Р Е Ш Е
Н И Е
№ / 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично
съдебно заседание на 14.09.2020г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
секретар : ПЕТЯ ПЕТРОВА
Разгледа докладваното от председателя на състава
В.гр.д.№ 794/ 2020г.
Производството
е по реда на чл. 268 -272 ГПК.
Образувано
е постъпили жалби:
Въззивна жалба от И.И.К.,
представлявана от адвокат В.К., срещу решение № 4653/ 01.11.2019г. постановено
по гр.д.№ 16836/ 2017г. на Районен съд-Варна, 9-ти състав, в частите, в които е осъдена да заплаща
месечна издръжка в полза на децата Е.С.В., М.С.В., И.-А. С.В., и А.С.В. , чрез
бащата и законен представител С.А.В. , в размер по 140лв. за всяко дете, с начална дата- датата на
предявяване на исковете / 02.11.2017г./, със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа й до окончателното й изплащане, и на основание чл.
78, ал.6 ГПК да заплати държавна такса в полза на Бюджета на съдебната власт в
размер на 672.00лв. Счита осъдителното решение за недопустимо, неправилно и
незаконосъобразно. Аргументира възражението за недопустимост с довода, че
българският съд не е компетентен да разглежда искове за издръжка поради
установеното обичайно местопребиваване на ищеца, ответницата и децата в страна,
която не е членка на ЕС. С решение на
канадски съд е прекратен брака на родителите и определено местоживеене на
децата при бащата, на когото е предоставено упражняването на родителските
права. Последиците от прекратяването на брака са уредени със споразумение между
страните, в което е посочено, че майката няма да плаща издръжка за децата и
такава до момента не е претендирана.
Обичайното местопребиваване на търсещите
издръжка и лицето, от което се претендират е в Канада, гр.Торонто, при което
отношенията между родители и деца следва да бъдат уредени от правото на държавата в която е обичайното местопребиваване на
детето или неговото отечествено право, ако то е по-благоприятно за него, когато
родителите и детето няма общо обичайно местопребиваване- чл.85, ал.2 КМЧП,
предвид чл.4 от Конвенцията за компетентността , приложимото право,
признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г.,
ратифицирана от Република България със закон, приет на 18.01.2006г. Счита, че
изключения от правилото, предвиждащо приложение на отечественото право на
търсещия издръжка, в хипотезите на чл.85 и чл.87 от КМЧП, не са доказани. Не са
изложени твърдения и не са ангажирани доказателства, че канадското право не
допуска присъждане на такава в отделно производство, след окончателното
приключване на спорът за упражняване на родителските права от канадския съд с влязло в сила решение за
развод.
С
оглед на изложените аргументи претендира отмяна на решението изцяло като
недопустимо, респективно неправилно и незаконосъобразно В евентуалност, да бъдат взети пред вид
доказателствата за плащане на издръжка през процесния период, и да се определи
начална дата на задължението от влизане в сила на решението.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите страни, представлявани
от адвокат С.Х.. Изразено е становище за неоснователност на жалбата по
възражението за недопустимост на решението, поради смесване на двете
понятия-„приложимо право“ и „ международна компетентност на съда“, а по
същество за неоснователност на искането
издръжките да бъдат присъдени от влизане на решението в сила.
Насрещна въззивна жалба от ищците,
чрез процесуалния представител адв.С.Х., с която оспорват решението в частите,
в които са отхвърлени исковите претенции- предявените на основание чл.149 от СК
за периода 01.11.2016г.- 01.11.2017г/, и предявените на основание чл. 143 СК,
за разликата над присъдените размери от 140лв. до предявените за всяко от
четирите деца. Твърди се ,че решението
по отношение на дължимите издръжки е немотивирано, не са съобразени
потребностите на непълнолетните и възможностите на другия родител да заплаща
издръжка над минималния размер. Относно заплащането на издръжка в периода
ноември 2016г.- ноември 2017г. не са представени доказателства.
Представени са за месеците
януари, април и юли 2016г.,
октомври 2015г. и 2018г., които са извън процесния период, а направения
превод за м.12.2016г. е на друго основание. Претендират отмяна на решението в
посочените части и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат
уважени изцяло, в посочените размери.
В
срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от И.К., чрез адвокат В.К.. Оспорва
всички възражения за размера на издръжката, основани на недоказани твърдения за
месечна доходност и чести посещения в Република България. Счита също, че
осигуряваните от нейните родители средства за издръжка, подаръци и наем, които
са в пъти повече от присъдените с решението, говорят за изключителна
отговорност и морален акт от страна на бабата и дядото на децата.
Решение
4653/ 01.11.2019г. в частта, която е прекратено производството по предявените
искове с правно основание чл.150 СК, за изменение на Решение от 21.07.2017 по
дело № FS-17 415677
на граждански съд в гр.Торонто, Каната, е определение, което не е обжалвано и е вляло в законна сила.
Подадените
въззивни жалби формират предметните граници на въззивно произнасяне по
предявените искове с правно основание чл.143 СК и чл. 149 СК.
Съставът на Варненския окръжен съд,
съобразно становищата на страните и доказателствата към делото , преценявани
при условията на чл.269 ГПК и чл.235 ГПК,
констатира :
Пред
Районен съд-Варна са предявени кумулативно съединени искове от С.А.В., в качеството му на баща и законен
представител на децата – Е.С.В., М.С.В., И.-А. С.В., и от А.С.В., действащ със съгласието на своя баща С.А.В.,
срещу И.И.К., за присъждане на месечни издръжки в размери съответно по 180лв.
за Е.В. и М.В., 160лв. за И.-А. В., в размер на 200лв. месечно за А.В.,.на
основание чл. 143, ал.2 Семейния кодекс, със законната лихва за всяка
просрочена вноска., и за минало време, периода от 02.11.2016г. до 02.11.2017г. , на основание
чл. 149 от Семейния кодекс.
Ищците
се позовават на окончателната раздяла на родителите през 2012г., последвала от
официално прекратяване на брака им, и поетите еднолично от бащата грижи за
отглеждане и възпитание на децата в гр.Торонто, област Онтарио, Канада.
Твърдят,
че издръжка не е присъждана и получавана
за четирите деца.
Ищецът
А.В. посочва, че посещава редовно „Католическо училище Рождество Господне“-
гр.Торонто, ученик е в 10-ти клас през
учебната 2017/ 2018г. Желанието му е да получи минимална финансова
сигурност чрез осигуряване на законово предвидената издръжка.
Ответната
страна- И.И.К. , представя становище в срока за писмен отговор. Оспорва
предявените искове с възражения за недопустимост, при наличие на постановено
решение от канадския съд, който е приел, че майката няма задължение за издръжка
към децата си, поради заболяване и нетрудоспособност. Посочва, че тяхното
местоживеене е трайно установено в Канада, гр.Торонто, и българските служби
нямат информация за начина и условията на живот на семейството. Отбелязва също,
че многократно парични суми са превеждани от нейния баща по сметка на С.В., с
които той е разполагал за заплащане на наем и за издръжка на децата. По същество моли за отхвърлянето им като
неоснователни.
По допустимостта на производството:
С
определение № 515/ 02.11.2018г. постановено по ч.гр.д.№ 3788/ 2018г. на ВКС на
РБ , IV ГО , е отменено определение № 2096 от
15.08.2018г. по ч.гр.д.№ 1682/ 2018г.
ВОС, и определение № 6380 от 04.06.2018г. по гр.д.№ 16836/ 2017г. ВРС, за
прекратяване на производството по исковете за издръжка при констатираната в
съдебните актове международна некомпетентност на българския съд.
Съображенията
на касационния съд за подведомственост на спора, обусловена от доказаното
българско гражданство на родителите И.И.К. и С.А.В., и по произход на родените
им деца, на основание чл.8 от ЗБГр, определят за целите на този процес
международната компетентност на Варненския районен съд. Постановеното относно
допустимостта на образуваното гражданско дело с
участието на страни- лица с установено обичайно местопребиваване на
територията на Канада, е задължително за
първоинстанционния съд, на основание чл. 278, ал. 3 от ГПК.
В
изпълнение на указанията за провеждане процедура по проверка допустимостта на
производството, с разпореждане на
първостепенния съд - № 47763/ 03.12.2018г., № 47765/ 03.12.2018г. и № 51098/
27.12.2018г. по гр.д.№ 16836 / 2017г., на страните е указано задължението да
представят достоверни данни за нормативната уредба в Канада по въпросите на
издръжката: критерии за присъждане, условност или безусловност, задължени и
правоимащи лица, възможност за изменение, промяна или отпадане, както и други
свързани с тези въпроси. Предоставените
становища и доказателства не са
съобразявани, поради недостоверност на данните за приложимата нормативна
уредба, и
обсъждането им от въззивния съд е
безпредметно.
