Р Е Ш Е Н И Е
№ 260213
гр. Пловдив, 23.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на двадесети първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 2542/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно
постановление (НП) № 20-0273-000160 от 24.03.2020 г., издадено от началник
група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на П.И.И. с ЕГН **********
с адрес *** на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 100 лева за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба
в размер на 250 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
1 и 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 10
лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети общо 10 контролни точки.
В жалбата се излагат бланкетни
съображения за незаконосъобразност на НП поради противоречие между извършените
нарушение и невъзможността да бъдат осъществени едновременно, което създава
неяснота. Моли се да бъде отменено атакуваното НП. Жалбоподателят или негов
представител не се явяват в съдебно заседание. В предходно постъпила молба се
поддържат същите аргументи от жалбата.
Не е постъпило е становище от
въззиваемата страна, като с писмото за изпращане на преписката на съда се взема
формално становище по законосъобразността на постановлението.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява частично основателна, поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
Собственик на лек автомобил „Лада Нива“
(ВАЗ 21213) с рама № *********
е „Марина Инкасо Груп“ ЕООД с ЕИК *********.
На 15.01.2020 г. около 17:45 часа в с. Беловица
на ул. „11-а“ до № 2 жалбоподателят П.И. управлявал лек автомобил лек автомобил
„Лада Нива“ (ВАЗ 21213) с рама № *********,
когато бил спрян за проверка от служители на РУ гр. Хисаря към ОД на МВР
Пловдив. Те нямали правомощия за установяване на нарушения по ЗДвП и по тази
причина бил изпратен патрул на с-р Пътна полиция. На място пристигнал
актосъставителят Н.Д., който установил по показанията на служителите, сред
които и Д.Г., присъствали към момента на спирането на водача, че последният е извършил
нарушения на ЗДвП по повод на управлявания от него автомобил. Затова намиращите
се на място служители – експерт, дежурен офицер и актосъставителя, извършили
оглед на автомобила, включително и справка по рама. Констатирали чрез справка
от дежурния по управление по радиостанцията, че автомобилът е бракуван на
28.09.2010 г., а поставените регистрационни табели с № **** били самоделно
направени и фолирани. Установили още, че автомобилът няма регистрационни
табели, поставени на определените за целта места, а водачът не носил СУМПС и
контролен талон към него.
По този повод бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д № 46/20 бл. № 898490 от
15.01.2020 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2, чл.
140, ал. 1, пр. 1 и ал. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът е връчен на
жалбоподателя, от който възражения не са постъпили.
Поради съмнение за извършване на
престъпление материалите от преписката са изпратени на прокурор от Районна
прокуратура Пловдив и е образувано бързо досъдебно производство. По този повод
случаят е заведен по пр.пр. № 489/2020 г. по описа на същата прокуратура и
бързо производство № 10/2020 г. по описа на РУ гр. Хисаря към ОД на МВР
Пловдив. След извършване на разследване и събиране на доказателства и с
постановление от 28.01.2020 г. наблюдаващият прокурор е прекратил образуваното
наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като е
приел, че деянието не представлява престъпление поради малозначителността на
извършеното.
Преписката е изпратена обратно на
наказващия орган, който с оглед установяването на нарушението с АУАН и предвид прекратяване
на наказателното производство, е издал и обжалваното наказателно постановление,
с което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр.
1, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 и чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в общ размер на 360 лв. за нарушенията посочени
в АУАН и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и са отнети 10
контролни точки.
Описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Н.Д. – актосъставител.
Съдът се довери на показанията му като логични, непротиворечиви и съответстващи
на останалите доказателства по делото. Същият заявява, че си спомня конкретната
ситуация и дава показания, свързани с детайли от установената фактическа
обстановка. Посочва, че са извършени справки за регистрацията на лекия
автомобил, че друг патрул е предприел действия по спиране и проверка на водача,
и това обстоятелство му станало известно от данните изложени от тях, а после и
лично проверено на място и чрез справка по дежурен.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН,
постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.01.2020 г. на
Районна прокуратура Пловдив, влязло в сила на 28.02.2020 г., справка от
информационна система на МВР за прекратена регистрация и заповед № 8121з-515/14.08.2018
г. на МВР.
Връчването на НП и собствеността върху лекия
автомобил не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, а материалната
компетентност на административнонаказващия орган (АНО) и актосъставителя следва
от така представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.
