РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. В., 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20221300500014 по описа за 2022 година
Производството е въззивно. С решение №133/12.11.2021г. постановено
по гр. д. № 275/2020г. Районен съд-Б. е осъдил “В. А.” ЕООД, ЕИК., със
седалище и адрес на управление: гр. В. да заплати на В.К. К. с
ЕГН:********** от гр. В.сумата 3600.00 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането на основание чл. 49
ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД, признал е, че оспорването на анализни сертификати №
19/002549 и 19/002548, издадени от „П. Б.“ АД-П. не е доказано и е отхвърлил
предявения от “В. А. ЕООД, ЕИК. инцидентен установителен иск за
оспорване верността на анализни сертификати с номера 19/002549 и
19/002548, издадени от „П. Б. АД-П. “В. А. ЕООД с ЕИК . са осъдени да
заплатят на В.К. К. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 144.00
лева - държавна такса, 150.00 лева - възнаграждение за вещо лице по ССЕ,
250.00 лева - възнаграждение за вещо лице по САТЕ и 300.00 лева -
адвокатско възнаграждение. Искането на “В. А. ЕООД, ЕИК. за присъждане
на разноски по делото в размер 250.00 лева възнаграждение на вещо лице по
1
САТЕ, 174.00 лева разноски за метеорологична справка и 300.00 лева
юрисконсултско възнаграждение е оставено без уважение от съда.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от “В. А.”
ЕООД, ЕИК .
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е немотивирано.
По въведените възражения за нарушение на материалния закон се
излага, че с отговора на исковата молба дружеството е оспорило реда по
който са иззети пробите, оспорило е цитираните в експертизата анализни
сертификати с номера 19/002549 за класове от житни култури, и 19/002548 за
проба от умрели пчели, тъй като никъде не се упоменавало по кой ред са
иззети пробите, в чие присъствие, как са съхранявани, както и при какви
условия на транспортиране са достигнали до лабораторията. Посочило е, че
редът при масов подмор на пчели е описан в чл. 12 на Наредба № 13 от 26
август 2016 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от
отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и
дезинсекционни дейности. От нито един документ не личало да е уведомяван
ветеринарният лекар, обслужващ пчелина, кмета, Областна Дирекция
„Земеделие“ или ОДБХ. Излага се, че съдът в Решението от 12.11.2021 г.
неправилно е интерпретирал тяхната истинност. Самото събиране на пробите,
не по предвиденият от Наредба № 13 от 26.08.2016 г. ред, компрометирало
сертификатите.
Твърди се, че в решението съдът е направил заключение, че смъртта на
пчелите е резултат от извършеното от въззивника третиране на площите с
препарати, съдържащи ацетамиприд, потвърдено и от назначената по делото
съдебна експертиза и приетото заключение на САТЕ. Вещото лице е
категорично, че се касае за отравяне с химически агент, поради което и
отчитайки едновременното погиване на голям брой пчели, съвпадащо с
извършеното от ответника растително-защитно мероприятие и при липса на
данни за извършено третиране на земеделски площи от други производители.
Излага се, че не категоричното доказване на вина за масовият подмор от
страна на „В. а. ЕООД е водещото за заключенията на съда, а липсата на
уведомяване от страна на друг земеделски производител за извършване на
2
третиране на площи. Сочи се от жалбоподателя, че не е използвал веществото
Ацетамиприд - причина за масовия подмор по пчелите, като от заключението
на вещото лице е видно, че дневниците на дружеството са водени безупречно
.Поддържа се, че в експертизата вещото лице не прави заключение, че е
налице причинно-следствена връзка между извършеното третиране на
площите от страна на „В. а.“ ЕООД и смъртта на пчелите. Заключението е в
насока, че е извършено третиране, но 28 месеца след това не може да каже
доколко други такива маршрути, съвпадения и обстоятелства по време и
място е имало, без да са отбелязани в дневници и без да са давани
уведомления в радиус от 6-8 км. Поддържа се, че съдът анализирал
заключението на вещото лице едностранчиво и изцяло в полза на ищеца.
Жалбоподателят излага, и че между същите страни, със същият предмет, има
образувано и друго гр.д. №355/2020 г. по описа на РС-Б., по което същият
състав на РС Б. се е произнесъл с Решение № 132/12.11.2021 г., с което е
нарушен принципа ne bis in idem. По въведеното възражение за нарушение на
съдопроизводствените правила излага, че не са обсъдени представените от
него сведения относно разположението, местонахождението и регистрацията
на пчелина, а такива са представени от ищцовата страна не с подаване на
исковата молба, а на един по-късен етап -второто съдебно заседание, след
настъпила преклузия.
Поддържа се, че обжалваното решение е и немотивирано. Счита, че няма
доказателства за вината на „В. а. ЕООД, тъй като не е доказано, че
дружеството е използвало активното вещество ацетамиприд, но липсата на
уведомление от друг земеделски производител е било достатъчно основание
за съда да му вмени вината. Било възможно да е имало недобросъвестни
земеделски производители, които да не са уведомили никой за извършено от
тях третиране на земеделски площи.
Посочва, че в САТЕ вещото лице на поставения за какво време ще
причини масов подмор препаратът, с който ответното дружество е третирало
на 19.05, при концентрацията от дневника му, и извършване на третирането в
уведомителното писмо време, е отговорило, че няма да има подмор. На
въпроса за какво време умира една пчела, отровена с инсектицид и ако е
отровена предният ден, може ли друг да е пръскал наземно при наличие на
вятър по посока на пчелина или въздушно, вещото лице е отговорило, че в
3
зависимост от дозата на приложение - от моментално до часове. Посочило е,
и че е възможно да е имало третиране не само от с. Ш. но следва да е било
нелегално и нерегистрирано.
Излага се, че мотивите на съда са бланкетни и изцяло развити в полза на
ищеца, без да са обсъдени неговите възражения, и без да е доказано
категорично, че от страна на „В. а.“ е извършено нарушаване на правилата,
разписани в Наредба № 13 от 26 август 2016 г. за мерките за опазването на
пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на
растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности. Излага се
също, че препаратът, съдържащ активното вещество ацетамиприд, не се
използва за житни посеви.
Поддържа се, че на анализните сертификати като поръчител фигурира
ОД на МВР В., което значи, че пробите са иззети за нуждите на преписка
№1312/2019 по описа на РП В. по реда на НПК, а не съобразно събирането на
доказателства по ГПК.
Излага се, че изземването на пробите по реда на НПК може и да даде
годно за наказателния процес доказателство, но противоречи на разпоредбите
на посочената Наредба № 13 от 26 август 2016 г. Счита, че са кредитирани
доказателства, получени в нарушение на горната наредба, от неоторизирани
за целта лица. Посочва се, че преписка № 1312/2019 по описа на РП В. е
завършила е постановление за прекратяване на наказателно производство
поради липса на престъпление, което е показателно за вината на „В. а.“
ЕООД.
Иска се да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното
решение и да се уважи предявеният от дружеството иск, както и да му се
присъдят направените по делото разноски за двете инстанции. Не представя
доказателства и не прави доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от въззиваемата В.К. К..
Страните не са направили доказателствени искания и пред въззивната
инстанция не са събрани нови доказателства.
Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа
страна следното :
4
Делото е образувано по искова молба от В.К. К. от гр.В. против „В. а.“
ЕООД, за заплащане на сумата 3 600.00лв. - обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждане -20.05.2019г. до окончателното и изплащане- искове с правна
квалификация чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Между страните не е спорно, че въззиваемата В.К. К. е собственик на
пчелин с ветеринарен рег. № 37440061, състоящ се от 160 броя пчелни
семейства в землището на с. Ш., обл. В. в непосредствена близост до земл. на
с. В. обл. В., видно и от приложеното Удостоверение за регистрация на
животновъден обект № 42/08.11.2017г. на ОД „БХ“. Местонахождението на
пчелина на ищеца е регистрирано в с.Ш. с GPS координати х 43.7247, у
22.8266.
На въззиваемата са унищожени 12.5 % пчели от пчелните семейства
или 20 броя пчелни семейства, по което обстоятелство също не се спори
между страните.
Съгласно приетото и неоспорено от страните по делото заключение на
вещото лице по назначената ССЕ , стойността на вредата от подмор на пчели
от пчелните семейства в пчелин 37440061 възлиза в размер на 3600.00 лева.
На 14.05.2020г. с писмо изх.№44/13.05.2019г. „В. а.“ ЕООД е уведомило
кметство с. В. че през периода 19.05.2020г - 21.05.2020г. от 08.00ч. до 19.30ч.
и след залез слънце до 10.00 часа ще проведе третиране с препарати за
растителна защита на посевите с пшеница в землището на с. В., обл. В., както
и е извършило същото третиране. Въззивникът „В. а.“ ЕООД не е уведомил
кметство с.Ш. за третирането на посевите с пшеница в землището на с.В.
през периода 19.05.2020г.-21.05.2020г., за периода няма уведомление и от
други земеделски производители, което се установява от заключението на
приетата САТЕ, а и не се твърди. Въззивникът не е изпратил на
ищеца/собственик на пчелин/ лично уведомление по чл. 8 ал. 1 т. 1 от Наредба
№ 13/26.08.2016 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства
от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни,
дезинфекционни и дезинсекционни дейности.
Не е спорно по делото, че третирането на площите е извършено с
техника, наета от въззивника от „З. а.“ ЕООД, и персоналът, осъществил
третирането, е с работодател същото дружество.
5
От приетото по делото заключение на назначената САТЕ се установява,
че разстоянието от пчелин с рег. № 37440061, собственост на В.К. К., до
землището на с. В. е 1070 м. Сочи се в заключението, че не би имало подмор
от препарата, с който е третирано на 19.05.2019г. при концентрацията,
описана в дневника на ответника и в упоменатото в уведомителното писмо
време, както и че пчелите летят преди 10.00 часа и при температура 10
градуса. Дърветата с височина 4-6м влияят на разпространението на
препарата, с който се пръска с наземна и въздушна техника, като поемат
разтвора и го спират. Въздушното пръскане се извършва със самолет или с
вертолет, което не означава, че пръскането се извършва от голяма височина и
от това да произтича чрез движение на въздушни маси въздействие върху
посеви на разстояние повече 50-100 м. Извършването на въздушно пръскане е
подсигурено при по-строг режим на известяване, съвместимост на
температура, вятър, особености на терена, и не на последно място
специалистите, вземайки предвид всички условия, подсигуряват сервитути за
защита (при съседни култури от различен вид) при полет, а ако е невъзможно,
мероприятието се отлага. Според вещото лице не е възможно препаратът да
се разпространи на разстояние над 1 км при насрещен вятър със скорост 2 м/с
и дървесна растителност (гора) с височина над 4 м. В зависимост от дозата на
приложение, при отравяне една пчела може да умре моментално до часове.
Ако въздействието е от предния ден, дозата следва да е била незначителна.
Възможно е да е имало и третиране от друг производител, но да е било
нелегално и нерегистрирано. Установеното активно вещество в резултатите
от пробите на „П. Б.” АД - П. е възможно да предизвика подмор 10-15%. Не е
възможно активното вещество да бъде разнесено на 500-2000 м. Вещото лице
посочва, че в посочените в анализните документи активни вещества, в
пробите, изследвани от „П. Б.” АД - П. са констатирани веществата
флутриафол, тебуконазол и ацетамиприд. Първите два са с фунгицидно
действие, поради което е посочил, че ще обърне внимание на третия, който е с
подчертано инсектицидно действие. Основна съставка на препарата
МОСПИЛАН, но не само на него, е инсектицид с контактно стомашно и
системно действие. Независимо в каква култура и срещу какви вредители са
използвани намерените активни вещества, многократно превишената им
концентрация в растенията и пчелите са недопустими и смъртоносни.
Експертът е дал заключение, че причината за подмор в пчелните семейства не
6
е директно въздействие върху пчелина, а е резултат от движението на
пчелите-работнички по обичаен маршрут за събиране на прашец и нектар по
време на третиране на посев. Посочва, че при полет за събиране на прашец и
нектар, пчелите-работнички следват обичаен маршрут - най-късата дистанция
от кошера до обекта, като така тази част от тях, която е била в полет, е
обхваната в някаква степен от аерозолния облак по време на третиране.
Наличието на умрели пчели по трасето и в кошера показва степента на
съприкосновението с препарата. Някои са умрели в нивата, други по трасето,
а тези, които са успели да се завърнат в кошера, са изхвърлени от него от
пчелите в кошера, заради неестествени признаци на мирис и поведение. За
смъртта на пчелите е достатъчно действието само на веществото ацетамиприд
- класически убиец, неоникотинов инсектицид. Вещото лице излага, че
пчелите принципно не посещават пшенични посеви, особено по това време на
развитието на растенията, но преминават над тях, ако от там е трасето за
медоносните обекти, цъфтящи по това време, като например рапица и акация,
както и някои овощни и полски видове. Наличието на такива обекти по
посока с. В. е един от маршрутите. В използваните от вещото лице източници
в забележка 1- Отравяния при пчелите, Пчеларски вестник, бр. 9, е посочено,
че важно значение има разположението на пчелина, като когато пчелните
семейства са разположени непосредствено в полето, което ще се обработва,
може да понесат много по-големи загуби отколкото тези, настанени в края на
местността или извън нея. Обикновено смъртността е незначителна, когато
пчелинът е на разстояние 400 и повече метра от обработваната култура. Това
условие не важи, когато тази култура се явява единствения привлекателен
медонос в района. В последния случай пчелните семейства може да пострадат
и когато са на много по-голямо разстояние - повече от 2 км.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
7
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на определени категории лица или отношения, като по останалите
въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния
съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ал.
1 ЗЗД.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на РС Б., а по конкретно наведените във въззивната
8
жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната
проверка, съдът намира за неоснователни, поради следното:
Съгласно приетото с Постановление № 7/58 от 29.12.1958 г. на ПВС,
отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя
има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от
вината на лицето, което е възложило работата. За да е налице осъществяване
на фактическия състав на чл.49 ЗЗД, респективно ангажиране отговорност за
непозволено увреждане на юридическо лице като възложител на работа, е
необходимо да се установи кумулативно наличие на настъпила вреда,
причинена виновно от противоправното действие или бездействие от лице, на
което е възложено да изпълнява работата, при или по повод на изпълнение на
тази работа, и причинно-следствена връзка между поведението и вредата.
Вината на извършителя на работата, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се предполага
до доказване на противното и в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането - претърпените загуби и
пропуснатите ползи. При обезщетяване на претърпени загуби в резултат на
непозволено увреждане, приложение намира принципът за пълна репарация
на всички преки и непосредствени вреди.
Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на
възивника/ответника по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, които включват: виновно
извършване от ответника на противоправно действие и/или бездействие /Не е
изпълнил изискванията на Наредба №13/26.08.2016г за мерките за опазването
на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на
растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности. Не е
уведомил ищцата, като собственик на пчелин разположен в землището на
с.Ш., общ.Д. и кмета на с.Ш. за провеждане на растителнозащитни дейности
–третиране на пшеница с химически препарати за растителна защита в
землището на с.В. което е съседно землище, през периода 19.05.2019г.-
21.05.2019г., вследствие на което е настъпил 12.5% подмор на пчелите на
ищцата. Извършеното деяние - третиране от ответника, се установява от
уведомително писмо изх. № 44/13.05.2019г до кмета на с.Воднянци, така и от
отразеното в дневника за проведени химични обработки на дружеството
такова пръскане. Причинените вреди на ищеца се изразяват в настъпил
9
подмор на 12.5% от пчелите на ищеца от пчелин с ветеринарен рег.№3744-
0061, състоящ се от 160 броя пчелни семейства, налице е и причинна връзка
между противоправното поведение и вредата, и е установен размер на
обезщетението за причинена вреда –3600.00 лева, изчислен на базата на
загуба на пчелни семейства.
Настоящата инстанция приема, че се установи от събраните в
производството доказателства наличието на фактическия състав на чл.49 ЗЗД,
вр. с чл.45 ЗЗД.
По наведените във въззивната жалба възражения:
Възражението на въззивната страна за наличие на обективен и
субективен идентитет между настоящото дело и гр.д.№355/2020г по описа на
РС-Б. е неоснователно. Такова искане се твърди, че направено и пред БРС по
гр.д.№ 355/20г., по която съдът се е произнесъл, но по делото не са
представени доказателства за това. Независимо от горното, актът на съда по
искането за съединяване на искови производства по граждански дела не
подлежи на обжалване. Преценката дали да съедини искови производства
служебно или не принадлежи единствено на първоинстанционния съд, като
това е правна възможност, не и задължение на съда. По въпроса за
прекратяване на второто образувано производство, в случаите на предявен
иск между същите страни на същото основание и със същото искане, също
липсват доказателства за наличие на тази хипотеза.
С отговора на исковата молба въззивната страна е оспорила анализни
сертификати № 19/002549 и №19/002548, издадени от „П. Б.“ АД-П.. С
определение от 01.09.2021г. БРС е открил производство по оспорване на
посочените по-горе анализни сертификати. Указал е на ответника тежестта на
доказване, както и е указал на същия, че не сочи доказателства относно
неистиността на анализните сертификати. Ответникът не е ангажирал никакви
доказателства във връзка с направеното оспорване и указаната
доказателствена тежест, нито е направил доказателствени искания. Не са
събрани доказателства в тази посока, с оглед и направените възражения за
нарушения на процедурата по изземване и съхранение на проби, съгласно
чл.153 и сл. от ГПК, поради което въззивната инстанция намира възраженията
за неоснователни.
При така установената по делото фактическа и правна обстановка
10
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд с обжалваното
решение е признал за недоказано оспорването на анализни сертификати №
19/002549 и 19/002548, издадени от „П. Б.“ АД-П. и е отхвърлил предявения
от “В. А. ЕООД, ЕИК . инцидентен установителен иск за оспорване верността
на анализни сертификати № 19/002549 и 19/002548, издадени от „П. Б.“ АД-
П..
С въззивната жалба не се оспорва обстоятелствата, че е извършено
третиране от ответника на посочените дати, както и че въззиваемата е
претърпяла вреди в посочения размер, оспорва се причинно-следствената
връзка между деянието и претърпените вреди. Въведеното възражение за
твърдяната липса на причинно-следствена връзка между третирането на
площите от „В. а.“ ЕООД и смъртта на пчелите на въззиваемата настоящата
инстанция също намира за неоснователно. И пред двете инстанции
въззивникът не оспорва обстоятелството, че не е уведомил кмета на с. Ш.,
община Д. и въззиваемата, като собственик на пчелин, разположен в
граничното землище на с.Ш. че през периода 19.05.2019-21.05.2019г ще
извърши третиране на земеделски площи в землището на с.В. с препарати за
растителна защита, така както е уведомил кмета на с.В., и съгласно чл.8, ал.1,
т.1 от посочената по –горе наредба. Неоснователно е твърдението, че пчелина
не е регистриран, поради което и собственикът не е уведомен, видно от
представеното удостоверение от ОД “Безопасност на храните“. Причинно-
следствената връзка между действията от страна на ответника по третиране на
площите, чрез възлагане на тези действия на трето лице, с препарати за
растителна защита и подмор на пчелите на ищеца се установява и доказва от
приетото заключение на назначената САТЕ и събрания по делото
доказателствен материал. Установява се, че единствено въззивника “В. А.”
