РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Благоевград, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210102676 по описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по настоящото гр.д. № 2676/2024г. по описа на Районен съд -
Благоевград е образувано по искова молба на Е. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес :
****, чрез адв. Д. Г., вписан в АК - Ловеч с № ***, служебен адрес : гр. *** против
„Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено, че чл. 18 (1) от Договор за потребителски кредит № 1013087 от 05.02.2024 г.,
сключен между Е. А. П., ЕГН ********** и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, уреждащи
начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна на осн. чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД, както и да бъде признато за установено, че чл. 13, ал. 2 от Договор за
потребителски кредит № 1013087 от 05.02.2024 г., сключен между Е. А. П., ЕГН **********
и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, уреждащ разходите за извънсъдебно събиране на
вземания в тежест на потребителя е нищожен на осн. чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Представени са към
исковата молба писмени документи.
Твърди се, че на 05.02.2024 г. между Е. А. П., ЕГН **********, в качеството му на
„Кредитополучател“ от една страна и ответника „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, в
качеството му на „Кредитор“ от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит №
1013087 (накратко „Договорът за заем“), в който са включени клаузи, които считам за
нищожни, а именно : Клауза уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на
обезпечение; - Клауза уреждаща разходи в тежест на доверителя ми за изпращане на
съобщения, покани и уведомления по управлението на кредита. Твърди се, че договорът за
заем е сключен при следните условия: 2 800,00 лева главница; 50% фиксиран лихвен
процент; 62.97% годишен процент на разходите; 18 месечен срок за погасяване; 4 128,68
лева - обща сума, дължима от кредитополучателя; Обезпечение - поръчител или банкова
гаранция. Сочи се, че съгласно чл. 6. (1) от Договора за заем довереникът ми е следвало в
срок от 2 (два) дни от сключването на Договора за заем да предостави на Кредитора едно от
следните обезпечения : Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение
1
в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената
главница и лихва; Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия : При един поръчител - осигурителният доход следва да е
в размер на не по-малко от 3 (три) пъти размера на минималната работна заплата за
страната.; При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
следва да е в размер на не по-малко от 2 (два) пъти минималната работна заплата за
страната; Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; Да не
е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице
неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си
или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Сочи се,
че в чл. 18 (1) от Договора за заем е описано, че в случай на неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в
размер на 5 362,62 лв. Твърди се, че за ищеца е било невъзможно да предостави
обезпечение, което да отговаря на завишените изисквания, дадени от кредитора и
въпросната неустойка е начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния
план заедно с вноските за главница и лихва по заема, като по този начин, в действителност
общата сума, която ищецът следва да върне за използвания финансов ресурс не е описаната
в договора сума в размер на 4 218,68 лева, а значително по - голяма - в размер на 9 581,30
лева. Счита се, че клаузите уреждащи начисляване на неустойка при непредоставяне на
обезпечение и начисляване на разходи за извънсъдебно събиране в тежест на потребителя са
нищожни. Твърди се още, че е нищожна клаузата на чл. 18, ал. 1 вр. чл. 6, ал. от Договора за
заем, уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Сочи се, че
въпросното вземане, макар и именувано „неустойка“ няма характер на такава, то е изначало
уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава
функции. Посочва се, че кредиторът го е именувал „неустойка“, за да заобиколи
ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат
предвид при изчисляване на ГПР. Навежда се, че предвидената „неустойка” не изпълнява
обезщетителна функция, тъй като тя не зависи от вредите от неизпълнението на основното
договорно задължение. Сочи се, че предвиждането в процесния договор, че кредиторът има
право на обезщетение по чл. 92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на дължимата
мораторна лихва при неизпълнение не защитава негов легитимен интерес, а внася
неравноправност по смисъла па чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП в договорното съдържание с цел
неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя.
На следващо място се твърди, че неустойката е договорена в нарушение на
изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция.
