Решение по дело №168/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 30
Дата: 13 февруари 2020 г. (в сила от 13 февруари 2020 г.)
Съдия: Асен Владимиров Попов
Дело: 20203100200168
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                           Р Е Ш Е Н И Е

                                                № 30/13.2.2020г.                       гр.Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на 13.02.2020 година, в състав

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ЯНА ПАНЕВА

                                                                                                     СТОЯН ПОПОВ

При участието на секретар:Н. Йовчева

Прокурор: Вл.Томов

като разгледа докладваното от съдия А.Попов, ЧНД №168/2020 година по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.17 от ЗЕЕЗА.

Образувано е по предложение на Окръжна прокуратура-Варна по чл.14, ал.4, т.5 от ЗЕЕЗА по искане от съдебните власти на Република Турция за турския гражданин Н. О., роден на ***г. в Република България гражданин на Република Турция с единен граждански номер 11501501194, на основание чл.14,ал.4,т.5 от ЗЕЕЗА и чл.1, вр.чл.22 от Европейската конвенция за екстрадиция.

 Делото е във връзка с искане на съдебните власти на Република Турция по повод издадена Молба за екстрадиция за доизтърпяване на наказание “Лишаване от свобода“ за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, както и парична санкция 10 000 турски лири определено по Решение 2014/346 от страна на 5-ти Тежък Наказателен съд Инстанбул в сила от 21.04.2015г. за извършени престъпления по чл.220, ал.1 от Наказателен закон 5237 на Република Турция и чл.188/3-4,,чл.62/1,чл.52/2,чл.53/1/2/3 и чл.63 от НК на Република Турция. От приложената молба за екстрадиция на Република Турция е видно,че лицето следва да бъде предадено на Турските съдебни власти във връзка с извършено деяние -„осигуряване на наркотично веществи или производни“, както и „Образуване и ръководство на престъпна организация“. По отношение на същия е била издадена заповед за задържане номер 2015/1-5302 от 12.06.2015г. Същият е бил задържан по искане на Интерпол - Турция.

В съдебно заседание страните изразяват следните становища:

Исканото лице след запознаване с разпоредбата на чл.17 от ЗЕЕЗА заявява съгласието си за незабавно предаване на властите на Република Турция.

Защитниът на лицето адв.С. заявява, че е разяснила на подзащитния си процедурата и той желае доброволно да бъде предаден на властите на Република Турция.

Прокурорът от ВОП счита,че с оглед изразеното съгласие лицето следва да бъде предадено на искаюата държава..

Съставът на Варненски Окръжен съд, след като взе предвид постъпилата молба по и всички представени по делото доказателства, след цялостната им преценка, приема за установено следното:

С определение от 06.01.2020г. по ЧНД №14/2020г. на ВОС, по отношение на Н. О. е взета временна мярка за неотклонение "Задържане под стража" за срок от 40 дни .

С определение от 11.02.2020 год. по ЧНД №169/2020г. на ВОС на същият е взета постоянна мярка“задържане под стража“.

По допустимостта на екстрадицията- В Р.България е постъпило искане по официална молба за екстрадиция на турския гражданин Н. О. от 23.09.2019г. от компетентен орган – Главната Републиканска прокуратура на гр.Истанбул за екстрадиция на турския гражданин Н. О..

По основателността на искането за екстрадиция: Налице е молба съобразена с изискванията на чл.14, ал.4, т.5 от ЗЕЕЗА, ведно с всички придружаващи я документи, които са постъпили във връзка с конкретното искане. Видно от материалите, на същия е била издадена заповед за задържане номер 2015/1-5302 от 12.06.2015г.. О. е турски гражданин и искането за екстрадиция от турските съдебни власти са за извършени от него престъпления -„ осигуряване на наркотично веществи или производни“ и „Образуване и ръководство на престъпна организация“, които в молещата държава се наказват с лишаване от свобода за срок над 1/една/ година, като такива деяния са престъпления, наказуеми с лишаване от свобода и по НК на РБ, а именно - чл.321 и чл.354а, ал.1 от НК. В задълженията на съда влиза само проверка на обстоятелството дали деянието е престъпление наказуемо по законите и на двете страни и по неговата наказуемост и непогасена по давност.

Видно от информацията изпратена от турските власти, касаеща законовите разпоредби на чуждия закон, досежно давностните срокове за присъденото наказание предвидения срок за погасяване на давност е 21,04,2035г., поради което е налице изискваната от закона двойна наказуемост по чл.5,ал.3 от ЗЕЕЗА,а по размер на наложените наказания съответстват на изискванията по чл.5, ал.2 от ЗЕЕЗА, като дори надхвърлят изискуемият минимум от 4 месеца“лишаване от свобода“.

Представените с молбата на компетентните власти на Р.Турция доказателства  налагат извод, че не са налице и основанията за отказ от екстрадиция по чл.7 от ЗЕЕЗА,тъй като престъпленията,за които се иска предаването на турския гражданин О. за доизтърпяване на  наказанието „Лишаване от свобода“ не са от категорията на политическите, не представляват военно престъпление, лицето не се иска за съдене от извънреден съд. Характерът на престъпленията изключва възможността екстрадицията да бъде с цел преследване или наказване на основание раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, нито пък  се съдържат каквито и да било данни, които да  представляват индиция, че О. ще бъде подложен  от молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко нечовешко и унизително наказание. Видно от молбата и приложените доказателства, престъпленията  за които се иска да бъде предаден О. за доизтърпяване на наложено наказание “Лишаване от свобода“ не са амнистирани, за същите в Р.България няма влезли в сила присъди, а наказанието няма характер на смъртно наказание, изтърпяването на наказанието не е погасено по давност.

Поради това, и изразеното съгласие на лицето по чл.19, ал.2 от ЗЕЕЗА, съставът на съда намира, че  молбата за екстрадиция следва да бъде уважена.

Предвид гореизложеното и на основание чл.19, ал.3 от ЗЕЕЗА, съдът

                                                  Р  Е  Ш  И:

ДОПУСКА поисканата от съдебните власти на Република Турция -Главната Републиканска прокуратура на гр.Истанбул, екстрадиция на турския гражданин Н. О., роден на ***г. в Република България гражданин на Република Турция с единен граждански номер 11501501194 - за доизтърпяване на наказание “Лишаване от свобода“ за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, както и парична санкция 10 000 турски лири определено по Решение 2014/346 от страна на 5-ти Тежък Наказателен съд Инстанбул в сила от 21.04.2015г. ,за извършени престъпления по чл.220, ал.1 от Наказателен закон 5237 на Република Турция и чл.188/3-4,,чл.62/1,чл.52/2,чл.53/1/2/3 и чл.63 от НК на Република Турция.

На основание чл. 17, ал.7 от ЗЕЕЗА взема мярка за нетклонение "Задържане под стража" на исканото лице Н. О., роден на ***г. в Република България гражданин на Република Турция с единен граждански номер 11501501194 до фактическото му предаване на молещата държава. Лицето да бъде преведено в Затвора-Варна.

На основание чл.19,ал.4 от ЗЕЕЗА в срок от 24-часа заверен препис от решението да се изпрати на Министъра на Правосъдието, за уведомяване на молещата държава- Република Турция, и на ВКП за издаване на Постановление за изпълнение на екстрадицията.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно.               

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: