Решение по дело №20/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 111, ал. 1 ЗИНЗС.
Образувано е по жалба на л/св.И. М. С., против Заповед № ЗНД-517 от 30.12.2024 г. на Началник сектор ЗО „Дебелт“, с която му е наложено наказание "Изолиране в наказателна килия за срок от 1 денонощие", на основание чл. 102, ал. 2 и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС. За нарушение по чл.97, т.4 от ЗИНЗС, вр. с чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и се иска отмяната й. Твърди се, че лишеният от свобода многократно е заявявал за своя здравословен проблем, подуване на лявата ръка, но при посещението на процесната дата фелдшера Буриева се развикала на С.. Жалбоподателят обяснява, че е записан за преглед при външен лекар от 5 месеца. Не се отрича, че е повишил тон, но заявил, че ще заведе дело за нарушените си права.

Оспорва се извършването на нарушение и се иска отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, доведен от ОЗ „Охрана“. Поддържа жалбата си. Представя саморъчно написана искова молба, с която се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди и иска тя да бъде приета като доказателство по настоящото дело.

Ответникът по оспорването – Началник на ЗО „Дебелт“, редовно призован по електронната поща, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по оспорването. Представя административната преписка.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, като се запозна с депозира-ната жалба и прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 29.11.2024 г. в 13.35 ч., И. С. посетил медицинския център в ЗО „Дебелт“, като изразил оплаквания от здравословен характер и поискал преглед при „външен лекар“- специалист. По заявеното от мед. фелдшер К.Буриева лишеният от свобода е заявил, че има силна болка и оток на китката на лявата си ръка и иска да бъде изведен на преглед при външен специалист незабавно. В докладната записка на Буриева не се описва какво е отговорила на затворника по повод искането на С. за прегледа при външен специалист. Заявява се, че същият се държи „нагло, заяви „вие ми се подигравате патки“. Според описаното в докладната записка на Буриева лишеният от свобода е отправил заплахи, че ще заведе съдебен иск.

Изготвена е и докладна записка от инспектор „СДВР“ в ЗО „Дебелт“, в която се пресъздават разказите на С. и на фелдшера Буриева. Според заявеното от затворника, медицинското лице му е повишило тон и го е изгонило от центъра.

Представен е протокол за изслушване на лишения от свобода на 30.12.2024г., което е извършено на основание чл.105, ал.1 от ЗИНЗС. Видно от съдържанието на протокола, вмененото нарушение е извършено на 29.11.2024г., а същото е подписано от лишения от свобода и началника на сектора.

При така описаната и установена от ответника фактическа обстановка е прието, че с действията си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 97, т.4 от ЗИНЗС, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал.2, т.7 и чл.102, ал.2 от ЗИНЗС
С оспорената заповед от 30.12.2024 г. на Началник сектор ЗО „Дебелт“, на жалбоподателя е наложено наказание "Изолиране в наказателна килия за срок от 1 денонощие"

В съдебно заседание, жалбоподателя представи саморъчно написана от него искова молба, в която се заявява претенция за причинени вреди от неимуществен характер, вследствие на действия и бездействия на администрацията на общежитието и конкретно на медицинския център.

При така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от процесуално легитимирано лице и при спазване на срока по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, тъй като жалбата е изпратена на 31.12.2024г., видно от отразеното на пощенския плик.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, която компетентност произтича от закона- чл.110, ал.1 от ЗИНЗС.
По отношение спазване на процесуалните правила, следва да се подчертае, че редът за провеждане на дисциплинарните производства в местата за лишаване от свобода е уреден в Глава IX, Раздел II "Мерки за поощрения и дисциплинарни наказания" на ЗИНЗС. В чл. 105, ал. 1 ЗИНЗС законодателят е установил задължение на дисциплинарно-наказващия орган да изслуша нарушителя преди да му наложи наказание. В случая тази разпоредба за изслушване на лицето е изпълнена формално. В представения Протокол за изслушване на лишен от свобода от 20.11.2024 г. на основание чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, за изслушване на жалбоподателя л. св. С.., не е посочено, във връзка с кое конкретно нарушение е изслушан лишения от свобода, доколкото в заповедта се посочва, че е на основание изготвена докладна записка с посочения номер.