Според ищеца не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй
като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на банкова гаранция
или поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и затрудняващи получаването
на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения двудневен
срок от сключването на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. На отделно основание се счита, че с
въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря
още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение -
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Счита се, че посочената клауза, с
която се уговаря неустойка при непредоставяне на обезпечение следва да се счита за
нищожна поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения
размер на неустойката спрямо отпуснатите суми. Твърди се, че налице Нищожност на
клаузата уреждаща разходи за извънсъдебно събиране на вземания. Счита се, че в
2
разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Договора за заем - разходите за изпращане на съобщения,
покани и уведомления, макар и да е наречена от кредитора „такса“, тя е обвързана с
неизпълнение на задължение по договора и като такава, тя следва да бъде възприемана като
неустойка. Сочи се, че въпросната „неустойка“ противоречи на чл. 33 ЗПК според който при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната
лихва. Твърди се, че е налице явно заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси
още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава и то за действия, които
кредитодателя може и да не е извършил. Счита се, че в случая тази неустойка няма
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции, тя е
просто средство за обогатяване на кредитора и определено води до скрито оскъпяване на
кредита.
Предвид горното се счита, че клаузата на чл. 13, ал. 2 от Договора за заем е нищожна
на основание чл. 10а, ал. 2, чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК и се явява неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 3 ЗЗП.
С Разпореждане № 3527/27.11.2024 г. съдията - докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание,
че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.
131, ал. 2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен
на 29.07.2024 година. В указания от съда едномесечен срок на 06.01.2025 г. ответното
дружество е депозирало писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като
неоснователен. Претендират се и сторените по делото разноски.
На първо място се твърди, че е налице злоупотреба с права, тъй като ищецът е
депозирал пред БлРС напълно идентични искови молби, с които се оспорва една и съща
клауза за заплащане на неустойка, която страните неколкократно са уговорили в сключените
между тях общо 2 договора. Твърди се, че процесуалното поведение на ищеца цели
неправомерен резултат, а именно да се увреди другата страна като в нейна тежест се
възложи заплащането на разноски в прекомерен размер.
Не се оспорва, че между страните са сключени общо 2 договора с клаузи като
процесната, което говори за наличие на трайни отношения, създадени на база идентични
условия, с които потребителят се е задължил многократно по свое желание и при пълна
яснота относно финансовите последици от тях. Твърди се, че са неоснователни са
претенциите на ищеца за обявяване на нищожност на клаузите от договора, уговарящи
неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и извънсъдебно
събиране на вземания. Твърди се, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Сочи
се, че действителността на клаузите на Договор за потребителски кредит № 933685
произтича от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.
Сочи се, че клаузите по процесния договор се явяват индивидуално договорени с конкретния
потребител. Твърди се, че Кредитополучателят е бил запознат още преди сключването на
договора с неговите условия и при добросъвестно договаряне от страна на ответното
дружество. Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на
годишния процент на разходите /ГПР/ се сочи, че са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Сочи се, че както в договора за потребителски кредит, така и в
издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се
3
формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.
Посочва се, че при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на
договора от 68,95% и ГПР определен в процесния договор в размер на 63,06%, е видно, че в
случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва
за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че
уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Сочи се, че
кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на
договора. Сочи се, че неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и нейната
функция е да обезщети страната по сключения договор и същата представлява право на
изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Посочва се, че разходите, които
се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на
договора. В настоящия случай се посочва, че неустойката е индивидуално договорена между
страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след
сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на
задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора се твърди, че кредиторът не е
знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума.
На следващо място се твърди, че оспорената неустойка е действителна, тъй като
същата е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не
изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне
едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в
договора условия. Посочва се, че съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения
при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води
задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. Твърди се, че не е
налице неравноправност по ЗЗП. Навежда се, че всички доводи за нищожност на процесната
клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни. Сочи се, че клаузите на
договора, включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на
изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Твърди се, че в случая не е налице нито една от
хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това се сочи, че клаузите са уговорени
индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя
яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца.
Сочи се, че кредитополучателят е бил информиран за условията за ползване на продукта на
търговеца предварително - да върне главницата и лихвата, да представи обезпечение, като
има право на избор какво да бъде то, в случай че не го направи, да плати и фиксирана
неустойка в точен и индивидуално определен размер. Твърди се, че процесните клаузи
напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните
клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и
многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице действителност на
клаузата, уговорена с потребител.
На самостоятелно основание се сочи, че всички изложени твърдения за нищожност на
договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че в периода 2023 г. - 2024 г. ищецът е
сключил общо 2 договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение по кредита.
По отношение на твърдението за неравноправност се сочи, че още при сключване на
първия договор потребителят е бил информиран за условията за ползване на продукта на
търговеца предварително - да връща заемната сума при фиксирана лихва, да представи
обезпечение в уговорения срок, като има право на избор какво да бъде то, а в случай че не
го направи, да плати и неустойка в точен и индивидуално определен размер. Сочи се, че са
неоснователни и неверни са всички оспорвания на ищеца по отношение на чл. 13, ал. 2 от
Договора, в частта в която урежда разходите за извънсъдебно събиране на вземания.
Посочва се, че разходите за извънсъдебните действия на кредитора спрямо длъжника в
4
случай на неизпълнение от страна на последния не представляват такси по договора и
същите според ответника ясно са посочени като разходи във връзка с неизпълнението.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното
заседание чрез упълномощен адвокат представя писмено становище по съществото на
делото. Претендира сторените в производството разноски по представен списък по чл.80 от
ГПК.
Ответното дружество не изпраща свой представител в съдебно заседание, но в
депозирана молба преди съдебното заседание чрез упълномощен процесуален представител
изразява становище, че поддържа депозирания писмен отговор, както и изразява становище
по същество на делото. Претендират се сторените по делото разноски, за което се представя
списък с разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
От приложените по делото писмени доказателства, се установи, че на 05.02.2024
година е подписано Искане за сключване на договор за кредит, въз основа на което на
05.02.2024г. между Е. А. П., ЕГН **********, в качеството му на „Кредитополучател“ от
една страна и ответника „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на
„Кредитор“ от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит № 1013087, при
следните условия : 2,800,00 лева главница; размер на погасителната вноска 4*116,67 лева и
14*268 лева, вид вноската - месечна, 50% фиксиран лихвен процент; 62,97%% годишен
процент на разходите; обезпечение - поръчител или банкова гаранция - по избор на
кредитополучателя, дата на последно плащане - 06.08.2025 година, обща сума за погасяване
- 4 128,68 лева. В договора за кредит е инкорпориран и погасителен план с включени в
същия главница, лихва, вноски, неустойка, вноска с неустойка и сума за плащане, като е
посочена като обща сума на плащането 9581,30 лева. Съгласно чл.6, ал.1 от Договора за
потребителски кредит страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с
поне едно от посочените по-долу обезпечения : 1. безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, включваща договорената главница и лихви; 2. поръчителство на едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на описаните условия. По силата на чл.6, ал.2
от договора страните се съгласяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал.1
обезпечение в срок до 2 дни от сключване на договора. Съгласно чл. 18, ал.1 от договора в
случай, че кредитополучателят не представи договореното в чл.6 обезпечение в двудневен
срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени
в договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 5362,62 лв.
По делото е представена и Тарифата за таксите и разходите събирани от „Кредирект“
ЕООД от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от дружеството заеми чрез
Интернет.
Съгласно т.2 от Тарифата „Кредирект“ ЕООД събира разходи за събиране на вземането
при забава в плащането на вноска се изразяват в изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на
заемателя, действия по отлагане на прехвърлянето на просрочено задължение от
дружеството към агенция за събиране на вземания. Съответните действия зависят от дните
забава за плащане на погасителна вноска и вида на кредитния продукт. Разходите се правят
еднократно и сборът им не може да надвишава 135,00 лв. за целия период на договора.
Съгласно чл. 3 от Тарифата за таксите и разходите събирани от „Кредирект“ ЕООД е
предвидено, че при забава от 60 дни за продукт кредит до заплата и при забава от 90 дни за
продукт потребителски кредит, се начислява еднократно в сума в размер на 10 % от остатъка
5
на дължимата по съответния договор сума до цялостното погасяване. Посочените разходи са
дължими за отлагане на започване на изпълнение на процедура за принудително изпълнение
по просрочено задължение.