Приложимо право по исковете за издръжка:
Мотивите
за приложимото право са съобразени с факта, че Канада не е страна по Хагската
конвенция от 1965г. за връчване на съдебни
и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, и Хагската
конвенция от 1996г. относно компетентността, приложимото право , признаването ,
изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, по която
Канада е страна, не намира приложение по дела за издръжка, съгл.чл.4.
В
отговор на отправено служебно запитване до Министерство на правосъдието на
Република България , е установено, че между двете страни- България и Канада, няма действащ двустранен или многостранен договор, въз основа на който МП да изиска от
канадските власти информация по поставените въпроси.
Съгласно
писмо на Министерството на правосъдието
и главната прокуратура на Канада, приобщено към делото в копие на английски
език и превод на български език , в
момента България няма споразумение
за реципрочност с никоя канадска провинция или територия, по силата на което съответните органи носят отговорност за установяване, промяна или въвеждане в
изпълнение на разпореждания за издръжка, и за оказване на помощ между
юрисдикциите, съобразено със законодателството на провинцията или територията,
в които лицето живее.
По
аргумент от чл.3, ал. 2 от Кодекса на международното частно право / КМЧП/ и приетата международна компетентност на българския съд при разглеждане
на спор с участието на български граждани,
на основание чл.4, ал.1, т. 2 от КМЧП , в отношенията между страните
следва да се прилага правото на Република България. Към този извод насочва липсващите данни за дължими от майката издръжки в полза на
четирите деца / ищци/ в приключилото производство за прекратяване на брака
между С.А.В. и И.И.К., от съда в Торонто, Онтарио, или в друг процес пред съда в България, с
постановено решение относно задължението за издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца.
По
възражението за обуславящите последици на постигнатата споразумение при
прекратяването на брака, приема следното:
С
решението от 21.07.2017г. по дело № FS
-17-415677 на гражданския съд в гр.Торонто, Канада , във връзка с
допуснатия развод между С.А.В. и И.И.К.,
майката е освободена от задължението да плаща издръжка на децата Е. , М., И.-А. и А.. Процесът по прекратяване на брака е уреден от
специален Закон за развода / Divorse akt/ от
1986г., и делото е разгледано от Върховния съд на провинция Онтарио / Superior Court of Justice/ на провинция Онтарио.
Решението
на Върховния съд в Онтарио няма обвързваща настоящото съдебно произнасяне сила
на пресъдено нещо. По отношение на съдебния акт на съда в Онтарио не са
изпълнени формалните предпоставки за
признаване и допускате на изпълнението
на чуждестранни решения и други актове на територията на РБ, предвидени в
чл.117-124 от КМЧП. Регламентираният в
чл. 118, ал.2 и чл.119, ал.1 КМЧП ред за признаване на чуждестранни съдебни решения в самостоятелното производство пред съда и
инцидентно признаване на тези решения по чл. 118, ал.1 КМЧП от органа пред
който са представени , се отнася до чуждестранни съдебни решения за които липсва уредба за признаване и допускане
на изпълнението на чуждестранните решения и други актове от общностното,
международен договор или закон. Доказателства за образувано производство по иск
за екзекватура не са представени.Наред с това между страните има спор за
условията на признаване на решението , поради различията в правната уредба на
задължението за издръжка към непълнолетно лица, какъвто извод следва от
съдържанието на споразумението в тази част,
и нормите на Семейния кодекс.
По
изложените съображения приема, че
правните последици на решението и
споразумението за издръжките, доколкото не са признато и изпълняемо право на територията на България,
не могат да се съобразяват от съда по предявените искове, на основание чл. 143 СК и чл.149 СК.
Предявените
на основание чл. 143 СК и чл. 149 СК искове са допустими:
Относно фактите и обстоятелствата, установени в
процеса:
Местоживеенето
на четирите деца и бащата е в Канада, Торонто.
През
учебната 2019/ 2020г. децата- Е.С.В. , И. А. С.В., М.С.В., са ученици в католичество училище „ Nativity of Our Lord „ . А.С.В.
е ученик в гимназия „ Сейнт Джоузеф, д оглед на представените
индексни карти с приложения. Не са
посочени и представени доказателства за заплащани такси за обучение и разходи
по обучение.
Въпреки
предоставената възможност страните да уточнят произхода на своите доходи,
размер на получаваните пенсии, трудови възнаграждения и социални помощи, по делото не са постъпили
надлежно оформени документи за посочените обстоятелства.
С.В.
е посочил, че получава инвалидна пенсия от 2013г. и не работи. Социалната помощ
покрива жилищния наем, който е с неуточнен размер. Относно ползването на наемно
жилище е представено в превод от английски език
писмо от управителя на сградата.
