Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 02.05.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 5-ти с-в, в публичното заседание на десети
май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
секретаря Т.Стоянова, като разгледа докладваното от председателя гражданско
дело № 1976 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е от К.В.К. *** с правно
основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 24.01.2018
г., около
11.30-12.00 часа, в гр.София, на ул.“*********, след като слязъл от автомобила
си и направил две-три крачки, се подхлъзнал върху заледен участък на улицата
и паднал, при което получил „счупване на
тялото/диафиза/ на тибията – закрито“ на левия долен крайник. В болницата била
извършена операция с голям обем на сложност
чрез поставяне на титаниев пирон, фиксирана с четири винта. След изписването
му от болница ищецът първоначално останал на легло, после трябвало да се
придвижва с патерици за около 2-3 месеца. Налагало се да приема медикаменти,
вкл. и чрез инжекции в корема на лекарството „Фраксипарин“. Страдал от това, че
не може да помага на семейството си, да води децата на училище и на
допълнителни дейности, че съпругата му трябвало през този период да поеме всички
ангажименти по прехраната на семейството, по грижите за децата и за него самия,
чувствал се безполезен. Продължавал да изпитва болки в крака и в петата. При
клякане изпитвал силна болка. Изкачването на стълби също било съпроводено със
силни болни. Не можел да ходи продължително. Предстояло извършване на нова
операция за изваждане на пирона. От първата операция останали трайни белези,
видими през лятото с размер 7-8 см. Ищецът твърди, че счупването на крака го лишило
от възможността да кара ски, както и
мотора си – любими негови занимания. След инцидента изпитвал силен страх да не
падне отново. Във връзка с лечението направил разходи за закупуване на титаниев пирон и винтове на
стойност 1580 лв., за лекарства - 98.80 лв. и 24.10 лв. Общо имуществените вреди възлизали на 1702.90 лв. Твърди, че
претърпените от него неимуществени и имуществени вреди били в причинно-следствена
връзка с противоправното и виновно поведение на служители на Столична община,
които не изпълнили задължението си да стопанисват и поддържат в добро състояние
общинските пътища. Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени
вреди възлиза на 40 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
40 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди – допуснато изменение на иска в
съдебно заседание от 25.05.2022 г./, ведно със законната лихва от 24.01.2018 г./датата
на деликта/ до окончателното изплащане и
сумата от 1702.90 лв. /обезщетение за имуществени вреди/, ведно със
законната лихва от 14.02.2020 г./датата на исковата молба/ до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът С.О.оспорва
основателността на предявените искове, като прави следните възражения: оспорва
да са осъществени елементите от състава на чл. 45 от ЗЗД – оспорва механизма на
получаване на травмата; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
противоправно поведение на негови служители и вредите. Твърди, че ако се
установи, че ищецът действително е получил травмата при падане на улицата, това
се дължи на липса на внимание и недобра
координация от негова страна, на моментно прилошаване, на загуба на кондиция, вследствие
на здравославни причини, на нестабилност
на походката или на отклоняване на вниманието при разговор с придружаващия го
приятел. Поддържа становището, че при внезапно заледяване на пътното платно е
необходимо обективно време за изпълнение на задълженията за почистване. Твърди,
че е възложил поддържането на улиците и снегопочистването за процесната улица
на „Н.-Ч.“ ЕООД и „А.Е.В.Т.“ АД. Оспорва размера размера на претедираните
обезщетения.
Третите лица – помагачи “Н.-Ч.“
ЕООД и „А.Е.В.Т.“ АД оспорват исковете.
Търдят, че сключеният от тях със С.О.договор е със специфични условия и не
касае предмета на делото. Твърдят, че не носят отговорност, ако улицата е била
заледена.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От показанията на св. Р., съпоставени с представената по делото медицинска епикриза от 31.01.2018 г., се установява, че на 24.01.2018 г. ищецът е претърпял злополука – подхлъзнал се е върху необезопасена заледена улица „З.“, находяща се в гр.София, и е паднал на пътното платно, като е счупил крака си. Свидетелят е присъствал на инцидента. Същият не може да посочи точния номер на улица „З.“, където е настъпило произшествието. Твърди, че то се е реализирало в началото на улицата. Свидетелят не си спомня точно, но счита, че ищецът е счупил левия си крак. Заедно отишли в кв.Княжево, за да направят оглед на автомобил, обявен за продажба, който ищецът възнамерявал да купи, но не стигнали до адреса. Свидетелят не може да посочи имената на продавача на автомобила, нито точния му адрес, тъй като ищецът се бил свързал с тези хора. Заявява, че адресът, който трябвало да посетят, се намирал на самата улица. Пътното платно било много заледено и непочистено. Ищецът паднал на улицата и започнал да стене, кракът му висял от крачола на дънките. Казал, че много лошо си е счупил крака. Св. Р. се чудел дали да викне линейка, но, тъй като ищецът силно викал и седял на леда, свидетелят решил да го откара до най-близката болница. На място имало още един човек, който помогнал на свидетеля да качат ищеца в неговия мини ван. След това св.Р. откарал ищеца до „Пирогов“. На следващия ден свидетелят посетил мястото на злополуката и направил снимките, които били приложени към исковата молба.
От медицинската експертиза, чието заключение съдът приема, се установява, че при падането на 24.01.2018 г. ищецът е получил закрито счупване на двете кости на лявата подбедрица. Спрямо него е проведено болнично лечение общо 13 дни, от които 7 дни през периода от 24.01.2018 г. до 31.01.2018 г. и 6 дни през периода от 29.02.2020 г. до 06. 03.2020 г.; домашно – амбулаторно лечение през периода от 31.01.2018 г. за около 6-8 месеца и от 06. 03.2020 г. за около 1 месец. По време на болничното лечение е опериран: на 24. 01. 2018 г. е извършено открито наместване и метална фиксация на голямопищялната кост с вътрекостен пирон и 4 винта, а на 04.03.2020 г. са извадени металните импланти от големия пищял. По време на домашно-амбулаторното лечение ищецът е ходил на контролни прегледи, превръзки и е провеждал раздвижване на крака. Пострадалият е претъпдял болки с голям интензитет непосредствено след инцидента за
около 12-14 дни, болки с умерен интензитет за около 3-4 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно до около 7-я - 8-я месец. Ищецът е претърпял болки с умерен интензитет и страдания след втората операция за около 1-2 месеца. След изписването му от болницата на 31.01.2018 г. ищецът се е нуждаел от чужда помощ за около 3-4 месеца, ползвал е две патерици за 2 - 3 месеца, след което за още 1-2 месеца се придвижвал с една патерица. След втората операция не се е нуждаел от патерици. Общият възстановителен период е продължил около 6-8 месеца. След този период ищецът би могъл да изпитва болки в крака при по-продължително ходене и стоене прав, при влажно и студено време. Вещото лице е извършило преглед на ищеца, при който е установило, че самостоятелната му походка е възстановена. По предната повърхност на лявото коляно е останал белег от операция 5 см., в горна 1/3 на лява подбедрица има два белега от операция 4 см. и 3 см., в долната 1/3 на лява подбедрица още 3 белега – 4 см., З см., и 2 см. Лявата колянна става извършва движения в нормален обем. Лявата глезенна става извършва движения в обем, по-малък от нормата с 25 % - ищецът не може да кляка с левия крак. Той би могъл да изпитва болки в крака при влажно и студено време, при по-продължително ходене и стоене прав. Металните импланти от крака са извадени при втората операция на 04.03.2020 г. Разходите, описани в исковата молба, за които са представени документи - фактура от 30.01.2018г. за пирон и винтове - 1580.00 лв; касов бон от 30.01.2018 г. за фраксипарин - 98.80 лв.; касов бон от 30.01.2018 г. за паратрамол - 24.10 лв. са били необходими за неговото лечение.
В съдебно заседание експертът заявява, че при такова счупване е нормално пострадалият да има болки в коляното и в глезена. Това е сложно счупване, трябва много време, за да оздравее. При клякане ищецът има усещане за силно опъване и е редно да проведе санаториално лечение. Към момента на прегледа при ищеца се наблюдава 25 % дефицит в областта на глезенната става и ако се установи, че развива артрозна болест, може да се увеличи неподвижността на ставата. Този дефицит ще остане, защото е минало много време от травмата. През периода 2018 г. - 2020 г., когато е извършена втората операция, ищецът е могъл да кара велосипед, не и ски. Няма документ да е провел балнеолечение и физиотерапия. Преди втората операция е трябвало да проведе такива процедури. Прз периода, през който е ползвал патерици, не е могъл да шофира. Нуждаел се е ежедневно от чужда помощ. При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните елементи: противоправно поведение, вина, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.). Събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.
От показанията на св.Р. се установи, че ищецът се е подхлъзнал и е паднал върху непочистения лед на улица „З.“, находяща се в гр.София. От заключението на медицинската експертиза е видно, че ищецът е получил средна телесна повреда: закрито счупване на двете кости на лявата подбедрица, която травма е в причинно-следствена връзка с падането му върху заледената улица. От телесната повреда ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания/медицинска експертиза/.
Не се установява ищецът да е допринесъл за настъпване на произшествието – падането му не се дължи на прилошаване, нито на отклоняване на вниманието му или нестабилност на походката по здравословни причини. Според показанията на св.Р. – очевидец на произшествието, падането на ищеца се дължи на подхлъзването му върху непочистената от лед улица. Това е станало след като е слязъл от колата и е тръгнал по улицата.