От страна на ответника е представен и Стандартен Европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, в който се конкретизират
следните данни : Общ размер на кредита – 2800,00 лв.; Срока на договора, главница, лихва,
ГЛП, ГПР, като в т.4.3 е уговорено, че при непредставяне на обезпечение, съгласно общите
условия, се начислява неустойка в размер на 5362,62 лева, а в т. 4.6 са уговорени дължимите
разходи при просрочени плащания.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал. 2, пр.2, пр. 3 ЗЗД, чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл.
19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП.
В тежест на ищеца е да докаже, че договора за паричен заем е сключен при липса на
съгласие, че посочената в исковата молба клауза от Договора, е нищожна на посочените
основания-противоречи на закона, доколкото от този факт извличат изгодни правни
последици, а в тежест на ответника е да проведе обратно насрещно доказване, за
валидността на правоотношението. В тежест на ответника е да докаже в процеса, че
договора е сключен при наличие на съгласие, че клаузата на договора за паричен заем не е
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, че е индивидуално уговорена, че е съставена
по ясен и недвусмислен начин. Ответникът носи тежестта да докаже възраженията,
релевирани в отговора на исковата молба, да установи валидността на всяка една оспорена
като недействителна клауза, както и че сключването й е при съобразяване на императивните
материални норми. Да се установи, че при сключване на договора не е надвишен размера на
ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че всяка една оспорена като недействителна клауза е
индивидуално уговорена и не е неравноправна.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно проверява дали са налице фактически и
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузите на процесния договор, като
се укаже на ответника, че в негова тежест е да докаже в процеса, че клаузите на договора не
са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, че са индивидуално уговорени и не
противоречат на императивни правни норми, както и че договорът е изготвени със шрифт не
по - малък от 12.
Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е
недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на
съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в
договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 62,97% /чл.2, т. 4/, който
според съда не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. От
погасителния план е видно, че всяка погасителна вноска включва и сума за неустойка.
Според съда неустойката, по начина, по който е уговорена, по същество представлява скрита
договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР.
Съображенията за това са следните :
Съгласно чл.6, ал.1 от Договора за потребителски кредит страните се споразумяват, че
договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения : 1.
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от
6
сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца, след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти
общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихви;
2. поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
описаните условия. По силата на чл.6, ал.2 от договора страните се съгласяват, че
кредитополучателят ще предостави посоченото в ал.1 обезпечение в срок до 2 дни от
сключване на договора. Съгласно чл.18, ал.1 от договора в случай, че кредитополучателят не
представи договореното в чл.6 обезпечение в двудневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 5362,62 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗПК, преди сключване на договора за кредит
кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо,
след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни,
използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
Процесната неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно
обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита преди да се предостави обезпечение
/чл.18 от ЗПК/. Ето защо кредиторът не може да черпи права за себе си от неизпълнението
на задължението си да направи предварителна оценка, с оглед недопускане на необосновано
кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с тази неустойка се търси
обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Със
същата обаче се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК,
съгласно която при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва. Наред с
това уговорката води до значително оскъпяване на кредита, тъй като позволява на
заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер равен на почти 70% от
сумата по кредита, като това оскъпяване не е било надлежно обявено на потребителя чрез
включването му в ГПР, който би надвишил допустимия от закона праг. Посочената клауза в
договора следва да се окачестви като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от
ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в
неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати
необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите
последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно.
Очевидно е, че уговорената неустойка се отклонява от присъщите й функции и цели
единствено неоснователното обогатяване на кредитора. При включването на сумата за
неустойка, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и представляваща скрито
възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР надвишава многократно допустимия
законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не
може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният
7
размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора
изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не
съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално
лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му
признава и гарантира.
