№ 13540
гр. София, 11.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110170386 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със
заповед № 11/01.02.2022 г. и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент“ при
ответника; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 7 200 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, вследствие на
незаконното уволнение, за периода от 03.03.2022 г. до 03.09.2022 г.; с правно основание чл.
224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 2 400 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от общо 41 дни, от които: 6 дни за 2020 г. и 35 дни за
2021 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба -
05.04.2022 г. до окончателното им заплащане; с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
заплащане на сумата 300 лв., представляваща неплатено допълнително трудово
възнаграждение по К2 след изготвена атестация, както и на сумата от 100 лв.,
представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение по проект КИНПОРТ за
онлайн лекция, представена на 25.01.2021 г. на тема „Възрожденският анахроничен разказ за
покръстителната мисия на Св. Св. Кирил и Методий“.
Ищцата И. К. Р. твърди, че считано от 2013 г. е в трудово правоотношение с ответника
... БАН“ /КМНЦ/, в рамките на което е изпълнявала длъжността „главен асистент“, като със
заповед № 11/01.02.2022 г., връчена й по имейл на 02.03.2022 г., трудовото й
правоотношение е било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, тъй като не се е явила на работа в продължение на 9
последователни работни дни считано от 19.01.2022 г., представляващо допуснато нарушение
на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Сочи, че след извършена справка в НАП е установила вписано
прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника считано от 14.02.2022 г., като
считано от 06.07.2021 г. е ползвала отпуск за временна неработоспособност поради
влошаване на здравословното й състояние след прекарана вирусна инфекция, довела до
остър бронхит, силни болки в кръста, десния крак и ходилото на десния крак, при което се е
наложило и провеждането на две оперативни интервенции – на 17.02.2022 г. и на 18.03.2022
г. Уточнява, че в периода от 06.07.2021 г. ползването на отпуск за временна
неработоспособност е било непрекъснато, като своевременно е уведомявала работодателя си
за всеки издаден й болничен лист включително и когато това е ставало след решения на
ЛКК и ТЕЛК, като най-често това е правила по имейл, ведно с прикачен файл с издадените
й медицински документи и болнични листи, които директорът на работодателя КМНЦ – .. е
1
обжалвала, но същите са били потвърдени от ТЕЛК. Уточнява, че на 19.01.2022 г. е
изпратила имейл с искане за ползване на платен годишен отпуск, в който е описала
причината за ползването му – продължително възстановяване след операция на ходило и
трудно придвижване, както и липсата считано от м. юли 2021 г. на получавани средства за
издръжка поради предприети от страна на г-жа .. действия по обжалване на всички
представени от нея болнични листи, както и неизпращането на същите в ТП на НОИ. Сочи,
че ползването на платен годишен отпуск не е било разрешено от страна на работодателя с
мотива, че не разполага с медицински документи за състоянието й, без да се коментира
имейла й от 05.01.2022 г., с който г-жа .. е уведомена, че ползва отпуск за временна
неработоспособност, че й предстои операция, както и, че е в очакване на болничните листи,
отнасящи се за периода след 19.01.2022 г., които да й бъдат издадени от ЛКК и ТЕЛК.
Заявява, че още същия ден – на 19.01.2022 г. е изпратила по имейл протокола от ЛКК от
05.01.2021 г., с който е пренасочена към ТЕЛК за разрешаване ползването на отпуск за
временна неработоспособност и през 2022 г. с до 180 дни, както и допълнителни
медицински документи от болницата, удостоверяващи необходимостта от провеждане на
операция, които предстои да изпрати на 21.01.2022 г., което сторила, ведно с амбулаторен
лист № 000304/21.01.2022 г. Допълва, че на 03.02.2022 г. е била диагностицирана с Ковид-
19, което е наложило карантинирането й, както и отлагане на операцията на ходилото, за
което г-жа .. също е била уведомена с имейл от 10.02.2022 г. и от 25.02.2022 г., ведно с
решението на ТЕЛК, с което ползването на отпуск за временна неработоспособност е било
удължено до 26.04.2022 г. Твърди, че за болничните листи, отнасящи се за периода от
19.01.2022 г. до 27.03.2022 г., ведно с експертно решение на ТЕЛК № 410/25.02.2022 г.,
ответният работодател е бил уведомен и посредством обратна разписка, изпратена по
куриер, но въпреки това е издадена оспорената заповед № 11/01.02.2022 г. Оспорва да е
извършила вмененото й нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ., тъй
като считано от 19.01.2022 г. е ползвала отпуск за временна неработоспособност, за което
ответникът е бил уведомен. Позовава се на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4
КТ, тъй като към момента на издаване на заповедта е ползвала отпуск, без обаче от страна
на ответника да е поискано разрешение от Инспекцията по труда, което счита, че
представлява самостоятелно основание за незаконност на уволнението, без спорът да бъде
разглеждан по същество. Навежда доводи за допуснати пороци при съставяне на заповедта,
тъй като не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, а освен това е неясна и
немотивирана, доколкото не се посочва конкретното нарушение на трудовата дисциплина.
Оспорва и осъществяването на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като работодателят не е
взел предвид изложените от нея обяснения и аргументи, обосноваващи невъзможността й да
се яви на работа. Счита, че тежестта на наложеното наказание на отговаря на критериите по
чл. 189, ал. 1 КТ. Като допълнително основание за незаконност на заповедта посочва и
необходимостта от взимане на изрично решение на Научния съвет за освобождаване на
лица, заемащи академична длъжност, каквато е била заеманата от нея длъжност „главен
асистент“, съгласно изискванията на Устава на КМНЦ. Допълва, че са предприети
множество действия, представляващи злоупотреба с работодателска власт. По изложените
съображения отправя искане извършеното със заповед № 11/01.02.2022 г. прекратяване на
трудовото й правоотношение чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ да
бъде признато за незаконно и да се отмени, като бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност: „главен асистент“ при ответника. Претендира и заплащане на
обезщетение за оставане без работа в общ размер на 7 200 лв. за периода от 03.03.2022 г. до
03.09.2022 г. Допълва, че неплатено е останало и обезщетението за неиползван платен
годишен отпуск от общо 41 дни, от които: 6 дни за 2020 г. и 35 дни за 2021 г., както и
допълнително трудово възнаграждение в размер на 300 лв. по К2 след изготвена атестация,
дължимо ежегодно, и допълнително възнаграждение в размер на 100 лв. по проект
КИНПОРТ за онлайн лекция, представена на 25.01.2021 г. на тема „Възрожденският
2
анахроничен разказ за покръстителната мисия на Св. Св. Кирил и Методий“, чието
заплащане също претендира. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ... БАН“ /КМНЦ/ е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с
ищцата по силата на трудов договор № 92-А/28.08.2012 г., но заявява, че от няколко години
отношенията между нея и работодателя й са влошени, а освен това тя е демонстрирала
незадоволително качество при изпълнение на служебните си задължения. Твърди, че към
21.12.2021 г. /датата на изтичане на последния болничен лист/ не е представен друг такъв,
поради което директорът е изпратил покана за даване на писмени обяснения по реда на чл.
