РЕШЕНИЕ
№ 651
гр. Бургас, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20212120103730 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.200, ал.1 от КТ, вр. с чл.55, ал.1 от КСО, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, предя-
вени от Н. С. Ж. против “Профиасист 24/7“ ЕООД.
Ищцата твърди, че е работила при ответника – на длъжност “......” – по безсрочен
трудов договор № .....г. Твърди също, че на 13.05.2019г. е сключила споразумение с
работодателя, по силата на което е била командирована в Г...за пе-риода от 14.05. до
20.07.2019г. Сочи, че на 14.05.2019г., след кацането на самолета на лети-щето в град М.., е
претърпяла трудова злополука, а именно – при излизането от път-ническия салон, преди да
стъпи на металната платформа за слизане, кракът й е хлътнал и е паднала, при което е
получила бималеоларно счупване на десния крак, счупване на външна страна на десния
глезен тип Вебер В/АО 44 В3.1/ и допълнително счупване на заден Фолк-ман-триъгълник.
Откарана е била в медицинско заведение, където е била приета за лечение и на 20.05. е била
оперирана. Подбедрицата й е била обездвижена с шина. Изписана е била на 23.05.2019г.
Впоследствие лечението е продължило и в България. На 29.04.2021г. е била извършена
оперативна намеса, при която са били отстранени плаката и винтовете, а на 20. 05. са били
свалени конците. С Разпореждане от 07.04.2021г. на ТП НОИ Бургас злополу-ката е била
призната за трудова. В резултат на същата ищцата е преживяла стрес, физичес-ки болки,
душевни страдания и неудобства – във връзка с придвижването и обслужването си, както и
временна нетрудоспособност, за един продължителен период от време.
Предвид това, иска от Съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за претър-
пените неимуществени вреди в размер на 7 370 лв. Претендира и такива за имуществени
вреди, както следва: 655 лв. – разходи за лечението, съобразно приложени фактури и касо-ви
бонове; 300 лв. – транспортни разходи, свързани с лечението й в България и 3 211.98 лв. –
пропуснати ползи, явяващи се разликата между уговорените с дружеството трудово въз-
награждение и командировъчни в периода 14.05.2019г. – 20.07.2019г. и полученото обез-
щетение от НОИ. Иска присъждане на законната лихва върху главниците, както и деловод-
ните разноски.
1
Ответникът оспорва исковете. Излага съображения, че ищцата не е спазила правилата
за слизане от самолета, проявила е груба небрежност и е налице съпричиняване на вредите
от нейна страна – по чл.201, ал.2 от КТ, както и че липсват надлежни доказателства за на-
правените разходи – за лечение и транспорт. Иска от Съда да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 07.05.2019г. страните са сключили безсрочен трудов договор № 423, по силата на
който ищцата е постъпил на работа в ответното дружество – на длъжност “....”. /л.14/
На 13.05.2019г. са сключили споразумение, по силата на което Ж. е била коман-
дирована в Г..за периода от 14.05. до 20.07.2019г., на непълно работно време – по два часа
на ден /от 17.00 до 19.00 часа/, при пет дневна работна седмица. Уговорено е било трудово
възнаграждение в размер на 9.19 евро/час и допълнително такова за трудов стаж и опит – от
0.6 % за всяка година трудов стаж по специалността, придобит на същата, сходна или със
същия характер работа, длъжност или професия. /л.15/ Предвидено е също така, че за
времето на командироването на работника се осигурява пълен пансион и му се заплащат
командировъчни от 32.82 евро/ден – за пътни и дневни, видно от заповедта за командиров-
ка, съгласно която пътуването е следвало да се извърши със самолет, по маршрут София –
М... /л.16/ Работодателят е закупил самолетен билет на ищцата.
На 14.05.2019г. Ж. е отпътувала от гр.София. В 15.05 часа самолетът е кацнал на
летището в град М..– Г... При излизането й от пътническия салон, преди да стъпи на
металната платформа за слизане, кракът на ищцата е хлътнал и тя е паднала, при което е
получила травма на десния крак.
Откарана е била в Клиника М.., където е била приета за лечение.
От представената с исковата молба медицинска документация, както и от заключе-
нието на вещото лице по СМЕ, се установява, че при процесния инцидент ищцата е полу-
чила бималеоларно счупване на десния крак, счупване на външна страна на десния глезен
тип Вебер В/АО 44 В3.1/ и допълнително счупване на заден Фолкман-триъгълник.