По отношение на клаузата на чл. 13, ал. 2 от договора за кредит, която регламентира
заплащането на разходи за събиране на просрочените вземания съгласно Таритфата за
таксите и разходите, съдът намира следното :
Съгласно т.2 от Тарифата „Кредирект“ ЕООД събира разходи за събиране на вземането
при забава в плащането на вноска се изразяват в изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на
заемателя, действия по отлагане на прехвърлянето на просрочено задължение от
дружеството към агенция за събиране на вземания. Съответните действия зависят от дните
забава за плащане на погасителна вноска и вида на кредитния продукт. Разходите се правят
еднократно и сборът им не може да надвишава 135,00 лв. за целия период на договора.
Съдът счита, че тази клауза, в тази част противоречи на закона, тъй като с клаузата, която се
предвижда начисляване на разходи за събиране на вземането при забава на заемополучателя,
се нарушава забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.33, ал.1 от ЗПК да се изисква
заплащането на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита, и при
забава на кредитополучателя да се начислява единствено обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
С оглед на гореизложеното, съдът намира предявения иск за основателен и като такъв
следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има
ищецът, на който следва да се присъдят сторените разноски за платена държавна такса в
размер на 264,50 лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 264,50 лева.
Направено е и искане на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на
процесуалния представител на ищеца - адв. Г. да се присъди възнаграждение за
осъществената правна услуга. Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие адвокат Г. е предоставил на ищеца безплатна правна помощ на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА /изрично вписано в договора/. В тази връзка съдът намира, че следва да бъде
присъдено възнаграждение на адвоката, осъществил безплатна правна помощ. По списък по
чл. 80 от ГПК адв. Г. е претендирал адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. в размер
на 836,26 лева по първия иск и 400,00 лева - по втория иск.
С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване е
прието, че Наредба за адвокатските възнаграждения минималните размери не обвързват
съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС. В конкретния случай следва да
се държи и сметка, че става дума за възнаграждение, което не е договорено доброволното
въз основа на проява на договорната свобода между страните /клиент - адвокат/, а се касае
до такова по реда на чл. 38 от ЗАдв., което предполага заплащане на възнаграждението
директно на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страната, по изключителната
преценка на съда. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат
да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, но те
не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се
съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото,
8
количеството извършена работа. Що се касае до размера на адвокатското възнаграждение и
съобразявайки обема на реално извършената от адвоката работа, съдът намира, че
адвокатско възнаграждение дори и в минимален размер по наредбата, се явява прекомерно
предвид вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, която се изразява
в подаване на искова молба, която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела;
както и в подаване на писмена защита, преповтаряща доводите в исковата молба; адвокатът
не се е явил в първото и единствено съдебно заседание; по делото не са провеждани разпити
на свидетели, не са изслушвани експертизи или други процесуални действия с участието на
адвоката; делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се касае до
предявени искове, по които има формирана трайна съдебна практика. Размерите на
претендираните от адвоката възнаграждения са прекомерни предвид обема на свършената от
адвоката работа и материалния интерес по делото. Предвид изложеното, съдът намира, че
справедливо и обосновано съобразно критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв е адвокатско
възнаграждение в размер на 200,00 лв., и по двата иска, тъй като се касае до един иск, с
който се иска прогласяване нищожността на две клаузи от договора за кредит.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата за заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение, уговорена в чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски
кредит № 1013087 от 05.02.2024 г., сключен между Е. А. П., ЕГН ********** и „Кредирект“
ЕООД, ЕИК *********, както и по отношение на клауза уреждаща разходите за
извънсъдебно събиране на вземания в тежест на потребителя, уговорени в чл. 13, ал. 2 от
Договор за потребителски кредит № 1013087 от 05.02.2024г., сключен между Е. А. П., ЕГН
********** и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, да заплати на Е. А. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ****, сумата от 264,50 лв. /двеста шестдесет и четири лева и петдесет
стотинки/ - представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „Кредирект“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско
шосе № 115 Е, ет. 5, да заплати на адвокат Д. Г., вписан в АК Ловеч, с № 1***, със съдебен
адрес гр. ***, сумата от 200,00 лв. /двеста лева/, представляваща възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9