Протоколът е подписан от Началника на сектора ЗО „Дебелт“ и от л. св. С., но не са отразени конкретните обяснения на лицето, поради което съдът намира, че ответникът не е спазил разписаната от законодателя процедура по изслушване на нарушителя преди налагане на дисциплинарното наказание с оспорената заповед. При изслушване на л. св. на основание чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС следва да бъдат отразени в протокола обясненията и изявленията на лицето, какво е заявил л. св. при изслушването, макар да не е определен конкретен обем информация. Въпреки това, е необходимо да се удостовери тяхното наличие, още повече, че не се описва и конкретното нарушение и/или най-малко определената от органа правна квалификация, за деянието което се вменява. В оспорената заповед е посочено, че жалбоподателя е изслушан съобразно чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, като са му снети обяснения, но датата на снетите обяснения е 12.12.2024г., която не кореспондира на датата на съставения протокол от 30.12.2024г. и не може да се направи връзка с изслушването, съгласно протокола, в който не е посочена тази дата, а се твърди, че е направено на 30.12.2024г.

Дори да се приеме относимостта на дадените обяснения на лицето, в него е заявено, че от страна на медицинското лице му е заявено „изчезвай И.“ с повишен тон, а той отрича да е отправял закани или обиди към служители от администрацията

При така описаното съдържание на докладната записка на мед. фелдшер Буриева, съдът не констатира наличие на отправена заплаха, закана, която да се счита за физически или психически тормоз.

Квалификацията на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС изисква наличие на „физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава“. Същото се отнася и за забраната по чл.97, т.4 от ЗИНЗС, която се твърди, че е нарушена в случая.

От установените по делото факти, въз основа на приетите по делото писмени доказателства от административната преписка не се установява осъществяване на физическо или психическо насилие спрямо служител на общежитието, защото заявяването, че лишеният от свобода ще заведе дело /иск/ е публично оповестяване на негово намерение да предприеме подобни действия. Последните обаче са законово регламентирани и дали затворникът ще заведе такъв иск или не е негово лично субективно право независимо дали ще го упражни или не. Публичното заявяване на намерение да се заведе дело не може да се окачестви като психически тормоз, още по-малко като физически. По отношение на употребена дума, която бе цитирана от описаната реплика в докладната записка на фелдшер Буриева, дори същата да се счита за обидна дума, също не осъществява белезите на осъществена заплака, закана, респективно не може да се квалифицира като физически или психически тормоз /насилие/.

При тези констатации, вмененото нарушение не е осъществено от обективна страна, поради което е безпредметно обсъждането на други факти и обстоятелства свързани с преценка тежестта на наказанието и неговата релевантност към процесното деяние.

Оспорената заповед е материално незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този изход на спора ГДИН, като юридическо лице, в структурата на което е ответния административен орган, следва да бъде осъдена да заплати в полза на АС Бургас следващата се д. т. за образуване на делото, която не е внесена от жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Заповед № ЗНД-517 от 30.12.2024 г. на Началник сектор ЗО „Дебелт“, с която на И. М. С. е наложено наказание "Изолиране в наказателна килия за срок от 1 денонощие", на основание чл. 102, ал. 2 и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, за нарушение по чл.97, т.4 от ЗИНЗС, вр. с чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС.

ОСЪЖДА ГД "Изпълнение на наказанията" да заплати по сметка на АС Бургас сумата от 10 лева, разноски, съставляваща дължима държавна такса за образуване на делото.

Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд – Бургас, в 14-дневен срок от днес за жалбоподателя, а за ответника от връчване на съобщението.