ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8575
гр. София, 20.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110154913 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Ц.Б.С.-2009“
ООД, ЕИК ... против Народното събрание на Република България, с адрес: гр. С.., с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 от
ДЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 7500 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на Европейския съюз,
ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска – 16.09.2024 г. до окончателното
плащане, както и сумата в размер на 597,88 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 21.02.2024 г. до 16.09.2024 г.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
отговор от ответника Народното събрание на Република България, с който е оспорил
допустимостта и основателността на исковете.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост на
предявените искове поради липса на пасивна процесуална легитимация. Съдът намира
възражението за неоснователно. Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато се търси
отговорност на държавата за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на
правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на ГПК, а
ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 ЗОДОВ – по мястото на увреждането или
по настоящия адрес или седалището на увредения. Претенцията се насочва срещу държавата
и тя се представлява от нейния процесуален субституент – органа, от чиято дейност се
твърди да са произтекли вредите, в случая – от Народното събрание при твърдение за вреди
от законодателна дейност. Ето защо Народното събрание се явява процесуално легитимиран
да отговаря като ответник по предявения иск в качеството си на процесуален субституент на
държавата.
Направеното от ищеца с исковата молба искане за спиране на производството и
отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на чл. 56 ДФЕС следва да се остави без
уважение, доколкото в случая липсва необходимост от тълкуване на посочената норма.
1
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които съдът намира за
допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което следва
да бъдат допуснати за събиране.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат
съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва
да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в
първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
процесуална легитимация.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за отправяне на преюдициално
запитване.
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.03.2025 г. от 10.00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят последиците от
неявяване в съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който
са посочили по делото или веднъж са призовани, или при отсъствие от този адрес за повече
от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат
съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще
се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
I. Ищецът твърди, че е организатор на хазартни игри, притежаващ 53 лиценза по
Закона за хазарта, сред които и лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати
с адрес: гр. Б... Твърди, че преди издаването на лиценза е заплатил еднократна държавна
такса, дължима за неговото издаване и поддържане през целия му срок до 15.07.2024 г.
Излага, че с приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г.
били въведени изменения в чл. 30 ЗХ, с които размерът на еднократните държавни такси за
издаване и поддържане на лиценз за организиране на игри с игрални автомати се увеличил
многократно – от 25 000 лева на 75 000 лева, респ. от 50 000 лева на 150 000 лева. С
разпоредбите на § 19 - § 22 на ЗДБ било придадено обратно действие на приетите изменения
на чл. 30 ЗХ, поради което на 21.02.2024 г. ищецът заплатил увеличените с обратна сила
допълнителни държавни такси, дължими по силата на § 18 и § 22 от ЗДБ, във връзка с чл. 30,
ал. 6 ЗХ, в размер на 7500 лв.
Твърди се, че с приемане на горепосочените изменения в Закона за хазарта
ответникът Народно събрание на Република България е нарушило правото на Европейския
съюз, тъй като е налице противоречие с чл. 56 ДФЕС. Счита, че приетите изменения на
закона представляват висока бариера за навлизането на нови участници на пазара,
предпоставка за оттегляне от пазара на голям брой участници, които вече са заплатили
дължими държавни такси в рамките на проведените процедури за издаването на лицензите
2
им, както и противоречат на принципите за легитимни правни очаквания и правна
сигурност, тъй като действащите оператори са били задължени да заплатят допълнителни
суми за вече получените от тях дългогодишни лицензи. Счита, че подобна ограничаваща
законодателна мярка не удовлетворява изискванията, изведени в практиката на СЕС – да
бъде обоснована с оглед императивни съображения от общ интерес и да бъде
пропорционална. Предвид това счита, че е налице достатъчно съществено нарушение на
правна норма, която предоставя пряко права на частноправните субекти, които
националните юрисдикции следва да защитават (чл. 56 ДФЕС), в причинната връзка с което
ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 7500 лева – увеличена с обратна сила
държавна такса за притежаван лиценз. Моли съда да присъди и дължимата лихва от датата
на деликта. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Народно събрание
на Република България, с който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Оспорва допустимостта на предявените искове с твърдения, че не е пасивно
легитимирана страна и не следва да отговаря по предявената искова претенция, тъй като в
националната уредба липсвала възможност да бъде ангажирана отговорността на Народното
събрание във връзка с осъществяване на законодателната му дейност. Оспорва да е
извършено нарушение на нормата на чл. 56 от ДФЕС с приемането на § 18 и §22 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република
България за 2024 г., като излага, че хазартните игри не подлежат на регулиране на ниво
Европейски съюз, а освен това приетите изменения попадали сред ограниченията на
забраната за свободно предоставяне на услуги, предвидени в чл. 51 и 52 от ДФЕС. Излага
доводи, че оспорените разпоредби са приети в рамките на бюджетна процедура по приемане
на ЗДБ на Република България за 2024 г., а фискалната политика на всяка държава-членка на
ЕС е нейно дискреционно право с оглед определяне икономическите правила спрямо
субектите. Позовава се на практика на СЕС, съгласно която всяка държава членка трябва да
прецени дали в контекста на преследваните от нея законни цели е необходимо да се забранят
изцяло или отчасти дейности свързани с организирането на хазартни игри. Поради това
излага, че приетите изменения следва да се възприемат като мерки, насочени към по-
стриктен контрол над дейността на организаторите на хазартни игри с игрални автомати, с
цел ограничаване на прекомерната хазартна зависимост, предотвратяването на измамите и
защита на уязвимите от хазартните дейности лица, включително и непълнолетните. Твърди
още, че оспорените с исковата молба изменения целят равнопоставеност на икономическите
оператори в областта на хазартните игри и не надхвърлят необходимото за постигане на по-
ефективен контрол и защита на социалния ред, като същевременно не е налице
дискриминационен подход между национални оператори и оператори от други държави-
членки на ЕС. Излага доводи, че са спазени изцяло принципите на правна сигурност и
защита на оправданите правни очаквания. Оспорва да е налице увреждащо поведение от
страна на Народното събрание, представляващо конкретни противоправни действия, от
което за ищеца да са произтекли вреди. Оспорва твърдяното увреждащо поведение да е
съществено, тъй като счита, че липсва явно и сериозно нарушение на пределите на
упражняване на правомощията. Оспорва да е налице и пряка причинно-следствена връзка
между твърдяното нарушение и вреда. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет
на делото са осъдителни искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 от
ДЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (чл. 154, ал. 2 от ГПК). По делото не са
изложени твърдения за факти, които са общоизвестни или служебно известни, които също не
подлежат на доказване.
3
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на
които основава исканията си.
По иска по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 от ДЕС в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: че е
нарушена правна норма, която предоставя права на частноправните субекти; че нарушението
е достатъчно съществено; вид и размер на претърпените вреди; причинно-следствена връзка
между нарушението и вредите.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване следните предпоставки: наличие на главен дълг и изпадане на ответника в
забава.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже възраженията си.
V. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК следва да се посочат фактите, за които страните не
сочат доказателства.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
фактите, за които носят тежестта на доказване.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание
не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят
нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от
значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4