Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 30.07.2021
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.
ВАНЯ ИВАНОВА,
при участието на
секретаря Цветанка Павлова и прокурор Дерменджийски, като разгледа докладваното
от съдия Славчева гр. дело № 275/2021 год.
по описа на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 56530 от 05.03.2019
год. по гр.д. № 26839/2017 год. по описа на С.р.с. са отхвърлени предявените от
К.Г.С. *** искове срещу Софийски районен с.С.г.с. и В.к.с. с правно основание
чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца
сумата 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нарушение
на правото му за разглеждане в разумен срок на производството по гр.д. № 26742/2010
год. по описа на СРС и образуваните във връзка с него в.гр.д. № 8540/2013 год.
на СГС и гр.д. № 2725/2015 год. на ВКС на РБ, както и сумата 1452,90 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за периода 23.11.2015 год. – 27.04.2017 год., на основание чл.
86 от ЗЗД, като неоснователни. С решението ищецът е осъден да заплати на всеки
от ответниците сумата 100 лв. – разноски в производството.
Срещу решението е подадена
въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото е постановено в нарушение на
закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го
отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Ответниците оспорват въззивната
жалба и молят съда да потвърди решението на районния съд.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че на 10.06.2010
год. подал искова молба с правно основание чл. 108 зс, въз основа на която било
образувано гр.д. № 26742/2010 год. на СРС, 44-ти състав, като с решение № 165/07.01.2013
год. предявеният иск бил отхвърлен. Въз основа на въззивна жалба на 26.06.2013
год. било образувано в.гр.д. № 8540/2013 год. по описа на СГС, като с решение
от 24.01.2015 год. СГС потвърдил първоинстанционния съдебен акт. На 18.05.2015
год. въз основа на касационна жалба било образувано гр.д. № 2725/2015 год. на
ВКС на РБ. С определение № 296/14.07.2015 год. било допуснато касационно
обжалване на решението, като с решение № 140/23.11.2015 год. ВКС отменил
въззивното решение, признал правото на собственост на ищеца върху процесния
имот, а ответниците били осъдени да му предадат владението върху него, на
основание чл. 108 от ЗС. Общият срок на продължителност на производството – 5
години, 5 месеца и 14 дни ищецът счита за прекомерен, което е нарушение на
правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. На 25.05.2016
год. ищецът подал заявление № РС-16-198/25.05.2016 год. по реда на Глава III „а“ от ЗСВ, по което бил издаден
констативен протокол изх. № РС-16-198/13.07.2016 год. на Инспектората към ВСС,
с който е прието, че е налице нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Независимо от това, с уведомление изх. № 94-К-109/15.09.2016 год. по описа на
Министерство на правосъдието на РБ, получено от ищеца на 21.09.2016 год., е
отхвърлено заявление № РС-16-198/25.05.2016 год. и му е указано, че на
основание чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ може да предяви иск за вреди по реда на чл. 2б
от ЗОДОВ. Претендираните неимуществени вреди се изразяват в преживени от ищеца
стрес и отрицателни емоции в периода от
образуване на производството до датата на влизане в сила на решението на ВКС на
РБ, негативни чувства от факта на лишаване от собствеността му, унижение от
бавното произнасяне на всички съдебни инстанции, непрекъснат дискомфорт,
засягане на човешкото му достойнство, авторитет и социалните му контакти,
вследствие на бавното правосъдие.
В писмения отговор на исковата
молба С.р.с. оспорва исковете. Не оспорва сроковете, в рамките на които се е
провело съдебното производство, както и описаната в исковата молба фактическа
обстановка във връзка с развитието на процеса. Счита обаче, че тези срокове не
са „неразумни“ и не са последица от противоправно поведение на съда. Оспорва и
вида и размера на твърдяните от ищеца вреди. Сочи още, че съдебният състав по
конкретното дело е бил натоварен с разглеждането на значителен брой дела през
процесния период, а за твърдяното забавяне на производството са допринесли и
обективни фактори, свързани с връчване на книжа, даване на указания до ищеца да
уточнява исковата си претенция, като с процесуалните си действия ищецът
значително е допринесъл за общата продължителност на делото. Моли съда да
отхвърли изцяло предявения иск.
В писмения отговор на исковата молба
С.г.с. оспорва исковете. Счита, че не са доказани елементите на фактическия
състав, обосноваващ ангажиране на отговорността му. Оспорва и
причинно-следствената връзка между твърдяните вреди и поведението на СГС, както
и размера на претендираното обезщетение. Сочи, още че СГС е бил прекомерно
натоварен през процесния период с разглеждането на голям брой дела, което
обуславя освобождаването му от отговорност и на това основание.
В писмения отговор на исковата молба
ВКС на РБ оспорва исковете. Сочи, че продължителността на производството по
делото пред касационната инстанция е била 6 месеца и 5 дни, като този срок не е
неразумен с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Оспорва и настъпването на твърдяните неимуществени вреди за
ищеца на посоченото основание, както и размера на претендираното обезщетение.
Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск.
От приложеното гр.д. № 26742/2010
год. по описа на СРС се установява, че исковата молба, с която са предявени
исковете срещу П. П. П., Л.К. З. и В.П. П.по чл. 108 от ЗС, е подадена в СРС от
К.Г.С. чрез адв. С.М. на 10.06.2010 год. С исковата молба ищецът е направил
искане за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса, на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. С разпореждане от 09.07.2010 год. съдът е
отказал да го освободи от заплащането на държавна такса в размер на 367,46 лв.
и е указал на ищеца в едноседмичен срок да отстрани нередовностите на исковата
молба и да представи доказателства за внесена държавна такса. Съобщението е
получено от ищеца чрез адв. М. на 06.08.2010 год., като на 09.08.2010 год. е
подал частна жалба срещу разпореждането, въз основа на която е образувано ч.гр.д.
№ 10842/2010 год. по описа на СГС. С определение от 04.10.2010 год. е
потвърдено разпореждането от 09.07.2010 год. След връщане на делото на СРС
съдът повторно е указал на ищеца да внесе дължимата държавна такса. Указанията
са изпълнени на 02.11.2010 год. На 21.01.2011 год. съдът е постановил преписи
от исковата молба да се връчат на ответниците за изпълнение на процедурата по
чл. 131 от ГПК. С молба от 22.03.2011 год. ищецът е поискал повторно да се
изпратят съобщения до ответниците, тъй като по делото не са върнати вторите
отрязъци на съобщенията. Съдът е изискал справка относно връчването на книжата.
На 04.04.2011 год. е изпратено писмо до началника на административната служба
по връчване на призовки и съдебни книжа при СРС. На 28.04.2011 год.
призовкар Б. И. е уведомил съда, че съобщенията и книжата са връчени, като
забавянето се дължи на непълен адрес на ответниците - в исковата молба не е бил
посочен номера на апартамента на първия и третия ответник. Ответниците са
депозирали писмен отговор на исковата молба на 28.05.2011 год. С молби от
07.06.2011 год., 13.09.2011 год., 15.06.2011 год. и 23.06.2011 год. ищецът е
поискал насрочване на делото, приложил е адвокатско пълномощно и вносна бележка
за платена такса за вписване на исковата молба, както и многобройни писмени
доказателства. С определение по чл. 140 от ГПК, постановено на 21.09.2011 год.
съдът е открил производство по оспорване автентичността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 07.09.1988 год., допуснал е по двама свидетели на страните и
съдебно-техническа експертиза и е насрочил делото в открито съдебно заседание.
Заседанието на 15.11.2011 год. е отложено, поради нередовно призоваване на
ДСП-М., която е следвало да вземе участие на основание чл. 15 от ЗЗДет. В о.с.з.
на 16.02.2012 год. е прието заключение на СТЕ, допусната е съдебно-графологична
експертиза и са разпитани трима свидетели. Делото е отложено за събиране на
поискани от ищеца доказателства. В о.с.з. на 26.04.2012 год. са приети
представените от ищеца писмени доказателства и заключението на графологичната
експертиза, но по искане на ищеца делото е отложено за събиране на
доказателства. Съдът е дал ход по
същество в о.с.з. на 12.06.2012 год. С решение № 165/07.01.2013 год. СРС е
отхвърлил предявените от К.С. искове по чл. 108 от ЗС. За периода от образуване
на делото пред СРС на 10.06.2010 год. до постановяване на решението на
07.01.2013 год. са били проведени четири открити съдебни заседания, като
продължителността на производството пред първата инстанция е 2 години, 6 месеца
и 28 дни, като в рамките на този период е проведено и частното производство
пред СГС. Ищецът е депозирал въззивна жалба срещу постановеното решение на
12.02.2013 год. С молба от същата дата ищецът е поискал освобождаване от заплащане
на държавна такса, като съдът му е указал да представи декларация за
имуществено и гражданско състояние. Указанията са изпълнени на 25.02.2013 год.
С определение от 21.03.2013 год. искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК е оставено
без уважение, а въззивната жалба – без движение. На 08.04.2013 год. ищецът е
обжалвал определението на съда пред СГС, като въззивната и частната жалба са
изпратени на СГС на 23.04.2013 год. С определение от 25.04.2013 год. по ч.гр.д.
№ 5690/2013 год. СГС е прекратил въззивното производство и делото е докладвано
на заместник-председателя на СГС за преценка по образуване по частната жалба.
На 08.05.2013 год. е образувано ч.гр.д. № 6164/2013 год. по описа на СГС. С
определение от 16.05.2013 год. съдът е отменил определението от 21.03.2013 год.
и е освободил ищеца от заплащането на държавна такса за въззивното обжалване.
След уведомяването на другите страни за възможността им за отговор, на
21.06.2013 год. делото е изпратено за произнасяне по въззивната жалба. В.гр.д.
№ 8540/2013 год. по описа на СГС е било образувано на 26.06.2013 год. и
разпределено на втори въззивен състав, като с определение от 01.07.2013 год.
съдиите са се отстранили от разглеждането на делото. На 03.07.2013 г. делото е
преразпределено на IV-Д
състав и с разпореждане от 25.08.2013 год. делото е насрочено в о.с.з. на
08.05.2014 год., когато е даден ход на делото по същество. С решение №
617/24.01.2015 год. СГС е потвърдил
обжалваното решение. За периода от образуване на делото пред СГС на 26.06.2013
год. до постановяване на решението на 24.01.2015 год. е проведено едно открито
съдебно заседание, като продължителността на производството пред въззивната
инстанция е 1 година, 6 месеца и 29 дни. Касационната жалба е депозирана на
11.03.2015 год., а делото е изпратено на ВКС на РБ на 12.05.2015 год. На
18.05.2015 год. е образувано в.гр.д. № 2725/2015 год. по описа на ВКС на РБ. С
определение № 296/14.07.2015 год. е допуснато касационно обжалване. В о.с.з. на
13.10.2015 год. е даден ход по същество. С решение № 140/23.11.2015 год.
въззивното решение е отменено и е признато за установено по отношение на
ответниците, че ищецът К.С. е собственик на процесния имот и ответниците са
осъдени да му предадат владението върху него. За периода от образуване на
делото пред ВКС на 18.05.2015 год. до постановяване на решението на 23.11.2015
год. е проведено едно открито съдебно заседание, като продължителността на
производството пред ВКС на РБ е 6 месеца и 5 дни.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
При
извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК съдът намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде
разгледана по същество.
Претенцията
на ищеца
се обосновава с отговорността на държавата за вредите, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок съгласно чл. 6 §1 от Конвенцията и по конкретно с разпоредбата на
чл. 2б
от ЗОДОВ. Съгласно ал.
1 на чл. 2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. В ал. 2
е посочено, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема
предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални
или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора. В случая с оглед събраните по делото доказателства, е налице
предпоставката по чл.
8 ал.
2 ЗОДОВ, обуславяща допустимостта на претенциите.
Нормата
на чл. 2б
от ЗОДОВ е вътрешноправно средство за защита, предвиждаща самостоятелна
хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок по чл.6 § 1 от ЕКПЧ. Съгласно втората алинея на същия чл.8 -
абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.2б ал.1 ЗОДОВ е
изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на
глава трета „а”от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. В
случая е установено безспорно, че с писмо изх. № 94-К-109/15.09.2016г.
на заместник
- министъра на правосъдието
ищецът е уведомен, че заявлението му е отхвърлено като неоснователно, на
основание чл. 60е, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, тъй като общата продължителност на
производството не надхвърля разумния срок.
Настоящият състав намира, че продължителността
на делото от момента
на предявяване на иска до постановяване на окончателния
акт на съда, за исково производство с предмет предявени искове по 108 от ЗС, не
надхвърля разумния
срок. При преценката дали
срокът е разумен съдът съобрази установените в практиката на ЕКПЧ три
критерия: сложност на делото, поведение на страните и на компетентните
органи и достигна до
извода, че в конкретния случай продължителността
на производството –
5 години, 5 месеца и 14 дни, през което време делото е разглеждано по един път
от всяка инстанция по същество и два пъти по подадени частни жалби, е
в резултат на
следните обстоятелства: делото се е отличавало с по-висока фактическа и правна
сложност с оглед неговия предмет – ревандикационен иск относно недвижим имот,
както и многобройните събрани гласни и писмени доказателства, в т.ч. СТЕ и
съдебно-графологична експертиза, както и разпит на свидетели. Ищецът с
поведението си не е допринесъл за забавяне на производството чрез подаване на
молби за отлагане на делото, отправяне на неоснователни искания до съда и др.
Отлаганията на делото са в резултат на упражняването на процесуалните права на
ищеца, като не се установява злоупотреба с тях. Проведените открити съдебни
заседания като цяло са насрочвани през равномерни и неголеми интервали от време
– до три месеца. По изключение, само в един случай делото е насрочено за
период, по-дълъг от три месеца, а именно: с разпореждане от 25.08.2013 год. на
СГС делото е насрочено в о.с.з. на 08.05.2014 год. Всички отлагания на делото
пред СРС са за събиране на допуснати от съда и необходими за изясняването на
делото доказателства. Налице е единствено забавяне при постановяване на
решението на районния съд - в о.с.з. на 12.06.2012 год. е даден по същество, а
решението е постановено на 07.01.2013 год., т.е. почти 6 месеца след изтичане на законоустановения едномесечен
срок по чл. 235, ал. 5 вр. чл. 273 от ГПК, както и при постановяване на
решението на въззивния съд – в о.с.з. на 08.05.2014 год. е даден ход на делото
по същество, а решението е постановено на 24.01.2015 год., като това е станало 7
месеца и 15 дни след изтичане на срока по чл. 235, ал. 5 вр. чл. 273 от ГПК. Известно
забавяне е налице и при разглеждане на делото от СРС – указанията за изпълнение
на процедурата по чл. 131 от ПК са дадени около два месеца и половина след
отстраняване на нередовностите на исковата молба, а произнасянето с определение
по чл. 140 от ГПК е станало около 4 месеца след постъпване на писмения отговор
на ответниците, като причина за това са и
многобройните несистематизирани искания на ищеца са събиране на
доказателства, отправяни в различни молби до съда /от 06.08.2010 год.,
15.06.2011 год., 23.06.2011 год., 12.10.2011 год. и др./.
Не се констатира забавяне при
разглеждане на делото пред ВКС на РБ. Касационното производство се е развило по
реда на новия ГПК през две фази – фаза на допускане на решението до касация по
чл. 288 от ГПК, която е приключила с определение № 296/14.07.2015 год., и фаза
на произнасяне по същество по чл. 290 от ГПК, приключила с решение № 140 от
23.11.2015 год., която дата е и тази на приключване на производството в трите
инстанции. Между двете фази на производството по касация делото е насрочено в
открито съдебно заседание с призоваване на страните. С оглед това и
продължителността на производството пред касационната инстанция – 6 месеца и 5
дни, не може да се приеме за прекомерна.
При присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди, причинени от забавено разглеждане на съдебни производства
от значение е общата продължителност на съдебното производство. Възможно е
отделни етапи на производството да са забавени, но няма нарушение на чл.
6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна
според вида на делото и броя инстанции. Срокът
за постановяване на решението по чл. 235, ал. 5 от ГПК е инструктивен,
като настоящата инстанция намира, че общият срок на продължителността на делото
пред три инстанции не нарушава правата на ищеца до степен, която да обоснове
основателността на иска по чл. 2б от ЗОДОВ. Независимо от посочените по-горе забавяния, съдът намира че с оглед
големия обем събрани доказателства, фактическата и правна сложност на делото, съдилищата
не са нарушили разумния срок за разглеждане на делото, Неспазването на едномесечния
срок за изготвяне на решение на първата и въззивната инстанции не следва да се
оценява изолирано и само неговото наличие да води до извод, че е нарушено
правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на делото. Обективно общият
срок на приключване на делото, с оглед сложността на фактите и обема на
доказателствения материал не надхвърля разумния такъв. Доколкото не е
надхвърлен разумния срок за разглеждане и решаване на делото, то и предявените
от ищеца искове срещу Софийски районен с.С.г.с. и ВКС на РБ следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Тъй като крайният извод на
настоящата инстанция съвпада с този на районния съд, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците СРС, СГС и ВКС на РБ сумата по 100 лева разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 56530 от 05.03.2019
год. по гр.д. № 26839/2017 год. по описа на С.р.с.
ОСЪЖДА К.Г.С. ЕГН **********,*** да заплати на С.р.с. сумата 100 лева разноски за въззивното производство, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Г.С. ЕГН **********,*** да заплати на С.г.с. сумата 100 лева разноски за въззивното производство, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Г.С. ЕГН **********,*** да заплати на В.к.с. на РБ сумата 100 лева разноски за въззивното производство, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението
може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на
РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.