Определение по дело №8/2021 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 260009
Дата: 22 януари 2021 г.
Съдия: Ана Аврамова
Дело: 20213400600008
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта

О    П   Р   Е   Д   Е   Л   Е  Н   И   Е

№260009

 

22.01.2021г.     гр.Силистра

 

 

Силистренски окръжен съд, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди  и двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. АНА АВРАМОВА

 

            2. мл.с.ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ

 

след като разгледа докладваното от съдия Аврамова ВЧНД № 8 по описа на СОС за 2021 година, констатира следното:

 

         Въззивното производство е образувано по жалба от  Г.П.М., чрез адв.Е.Георгиев, САК, срещу Определение №337/2020г. по ЧНД №740/20г. по описа на СРС, с което е потвърдено постановление  на РП-Силистра за прекратяване на наказателното производство. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на съдебното определение, свързани с неприложимост на чл.24 ал.1 т.7ЗАПСП, за наличие на валиден обект на авторското право, като се иска          отмяна на обжалваният акт и връщане на делото на прокурора.

         Силистренски окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното :

         Жалбата е основателна.

          Наказателното производство е образувано, за това, че за времето от 02 -27.09.2019г., в гр.Силистра, е използван чужд обект на авторското или сродно на него право – фотография, без необходимото по закон съгласие на носителя на правото- престъпление по чл.172а ал.1 НК.

         По делото няма привлечени като обвиняеми лица.

         Фактическата обстановка приета от прокурора и съда е следната:

          На 11.09.2019г.  професионалния фотограф -св.Г.М. видял, че на няколко билборда в гр.Силистра, с изображение на тогавашния кандидат за кмет св.Момчил Неков, е използван фон –негова снимка с пейзаж, изобразяваща „Римската крепостна стена“ в Дунавския парк. Установил, че това е снимка, която бил направил на 17.03.2015г. с фотоапарат „Никон“ с поставен специален обектив за пейзажни снимки. Тази фотография М. е публикувал в интернет- страницата си http://www.portal-silistra.eu,без знак за авторство.

         Била е публикувана и на фейсбук страницата на хотел Дръстър без данни за автора й.

         От тази страница св.Петков е изтеглил снимката, и я използвал, за да направи колаж с изображението на Неков, необходим на последния за изработване на билбордове, по повод празника на града. Били поставени един едностранен и четири двустранни билборда.

         Заключението на Фототехническата експертиза е че заснемането на архитектурния комплекс е било направено от Г.М. на 17.03.2015г. с фотоапарат „Nikon“, модел D610, с фабричен сериен номер 6046332, като снимката е била с размери 3963x2624 пиксела, резолюция 10 МР и формат JPG. Кадърът е заснет с обектив с фиксирано фокусно разстояние 10.5мм, максимална диафрагма 2.8 тип „рибешко око“. Снимката показва следи от допълнителна обработка с цел разширяване на динамичния обхват, повишаване цветността насочени към повишаване на ходожествената й стойност. Заснета е с подходящо подбран обектив, от подходяща гледна точка и ракурс, съобразени с обекта на заснемане.

Публикуваната в http://www.portarsilistra.eu/silistra.history фотография  и тази от „Фейсбук“ - страницата на хотел „Дръстър“ гр.Силистра, са идентични като съдържание, размери и цветност. Оригиналната фотография е с по-висока резолюция в сравнение с останалите две. Установено е пълно съвпадение  в пропорциите, разположението на елементите, във всички детайли на изображенията-постоянни и динамични, пълно съвпадение на размера и формата на хвърлените сенки и облаците в небосвода, доказващо, че оригиналната снимка, тези от двете интернет страници, са с идентично съдържание.

         При тези фактически изводи, прокурорът описал, че „съгласно разпоредбата на чл.172а ал.1 НК, който възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляр от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва…като всички форми на изпълнителното деяние се осъществяват чрез действие…именно от тази страница процесната фотография била свалена от св.Г. Петков, който използвал части от нея, за да направи колаж“. Въз основа на това пестеливо описание е приета несъставомерност на деянието поради липса на субективния елемент, тъй като Г. Петков не е знаел, че изтеглената от него фотография е обект на авторско право.

         Прокурорът не е дал отговор на въпроса налице ли е защитен обект на авторско право, това право принадлежи ли на дееца, осъществена ли е някоя от изброените форми на изпълнителното деяние, за да пристъпи към извод за липса на умисъл. От друга страна, изводът за липса на умисъл е също необоснован, защото фактически данни за липса на знание липсват по делото.  Наличието или липсата на умисъла следва да се извежда от фактите по делото. Същите, обаче не са изследвани. Св.Петков обяснил, че изтеглил снимката от „гугъл имиджъст“. Каквото и да означава това, явно различаващо се от Google Image, тези твърдения не са проверени по никакъв начин. Сайтът Google е търсачка на информация. Не е изяснено какъв е въведеният критерий за търсене, какви резултати са достъпни, измежду  тях налични ли са фотографиите публикувани във фейсбук страницата на хотел Дръстър и в собствения на жалбоподателя сайт. Изображението може ли да бъде изтеглено без посещение на конкретната страница, и ако да то променя ли се или не размера на изтегленото изображение. Изясняването на тези обстоятелства би потвърдило или отхвърлило като недостоверно твърдението, че Петков по-късно след проверка установил, че фотографията се намира на страницата на местен хотел, а за съществуването й на „референтния сайт“ разбрал от Момчил. Следва да се има предвид, че Google е сайт за търсене, не разполага с авторски права, поради което и не всички фотографии публикувани в интернет следва да се считат за свободно ползване, след като това не е обявено изрично от автора им. Изтеглянето от фейсбук страница предполага ли влизане с регистрация в този сайт или е възможно без посещение на страницата. Снимката свързана ли е с конкретен потребител или не. Ако изображението е изтеглено от фейсбук страница липсва отговор и на въпроса дали това създава права на трети лица да използват изображението без съгласие на автора, за да се приеме липса на умисъл.

         По никакъв начин авторите не са длъжни да маркират фотографиите си като запазени, противно на приетото от прокурора, че непоставянето на символ е изискване по чл.6 ЗАПСП. Това е оборима презумпция на закона, ирелевантна в случая, тъй като няма оспорване на авторски знак поставен от друг, то всъщност въобще няма, а авторството е доказано по силата на нормата на чл.2 ЗАПСП. Избирането на точно тази снимка, измежду други, явно ясно сочи, че тя е оценена по нейните характеристики и качества. Явно е че снимката е чужда за използвалия я, както и че той не разполага с валидно съгласие за ползването й. Отговорът дали, обаче липсва изискуемия от закона умисъл за извършване на престъплението по чл.172а ал.1 НК следва да се даде след установяване на горепосочените обстоятелства и след тяхното задълбочено обсъждане.

         Потвърждавайки лековерно този извод на прокурора, съдът също е подходил прибързано и необосновано. Проблемът е задълбочен и с неправилното тълкуване на закона, като прилагайки нормите на чл.24 ал.1 т.7 ЗАПСП и ЗКН се приема липса на годен обект на авторско право и в този смисъл изложените в жалбата доводи са напълно основателни.

         Въззивният съд не споделя довода, че от заснемането на обекта създаден преди векове не възниква ново произведение. Този обект/ неясно защо прокурора го именува като „Римска крепостна стена“ след като данните от делото го идентифицират като два археологически обекта- Ранносредновековна базилика IN-N в. и северна крепостна стена на дунавска цетадела на ранновизантийския Доростор и средновековния Дръстър, част от Археологичен резерват „Античен и средновековен град Дуросторум-Дръстър“/ представлява недвижима културна ценност с категория „национално значение“ и за него са приложими нормите на ЗКН, а не на ЗАПСП. Тоест, това не е произведение закриляно от авторското право, тъй като е изтекъл срока на закрила по чл.27 ал.1 ЗАПСП.   Нормата на чл.24 от същия закон е неприложима поради липса на носител на авторското право. Тази недвижима културна ценност е собственост на държавата, но държавата не е носител на авторското право.

         Ето защо, фотографията на културна ценност може да е предмет на авторско право и  не съществува законодателна забрана за квалифицирането й като такъв обект, ако отговаря на дефиницията на чл.3 ЗАПСП и   е резултат от творческата дейност на автора. В тази насока позоваването на решението на съда на ЕС по дело С-145/10 за закрила на авторското право е съвсем уместно.   Свободата на използване не е приложима и по отношение на предмета на деянието, а именно-фотографията на този обект,  защото не отговаря на диспозицията на тази разпоредба-чл.24 ал.1 т.7, отнасяща се до „произведения постоянно изложени на улици, площади и други обществени места..“, не само, но и защото е използвана с комерсиална цел, а тя е налице доколкото е заплащано възнаграждение за наем на рекламна площ и за отпечатване на самите пана за билбордове, независимо, че целта на прекия ползвател е безвъзмездна.  

         Авторското право върху определено произведение включва упражняването както на имуществени, така и на неимуществени права на автора. Имуществените права могат да бъдат ограничени в хипотезата на чл.179ал.2 ЗКН, но това не изключва упражняването, съответно нарушаването на неимуществените такива, и не води до липса на годен обект на защита.

         Горното обосновава становище за неправилност на направения правен извод за липса на обективен признак от изпълнителното деяние, а именно чужд обект на авторско право.

         След приключване на разследването, ако прокурорът отново стигне до извод за несъставомерност на деянието, то следва да се произнесе и по въпроса дали същото не представлява административно нарушение по коментираните закони, произнасяне, за което липсва в обжалваното постановление.

         Въз основа на горното, съдът намира, че постановлението на прокурора е необосновано, довело и до незаконосъобразно прекратяване на производството, и като такова следва да бъде отменено. На отмяна подлежи и съдебният акт, с който то е било потвърдено.

         Ето защо, настоящият съдебен състав

 

 

О    П    Р    Е    Д    Е    Л    И:

 

 

ОТМЕНЯ  Определение №337/04.12.2020г. по ЧНД №740/2020г. по описа на РС-Силистра.

ОТМЕНЯ Постановление от 20.10.2020г. на РП-Силистра за прекратяване на наказателното производство по ДП№58/19г. на ОСлО при СсОП, като НЕОБОСНОВАНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на РП-Силистра.

 

Определението е окончателно.

 

 

 

 

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                    2.