№ 462
гр. Бургас, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско
дело № 20222100100365 по описа за 2022 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира осъждане на СТ. ИЛ.
СЛ., от гр. Б., да му заплати сума в общ размер от 193 387,22 лева, представляваща сбор от
регресните вземания за главници и лихви за забава, по застрахователни обезщетения за
вреди, последица от ПТП от 14.09.2016 год., изплатени от ищеца в полза на Е.К.Я., ведно с
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главниците, начиная от
подаване на исковата молба – 27.08.2021 год., до окончателното им изплащане; ангажира
доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Правните основания на исковете са чл. 500, ал. 1, т. 2, КЗ и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете; не ангажира доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски.
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства,
че на 14.09.2016 год. ответникът управлявал л. а. „БМВ 745Д“, рег. № У2896АМ, като на
автомагистрала „Тракия“, при километър 236 +700 възникнало ПТП, в резултат от което
настъпила смъртта на Д.Я.Я., пътник в автомобила. Към момента на инцидента
отговорността на водача С.С. е била покрита от ищеца по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, възоснова Застрахователна полица №
05112000615125/17.02.2012 г. За деянието на ответника е образувано НОХД № 1093/2017
год. на БсОС, завършило с влязла с сила присъда, с която С.С. е признат за виновен в това,
че е нарушил правилата на движение, не е спрял управлявания автомобил при възникнала
1
опасност за движението – повреда в двигателя, и по непредпазливост е причинил смъртта на
Д.Я..
С решение по гр. д. № 5238/2017 год. на СГС застрахователят-АД е бил осъден да
заплати на Е. Я., наследник на починалото при описаното ПТП лице, обезщетение за
неимуществени вреди в размер от 150 000 лева, ведно с обезщетение за забава, начиная от
14.09.2016 год. С решение по гр. д. № 402/2018 год. на РС – Ямбол застрахователят е бил
осъден да заплати на Е. Я. обезщетение за имуществени вреди от 8754,70 лева, ведно с лихва
от 640,74 лева – за период до 29.01.2018 год., както и от същата дата до окончателното
изплащане на главницата. Участие в делото пред ЯРС е взел и С.С., в качеството на трето
лице помагач.
Ищецът твърди, че е изпълнил паричните си задължения по цитираните два съдебни
акта на СГС и на РС – Ямбол, като е заплатил на кредитора Е. Я. сума в общ размер от 193
387,22 лева – съгл. представените платежни нареждания (сбор от главници от 158 754,70
лева и лихви от 34 632,52 лева). Това обстоятелство е безусловно признато от ответника в
депозирания писмен отговор в настоящия съдебен процес. Ищецът твърди, че с факта на
плащане на посочените суми за него е възникнало правото на регрес срещу причинителя на
щетата, на основание чл. 500, ал. 1, т. 2, КЗ.
Ответникът оспорва исковете с твърдение, че не са налице предпоставките на чл.
500, ал. 1, т. 2, КЗ, тъй като водачът е предприел необходимите действия за намаляване на
скоростта и спиране, но необходимият спирачен път е бил по-дълъг от разстоянието до
сблъсъка с мантинелата.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
главен иск за основателен. Влязлата в сила присъда по НОХД № 1093/2017 год. на БсОС
обвързва настоящия граждански състав – чл. 300, ГПК, с обстоятелствата за извършването
на деянието, за неговата противоправност и за виновността на дееца. В наказателния
съдебен акт е прието, че водачът на л. а. „БМВ“ – С.С. – го е управлявал без да го
контролира непрекъснато, а при възникналата опасност – повреда в двигателя,
представляваща възникнала опасност за движението, не е спрял управлявания автомобил, в
резултат от което е настъпило ПТП (сблъсък на автомобила в пътната мантинела), и по
непредпазливост е причинил смъртта на пътника Д.Я.. В мотивите към присъдата – стр.
шеста, абз. пети отгоре надолу, ясно е посочено противоправното поведение на дееца, който
не е предприел незабавни действия по преустановяване движението на автомобила, въпреки
че е възприел възникналата опасност поради увреденото му техническо състояние.
Регресът по чл. 500, ал. 1, т. 2, КЗ поражда действие в полза на застрахователя
срещу виновния водач, до размера на платените от застрахователя обезщетение, лихви и
разноски, когато виновният водач не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно
средство, която застрашава безопасността на движението и пътнотранспортното
произшествие е възникнало в резултат на това. В тази насока съдът основава решението си
2
на постановената присъда срещу дееца, на основание чл. 300, ГПК. Извършването на
деянието по чл. 20, ал. 1 и 2, ЗДвП е елемент от престъпния състав, той определя и
квалификацията на престъплението, за което ответникът е признат за виновен и за което на
основание чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1, НК му е наложено наказание (вж.
Решение № 132/14.10.2021 год. на АпС – Пловдив по възз. т. д. № 447/2021 год.). В
настоящото производство не следва да бъде извършена проверка за същото поведение на
ответника, предвид недопустимостта на евентуално възприемане на различни обстоятелства
по чл. 500, ал. 1, т. 2, КЗ, противоречащи на установените с влязлата в сила присъда по
наказателното дело.
Основание за привличането на водача към наказателна отговорност и за осъждането
му за противоправното деяние е виновното нарушение на конкретни императивни правила
за движение, които са в причинна връзка с настъпилото ПТП, поради което са налице
предпоставките по чл. 500, ал. 1, т. 2, КЗ за ангажиране на регресната отговорност на
причинителя на ПТП за заплащане на сумите, представляващи обезщетения за имуществени
и неимуществени вреди, както и лихви, които застрахователят е заплатил на увреденото
лице – наследник на починалия Д.Я., възоснова осъдителните решения на СГС и РС –
Ямбол. Налице са всички елементи на фактическия състав на цитираната норма на КЗ,
поради което ответникът носи регресна отговорност към застрахователя за платените от
него суми в полза на Е.К., съставляващи присъдени главници (застрахователни обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди) и обезщетения за забава върху тях.
Предвид липсата на данни и твърдения за извършено от ответника частично или
пълно плащане на процесните главници, исковете следва да бъдат уважени, ведно с
присъждане на обезщетение за забава по чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на исковата молба
по настоящото дело – 27.08.2021 год., до окончателното изплащане на главниците.
Уважаването на исковете налага в полза на ищеца да бъдат присъдени направените
деловодни разноски в общ размер от 7835,50 лева – сбор от платена дължима държавна
такса от 7735,50 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева (чл. 78, ал. 1, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. ИЛ. СЛ., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж. к. Б. М., бл. **, вх. *, ет.
*, ап. **, на основание чл. 500, ал. 1, т. 2, КЗ и чл. 86, ЗЗД, да заплати на „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, сума в общ размер от 193 387,22 лева,
представляваща сбор от 150 000 лева – заплатено от ищеца-застраховател в полза на Е.К.Я.
обезщетение за неимуществени вреди, по гр. д. № 5238/2017 г. на СГС; 8754,70 лева –
3
заплатено от ищеца-застраховател в полза на Е.К.Я. обезщетение за имуществени вреди, по
гр. д. № 402/2018 год. на РС – Ямбол, които вреди са последица от ПТП, настъпило на
14.09.2016 г. на автомагистрала „Тракия“, при километър 326+700, и 34 632,52 лева – сборно
обезщетение за забава върху двете главници, присъдено с цитираните решения на СГС и
ЯРС, за периода 14.09.2016-28.03.2019 г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва
за забава върху процесните главници в общ размер от 158 754,70 лева, начиная от подаване
на исковата молба – 27.08.2021 год., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА СТ. ИЛ. СЛ., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж. к. Б. М., бл. **, вх. *, ет.
*, ап. **, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, деловодни разноски в размер от 7835,50 лева.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 7, ГПК, че присъдените суми могат да бъдат
внесени по следната банкова сметка на ищеца: IBAN: BG54 BPBI 7945 1060 2012 07.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред през Апелативен
съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4