№ 788
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110214342 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-4332-021061 от
15.10.2021 г., издадено от началника на група към ОПП-СДВР, с което на Д.
А. Ф. е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и
искания. Претендира присъждане на разноски.
АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 01.10.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 08:34
часа в гр. София, по бул. Цариградско шосе пред номер 301, с посока на
движение от ул. Д. Пешев към бул. Копенхаген, управлява мотоциклет марка
Сузуки ГСР 600 с рег. № СТ 2070 Х, като при извършена проверка е било
констатирано, че водачът управлява мотоциклета без поставена табела –
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7,
които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание
да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести
доказателствената тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва
своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за
невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България,
чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС)
2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно
укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото
на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство,
както и чл. 48, ал. 1 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС).
Съдът намира, че приетите в НП фактически положения не се
установяват от наличната доказателствена съвкупност. По делото беше
2
разпитан актосъставителят, който не можа да си спомни и да даде каквито и
да било сведения за процесния случай. Изложените от него данни са в
принципен план и без да съдържат никаква конкретика за случая. При това
положение въз основа на неговите показания не могат да бъдат изградени
каквито и да било фактически изводи. Ето защо в случая административното
обвинение се явява недоказано. Поради това и тъй като АНО не е ангажирал
годни доказателства в подкрепа на повдигнатото административно
обвинение, то атакуваното НП следва да бъде отменено, тъй като същото не е
доказано по несъмнен и категоричен начин, в съответствие с изискванията на
чл. 303, ал. 2 от НПК, приложими на основание чл. 84 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-021061 от 15.10.2021
г., издадено от началника на група към ОПП-СДВР, с което на Д. А. Ф. е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3