и взема същото поне два пъти месечно с
възможност и за преспиване на последното в определените дни за контакт.
Режимът, предложен от майката в исковата молба, съответства на горепосочените
принципи. Следователно следва да се определи следният режим: бащата има право
да взима детето при
себе си всяка първа и
трета седмица от месеца от 10:00
часа в събота до
17:00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото – месец юли или август, който
да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
По иска за
издръжка по чл. 143 СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. При определяне
размера на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на
издържания и възможностите на издържащия да я осигурява, но при спазване на
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, определяща минималния размер на дължимата
издръжка, която се равнява на
¼ от минималната работна заплата за страната.
Към датата на подаване на исковата молба минималната
работна заплата за страната е била в размер на 650,00 лева, а минималният размер на
издръжката - към настоящия момент е 162,50 лева. Считано от 01.04.2022 г., минималната
работна заплата за страната е в размер на 710 лева, което определя минимален
размер на издръжката 177,50 лева.
В настоящия случай ищцата претендира издръжка в минималния размер, като на основание чл. 235 ГПК следва да се
съобрази настъпилото в хода на процеса увеличение на минималния размер на
издръжката на ненавършило пълнолетие дете, обусловен от увеличения размер на
МРЗ.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 162,50
лева, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 26.03.2021 г. до 01.04.2022 г., както и сумата от 177,50
лева, считано от 01.04.2022 г. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
По иска за
издръжка за минало време по чл. 149 СК:
Искът е предявен за сумата от 1 860 лева – по 152,50 лева месечно за периода от 18.03.2020 г. до 31.12.2020 г.
и по 162,50 лева за периода от 01.01.2021 г. до 18.03.2021 г.,
представляваща издръжка за минало време за периода от 18.03.2020 г. до 18.03.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Искът следва да бъде уважен, претендираната сума е в минималният размер на
издръжката, съобразен с
размера на минималната работна заплата за този период.
По предварителното изпълнение:
Предвид императивната
разпоредба на чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има
ищцата, която претендира такива в размер на 630 лева, от които 30 лева –
платена държавна такса, 200 лева – депозит за особен представител на ответника
и 400 лева – платено адвокатско възнаграждение, като е представила
доказателства за реалното им плащане. Видно от договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищцата и адв. Коцанкова, уговореното възнаграждение е
в размер на 400 лева и същото е платено в брой, за което договорът служи като
разписка.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 630 лева – разноски за производството.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – гр. Враца държавна
такса върху сбора от тригодишните падежи на определената издръжка за детето, както и върху издръжката за минало време, а именно
сумата от 330 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по
отношение на детето Стефан Илиянов Й., ЕГН **********, на неговата майка Ц.В.Д.,
ЕГН **********, при която ОПРЕДЕЛЯ и
местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на бащата И.П.Й., ЕГН **********, с детето Стефан Илиянов Й.,
ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в
неделя с преспиване, както и един месец през лятото – месец юли или август, който
не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА бащата И.П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Стефан Илиянов Й., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Ц.В.Д., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 162,50 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба –
26.03.2021 г. до 01.04.2022 г., както и сумата от 177,50 лева, считано от 01.04.2022 г. до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, дължима до 15-то число на текущия месец по
банкова сметка ***: ***,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня, следващ падежа й, до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА бащата И.П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на малолетното си дете Стефан Илиянов Й.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ц.В.Д., ЕГН **********, сумата от 1 860 лева /хиляда осемстотин и шестдесет лева/,
представляваща издръжка за минало време за периода от 18.03.2020 г. до
18.03.2021 г., дължима по банкова сметка ***: ***, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 26.03.2021 г. до окончателното
погасяване на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 630 лева /шестстотин и тридесет лева/, представляваща
направените в производството
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК И.П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
гр. Враца
държавна такса в размер на 330 лева /триста и тридесет лева/.
ДОПУСКА
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта
на присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните. В частта, в
която е допуснато предварително изпълнение, решението, имащо характер на
определение, подлежи на обжалване с частна жалба през Окръжен съд – гр. Враца в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….