На 20.05.2019г. Ж. е била оперирана, а на 23.05.2019г. е била изписана и със са-молет
се е прибрала в Р България, където лечението и рехабилитацията й са продължили.
На ищцата са били издавани болнични листове за периода 14.05.2019г. – 10.10.2019г.
На 29.04.2021г. в УМБАЛ ”Дева Мария” ЕООД, гр.Бургас, е била извършена опера-
тивна интервенция, при която е бил отстранен поставеният при операцията в Германия ме-
тален имплант – фибулатна плака, а на 20.05.2021г. са били премахнати конците.
С исковата молба са представени фактури и касови бонове за разходи, направени във
връзка с лечението, на обща стойност 655 лв., за лекарства и инжекции, изследвания, меди-
цински консултации, потребителски и лечебни такси, първични и последващи прегледи,
кинезитерапевтични, рехабилитационни и физиотерапевтични процедури, престой в бол-
ница, тестове, линейка, превод на документи.
Представени са и такива за направени транспортни разходи /закупено гориво/, напра-
вени по повод лечението и рехабилитацията на Ж., на обща стойност 300 лв.
От заключението на вещото лице се установява и че оздравителният процес при този
вид травматично увреждане може да продължи от шест до осем месеца, а след екстракция-та
на металния имплант – около месец. Разходите, направени за лечението на фрактурата,
корелират с оперативната интервенция и възстановяването след нея.
От показанията на свидетеля Ж..Ж..– съпруг на ищцата, се установява, че Ж. е страдала
от претърпяната травма и се е притеснявала, че няма да може да се движи, както преди.
Ползвала е патерици. Боляло я е много. Около месец е вземала болкоуспокоя-ващи, както и
лекарства за разреждане на кръвта. Свидетелят сочи, също така, че съпруга-та му не се е
2
възстановила напълно – ходи на една страна и когато времето е лошо, изпитва болки. Не е
работила след инцидента. Потвърждава и изложените в исковата й молба твър-дения – за
направените разходи за гориво по повод лечението.
Въз основа на декларация на ищцата – вх.№ 5101-02-57 от 12.06.2019г., с
Разпореж-дане № 5104-02-1 / 07.04.2021г. на ТП на НОИ – Бургас, злополуката е била
приета за тру-дова – по чл.55, ал.1 от КСО.
Въз основа на издадените болнични листове, на 15.04.2021г. на ищцата е било изпла-
тено обезщетение от НОИ в размер на 2 986.32 лв.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно чл.200, ал.1 от КТ, за вредите от трудовата злополука, които са причинили
временна неработоспособност на работника/служителя, работодателят отговаря
имущест-вено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има ви-на за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване – ал.3. Т. е. фактическият състав за възникване
на отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя,
има-ща по същество обективен характер включва следните кумулативни предпоставки: 1.
нали-чие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия
работник/служител, 2. трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на
трудовото правоот-ношение и причинила телесното увреждане, 3. неимуществена и/или
имуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице, и 4. причинна връзка между
трудовата злополука и пре-търпените вреди.
Безспорно се установява по делото, че на 07.05.2019г. между страните е възникнало
трудово правоотношение, както и че по време на същото, на 14.05.2019г., ищцата е претър-
пяла злополука, която има характер на трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
Установява се и наличието на причинени вследствие на същата неимуществени вре-ди
– претърпени от Ж. болки и страдания, съответно – причинно-следствената връзка между
тях.
При това положение следва да се приеме, че искът се явява доказан по своето основа-
ние. Размерът на дължимото обезщетение, пък, следва да бъде определен, съобразно разпо-
редбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост.
Установява се по делото, че след настъпване на процесния инцидент ищцата е изпит-
вала силни болки в продължение на около един месец. Претърпяла е оперативна интервен-
ция, при която й е поставен метален имплант. Придвижвала се е трудно – с патерици, като
оздравителният процес е продължил между шест и осем месеца. Притеснявала се е, че ня-ма
да се възстанови напълно. Не е могла да полага труд. Впоследствие е извършена и опе-рация
за отстраняване на импланта. Възстановяването й е продължило около месец. И към
момента, при лошо време, тя изпитва болки в десния крак – в областта на травмата.