При съставянето на АУАН не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят
е имал възможност да направи своите възражения и се е възползвал от това си
право, като е отразил, че няма възражения.
Към момента на установяване на
нарушението с АУАН собственикът на лекия автомобил е бил известен, а актът е
съставен в присъствието на свидетел очевидец и водачът нарушител, с което е
съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.
При издаването на атакуваното НП обаче
са допуснати нарушения, които биват оценени като съществени пороци и които водят
до накърняване правото на защита на жалбоподателя по отношение на прилагането
на материалния закон относно вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изискванията за съдържание в
административнонаказателното производство са императивни по характера си и са
въведени с изрични законодателни разпоредби. За НП това е нормата на чл. 57 от ЗАНН, а за АУАН – чл. 42 от ЗАНН. И в двата акта съответните органи по
съставянето им имат задължение да посочат описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено – чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5
и 6 от ЗАНН.
Макар актосъставителят и наказващият
орган правилно да се квалифицирали поведението на нарушителя по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, то налице допуснато в НП съществено нарушение на процесуалните правила
по повод на конкретното поведение на водача и словесното изражение на
нарушената норма, което е приел наказващия орган. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Очевидно е,
че разпоредбата съдържа множество елементи, при осъществяване на които може да
се реализира административнонаказателна отговорност за различни деяния. От
друга страна санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗДвП по
повод на конкретното нарушение предвижда три различни хипотези и две различни
санкции. Това случаите, когато табелите не са поставени на определените за
целта места, т.е. има поставени регистрационни табели, но не и на изискуемото
място. Сетне автомобилът въобще не е регистриран или е регистриран, но е без
табели с регистрационен номер.
От фактическа страна наказващият орган
е приел, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е без регистрационни
табели поставени на определените за целта места. Следователно е следвало да
бъде установено, че на автомобила съществуват поставени регистрационни табели,
но те просто не са поставени там, където следва да бъдат.
Същевременно посочвайки тази част от
нарушената разпоредба, която е приел, че е осъществена, административнонаказващият
орган /АНО/ е отразил, че нарушението отговаря на забраната водачът да
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Следва да се посочи,
че чл. 140, ал. 1 от ЗДвП съдържа задължение за водачите както да управляват
само автомобили, които са регистрирани по надлежния ред, така и такива, на
които са поставени регистрационните табели. Реципрочното нарушение на
посочените задължения би се изразявало в управлението на нерегистрирано по
надлежния ред МПС, съответно на регистрирано такова, но без поставени
регистрационни табели или както вече се спомена – не и на местата за тази цел.
Откроява се същностно различие в признаците на съставомерност на нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, оттам и различно поведение на водачите, което може да
осъществи различен състав на нарушение от фактическата му страна и да бъде
приложена различна санкционна норма. В този смисъл конкретната фактическа обстановка
не е подведена под правилната нарушена норма, като вместо да е прието, че
нарушението се състои в управление на автомобил без регистрационни табели
/каквото е установена от фактическа страна от актосъставителя, тъй като тези,
които са установени на място са били самоделно направени, а оттам следва да
бъдат преценени като липса на такива/, то АНО е посочил съвсем различен
фактически състав – а именно че МПС не е регистрирано по надлежния ред.
Отговорността на
административнонаказателно отговорните лица не може да се ангажира на основание
на предположения, а единствено на установени факти, които от своя страна трябва
да бъдат конкретно и изчерпателно посочени, както в АУАН, така и в НП и които
да бъдат подведени под релевантната нарушена норма. Констатираните пропуски са
съществени, тъй като касаят описанието на фактически обстоятелства, имащи
значение за преценката дали е осъществено или не соченото нарушение, както и
правилната оценка на фактите с оглед квалификация на деянието. В случая са
допуснати нарушения на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, които са
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а оттам и до
съществено опорочаване на административнонаказателното производство. Не следва
да се приложи и разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото същата касае
само допуснати пороци в АУАН, а както вече беше посочено, същите пороци са
допуснати от наказващия орган в издаденото НП. Това влече след себе си
незаконосъобразност на НП в обсъжданата част и неговата отмяна.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП както в АУАН, така и в НП е описано, че деецът не е представил при
проверката СУМПС и контролен талон. Съгласно трайната съдебна практика
непредставянето на всеки един от документите съставлява самостоятелно нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Така изрично Решение № 334/14.02.2019 г. по
КНАД № 3730 по описа за 2018 г. на Административен съд Пловдив. В същото време съгласно
санкционната част на НП за двете нарушения е наложено едно общо наказание, а
именно глоба на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП в размер на 10
лв.
Процедирайки по този начин наказващият
орган е допуснал нарушение на чл. 18 от ЗАНН, съгласно който, когато с едно
деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, за всяко нарушение се налага отделно
наказание, което се и изтърпява отделно.
Допуснатото от АНО нарушение на чл. 18
от ЗАНН е безусловно основание за отмяна на НП - така Решение № 826 от 16.04.2018
г. по к. адм. н. д. № 464/2018 г. на XXII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 344 от 16.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3362/2017 г. на XX
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1097 от 16.05.2018 г. по к.
адм. н. д. № 625/2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625/2018 г. на XXI състав на
Административен съд Пловдив. Това представлява съществено нарушаване на
процесуалните правила по налагане на наказание на нарушителя с НП, което
ограничава правата му до степен, че последният не може да установи за кое
по-точно нарушение му се налага санкцията от 10 лв., така че да може да
организира защитата си по адекватен начин.
В цитираната практика трайно и
последователно се приема, че действително по този начин наказаното лице се поставя в по-благоприятно
положение, защото вместо да му се
наложат няколко наказания, му се налага едно единствено в минимален размер, но
подобна възможност не е законово регламентирана, поради което и съставеното в
този вид НП се явява несъобразено с правната рамка и правото на защита на
санкционираното лице. По тези съображения НП следва да се отмени и в тази част
Относно нарушението по чл. 5, ал. 3, т.
2 от ЗДвП съдът намира, че не са допуснати нарушения при издаването на НП,
които да бъдат оценени като съществени. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Обсъжданото в тази част нарушение
е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи според него белези
(време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова
не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и
последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му. Посочена е нарушената норма, както и санкционната норма.
От
правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена
съвкупност съдът намира, че основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя
само за нарушаването на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
Посочената норма гласи, че на водача на пътно превозно средство
е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение.
От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил съставомерните признаци на вмененото нарушение в
обсъжданата част от НП. Безспорно се установява, че жалбоподателят П.И. като
водач на МПС на 15.01.2020 г. около 17:45 ч. в с. Беловица на ул. „11-а“ до № 2
е управлявал МПС – „Лада Нива“ (ВАЗ 21213) с рама № *********, което е било
спряно от движение въз основа на заявление за прекратяване на регистрация №
101030043813/28.09.2010 г.
Резултатите от нарушението са възприети
от полицейските служители, сред които и разпитания актосъставител. Неговите
констатации в АУАН съответстват на показанията му и другите събрани по делото
доказателства. Следователно не се опровергават фактическите констатации в АУАН.
Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод
за невъзможност да се даде вяра на АУАН в тази част. Затова съдът отчете
презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Следователно жалбоподателят не е
съобразил правилата на ЗДвП си, като е управлявал МПС спряно от движение.
Нарушителят е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на
задълженията му може да доведе до настъпване на общественоопасни последици за
ефективността на контрола на органите и за самото движение. Затова съдът
намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване.
За
размера на наложеното наказание:
Правилно описаните нарушения по чл. 5,
ал. 3, т. 2 от ЗДвП е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба
по чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 100
лв. за управление на МПС, спряно от движение.
Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите
по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице
„маловажен случай” на административно нарушение.
Като последица от незаконосъобразността
на НП в частта за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП следва да бъде отменено
и постановление в частта, с която се отнемат 10 контролни точки по реда на
Наредба № Iз-2539
на МВР, доколкото основанието за отнемането им е извършване на нарушение, което
се санкционира по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от
Наредбата.
С оглед на изложеното съдът приема, че
наказателното постановление е обосновано и законосъобразно само в частта, с
която е наложено наказание по чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП в размер на
100 лв. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, определеното наказание е
справедливо и затова следва да бъде потвърдено. В останалата част НП е
незаконосъобразно по изложените по-горе аргументи и следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0273-000160 от 24.03.2020
г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с
което на П.И.И. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 250
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП му
е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лева за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети общо 10 контролни точки.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
А. Д.