Улица „З.“, находяща се в гр. София, се поддържа от Столична община. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост, каквото не се спори да е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътищата по смисъла на чл. 5, ал. 1 от закона: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, вр.чл. 29, вр.чл. 31 от Закона за пътищата, лицата които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за ответника да осъществява поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП се касае за дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
Допускането на заледен участък от улица на територията на Столична община, съставлява противоправно бездействие на работници и служители на общината, натоварени с поддръжката на тротоарите, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми, което е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Осъществен е фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД, поради което искът е доказан по основание. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на злополуката – 39 г., вида на телесната повреда – средна телесна повреда, изразила се в закрито счупване на двете кости на лявата подбедрица; вида на проведеното лечение – извършена е операция, чрез открито наместване и метална фиксация на голямопищялната кост с вътрекостен пирон и 4 винта, а впоследствие е извършена втора операция за изваждане на металните импланти от големия пищял. Ищецът е лекуван в болница през периода 24.01.2018г. - 31.01.2018г. за 7 дни и през периода 29.02.2020 г. - 06.03.2020г. за 6 дни. Съдът отчете продължителността на периода на лечение и възстановяване – 8 месеца след първата операция и още едни месец след втората операция, както и продължителността на периода на интензивни болки и страдания – около 12-14 дни, впоследствие болките са били с умерен интензитет за около 3-4 месеца, след което интензитетът постепенно е намалявал до края на възстановителния период. Съдът съобрази обстоятелството, че през възстановителния период ищецът е зависел в ежедневието си от чужда помощ за хигиенно-битовото си обслужване за около 3-4 месеца, ползвал е две патерици при придвижването си за 2-3 месеца, след което за още 1-2 месеца се е придвижвал с една патерица. След втората операция не се е нуждаел от патерици при придвижването си. След възстановителния период ищецът би могъл да изпитва болки в крака при по-продължително ходене и стоене прав, при влажно и студено време. Вещото лице е извършило преглед на ищеца, при който е установило, че самостоятелната му походка е възстановена, но са останали трайни последици от травмата - лявата глезенна става извършва движения в обем, по-малък от нормата с 25 % - пострадалият не може да кляка с левия крак. Останали са белези от операциите - по предната повърхност на лявото коляно е останал белег 5 см., в горна 1/3 на лява подбедрица има два белега от операция 4 см. и 3 см., а в долната 1/3 на лява подбедрица още 3 белега – 4 см., З см., и 2 см.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2018 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост, на 30 000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 40 000 лв. следва да бъде отхвърлен. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази и съдебна практика по сходен казус – напр. решение № 1354/14.11.2022 г. по вгр.д. № 1745/2022 г. на САС, с което е определено обезщетение от 30 000 лв. за многофрагментно счупване на тибията на левия крак, настъпило на 04.12.2018г., при падане на заледен участък на тротоара, като решението на САС не е допуснато до касация с определение № 759/21.02.2024 г. по гр.д. № 2587/2023 г. на ВКС.
По иска за имуществени вреди: От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че разходите, описани в исковата молба по фактура от 30.01.2018г. за пирон и винтове - 1580.00 лв; касов бон от 30.01.2018 г. за фраксипарин - 98.80 лв.; касов бон от 30.01.2018 г. за паратрамол - 24.10 лв. са били необходими за лечението на ищеца.
Общата стойност на направените разходи, описани в исковата молба, за които са ангажирани доказателства по делото, е 1702.90 лв., поради което искът като основателен следва да бъде уважен изцяло.
По законната лихва: На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът дължи законна лихва, върху присъденото обезщетение, считано от датата на деликта до окончателното изплащане, поради което претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 24.01.2018г. до окончателното изплащане следва да бъде уважена. Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 14.02.2020 г. Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът дължи законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на деликта, а не от датата, на която пострадалият е направил разходите за лечение./решение № 11/03.05.2018 г. по гр.д. № 643/2017г. на ВКС/. Тъй като ищецът претендира законна лихва от по-късна дата – 14.02.2020 г., претенцията следва да бъде уважена.По разноските:Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2583.27 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 71.93 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес за призоваване: гр.
София, ул. „*******да заплати на К.В.К., ЕГН **********, от гр.София, кв.“Изгрев“,
ул.“А*******, съдебен адрес:*** – за адв.М., на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата
от 30 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от средна телесна повреда,
представляваща закрито счупване на двете кости на
лявата подбедрица, причинена на 24.01.2018г. в гр.София при падане,
поради наличие на заледен участък от ул.„*********, стопанисвана от Столична
община/, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2018 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до пълния предявен размер от 40 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
С.О.да заплати
на К.В.К., ЕГН **********, на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата от 1702.90 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразили се в
разходи за лечение по фактура от
30.01.2018г. за пирон и винтове - 1580.00 лв; касов бон от 30.01.2018 г. за
фраксипарин - 98.80 лв.; касов бон от 30.01.2018 г. за паратрамол - 24.10 лв.,
ведно със
законната лихва, считано от 14.02.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.О.да
заплати на К.В.К., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 2583.27 лв., съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА К.В.К.
***, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 71.93 лв., съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението е
постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника С.О.– „Н.-Ч.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес *** и „А.Е.В.Т.“ АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: