Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 20.09.2018 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……..… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №16567 по описа за 2017 година и за да се произнесе след съвещание,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение №206853 от 04.09.2017г.,
постановено по гр.дело №66432/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, е признато за
установено по реда на чл.422,
ал.1 ГПК, че Р.С.Р. и С.Г.С. дължат солидарно на „Ю.Б.” АД на основание чл.430,
ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.79,
ал.1 ЗЗД сумата от 1014.78 евро - просрочена главница по договор за кредит за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №НL59551 от 14.12.2012г. за периода от
10.01.2013г. до 17.01.2014г., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2014г.
до окончателното погасяване, сумата от 5286.72 евро (5204.16 евро - просрочени
лихви върху просрочена главница и 82.56 евро - просрочени наказателни лихви) -
лихва за периода от 10.01.2013г. до 15.01.2014г., сумата от 418.79 евро - такси
и застраховки за периода 14.10.2013г. - 15.01.2014г. (такси управление - 243.58
евро, такси върху просрочени плащания на месечни погасителни вноски - 79.25
евро и годишна премийна вноска за имуществена застраховка - 95.96 евро), за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист от 30.01.2014г. по ч.гр. д. №2666/2014г. по описа на СРС, Г.О., 118-ти
състав. Със съдебното решение са осъдени Р.С.Р. и С.Г.С. да
заплатят на „Ю.Б.”
АД на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от общо 471.94 лв., разноски в исковото производство, както и сумата
от общо 462.11 лв., разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №2666/2014г.
по описа на СРС, Г.О., 118-ти състав, изчислени съразмерно с уважената част от
исковете. Със съдебното решение е осъдена „Ю.Б.” АД да заплати на Р.С.Р.
и С.Г.С. на основание чл.78,
ал.4 ГПК сумата от общо 3738.67 лв., разноски в исковото производство, както и
сумата от общо 738.50 лв., разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№2666/2014г. по описа на СРС, Г.О., 118-ти състав, изчислени съразмерно с
прекратената част от исковете.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците
- Р.С.Р.
и С.Г.С., чрез
адв.Д.Ф., с която се обжалва изцяло съдебно решение №206853 от 04.09.2017г.,
постановено по гр.дело №66432/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав,
като са инвокирани доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт,
като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални
нарушения. Поддържа се, че неправилен е изводът на СРС, че договор за
кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №НL59551 от 14.12.2012г. не е нищожен
като сключен при използване на заблуждаващи търговски практики, в противоречие
на добрите нрави и при липса на съгласие. Твърди се, че към датата на сключване
на договора за кредит от 14.12.2012г. е бил с оставени непопълнени полета с
многоточие в чл.2, чието съдържание е дописано допълнително ръкописно от
представител на банката, предвид на което се налага извода, че не е било
постигнато съгласие между страните относно всички съществени елементи на
кредитната сделка. В тази връзка се поддържа, че след като съдържанието на
дължимата престация не е било определено към датата на сключване на договора за
кредит, следва да се приеме, че не е възникнала валидна облигационна връзка
между страните. Излага се още, че банката е действала недобросъвестно като е
нарушила основни изисквания на ЗЗП, регулиращ потребителската защита и
регламентиращ основно право на потребителя - правото на информация за
характеристиките и цената на услугите - чл.1, ал.2, т.1 и т.3 от ЗЗП. Твърди
се, че в случая банката като не е предоставила на потребителя към момента на
сключване на договора информация за основните му елементи - размер на
задължението, е осъществила забранена от законодателя заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.68е, ал.2, предл.1 и 2 от ЗЗП, което е основание за
прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит от 14.12.2012г.,
сключен при неспазване на добрите нрави. Твърди се още, че договорът за кредит
от 2008г., който е рефинансиран с процесния договор за кредит от 14.12.2012г., е привиден,
тъй като прикрива извършена в евро кредитна сделка, същият съдържа неравноправни клаузи - банката в
нарушение на ЗЗП е увеличила едностранно размерът на дължимата възнаградителна
лихва, предвид на което се поддържа, че задължението на кредитополучателите,
което е било рефинансирано с процесния
договор за кредит от 14.12.2012г. е в по-малък размер. Допълнителни аргументи са изложени в
писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго решение, с
което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна - „Ю.Б.” АД, чрез адв.Г.Д., депозира писмен отговор, в който взема
становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба. Твърди се, че
постановеното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички
релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал
правилен извод за дължимост от ответниците на вземания
на ищеца за главница, лихви и такси и застраховки по договор за кредит за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №НL59551
от 14.12.2012г., дължими за периода от 10.01.2013г. до 17.01.2014г.. Изложени са подробни съображения за неоснователност на заявеното от
ответниците възражение за нищожност на договор за кредит
за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №НL59551
от 14.12.2012г., който е подписан от двамата кредитополучатели и същите са
изразили воля за обвързване с клаузата на чл.1, ал.1 от договора, в която ясно
и недвусмислено е посочено, че банката предоставя на кредитополучателите кредит
в размер на 82300 евро с цел рефинансиране на договор за кредит за покупка на
недвижим имот №HL41205 от 12.08.2008г.. Посочено е още,
че по делото не е доказано осъществена заблуждаваща търговска практика от
страна на банката, предвид на което процесният договор за кредит от 14.12.2012г. не накърнява добрите нрави и
морала. Посочено е още, че вземанията по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL41205
от 12.08.2008г., които са рефинансирани с процесният договор за кредит от 14.12.2012г., са валидни, не може да се приеме, че в този договор са налице неравноправни клаузи по
смисъла на ЗЗП, уговорени във вреда на потребителя. По изложените аргументи моли
съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно
решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени
разноски във въззивното производство. Прави възражение за прекомерност по реда
на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от въззивниците разноски за
адвокатско възнаграждение.
Предявени
са от „Ю.Б.” АД срещу Р.С.Р. и С.Г.С. при условията
на обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.430,
ал.1 и ал.2 ТЗ.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на
жалбоподателите досежно неговата незаконосъобразност.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с
което са уважени изцяло предявените искове, първостепенният съд е приел, че процесният договор за
кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №НL59551 от 14.12.2012г. като вид търговска сделка за предоставяне
на финансова услуга попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл.143 - 146 от ЗЗП, като след преценка на събраните
доказателства е обоснован извода, че същият не е нищожен, породил е валидно
облигационно действие между страните. СРС е приел, че вземанията
за месечните анюитетни вноски, включващи главница и договорни лихви за периода
от 10.01.2013г. до 17.01.2014г., са изискуеми поради настъпил падеж и се дължат
от ответниците, независимо от това, че кредитът не е бил обявен за предсрочно
изискуем на длъжниците преди подаването на заявлението за издаването на
заповедта за изпълнение. При кредитиране на неоспореното по делото заключение
на съдебно-счетоводна експертиза е прието, че за исковия период са изискуеми и
вземания за просрочени наказателни лихви за забава в размер на 82.56 евро,
такси за управление в размер на 243.58 евро, такси върху просрочените плащания
на месечни погасителни вноски за периода 10.01.2013г. - 10.07.2013г. общо в
размер на 79.25 евро и 95.96 евро - просрочено плащане на годишна премийна
вноска за имуществена застраховка за 2013г. По тези съображения СРС е обосновал
краен извод, че предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове с правно
основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ в размерите след
извършеното частично оттегляне, са изцяло основателни и като такива следва да
бъдат уважени. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. Така изложените от първоинстанционния съд мотиви
кореспондират на събраните по делото доказателства и са постановени при
правилно приложение на материалния закон, поради което напълно се споделят от настоящия
съдебен състав, който препраща към тях на основание чл.272 ГПК. Доводите в
жалбата са изцяло неоснователни.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че процесният договор за
кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №НL59551 от 14.12.2012г. е нищожен на основание чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД като сключен при
липса на съгласие от страна на кредитополучателите. Видно от мотивите на
обжалвания съдебен акт, първостепенният съд е разгледал релевираното в горния
смисъл възражение от ответниците в подадения от тях писмен отговор. От анализа
на събраните доказателства се налага извода, че при
подписване на договора, страните са били запознати с основното му съдържание -
размер на кредита, ред и срок за погасяване, както и дължимите лихви и такси.
Аргумент в подкрепа на този извод е и фактът, че ответниците са подписали
погасителния план, където са отразени месечните погасителни вноски по кредита,
както и нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, в който се съдържат
основните клаузи от договора за кредит. На следващо място не може да бъде
споделен доводът на въззивниците, че процесният договор за кредит накърнява
добрите нрави и че при сключването му служители на ищеца са използвали нелоялни
и заблуждаващи търговски практики по смисъла на раздел III от ЗЗП. Единствено от показанията на разпитаната по делото свидетелка Ф.П.