ЕООД през периода 19.05.2020г.-21.05.2020г. е извършил третиране на
площите с препарати за растителна защита в землището на с.В.
Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че на 19.05.2019г. е извършено
третиране. Вещото лице е установило, че в кметството на с.Ш. не са
постъпили уведомления за третиране на площите нито от ответника, нито от
други лица. Съгласно чл.8, ал.1,т.2 от Наредба №13/26.08.2016г за мерките за
опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за
провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни
дейности лицата, които извършват /възлагат тези дейности с наземна или
11
авиационна техника са длъжни да изпратят уведомително писмо по образец
до кмета на населеното място , в чието землище ще се извършва третирането,
както и до кметовете на населени места, чийто землища граничат с
третираните площи. Установява се, че по силата на цитираната разпоредба
въззивника не е изпълнил задължението си да уведоми и кмета на с.Ш., чието
землище граничи с третираните от него площи, находящи се в землището на
с.В. Въззивникът не е изпълнил и вмененото му задължение съгласно чл.8,
ал.1, т.1 от цитираната наредба, като не е уведомил по никакъв начин и
въззиваемата, като собственик на пчелин разположен в съседно, граничещо
землище с това на третираните площи, които разпоредби са с императивен
характер. Необоснован е доводът, че може и трети лица нелегално да са
третирали, без да са подали уведомителни писма, тъй като не са събрани
доказателства за такива действия.
Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ смъртта на пчелите е в
пряка причинна връзка с извършените мероприятия от въззивника. Според
експертизата се касае за отравяне с химически агент, поради което, и
отчитайки едновременното погиване на голям брой пчели, съвпадащо с
извършеното от въззивника растително-защитно мероприятие.
Според заключението на вещото лице причина за подмора на пчелите на
въззиваемата е използването на препарати при тетирането на площите на
19.05.2019г. от въззивника чрез „З. а.“ ЕООД с концентрация над
допустимата и съдържащи ацетамиприд, който е с подчертано инсектицидно
действие. Заключението на вещото лице е обективно, обосновано и
кореспондира изцяло със събраните по делото писмени доказателства, поради
което го кредитира. Експертът е дал заключение, че причината за подмор в
пчелните семейства не е директното въздействие върху пчелина, а е резултат
от движението на пчелите по обичаен маршрут за събиране на прашец и
нектар по време на третиране на посев. При полет, пчелите следват обичаен
маршрут - най-късата дистанция от кошера до обекта, като така тази част от
тях, която е била в полет, е обхваната от аерозолния облак по време на
третиране. В съдебно заседание допълва, че температура под 10 градуса
стимулира пчелите да летят, за да придобият нормалната си телесна
температура. При по-голямо разстояние между пчелина и обработваните
площи пчелите не биха пострадали по-малко, тъй като механизма на
увреждане не е директен , а при прелитането им над площите в момента на
12
третиране.
При така установените по делото обстоятелства ВОС счита, че по
делото е доказана причинната връзка между противоправното поведение на
ответника, изразяващо се в неуведомяване на въззиваемия и кмета на с.Ш., за
третирането на пшеницата, предприемане на действия по третиране на посеви
с химически агент и причинена 12.5 % смъртност на пчели от пчелни
семейства, собственост на въззиваемия.
С оглед доказаните по делото причинени имуществени вреди от ищеца,
които са в пряка причинна връзка от противоправно деяние, за което отговаря
ответника, и след като е налице фактическия състав на непозволено
увреждане, то за ответника е възникнало задължение за обезщетяване на
причинените вреди претърпени от увреденото лице в установения размер.
С оглед на горното, съдът счита, че изводите на БРС в обжалваното
решение са правилни и се споделят от настоящата инстанция, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски. Въззиваемият не е направил искане за присъждане на
разноски пред въззивната инстанция и не е представила списък на разноски
по чл.80 от ГПК.
Воден от горното, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №133/12.11.2021г., постановено по гр. д. №
275/2020г. по описа на Районен съд – Б.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14