193 КТ за допуснати от Р. нарушения на трудовата дисциплина, без обаче тя да се е
възползвала от възможността за даване на такива, а вместо това е продължила да представя
болнични листи, които работодателят обжалва, отправяйки и искане до Инспекцията по
труда за даване на предварително съгласие за уволнението, каквото му е отказано. Не
оспорва, че последният представен от ищцата болничен лист е изтекъл на 19.01.2022 г., като
още същия ден тя е изпратила по имейл молба до директора за ползване на целия полагаем
платен годишен отпуск за 2021 г., посочвайки като мотив за ползването – „възстановяване
след операция на ходило“. Сочи, че с имейл от същата дата – 19.01.2021 г. директорът е
заявил, че не разполага с доказателства относно твърдението за претърпяна операция,
поради което на ищцата са дадени указания за представяне на медицински документ,
удостоверяващ този факт, въз основа на който да бъде взето окончателно становище по
искане за разрешаване ползването на платен годишен отпуск, като изрично я е предупредил,
че при неизпълнение молбата й следва да се счита за отхвърлена, поради което следва да се
яви на работа на 20.01.2022 г. Заявява, че в отговор на имейла ищцата е представила
медицинска документация, отразяваща неоперативно лечение, а не претърпяна операция,
поради което с имейл от 24.01.2022 г. директорът я уведомява, че все още не са представени
медицински документи, удостоверяващи неявяването й на работа, изразявайки готовност за
разрешаване ползването на платен годишен отпуск считано от 01.02.2022 г., за да й се
предостави възможност да се снабди със съответните медицински документи, оправдаващи
отсъствието й от работа в периода от 20.01.2022 г. до началото на ползването му. Поддържа,
че въпреки това ищцата нито се се е явила на работа, нито е представила болничен лист,
поради което до нея отново е изпратена покана за даване на писмени обяснения по реда на
чл. 193 КТ, но пратката до нея е останала неполучена. Сочи, че такава покана й е изпратена
и по имейл на 30.01.2022 г., на който Р. е отговорила, че в момента се намира в болница и
когато бъде изписана ще се снабди със съотвтените медицински документи, които ще
представи. Заявява, че до края на м. януари от нейна страна не са предприети никакви
действия в тази насока, като неявяването й на работа е удостоверено с констативни
протоколи от 20.01.2022 г. до 31.01.2022 г., както и обобщен такъв от 01.02.2022 г., поради
което ответният работодател е пристъпил към налагане на оспореното дисциплинарно
наказание „уволнение“, издавайки и процесната заповед № 11/01.02.2022 г. Уточнява, че тя е
мотивирана от допуснати от нейна страна две групи дисциплинарни нарушения: 1/
обстоятелства, за които са изискани обяснения на 21.12.2021 г. /използването на болнични
листи, отменени от ТЕЛК/ и 2/ „самоотлъчка“ в периода от 20.01.2022 г. до 01.02.2022 г.
Счита, че заповедта е надлежно връчена на ищцата по пощата в 18:04 часа на 03.02.2022 г.,
тъй като в системата на пощенския оператор е отбелязано, че е приета на гише за
получаване, но впоследствие същата се е върнала с отпечатан плик. Заявява, че с имейл от
10.02.2022 г. Р. е помолила КМНЦ да преустанови изпращането на писма и пратки до нея,
тъй като получаването им е било невъзможно, доколкото е под карантина поради заболяване
с Ковид-19, а след връщането на поредната пратка на 14.02.2022 г. с отбелязване, че
получаването й е отказано от сина на Р. – .., ответникът е счел, че фактът на прекратяване на
трудовото правоотношение с нея следва да бъде деклариран пред НАП, като връчването на
заповедта при отказ е удостоверено с подписите на двама свидетели – доц. .. и проф. .. че
3
едва на 25.02.2022 г. Р. е изпратила ЕР на ТЕЛК, с което й се разрешава ползването на
отпуск за временна неработоспособност в периода до 25.02.2022 г., както и още 60 дни
считано от 26.02.2022 г., а едва на 28.02.2022 г. в КМНЦ са получени множество болнични
листи, а именно: Е 20200841584/31.12.2021 г., Е 20200842130/25.02.2022 г. и Е
20200842131/25.02.2022 г., издадени от МЦ „Света Петка“ ООД, а не от ВМА, и отнасящи се
за периода от 31.12.2021 г. до датата на процесното уволнение. От правна страна поддържа,
че в периода от 19.01.2022 г. до 01.02.2022 г. работодателят е бил в неизвестност относно
конкретните причини за отсъствието от работа на ищцата, считайки, че надлежно е
изпълнил процедурата по налагане на процесното дисциплинарно наказание „уволнение“ от
формална страна. Позвава се на хипотезата на чл. 193, ал. 3 КТ, тъй като липсата на дадени
от нейна страна обяснения се дължи на поведението на ищцата. Счита, че
законосъобразността на уволнението следва да се преценява към момента на извършването
му, респ. към момента на връчване на оспорената заповед при отказ, като болнични листи
Е20210458409/06.07.2021 г. и Е20210458416/09.07.2021 г., отнасящи се за периода след
19.01.2022 г., на които се позвава ищцата, са представени след това. Оспорва твърдяната от
ищцата дата на връчване на заповедта – 02.03.2022 г., считайки, че това е станало по пощата
още на 03.02.2022 г., както и при отказ на 14.02.2022 г. чрез сина й – .., който е отказал да
получи пратката. Оспорва да са приложими правилата на предварителната закрила по чл.
333 КТ, тъй като към момента на уволнението тя не е ползвала разрешен й отпуск, а
самоволно се е отклонила от изпълнение на служебните й задължения. Счита, че заповедта
съдържа необходимите реквизити по чл. 195 КТ, тъй като ясно и точно са описани
нарушенията на трудовата дисциплина, моментът на извършване на нарушенията, вида на
наказанието, както и правното основание за налагането му, а освен това изхожда от
компетен дисциплинарно наказващ орган – директора на КМНЦ. Поддържа, че са спазени и
критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, тъй като отсъствието от работа води до нарушаване на
цялостния трудов процес. Сочи, че разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 8 от Устава на БАН е
неприложима, тъй като в КМНЦ няма формиран научен съвет като колективен орган,
поради което работодателстката и дисциплинарна власт се осъществява изцяло от директора
му. Допълва, че ищцата е постъпила на работа при нов работодател, а именно:
„Националната библиоетка „Св. Св. Кирил и Методий“, поради което оспорва иска по чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Оспорва и иска за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, тъй като същото е било заплатено, позовавайки се на
заповед № 38/20.04.2022 г. на директора на КМНЦ, с която е разпоредено прихващане на
дължимото обезщетение по чл. 224 КТ с насрещно дължимото от ищцата такова по чл. 221,
ал. 2 КТ, а разликата е била изплатено със заплатата за м. април 2022 г. Оспорва и
претенциите за неплатени трудови възнаграждения, уточнявайки, че това по К2 след
изготвена атестация за 2021 г. по своя характер стимулира дейността на служителя през
текущата година на база постиженията му от предходната такава – 2020 г., а критериите за
изплащането му са приети с решение на ОС на БАН от 2018 г. Сочи, че за първото
шестмесечие на 2021 г. ищцата е получила такова трудово възнаграждение, за което е
издадена заповед № 54/23.05.2022 г., а за второто шестмесечие такова не й се дължи, тъй
като тя е била в болнични, т. е. не е осъществявала никаква научна дейност. Оспорва и
претенцията за трудово възнаграждение по проект КИНПОРТ за онлайн лекция, представена
на 25.01.2021 г., тъй като ищцата не е имала никакъв ангажимент по посочения проект, с
изключение на 2020 г., когато със заповед № 30-24/09.03.2020 г. й е възложено учатсието в
екип по „Създаване на виртуален архив на част от книжовното наследство на Неофит
Рилски, съхранявано в БАН“, но тя не е изпълнила никаква част от тази задача, поради което
нова възлагателна заповед по проекта за 2021 г. не е издавана. С тези съображения отправя
искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
4
В тежест на ищцата е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което е било прекратено с процесната заповед на посоченото в нея
основание.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за възникване на
правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото
в заповедта основание в т. ч. осъществяване на вменените на ищцата дисциплинарни
нарушения, включително и спазване на формалната процедура за налагане на оспореното
наказание, както и спазване на правилата за предварителната закрила в случай, че същите са
приложими. В негова тежест е да докаже и обстоятелствата, на които основава своите
възражения и оспорвания.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
В тежест на ищцата е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен
характер.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
В тежест на ищцата е да докаже, че е останала без работа за сочения период, както и
размера на брутното трудово си възнаграждение, получено за последния пълен отработен
месец преди уволнението. В тежест на отвтеника е да докаже и факта на започване на работа
при друг работодател, доколкото с отговора на исковата молба се излагат твърдения в тази
насока.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства относно оставането си без работа в
рамките на исковия период - от 03.03.2022 г. до 03.09.2022 г.
По иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ
В тежест на ищцата е да докаже прекратяване на трудовото правоотношение, без
значение на основанието за прекратяване, както и размера на брутното си трудово
възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец.
В тежест на ответника е докаже ползването на отпуска за процесния период или
изплащане на обезщетението за неползването му в случай, че твърди това.
По искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
В тежест на ищцата е да докаже, че е работила по трудово правоотношение с ответника
и е полагала труд за периода, за който претендира да й се заплати трудово възнаграждение,
размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния период и падежа на
вземанията. При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже плащане на претендираните суми в случай, че твърди това, както и изложените
основания за тяхната недължимост.
С оглед неоспорването му от ответника с отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществувало между
страните трудово правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов
договор № 92-А/28.08.2012 г., в рамките на което ищцата И. К. Р. е заемала длъжността
„главен асистент“, като със заповед № 11/01.02.2022 г. същото е било прекратено, на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“. Не се спори още относно размера на получаваното от ищцата брутно трудово
възнаграждение, а именно: 1 200 лв., от които: 1 000 лв. – основно трудово възнаграждение
и 200 лв. – допълнително трудово възнаграждение за притежавана научна степен „доктор“.
Наред с това, съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане
на доказателствата.
Страните са представили писмени доказателства, чието приемане е допустимо, като
5
доказателствената им стойност и относимост подлежи на изследване по същество на спора с
крайния съдебен акт. Доказателственото искане на ищцата за допускане на
съдебносчетоводна експертиза не се явява необходимо, тъй като касае обстоятелства, които
са безспорни между страните. Доказателственото искане на ответника по реда на чл. 192
ГПК следва да бъде уважено, но в съответствие с ал. 1 на посочената разпоредба на същия
следва да бъдат дадени указания да представи молба по реда на чл. 192 ГПК, адресирана до
посоченото трето неучастващо по делото лице – „Инспекция по труда – гр. София“,
съдържаща информацията, която се иска да бъде предоставена, след което същата ще бъде
препратена незабавно до него. На ответника следва да бъдат допуснати до разпит двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените под б. „б“ и б. „в“ две
групи обстоятелства. Допускането до разпит и на трети свидетел за установяване на
посочените под б. „а“ такива не се явява необходимо, тъй като касае въпроса относно
местната подсъдност на спора, който вече е разрешен с определение № 4347/08.12.2022 г.,
постановено по ч. гр. дело № 4077/2022 г. по описа на ВКС, ГК.
Така мотивиран и на основание чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от ответника за
установяване на посочените под б. „б“ и б. „в“ в отговора на исковата молба две групи
обстоятелства.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото
молба по реда на чл. 192 ГПК, адресирана до посоченото трето неучастващо по делото лице
– „Инспекция по труда – гр. София“, съдържаща информацията, която се иска да бъде
предоставена;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните, тъй
като са ненеобходими.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 01.06.2023 г. от 12:15 часа, за
която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация, като повече информация за Програма „Спогодби” може
да се получи в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2,
ст. 204, работно време за медиации - всеки делничен ден от 09:00 до 17:00 часа, консултации
с граждани - вторник и четвъртък от 10:00 до 15:00 часа, дежурен медиатор - тел.
02/8955423, за повече информация: Мариана Николова и Мария Георгиева - тел. 02/8955423,
********@**********.**; www.srs.justice.bg.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
6
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7