Разпореждане по дело №152/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е образувано по жалба на Р. Н. Р. от [населено място], подадена чрез упълномощен адвокат Т. С. от АК-Силистра, против Заповед №ЗК-771/25.04.2024г. на кмета на Община [населено място], с която на основание чл.225а ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е наредено премахване на незаконен строеж:„Плътна ограда с обща дължина 22.50 м. на уличната регулация в ПИ с иденти-фикатор:68299.501.199“; с местоположение - поземлен имот (ПИ):68299. 501.199 по КККР на [населено място], [улица], като извършен без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148 ал.1, във връзка с чл.147 ал.1 т.7 и чл.48 ал.7 ЗУТ.

С жалбата се твърди, че процесният строеж бил извършен значително преди обнародването,респ. влизането в сила, на приложения ЗУТ, поради което се счита, че релевираните правоотношение се намирали под регулацията на ЗТСУ(отм.) Последното сочело на материална незаконосъобразност на оспорената заповед по чл.225а ал.1 ЗУТ.

Отделно от това се поддържа, че въпросната ограда не била изобщо обект на строителство,вкл. от предходен собственик (оспорващият е при-добил имота с НА, вписан в АВп, вх.рег.804/06.03.2019г., с акт №10, том III, д.№347/19г. -л.22-23),тъй като представлявала зид, като част от съборена сграда, построена съгласно изискванията на ЗТСУ(отм.) към момента на извършване на строителството ѝ. Относно възведеното отклонение от изискването на чл.48 ал.7 ЗУТ,се поддържа,че била налице друга хипотеза (неуточнено каква),налагаща преценка на друга нормативна регулация.

Изложени са доводи за „търпимост“ на строежа, в контекста на заварените строежи, чиято законосъобразност се преценявала с оглед на два нормативни режима - действалия към извършване на строителството и към момента на неговата преценка като законен/незаконен строеж, съгласно хипотезите от чл.225 ал.2 ЗУТ. Поставен в този ракурс конфликтният въпрос следвало да бъде разрешен в полза на оспорващия, защото процесният строеж отговарял на изискванията по ЗТСУ(отм.), при действието на който бил извършен. Във връзка с горното не е направено изявление и не е поискано установяване на факти, но с оглед регулацията от §16 ал.1 и ал.2 ПР ЗУТ, както и от §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ,бр.82/12г. посл.изм.ДВ,бр.6/23г.), жалбоподателят следва да установи периода на извършване на процесното строителство и, евентуалното му съответствие с изискванията на ЗТСУ(отм.).

С жалбата се поддържа, че субективното право на ответния орган да упражни правомощие от вида на процесното, не било уредено като безсрочно (безкрайно във времето) и, както във всички сегменти на обществения живот, така и в сферата на устройство на територията и разрешаването на строителството, следвало да важат правилата на погасителната давност. По пътя на правоприлагането по аналогия (в ЗУТ нямало такава уредба), давността е изведена в обем на 5 години от извършване на строителството,след което правомощието на компетентния орган (в случая Кмета на общината) да разпореди премахването на незаконен строеж,следвало да се счита за погасено по давност. Поддържа се и оплакване за накърняване на правото на жалба, уредено с чл.45 КРБ, чието обезпечаване е сведено до юридическата забрана за влошаване на положението на жалбоподателя (изрично регламентирано в други закони), защото процесният негативен резултат за жалбоподателя бил следствие единствено и само на подадена от него жалба до РДНСК-Силистра срещу неправомерно строителство и поведение на негов съсед в [населено място], което било недопустимо, независимо от правилото, че администрацията по ЗУТ действа служебно, без значение дали е сезирана със сигнали, жалби и др.

За да бъде преценена основателността на доводите на жалбоподателя, същият се налага да уточни следните свои твърдения: - кога (в кой период от време) е извършено строителството на процесната плътна ограда с височина 2.10м., респ. - ако се поддържа, че такава не е строена, а заварената на терен от служителите по чл.223 ал.2 ЗУТ, представлявала останали зидове от съборена сграда в същия ПИ - кога е строена същата и с какви устройствени характеристики;

Твърди ли се „търпимост“ на оградата в смисъла на §16 ПР ЗУТ, респ. §127 ПЗР ЗИД ЗУТ (Обн.ДВ,бр.82/2012г.) и ако отговорът е „да“, съдът указва на оспорващия, че носи доказателствената тежест за установяването му в процеса.

С оглед на засиленото служебно начало в административното правосъдие (арг.чл.9 АПК), настоящият състав следва да даде указания на страните,съгласно чл.170 ал.1 АПК,като: Ответният орган носи тежестта за установяване на съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената заповед, както и на изпълнението на законовите изисквания за издаването ѝ. Допустими са доказателствените средства от чл.171 АПК и Глава четиринадесета от ГПК, вр. с чл.144 АПК.

Жалбоподателят, по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, следва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

 

На основание чл.154 ал.1 АПК,съдът конституира страните по делото:

Жалбоподател: Р. Н. Р. от [населено място],[улица], в***************** с посочен съдебен адрес:[населено място],[улица], чрез адв.Т. С.;

Ответник по жалбата: Кмет на Община [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], чрез представител по пълномощие Н. Н. - директор на Дирекция “Правна“

 

На основание чл.157 ал.1 АПК,съдът насрочва съдебно заседание по административно дело №152/2024г. по описа на АС-Силистра на 03.07.2024г. от 15.00 часа, за която дата да се призоват конституираните страни по делото.

 

Преписи от настоящото разпореждане, да се връчат на страните по реда на чл.137 АПК, като ответният орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването (чл.163 ал.2 АПК).