Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….
Гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми
състав в публичнo заседание на двадесети
юни през две хиляди и осемнадесета гoдина, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при секретаря Станислава Стоянова катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 2675 пo oписа за 2018 г., за да се прoизнесе, взе
предвид следнoтo:
Предявен
е иск от ***срещу С.А.С. ЕГН **********, с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК,
с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК. Ищецът твърди, че ответника не му е
заплатил ползваните *** услуги , за които е издал фактури подробно описани в Справка за недобора на частен абонат № ***
до 24.10.2017г.
Излага ,че по
образувано ч.гр.д № 16695/2017г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК за дължимите суми 1141,29 лв. главница и 785,29 лв. мораторна
лихва.
Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК, а именно: сумата 1141,29 лв. /хиляда сто четиридесет
и един лев и двадесет и девет стотинки/ – представляваща главница за потребени ***
услуги по партида с абонатен номер ***, за която са издадени фактури за периода
29.03.2002 г. – 15.09.2017 г., за обект, находящ се
на адрес: ***, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2017 г.
до окончателното й изплащане, и сумата
785,29 лв. /седемстотин осемдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава за
периода от 29.04.2002 г. до 24.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2017
год. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и съдебно деловодни
разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответникът не изразява становище. Явява се лично в
първо по делото заседание и изразява становище,че искът е погасен по давност
частично, като за останалата част е започнал да погасява задължението си.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна.
По частно гражданско
дело № 16695/2017 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника С.А.С. ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на *** ООД *** с адрес ***
сумата 1141,29 лв. /хиляда сто четиридесет и един лев и двадесет и девет
стотинки/ – представляваща главница
за потребени *** услуги по партида с абонатен номер ***,
за която са издадени фактури за периода 29.03.2002 г. – 15.09.2017 г., за
обект, находящ се на адрес: ***, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2017 г. до
окончателното й изплащане, и сумата 785,29 лв. /седемстотин осемдесет и пет
лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща
лихва за забава за периода от 29.04.2002 г. до 24.10.2017 г., както и
сумата 38,53 лв. /тридесет и осем лева и петдесет и три стотинки/ – разноски за
държавна такса, и сумата 50,00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр.
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Към доказателствения материал
са приложени и приобщени Общите условия за предоставяне
на *** услуги на потребителите от *** оператор, видно от които
/чл.2/ потребители на *** услуги са юридически
или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за
които се предоставят *** услуги, както и доказателства за публикацията им и за влизането
им в сила.
Представена по делото е справка за недобора
на абонат с потребителски клиентски № *** за периода 29.03.2012-24.10.2017г. с абонат С.С..
По делото е предствен карнетен лист /2 листа/ за
ежемесечни отчитания на показанията на водомера по
аб. № ***
за периода 22.07.2014г. до м.08.2017 г. Налице е подпис на абоната за
част от периода,
като последно е положен при отчитането
м. 11.2016г. Подписът не е оспорен досежно
неговата автентичност.
От заключението на в.л. по назначената
по делото ССЕ, което съда приема
като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните,
се установява че размера
на месечните задължения по главница на ползвани *** услуги по партида с
абонатен № *** са посочени в табличен вид, като общия сбор е 786,56 лв. Отчитането на разходваното количество е извършвано
редовно и ежемесечно с изключение дадено по периоди. Титуляр на партидата към
датата на проверката 07.06.2018г. е С.А.С.. Има извършено плащане след подаване
на заявление по чл.410 от ГПК по фактури издадени в периода
29.03.2002г.-26.05.2002г. и фактури 21.01.2013г.-19.03.2013г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е при наличие на
предпоставките по чл.415 т.2 от ГПК, заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е
връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Претенцията е допустима за разглеждане
с оглед спазения срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК има за
предмет да се установи съществуване
на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда
на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното
провеждане на установителен иск в тежест на ищеца
е да докаже твърдението си, че ответника му
дължи сумите за които е издадена
заповедта за изпълнение.
За успешното провеждане на иска в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника са се намирали в
договорни отношения за доставка на *** услуги, т.е. че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната
сума. От своя страна при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца, той носи
тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки и неговия размер. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да
докаже възникването на спорното вземане,
а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Съгласно чл.57, ал.1 от общите правила на
дружеството ищец, потребителите на предоставяните услуги се идентифицират и им
се открива партида след представяне на нотариален акт за собственост. С
откриване партида на свое име собствениците на съответния имот се задължават да
заплащат потребеното количество питейна вода. В
раздел ІІ от представените по делото общи условия за предоставяне на *** услуги
на потребителите от *** оператор „*** е регламентиран начина за
промяна или закриване на партида.
Ответникът оспори да е титуляр на партидата едва в първото по делото заседание,
като видно от събраните по делото доказателства партида с аб.номер
№ *** е с абонат С.А.С..
Лицата, имащи качеството
потребители на *** услуги, са определи нормативно в чл. 3 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребители и за ползване на *** услуги. В разглеждания случай няма спор между
страните, че жилищната сграда, находяща се в ***, е
присъединена към водопреносната и канализационна
системи, стопанисвани от ищеца. Ответникът не признава, но и не оспорва, че
ползва еднолично имота. Сочи единствено,
че апартамента се водил на името на баща му, но не ангажира доказателства в
тази насока.
