Решение по дело №12428/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8243
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 29 декември 2020 г.)
Съдия: Елена Евгениева Маврова
Дело: 20171100112428
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

    

гр.София, 04.12.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12428 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).

Ищецът З.М.Г. твърди, че на 12.01.2015 г., около 09:30 часа се е намирал пред спрелия на път II-76, при км. 38+500, в землището на с. Черепово, общ. Харманли специален автомобил „Щаер 19 С 31“ с per. № ******В същото време лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с peг. № ******, управляван от К.С.К. се движил в посока от гр. Тополовград към гр. Харманли. Поради несъобразяване с пътната обстановка, водачът К.С.К. нарушил правилата за движение и реализирал ПТП със специален автомобил. „Щаер 19 С 31“ с peг. № ******и товарен автомобилен състав - влекач марка „Ивеко“, модел „440 Е 38 ТП“ с peг. № ******, с прикачено полуремарке марка „Кьогел“, модел „СНЦ 024“ с peг. № ******.

Образувано съдебно производство НАХД № 455/2016г. по описа на PC - Харманли, което е приключило с решение № 22 от 05.04.2017г., влязло в законна сила на 21.06 2017г. Със същото К.С.К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл.342, ал.1 от НК и на основание чл. 78а, ал.1 и ал.4 от НК му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв., както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца.

Твърди се в исковата молба, че при удара е пострадал пешеходеца З.М.Г., като в „МБАЛ - Хасково“ АД, е установено, че има закрито счупване на лява бедрена кост и разкъсно - контузна рана на лявата подбедрица. На 12.01.2015 г., под спинална анестезия, на ищеца е направена операция - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. На 19.01.2015 г. е изписан от болницата за домашно лечение. На 26.03.2015 г. З.М.Г. е приет за лечение в „СБДПЛР - Любимец“ ЕООД - гр. Любимец, в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина, с ограничени движения в колянната става и затруднени движения в глезенната става. На 02.04.2015 г. е изписан от болницата с препоръки да продължи започнатото лечение, като е насочен и към общопрактикуващ лекар и ортопед за проследяване на състоянието му.

Ищецът твърди, че в резултат на пътнотранспортното произшествие е изживял силен стрес, както от самия удар, така и от проведеното му лечение. Посещавал е редица болнични заведения, като е бил подлаган на различни изследвания и лечения в продължение на месеци. След като е изписан за домашно лечение, дълго време е изпитвал болки в левия крак, придружени със затруднение при движение и дискомфорт. Настъпили са съществени промени в емоционалното му състояние, станал е силно раздразнителен, потиснат, с честа смяна на настроенията.

За проведеното лечение З.Г. твърди, че е направил разходи в общ размер        3 178,17 лв., от които: 2 420  лв. за ортопедичен консуматив и компресивна плака от „ФАРМА - СИ 2012“ ООД - гр. Хасково; 40,60 лв. за престой в „МБАЛ - Хасково“ АД; 88,50 лв. за лекарства от аптека „Гален“ - гр. Харманли; 71,47 лв. за лекарства от аптека „Гален“ - гр. Харманли;        2,90 лв. такса преглед от „Медицински център Хасково“ ЕООД; 17, 40 лв. потребителска такса в „СБДПЛР - Любимец“ ЕООД - гр. Любимец; 5,80 лв. такса за болничен лист от „Медицински център Хасково“ ЕООД; 19,50 лв. за медицински изделия от „Парагон груп“ ЕООД - гр. Хасково; 204 лв. - такса престой в Медицински в Медицински център Авицена - Маркони МДС - ЕООД,  гр. Павел баня; 308 лв. такса престой в Медицински център Авицена - Маркони МДС - ЕООД, гр. Павел баня.

Сочи, че към момента на настъпване на пътнотраспортното произшествие за водача, управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с per. № ****** е налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в З. „Б.И.“ АД, полица № 02114000746522, валидна до 15.03.2015 г.

Въз основа на гореизложеното, моли да бъде осъден ответника, да заплати сумата от 100 000 лв. - обезщетение за  неимуществени вреди;  сумата от 3 178,17 лв. - обезщетение за  имуществени вреди; ведно със законна лихва, считано от 12.01.2015 г. до окончателното плащане.

Ответникът  З. “Б.И.” АД,  оспорва иска по основание и размер, като твърди, че обезщетението, което се претендира не отговоря на действителната вреда. Сочи, че от представената документация се удостоверява, че на 12.01.15 г. З.Г. е бил приет в болнично заведение за данни за травма на левия крак, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на задната страна на подбедрицата и счупване на бедрената кост. Няма представени данни за протичане на възстановителния процес, освен описание от епикриза №289/26.03.15 г. - болка и ограничени движения в колянната и глезенна стави на левия крак.

Релевира, при условията на евентуалност, възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, който престоява на пътното плътно пред греблото на товарния автомобил, имал е видимост към приближаващия към него опасност и загубилия контрол над управлението на автомобил „Опел” с per. № ******, която опасност е можел да избегне, но не е направил нищо. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО, което да легитимира дружеството като ответник.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка „Гражданска отговорност”.

С решение № 22 от 05.04.2017 г. е признат К.С.К., за виновен в това, че на 12.02.2015 г. в землището на с. Черепево, община Харманли, на път II-76, при км. 38+500, при управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с peг. № ******, е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на З.М.Г., изразяваща се трайно затруднение в движението на левия крайник, което се дълги на закрито счупване на бедрената кост, представляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б „б“, вр. чл. 342, ал.1 НК, като му е наложено административно наказание по чл. 78а НК.

Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК (както и приетото в т. 15 от ТР 6/2012 ОСГТК) решението по чл.78а НК е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца

За установяване претърпените от ищеца травматични увреждания от процесния инцидент, по делото е приета съдебномедицинска експертиза, съгласно която З.М.Г. е получил в закрито счупване на лява бедрена кост и разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица.

Претърпял е оперативно лечение на лявото бедро, като е поставена метална плака и е извършена хирургична обработка на лявата подбедрица, със зашиване на кожата.  Лечението е продължило около шест месеца.  Според заключението, З. М. Г. е търпял болки и страдания в този период, като през първите 15-20 дни, болките са били с по-интензивен характер. За в бъдеще ще търпи болки в областта на лявото бедро при по-голямо натоварване и при промяна във времето.

Ж.П.Г., съпруга на ищеца, сочи, че ищеца е шофьор на камион , и след произшествието е останал 7-8 дни в болница, след което е бил около 2 месеца на легло в къщи. Постепенно е започнал да става, и е ходил на рехабилитация в Харманли, в Любимец и три пъти в Павел баня. Около година е бил извън нормалното си състояние, като след това е започнал отново са кара.  Има пирон, който предстои да бъде изваден и при промяна на времето кракът го наболява.

С оглед гореизложеното и предвид задължителната сила на решението по чл. 78а НК на наказателния съд, съдът намира, че поведението на сочения делинквент като водач на процесния лек автомобил, е било противоправно и виновно.

Видно от представената справка от информационния сайт на Гаранционния фонд, както и от установеното в констативния протокол, за лек автомобил лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с peг. № ******, е налице валидна застраховка по ГО, към датата на произшествието, полица 02114000746522.

Следователно, налице са предпоставките по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника застраховател за осъществения деликт.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ (), във вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. За определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент (В този смисъл решение № 298 от 19.12.2018 г., постановено по по т.д. № 2732 по описа за 2017г. на ВКС, ТК, II Т.О.)

По отношение на З. М. Г. съдът съобрази, че същият е получил закрито счупване на лява бедрена кост и разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица, претърпяната операция и възстановителен период около 6 месеца, възрастта на ищеца, както и обстоятелството, че същият се е върнал на работа след около година, като шофьор на камион, както и възрастта на ищеца към датата на произшествието – 37 г.

Предвид изложеното и като взе предвид и социално-икономическите условия в страната, съдът намира, че сумата от 60 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вредите от процесното пътнотранспортно произшествие.

В настоящото производство ищеца претендира и присъждането на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и консуматив в резултат на травматичните увреждания, получени от инцидента и подробно индивидуализирани в исковата молба. Предвид заключението на медицинската експертиза, че така претендираните разходи са били необходими и приложените разходни документи на л. 72-83 от делото,  то и претенцията на З.М.Г.  за сумата 3187.17 лв., е  доказана в пълния предявен размер.

Относно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Относно релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, съдът намира същото за основателно. Съгласно заключението на автотехническата експертиза, пешеходецът (З. М. Г.), който  е стоял между двата спрели МПС – товарен автомобилен състав, „ИВЕКО“ с прикачено полуремарке и специален товарен автомобил, е имал възможност да види лекия автомобил „Опел“, на разстояние 128.10 м. от местоудара, като за времето на аварийно спиране – 8.08 сек., е имал възможност да го избегне удара. Размерът на съпричиняването съдът определя на 1/6.

Предвид изложеното претенцията на Митко Райчев Стамов за неимуществени вреди следва да бъде уважена до сумата от 50 000 лв. и отхвърлена за разликата до претендираните 100 000 лв., а тази за имуществени вреди – уважена за сумата от 2860.38 лв. и отхвърлена до пълния размер от 3178.17 лв.

С оглед чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху присъдените обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, следва да бъде начислена от датата на увреждането (12.01.2015 г.).

Относно разноските

При този изход на спора на процесуалния представител на ищеца - адв.Р.М., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 1 840.76 лв., съразмерно на уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 6, ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса за в размер на 2 114.14 лв. и сумата от 102.46 лв. за медицинска експертиза, заплатена от бюджета на съда.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, сумата от 1 752.24 лв. разноски за адвокат, в минимален размер по НМРАВ, с оглед релевираното възражение за прекомерност,което е основателно с оглед липсата на фактическа и правна сложност по делото, както и сумата от 97.54 лв., разноски за автотехническа експертиза, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

 

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

 

 

                                                                 Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК ******, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ал. Илиев, да заплати на З.М.Г., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, чрез адв. Р.М., застрахователно обезщетение  за вреди, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 12.01.2015 г., път II-76, при км. 38+500, в землището на с. Черепово, общ. Харманли, от К.С.К., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с peг. № ******, към посочената дата е застрахована при ответника, както следва:

-  сумата от  50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на процесното произшествие, ведно със законната лихва от датата на деликта - 12.01.2015 г., до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв.

- сумата от 2 860.36 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ортопедичен консуматив и рехабилитация, ведно със законната лихва от датата на деликта - 12.01.2015 г., до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 3 178.17 лв.

 ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК ****** да заплати на на адв. Р.М.  - САК, Л№ **********,  на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 1 840.76 лв. – адвокатско възнаграждение, дължимо от ответника съразмерно на уважената част от исковете, при предоставена на ищеца безплатна адвокатска помощ. 

 ОСЪЖДА З.М.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „З.Б.И.“ АД, ЕИК ******, сумата от 1 752.24 лв. разноски за адвокат и сумата от 97.54 лв., разноски за автотехническа експертиза, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК ******, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете по банкова сметка *** 2 114.14 лв., както и сумата от 102.46 лв., разноски  за медицинска експертиза, заплатена от бюджета на съда.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

.                                                          

                                                                                СЪДИЯ: