Р Е Ш Е Н И Е
№ 775/14.12.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – Трети административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава Ангелова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
по
адм. дело № 1138 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано е по жалбата на Т.А.А., ЕГН ********** *** против Решение №
1012-12-238#1/20.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е
потвърдено Разпореждане № 121-00-461-3/17.08.2021 г. на Ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пазарджик.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден в нарушение на материалния
закон. Твърди се, че лицето е осъществявало реално трудова дейност при
осигурителя „ГРГ Експорт“ ЕООД и счита, че работодателят го е осигурявал.
В съдебно заседание, жалбоподателят –
редовно призован се явява лично и с адв. Г., преупълномощена от адв. П., която
по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба, като отмени
оспореното решение и върне преписката на органа за ново произнасяне. Претендира
направените по делото разноски. Представят писмени бележки.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик,
чрез процесуален представител юрисконсулт М., изразява становище за
неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Възразява срещу прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Началото на административното производство
е поставено с подадено от Т.А. Заявление с вх. № 379/09.02.2021 г. в Дирекция
„Бюро по труда“ гр. Пазарджик за отпускане на парично обезщетение за
безработица на основание чл. 54а КСО, като към него е приложил Заповед № 66 от 31.01.2021
г. за прекратяване на трудовото му правоотношение с „ГРГ Експорт“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Бургас, считано от 31.01.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т.
З от Кодекса на труда – „поради намаляване обема на работа“.
По подаденото заявление са извършени
проверки в информационната система на НОИ на данните, подадени съгласно
изискванията на Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина
и реда за подаване и съхранение на данните от работодателите, осигурителите за
осигурените от тях лица, както и за самоосигуряващите се лица във връзка с чл.
5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Констатирано е, че за лицето
е подадено уведомление за сключен трудов договор от 18.05.2020 г., на длъжност
„общ работник“ и основно трудово възнаграждение 1000 лв. с работодател „ГРГ Експорт“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, както и че за лицето са подавани данни по реда
на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигуряване с осигурителен доход, въз основа на
който се определя дневният размер на паричното обезщетение, както и че
дължимите осигурителни вноски не са внесени от работодателя в приход на
държавното обществено осигуряване.
След анализ на данните в информационните
системи на НОИ за осигурителя „ГРГ Експорт“ ЕООД е установено наличието на
данни, водещи до съмнение за злоупотреби със средства от ДОО, за което е
подаден сигнал до контролните органи на НОИ. Преценено е, че са налице
достатъчно данни, които могат да доведат до отказ за изплащане на парично
обезщетение за безработица, поради което с Разпореждане № 121-00-461-1 от 15.02.2021
г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на Т.А. е
спряно.
В хода на извършена проверка на
осигурителя „ГРГ Експорт“ ЕООД не са установени данни за реално осъществяване
на търговска или друг вид дейност за периода от 31.08.2016 г. до 30.09.2020 г.
Заключено е, че същото е подавало данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО без правно основание. От дружеството не са представени
доказателства за основната дейност и обекти, в които се е извършвала същата. Не
е предоставена подробна и конкретна информация относно работното място на
лицата, за които са подавани уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда
(КТ). Във връзка с това контролните органи на ТП на НОИ – Пазарджик, на
основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издали Задължителни предписания № ЗД-1-12-00837193
от 06.11.2020 г., които са влезли в сила и въз основа на тях подадените по реда
на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО данни за Т.А. са заличени за периода от 18.05.2020 г.
до 30.09.2020 г.
С Разпореждане № 121-00-461-2 от 16.08.2021
г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление, като с Разпореждане
№ 121-00-461-3 от 17.08.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. чл. 54а,
ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица с
мотив, че Т.А. няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца от
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
Разпореждането е обжалвано от Т.А., като
по жалбата е издадено и процесното Решение № 1012-12-238#1/20.09.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което органът е приел, че няма
възникнало осигурително правоотношение, каквото жалбоподателят претендира като
породено от трудово правоотношение, поради което същият няма качеството на
осигурено лице по аргумент от § 1, т. 3 от ДР на КСО. Посочено е, че едно от
условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се приеме за осигурено, е
да осъществява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО. Изтъкнато е, че наличието на трудов договор и подаване
на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в регистъра на осигурените лица не е
достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е
необходимо реално да е осъществило трудова дейност.
За изясняване на значимите за спора
факти и обстоятелства по делото са допуснати до разпит свидетелите И.Г.Л. и Ф.
Я. А.. Свидетелят И.Л. заявява, че е работил във
фирма „ГРГ Експорт“ на длъжност мениджър от месец май 2020 г. до месец май 2021
г. Основната
дейност на фирмата е била добив на диворастящи гъби, горски плодове и трюфели в
района на селата Дебръщица, Црънча, Паталеница, местността Добра вода. През
цялата 2020 г., докато е работил от май до декември месец, фирмата е
осъществявала дейност по добив на гъби и трюфели. Казва, че за
фирмата са работили около 70-80 човека, назначени на трудов договор и още 20-30
човека, които са наемани без трудов договор в пика, когато е имало нужда от допълнителни
работници. Познава Т.А. много добре и твърди, че той е работил във фирмата през
лятото на 2020 г. като берач на диворастящи гъби. Идвал е редовно на работа,
като през по-голямата част от времето е пътувал с баща му или с бусовете на
фирмата до работното място. Посочва, че той е бил берач на диворастящи гъби, като
му се е
плащало твърда заплата – 1000 лева по трудов договор. Свидетелят
заявява, че осигуровките на служителите на дружеството не са били заплатени.
Разпитан е и свидетеля Ф. Я. А., далечен
роднина на жалбоподателя, който заяви пред съда, че с Т.А. заедно са работили
като берачи на гъби във фирма „ГРГ“. За труда им е заплащано като са се
подписвали във ведомост. Добивали са различно количество гъби по 5-6 кофи,
около 10-15 кила.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Пазарджик
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при
спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на
настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Обжалваното решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им. При издаването на обжалваното решение административният орган
не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона.
Административният акт е мотивиран, като в мотивите си, органът е посочил както
фактическите, така и правните основания за издаването му. При издаването му не
е допуснато и противоречие с материалния закон.
Събраните в хода на административното
производство доказателства са довели органите на ТП на НОИ гр. Пазарджик до
извода, че жалбоподателят реално не е извършвал трудова дейност в изпълнение на
задълженията си по сключения трудов договор с „ГРГ Експорт“ ЕООД. Тези изводи
съдът намира за правилни.
Материалното право на парично
обезщетение за безработица е регламентирано в чл. 54а и сл. от КСО, като право
на такова обезщетение имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни
вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца
преди прекратяване на осигуряването. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО
„осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. От това легално определение следва, че
осигурено лице е това лице, което извършва трудовата дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудовата си дейност и за което са
внесени или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването
ѝ. В
случая спорът е именно на плоскостта на твърдението на ответника, че
жалбоподателят не е осигурено лице поради фиктивността на правоотношението,
обуславящо дължимостта на осигурителните вноски, респ. липсата изобщо на
дължимост на такива вноски от страна на осигурителя.
Наличието на трудово правоотношение в
повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е
достатъчно за целите на осигуряването, както правилно е приел административният
орган. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за
„осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е.
не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало
трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на
това правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са
подавани данни в НАП, дори и при внесени осигурителни вноски, какъвто не е
настоящият случай. По делото са представени влезли в сила задължителни
предписания, с които „ГРГ Експорт“ ЕООД е задължено да заличи данните по реда
на чл. 5, ал. 4 КСО по отношение на Т.А. за периода 18.05.2020 г. до 30.09.2020
г., поради това че е констатирана липса на основания и доказателства за
извършване на трудова дейност на наетото по трудово правоотношение лице. Прието
е за установено, че дружеството не извършва стопанска дейност и Т.А., за който
са подадени данни в регистъра на осигурените лица, не притежава такова
качество. По делото са събрани достатъчно доказателства, от които може да се
направи обоснован извод, че не е налице осъществена трудова дейност. В тази
връзка съдът не кредитира показанията на свидетелите, тъй като са много общи и
не дават реална представа за начина и мястото на извършване на трудова дейност.
Представените от жалбоподателя ведомости на „ГРГ Експорт“ ЕООД не могат да
служат за доказателство относно основния спор в настоящото производство, а
именно осъществявана ли е реално трудова дейност от Т.А.. В хода на
административното и съдебното производство са събрани достатъчно доказателства
за това, че Т.А. няма качеството „осигурено лице“, като констатациите на органа
не се опровергаха от същия. С оглед събраните доказателства, недоказани остават
твърденията на жалбоподателя, че реално е осъществявал трудова дейност и че е
полагал труд в полза на осигурителя. Представеният по делото трудов договор,
както и показанията на разпитаните свидетели, не установяват по безспорен начин
извършването на трудова дейност. Всички тези данни не свидетелстват по
безспорен начин за реализиране на търговска дейност от дружеството. Те могат да
бъдат индиция за такава, но установените с тях факти следва да кореспондират на
останалите доказателства, обосноваващи в тяхната съвкупност безспорен извод за
реално извършвана търговска дейност на дружеството, съответно полагането на
труд от жалбоподателя.
Изложеното по-горе не се опровергава и
от приобщените към делото Решение № 234/26.06.2023 г. по гр. дело № 351/2023 г.
на Окръжен съд – Пазарджик и потвърденото с него Решение № 404/13.04.2023 г. по
гр. дело № 3796/2021 г. на Районен съд – Пазарджик. С последното е отхвърлен
предявеният от Националния осигурителен институт иск с правно основание чл. 74,
ал. 3, във вр. ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), да признае сключения между „ГРГ Експорт“
ЕООД и Т.А. Трудов договор № 63 от 18.05.2020 г. за недействителен поради
противоречие и заобикаляне на закона, като неоснователен и недоказан.
Контролните органи са спазили специалния ред по чл. 74, ал. 3 от КТ – при съмнения
за действителността на трудовия договор са сезирали съда, за да се произнесе по
неговата действителност. В развилото се административно производство органите
на ТП на НОИ – Пазарджик са поставили под въпрос действителността на
възникналото трудово правоотношение в контекста на основанията по чл. 74, ал. 1
от КТ, за които процедурата е приложима – че противоречи на закона или на
колективен трудов договор, или ги заобикаля и отделно от това са изследвали
реалното извършване на търговска дейност от осигурителя и реалното
осъществяване на трудова дейност от осигуреното лице. Следва да се отбележи, че
трудовото и осигурителното правоотношение не са идентични, тъй като за да се
счита едно лице за „осигурено лице“ по смисъла на легалната дефиниция в § 1, ал.
1, т. 3 от ДР на КСО, същото следва да има не само валидно сключен трудов
договор, а и реално да е упражнявало трудова дейност в полза на осигурителя.
Законодателят е въздигнал извършването на трудова дейност в една от
задължителните и кумулативно налични предпоставки за възникване на осигурително
правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица.
Наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов
договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и
следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е
реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово
възнаграждение, т.е. ако не е предоставена реално работна сила. Именно това
обстоятелство – дали е предоставена наистина работна сила и е извършвана
трудова дейност през процесния период, е било подложено на изследване и
установяване в хода на административното производство. Жалбоподателят не е
доказал при условията на главно и пълно доказване в производството пред съда,
че е отговаряла на дефиницията за „осигурено лице“, като е осъществявал трудова
дейност, т.е. реално да е престирал работна сила.
Предвид това, съдът намира, че от
събраните в хода на административното производство доказателства не се
установява, че жалбоподателят е извършвал трудова дейност, т.е. реално да е
осъществявал трудова дейност в изпълнение на задълженията си по сключения
трудов договор.
С оглед на изложеното, жалбата на Т.А.А.,
ЕГН ********** *** против Решение № 1012-12-238#1/20.09.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-461-3/17.08.2021
г. на Ръководител на осигуряването за безработица, с което му е отказано
отпускане на парично обезщетение за безработица като неоснователна, следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на делото на ответника ще
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
в размер на 100 (сто) лева, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 от КСО
във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО, решенето на съда е
окончателно.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.А.А., ЕГН **********
*** против Решение № 1012-12-238#1/20.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-461-3/17.08.2021 г. на ръководител
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което му е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.
ОСЪЖДА
Т.А.А., ЕГН ********** ***, да заплати на Териториално поделение на НОИ –
Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: (П)