Непротиворечиво
и безспорно установено от писмо на
директора „ Програма за подкрепа на хора
с увреждания в Онтарио“, че В. получава
обезщетение от Ontario Works по Закона за подкрепата на хората с увреждания
от Онтарио, 1997.
И.К.
също получава помощи и обезщетения
съгласно Програмата за подкрепа на нетрудоспособност на Онтарио, считано
от 1 януари 2012г. Последното плащане е извършено на 30.юни 2020г. за сумата 1107.00 долара,
според писмо на директора, представено в превод от английски език. В
потвърждение на факта, че лицето страна от заболяване, което възпрепятства
полагането на труд при други, по –благоприятни
условия, са показанията на
свидетелката Елена Петкова , майка на ответницата.
При
наличните ограничени данни съдът приема, че всеки от родителите е ограничен във
възможностите си да увеличава своите доходи при упражняване на трудова дейност
или на друго законово основание, извън получаваната социална помощ по специална
програма за подпомагане на хора с увреждания на
територията на област Онтарио, Канада.
Според
нормата на чл. 143 СК издръжката за непълнолетно лице е безусловна и от първи
ред. Дължи се независимо дали родителите са работоспособни и могат да се
издържат от доходите си.
Съпоставено
с потребностите на нуждаещите се от издръжка, на възраст към датата на
постъпилото искане- 7, 9,10 и 15 години,
при отсъствието на обективни данни за действителните им разходи при
задоволяване на обичайни, присъщи за съответното място нужди, задължението на другия родител следва да бъде
определено към границата на задължителния минимум, по правилото на чл.142,ал.2
от СК .
Към
датата на предявяване на исковете- 02.11.2017г., минималната издръжка е в размер на 115лв.,
при МРЗ -460лв., съгласно ПМС № 141/ 13.07.2017г., считано от 01.01.2018г. е в
размер на 127,5 лв., по приетата МРЗ с ПМС № 316/ 20.12.2017г., а считано от
01.01.2019г. е в размер на 140лв., по приетата МРЗ с ПМС № 320/ 20.12.2018г. Към момента е 152.50лв.,
изчислена като една четвърт от МРЗ 610,
по ПМС № 350/ 19.12.2019г.
Адекватно
на настъпилите промени издръжките следва
да се определят в размер на 155лв. за всяко дете, от датата на предявяване на
иска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
С
оглед направените заключения по размера на задълженията решението следва да се отмени частично, за
разликата над 140лв. до 155лв. за всяко дете, и вместо него да се постанови
уважаване на исканията в посочения размер.
Предявените
искове, на основание чл. 149 от СК приема за недоказани по основание и размер.
Събраните и обсъдени от районния съд
писмени доказателства и показанията на свидетеля Елена Петкова, по същество неоспорени от
другата страна с насрещно доказване, водят
до заключение за престирани средства като помощ за отглеждането на четирите
деца, независимо от това кой е платеца на сумите.
В
този смисъл приема законосъобразността на изводите, че дългът за издръжка и
материално подпомагане на бащата, който непосредствено полагат грижи за четирите
деца, е изпълняван валидно чрез трети лица- родителите на майката, в рамките на
разгледания исков период- една година преди завеждане на исковата молба
На
основание чл. 271 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 4653/ 01.11.2019г. постановено по гр.д.№
16836/ 2017г. на Районен съд-Варна, 9-ти състав, в частите, в които са
отхвърлени предявените искове за
издръжка на децата Е.С.В., М.С.В., И.-А. С.В., и А.С.В. , за разликата над присъдения размер от 140лв. до
155лв. за всяко дете, с начална
дата- датата на предявяване на исковете / 02.11.2017г./,и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
И.И.К. , ЕГН- **********, живуща в гр.Торонто, Канада, да заплаща издръжка на децата Е.С.В., ЕГН- *********,
М.С.В., родена на ***г. в гр. Мисисауга, Онтарио, Канада, И.-А. С.В., роден на ***г., в гр.Торонто,
Онтарио, Канада, и А.С.В., ЕГН- **********лв.
,чрез бащата и законен представител
Свилена А.В., ЕГН- **********, месечни издръжки в допълнителен размер от
15лв. / общо 155лв./ за всяко дете, считано от предявяване на исковете- 02.11.2017г.,
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа на плащането, на основание чл. 143
от Семейния кодекс.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4653/
01.11.2019г. постановено по гр.д.№ 16836/ 2017г. на Районен съд-Варна, в останалата обжалвана част.
По
отношение на необжалваната част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
при условията на чл. 280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.