се установява, че била пред банковия клон докато Р. уговаряла със служители на
банката условията за сключване на новия договор за рефинансиране на
задълженията по договора от 2008г. и същата и била споделила, че новият договор
ще доведе до по-ниска вноска, която ще бъде постоянна. Тази свидетелка заявява още,
че в деня на сключване на договора видяла същия и той бил с оставени празни
полета и когато попитала Р. защо полетата не са попълнени или не е поставен
знак "Z", тя й отговорила, че екземплярите
били два - единият останал в нея, другият в банката, като и на двата екземпляра
от договорите полетата били празни. Тази свидетелка заявява още, че поискала да
види погасителния план, но такъв нямало, бил предоставен по-късно, но същият не
отговарял на условията, за които Р. преди това и споделила, че е договорила с
банката. Съдът намира, че показанията на свидетелката Ф.П. не следва да бъдат кредитирани, тъй като не
са преки и непосредствени, същата не е присъствала лично при договарянето на
страните относно конкретните условия на договора, а информацията, която заявява
пред съда е споделена с нея от въззивницата-ответница. Други доказателства в
подкрепа на твърдението на въззивниците-ответници за осъществена заблуждаваща
търговска практика от страна на банката при сключването на процесния договор за
кредит от 14.12.2012г. не са ангажирани. Ето защо съдът приема, че по
делото не се доказва, че при сключването на процесния договор за кредит от
14.12.2012г. банката е действала
недобросъвестно като е нарушила основни изисквания на ЗЗП, тъй като не е
предоставила на ответниците в качеството им на кредитополучатели към момента на
сключване на договора информация за основните му елементи - размер на
задължението, респективно е осъществила забранена от законодателя заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68е, ал.2, предл.1 и 2 от ЗЗП. Не е налице
основание в закона за прогласяване на нищожността на процесния договор за
кредит от 14.12.2012г. като сключен при неспазване на добрите нрави. Отделните клаузи
на договора съдържат изчерпателна и конкретна
информация, която напълно съответства на изискванията, регламентирани в разпоредбата
на чл.58 от ЗКИ, поради което договорът като цяло,
както и отделните негови клаузи, не противоречат на закона и същият не е
нищожен. Сключеният между страните договор за кредит за рефинансиране на
жилищен/ипотечен кредит №НL59551 от 14.12.2012г. е
действителен и като такъв е породил възникването на валидни облигационни
отношения между страните, по силата на които банката-ищец
предоставя на ответниците като кредитополучатели, банков кредит в размер на 82300
евро, за рефинансиране на кредит №HL41205/12.08.2008г.,
сключен между „Ю.Б.”
АД срещу Р.С.Р.. В договора е уговорено, че размерът на
дължимите от кредитополучателите месечни анюитетни вноски е посочен в
погасителен план, както и е уговорен размерът
на възнаградителната лихва, който през първата година от срока на договора се
формира от сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в евро, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата, намален с 2.20 пункта, като към
момента на сключване на договора, БЛП е 8.20 %. За всяка следваща година до
крайния срок на договора, годишната лихва е в размер на БЛП намален с 1.7
пункта. В чл.4 е уговорено кредитополучателите да заплащат на банката следните
такси: комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно в размер на
0.025% върху размера на непогасената главница по кредита /т.1/ и месечна такса
за администриране на просрочен кредит, дължима при забава в размер определен съгласно
Тарифата на банката /т.2/. За обезпечаване задълженията по договора, е
уговорено кредитополучателите да учредят в полза на банката договорна ипотека
върху недвижим имот. Предвидено е и задължения имотът да бъде застрахован, като
застраховката му се подновява всяка година - чл.15 от договора.
На следващо място неоснователно е възражението, че уговорените в договор за кредит за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №НL59551
от 14.12.2012г. месечни погасителни вноски не се дължат, тъй като с договора е
рефинансирано старо задължение по договор за кредит за покупка на недвижим имот
№HL41205 от 12.08.2008г., който е привиден, тъй като прикрива извършена в
евро кредитна сделка, същият съдържа неравноправни
клаузи и като такъв е нищожен. Противно на изложеното във въззивната жалба,
така и поддържано в писмения отговор на въззивниците-ответници съдът счита, че
сключеният между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL41205 от 12.08.2008г. е действителен, със същият „Ю.Б.” АД се е задължила да
отпусне на заемателката Р.С.Р. кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 53 000 евро по курс "купува"
за швейцарския франк към евро на „Ю.Б.” АД в деня на усвояване на
кредита. Страните са постигнали съгласие погасяването на кредита да се извършва във
валутата, в която е същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове.
Постигнатите уговорки между страните относно вида на валутата на кредита са
ясно и непротиворечиво изразени в договора, като изразената от тях воля не
поражда съмнение относно валутата на кредита, а именно- швейцарски франкове.
Съизмеряването на кредитите в равностойността им в евро не налага извод в
обратната насока. В чл.1 от договора страните не са посочили точният размер на
швейцарските франкове, за които е сключен договора за кредит, но е определен
реда и начина за тяхното изчисляване. В тази връзка възраженията на ответниците за договаряне и усвояване на кредита в евро, а
не в швейцарски франкове, се явяват неоснователни. Липсва законово основание да
се приеме, че се касае за един привиден договор, с който се прикрива
извършена в евро кредитна сделка. Тълкувайки
волята на страните, обективирана в отделните клаузи на сключения договор за
кредит за покупка на недвижим имот №HL41205
от 12.08.2008г., въззивният съд приема, че в случая усвоеният от ответниците
кредит е бил отпуснат в швейцарски
франкове и съобразно изричната воля на страните по договора - чл.6, ал.2 от
същия, следва да бъде връщан на банката във валутата, в която е разрешен и
усвоен - швейцарски франкове, на месечни вноски, включващи главница и лихва, в
размери по погасителен план към договора. Клаузата на чл.6, ал.2 от договора не
е уговорена в противоречие на нито една императивна законова норма. Не може да
се приеме и че същата покрива някой от специалните критерии на чл.143 ЗЗП, нито
общите такива, посочени в тази законова разпоредба, тъй като с нея не се
създава неравновесие между правата и задълженията на банката и
кредитополучателя, поради което и не е неравноправна. След като
кредитополучателите са се задължили да връщат получените в заем средства в
определена валута, а именно швейцарски франкове, то в тяхна тежест е както
загубата в случай, че курсът се промени така, че да трябва да разходват повече
средства, за да си набавят тази валута, така, обаче, за тях са и ползите, ако
курсът се промени така, че да са им необходими по-малко средства за снабдяване
с швейцарски франкове. Ето защо тази уговорка не е във вреда на потребителя,
като с нея се отчитат интересите и на двете страни по сделката, доколкото
разликата в курса купува и/или продава на швейцарския франк към лева и еврото
за срока на действие на договора може да носи полза както на банката, така и на
кредитополучателите, като това зависи от напълно обективния факт, какъвто е
курса на валутата, който от своя страна се променя единствено в резултат на
икономически фактор, а не и в резултат от субективната преценка и действия на
кредитора. Отделно от горното съдът намира да
посочи, че изложените
от първостепенния съд мотиви в тази връзка са пълни и изчерпателни, обсъдени са
задълбочено релевираните от ответниците възражения, които са напълно идентични
с тези, които се поддържат пред настоящата инстанция. В тази връзка независимо
от изложеното, съдът препраща към мотивите на СРС, които са обосновани при правилно
тълкуване на отделните клаузи на договора и като такива са законосъобразни.
Само за пълнота въззивният
съд намира да посочи, че дори и да се приеме, че е налице неравноправна клауза
в договора за кредит за покупка на недвижим имот №HL41205 от 12.08.2008г.,
отнасяща се до право на банката едностранно, без
постигане на изрична уговорка за това с кредитополучателя, да променя размера
на БЛП, приложим към
сделката, с оглед на което да измени и размера на дължимата от ответниците
възнаградителна лихва и съответно на месечната анюитетна вноска, регламентирано
в клаузите на чл.3, ал.5 и чл.12, ал.1 от договора за
кредит, това не е основание да се приеме, че не се дължат от
кредитополучателите месечни погасителни вноски по договор за
кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №НL59551
от 14.12.2012г.. Това евентуално би могло да бъде предмет на отделен иск за
неоснователно получени от банката суми в друго производство и не би могло да се
обсъжда в настоящото такова.
По изложените съображения
се налага извода, че договорът за кредит за
покупка на недвижим имот №HL41205 от 12.08.2008г. не е
нищожен, породил е възникнали валидни облигационни отношения между страните и
поетото от ответниците задължение да върнат усвоения от тях кредит е
действително и като такова е рефинансирано с договор за кредит за рефинансиране
на жилищен/ипотечен кредит №НL59551 от 14.12.2012г..
В конкретния случай от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което правилно е било кредитирано от първостепенния съд, се
установява, че по процесния договор за кредит от
14.12.2012г. за периода от 10.01.2013г. до 17.01.2014г. са падежирали следните
вземания на банката: за сумата от 1014.78 евро - главница и сумата от 5204.16
евро - лихва върху редовна главница - общо за 13 месечни вноски. За периода от
10.02.2013г. до 15.01.2014г. е настъпил падежът на задълженията за просрочени
наказателни лихви за забава в размер на 82.56 евро, такси за управление в
размер на 243.58 евро, такси върху просрочените плащания на месечни погасителни
вноски за периода 10.01.2013г. - 10.07.2013г. общо в размер на 79.25 евро и
95.96 евро - просрочено плащане на годишна премийна вноска за имуществена
застраховка за 2013г.. При това положение правилно
първостепенният съд е приел, че предявените искове
са основателни и доказани и като такива ги е уважил изцяло. Обжалваният съдебен
акт като като правилен и законосъобразен
на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърден.
По разноските:
При този изход на спора пред
настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна, но поради липса
на доказателства за реално сторени такива във въззивното производство, съдът не
следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №206853 от 04.09.2017г., постановено по гр.дело
№66432/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД при условията на чл.280, ал.1
от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./