Възражението на ответника, че не е титуляр
на партидата е неоснователно. Процесният договор е от
категорията на неформалните, т.е. за действителността на същия не е необходимо
той да се сключва при спазване на определена форма. С присъединяване на процесния имот към водопреносната
и канализационна мрежи, между страните е възникнала валидна облигационна
връзка. Съобразно разпоредбата на чл.
11, ал.7 от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между
страните "ex lege"
в едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените разпечатки от
страници на печатни издания, Общите условия на *** са надлежно публикувани,
което обстоятелство е ноторно и служебно известно на
съда. Следователно същите са влезли в сила по отношение на всички потребители
на вода и *** услуги, включително спрямо ответника. С влизане в сила на ОУ на
26.07.2006 г. и с оглед липсата на твърдения и доказателства, че ответникът се
е възползвал от правата по чл. 69, ал.2 от ОУ, същите са станали част от
договорните им отношения. От събраните по делото доказателства, вкл. и ССЕ се
установява, че титуляр на партидата е ответникът. Същият сам излага в о.с.з.,
че майка му вече е сменила партидата от тази година.
Безспорно от изготвената по делото ССЕ се
установява, че от извадката от счетоводната документация на ищеца е видно, че
за процесния период отчитаното на разходвано
количество е извършвано редовно. Вещото лице е съобразило документацията
намираща се при ищеца. Няма данни счетоводната документация на дружеството да
не е водена редовно.
Установява се безспорно използваното
количество услуги за процесния период, както и
тяхната стойност, която възлиза на 1141,29 лв. Тази сума се дължи за
потреблението по партида №***, титуляр на който абонатен номер е ответника.
Безспорно се установява, че съобразно
чл.33 ал.2 ОУ потребителите следва да заплатят дължимата за ползваните услуги
стойност в 30-дневен срок от фактурирането им. От заключението на вещото лице
по ССЕ по т.5, се установява, че след завеждане на исковата молба има извършено
частично плащане. В о.с.з. вещото лице излага, че плащането е по стари
задължения. Относно соченото плащане по фактури издадени в периода
29.03.2002г.-26.05.2002г., то задължението по тези фактури следва да се
изключи, като погасено за сумата от 36,13 лв. , съответно по фактури издадени в
периода -21.01.2013-19.03.2013г. за сумата от 60,42 лв.
Поради което искът се явява основателен за
сумата от 1086,55 лв. , главница за
дължими суми по фактури издадени в периода 27.05.2002 г. – 15.09.2017 г.и мораторна
лихва върху вземането считано от съответния падеж с
начална дата 21.09.2002г. до 24.10.2017 г., след приспадане на платените
задължения е в размер на 744,75
лева.
Съдът не следва да разглежда направеното
от ответника възражение за погасяване на задължението по давност, тъй като
същото е направено извън предвидения от закона преклузивен
срок-с отговора на исковата молба, а е направено едва в първото по делото заседание.
С оглед гореизложеното предявените искове са основателни в
размер на 1056,55 лв. и отхвърли за горницата над 1056,55 лв. до претендираните 1141.29 лв.
и за периода от 29.03.2002- до 25.06.2002г. Следва да се уважат акцесорните искове
за законна лихва за забава
върху претендираните главници, съобразно размера от 744,75 лв. за претендирания
период от 27.05.2002 г. до 24.10.2017г и отхвърли за горницата над тази
сума до претендираните 786,56 лв. и за както и за
фактури издадени в периода от 29.03.2002г.
до 26.05.2002г. и фактури
издадени в периода -21.01.2013-19.03.2013г.
Разноски се дължат от ответника в пълен размер, предвид
погасяване на част от задължението едва след подаване на заявлението по чл.410
от ГПК и предявяване на исковата молба.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва
да се присъдят
в размер на
25 лв.за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
При този изход на спора, на чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца разноски д.т.-61,47 лв., депозит за в.л.150 лв. и юрисконсултско
възнаграждение 300 лв., или общо от 511,47 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 вр.
чл.415 от ГПК, че С.А.С., ЕГН **********, с адрес *** дължи на *** вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. д. № ***/2017 г. на ВРС, за сумата от 1086,55 лв. /хиляда осемдесет и шест
лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща лавница за потребени *** услуги
по партида с абонатен номер ***, за която са издадени фактури за периода 27.05.2002
г. – 15.09.2017 г., за обект, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.06.2017 г. – датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното погасяване на задължението и сумата от 744,75 лв. (седемстотин
четиридесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща лихва
за забава за периода от падежа на всяко едно задължение считано от 27.05.2002 г. до 24.10.2017г., като
отхвърля иска за главницата за горницата над 1086,55 лв. до претендираните
1141,29 лв., както и за лихва за забава
за сумата над 744,75 лв. до претендираните
785,29 лв., както и за фактури издадени в периода от 29.03.2002г. до 26.05.2002г. и фактури издадени в периода -21.01.2013 г.-19.03.2013г.
ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на *** сумата 325 лв. /триста дваадесет и пет лева/,
представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 16695/2017г. на ВРС.
ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ***сумата от 511,47 лева /петстотин и единадесет лева и четиридесет и седем стотинки/, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: