№ 9806
гр. София, 05.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110134765 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 05.03.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На пети март две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 34765 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Министерство на вътрешните
работи, с ЕИК хххх, с адрес: гр. София, ул. „6-и септември“ № 29, представлявано от Х.Б.Т.,
против „Ваканция“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Овча купел“, ул. „Планиница“ № 1, представлявано от управителя Г. М. Г., за
осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 200 лв., представляваща присъдени
съдебни разноски в производство пред Комисия за защита на конкуренцията по преписка №
КЗК-43/2020 г. по решение № 189 от 27.02.2020 г., сумата от 3,89 лв. - лихва за периода от
28.05.2020 г. до 05.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
1
разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, като било образувано гр.д. № 35571/2020 г. по описа на СРС,
155 състав. По повод на дадени от съда указания, ищецът предявява исковата претенция.
Твърди, че с Решение № 189 от 27.02.2020 г. по преписка № КЗК-43/2020 г. по описа на
Комисия за защита на конкуренцията, ответникът бил осъден да заплати на ищеца сумата от
200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Също така твърди, че
постановеното решение на КЗК е по същество индивидуален административен акт, който е
влязъл в сила на 20.04.2020 г. Сочи, че върху решението на КЗК не се поставя печат за
влизане на същото в сила. Излага съображения, че с покана от 19.05.2020 г. ищецът поканил
ответника за дорбоволно плащане на дължимите разноски в производстовто прде КЗК, но и
до момента ответникът не извършил плащане, поради което е изпаднал в забава. С исковата
молба са представени писмени докзатаелства.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на
чл. 131 от ГПК от ответното дружество „Ваканция“ ООД.
С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявени са искови претенции от Министерство на вътрешните работи против
„Ваканция“ ООД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 200 лв.,
представляваща присъдени съдебни разноски в производство пред Комисия за защита на
конкуренцията по преписка № КЗК-43/2020 г. по решение № 189 от 27.02.2020 г., сумата от
3,89 лв. - лихва за периода от 28.05.2020 г. до 05.08.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 417, т. 1 от ГПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже
наличието на влязъл в сила адмоностративен акт към момента на подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК, изпадане на ответника в забава, а ответникът – направените възражения.
С оглед на изразените твърдения на исковата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
2
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства следва да бъдат
допуснати като относими, допустими и необходими.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 34765/2021 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 23.04.2024 г., от 10,00 часа, за която дата и
час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искови претенции от Министерство на вътрешните работи против
„Ваканция“ ООД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 200 лв.,
представляваща присъдени съдебни разноски в производство пред Комисия за защита на
конкуренцията по преписка № КЗК-43/2020 г. по решение № 189 от 27.02.2020 г., сумата от
3,89 лв. - лихва за периода от 28.05.2020 г. до 05.08.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на
чл. 131 от ГПК от ответното дружество „Ваканция“ ООД.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 417, т. 1 от ГПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Постановено Решение № 189 от 27.02.2020 г. по преписка № КЗК-43/2020 г. по описа на
Комисия за защита на конкуренцията.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже наличието на
влязъл в сила адмоностративен акт към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК, изпадане на ответника в забава, а ответникът – направените възражения.
УКАЗВА на ищеца, че не ангажира доказателства относно влизане на решението на
КЗК в сила към момента на предявяване на заявлението по чл. 417 от ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
3
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4