Предвид горното, следва да се приеме, че справедливото обезщетение за претърпени-те
от ищцата физически и психически дискомфорт – болки и страдания, като продължител-
ност и като интензитет, би било дори такова, в по-висок от претендирания от нея размер от
7 370 лв.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал надлежни доказател-
ства Ж. да е проявила груба небрежност при настъпване на трудовата злополука – ка-сае се
за неволно пропадане на крака й при слизане от самолета, поради което възражение-то му по
чл.201, ал.2 от КТ – за намаляване на дължимото обезщетение, е неоснователно.
Искът за неимуществените вреди в резултат на процесната трудова злополука следва
да се уважи изцяло.
3
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата и обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди – разходи, свързани с лечението и възстановява-
нето й, включително и за транспорт, в общ размер от 955 лв.
Върху главниците се дължи законната лихва от датата на увреждането до окончател-
ното им изплащане.
Ищцата претендира от ответника и заплащането на сумата от 3 211.98 лв., представ-
ляваща обезщетение за имуществен вреди – пропуснати ползи, явяващи се разликата меж-ду
уговорените с дружеството трудово възнаграждение и командировъчни в периода 14.05.
2019г. – 20.07.2019г., съответно – 1 833.36 лв. /937.38 евро/ и 4 364.94 лв. /2 231.76 евро/, и
полученото обезщетение от НОИ – 2 986.32 лв.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя становището, застъпено в решение № 194
от 18.06.2015г. по гр. дело № 6546/2014г. на ВКС – ГК, IV г. о., а именно – съгласно ППВС
№ 4/68г. – т.5, в размера на трудовото възнаграждение, което се взема за база при
опреде-ляне размера на имуществените вреди от непозволено увреждане, се включват
всички до-бавки, които имат постоянен характер. Съобразно чл.15 от Наредбата за
структурата и ор-ганизацията на работната заплата, допълнителни трудови възнаграждения
с постоянен ха-рактер са тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за
придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения,
които се изпла-щат постоянно заедно с полагащото си за съответния период основно
възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. В чл.215 от КТ е
регламентирано обезще-тението, което работникът или служителят има право да получи при
командироване, освен брутното трудово възнаграждение. Командировъчните суми, които
включват пътни, днев-ни и квартирни пари, не представляват допълнително трудово
възнаграждение с постоянен характер, а обезщетение за допълнителните разноски, свързани
с изпълнението на работата в друго населено място, за посрещане на ежедневни нужди от
храна и нощувка. Команди-ровъчните суми трябва действително да са изразходвани при
изпълнение на служебните задължения извън населеното място, поради което не
представляват пропусната полза, от която работникът да е лишен.
В случая, платеното на ищцата от НОИ обезщетение покрива трудовото й възнаграж-
дение за исковия период, поради което претенцията й срещу работодателя за заплащане на
сумата 3 211.98 лв., представляваща част от договорените командировъчни, се явява неос-
нователна и като такава – следва да се отхвърли изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 685.51 лв. – направе-
ни по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част
от исковете, а по сметка на РС Бургас – ДТ в размер на 344.80 лв. и 250 лв. за СМЕ.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Профиасист 24/7“ ЕООД, ЕИК: ..., седалище и адрес на управле-ние:
гр.София, ....., представлявано от В..Г..Ч..– управител, да заплати на Н. С. Ж., ЕГН:
**********, гр.С..З.., ...., сумата 7 370 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
нея неиму-ществени вреди: болки и страдания от бималеоларно счупване на десния крак,
счупване на външна страна на десния глезен тип Вебер В/АО 44 В3.1/ и допълнително
счупване на за-ден Фолкман-триъгълник, причинени при трудова злополука, настъпила на
14.05.2019г. на летището в гр.М.., ФР Г..– през време и по повод изпълнение на трудовите й
задължения; сумата от общо 955 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди при същата трудова злополука – разходи за лечението и възстановява-
нето й, включително и транспортни; законната лихва върху тези суми, считано от 14.05.
4
2019г. до окончателното им изплащане, както и сумата 685.51 лв. – разноски по делото, ка-
то ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на сумата 3 211.98 лв. – обезщетение за претър-
пени в резултат на трудовата злополука имуществени вреди: пропуснати ползи, явяващи се
разликата между уговорените с Трудов договор № 423 / 07.05.2019г. и Споразумението от
13.05.2019г. към него трудово възнаграждение и командировъчни за периода 14.05.2019г. –
20.07.2019г. и полученото обезщетение от НОИ, като неоснователна.
ОСЪЖДА “Профиасист 24/7“ ЕООД да заплати по сметка на РС Бургас сумата от
общо 594.80 лв. – за ДТ и СМЕ.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5