№ 697
гр. Разград, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20223330101141 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.432 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД, чл.86 ЗЗД
Депозирана е искова молба от АПИ Областно пътно управление - Разград срещу ЗК
ЛЕВ ИНС АД за заплащане сумата 900,72лв. представляваща размера на нанесени
имуществени вреди, равняващи с на стойността на строително-ремонтните работи по
доставка и монтаж на нови на мястото на увредените от ПТП пътни принадлежности, както
сумата 115,84лв. мораторна лихва върху главница за периода от 18.03.2021г. до 23.06.2022г.,
законната лихва. Сочи, че на 18.03.2021г. на път I02 Русе-Разград-Шумен при км. 40+000 е
настъпило ПТП, като водачът Г.Х. при управление на автомобил Мерцедес Спринтер 313 с
рег. № *** е нарушил правилата за движение. Карайки с несъобразена с пътните условия
скорост, загубил контрол над автомобила, блъснал се и увредил непоправимо стоманената
предпазна ограда/мантинела/. ПТП установено на място от мл. Автоконтрольор с изготвен
протокол за ПТП №1716391 от 18.03.2021г. За нарушаване правилата за движение по ЗДвП
на водача е съставен АУАН №232590 от 18.03.2021г. В следствие на това настъпило
застрахователно събитие, като отговорността на водача е била покрита от сключената
застраховка ГО между собственика на автомобила и ответника по застрахователна полица
№BG/22/120003243061. Увреденото имущество – 8л.м. ограничителни системи за
пътища/мантинела/ представлява „пътни принадлежности“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на
ЗП. Пътят от процесния пътен участък е републикански и е изключителна държавна
собственост, като същите се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Съставена
количествено-стойностна сметка, в която описани действителните щети, възлизащи на
претендираната стойност. Претендираното обезщетение представлява стойността на СРР,
чрез които да бъдат доставени и инсталирани на място на увредените от процесното ПТП
нови ограничителни системи. Като стойността представлява неразделна част от Договор за
1
обществени поръчки за определяне на изпълнител за доставка и монтаж на ограничителни
системи за пътища по републиканските пътища на територията на страната, стопанисвани
от АПИ съгл. чл.19 ал.1 т.1 от ЗП за обособена позиция 2-северен централен район. В
приложението към договора цените са без ДДС В средата на 2021г. увредените мантинели
са били заменени с нови Дейностите извършени съобразно горепосочения договор, като
съгласно него се прилага следната процедура: за извършване на необходимите СРР се подава
заявка от ОПУ Разград, тя се обработва от АПИ София и работите са включени в
„Допълнително задание“ №16. Изготвен отчет от фирмата изпълнител за действително
изпълнените и приети ремонтни работи, се издава Сертификат /№36/, след което се
извършва разплащането с изпълнителя. След настъпване на застрахователното събитие,
подали до ответника уведомление за щета от 18.06.2021г., последвала размяна на
кореспонденция с ответника, същият не оспорил претенцията, но не изпълнил
задължението до настоящия момент.
Ответникът депозира отговор. Оспорва иска, твърденията в молбата, сочи, че не е
ясно в какво се изразява противоправността на поведението на водача на МПС с рег.
№В1794В. В какво се изразява непоправимото увреждане или се касае за отстранима
повреда, при която след ремонт може да се поставят същите принадлежности. Както, че от
снимковия материал е видно, че мантинелата си е на място и е напълно годна да изпълнява
функциите си. Оспорва размера на причинените щети, както, че не е ясно кога са изградени
тези пътни принадлежности, че мантинелата има остатъчна стойност като вещ, най-малкото
като вторична суровина. Оспорва акцесорните искове. Сочи, че съгл. чл.497 ал.1 КЗ дължи
само законна лихва за забава върху размера на обезщетение, ако нее го е определил и
изплатил в срок. В случая след изтичане на тримесечния срок, в който е следвало да се
произнесе след сезирането му с писмена застрахователна претенция. Това обаче не е
направено и претенцията е неоснователна. Не оспорва наличието на валидна
застрахователна полица и валиден застрахователен договор.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната
фактическа обстановка: На 18.03.2021г. на път I-2 Русе-Разград-Шумен при км. 40+000
настъпило ПТП, като водачът Г.Х. при управление на автомобил Мерцедес Спринтер 313 с
рег. № ***, загубил контрол над автомобила, блъснал се и увредил стоманената предпазна
мантинела. За ПТП-то бил изготвен протокол за ПТП №1716391 от 18.03.2021г., в който е
отразено в графа материални щети - 2бр. звена еластична предпазна ограда. За нарушаване
правилата за движение по ЗДвП на водача Г.Х. съставен АУАН №232590 от 18.03.2021г., в
който е посочено, че по път I-2 около 5 км. преди гр.Цар Калоян, управлява товарен
автомобил Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ с рег. №В1794ВМ в посока гр.Русе-гр.Разград,
поради движение с несъобразена скорост с пътните условия на мокър асфалт, губи контрол
над автомобила и излиза в ляво от пътното платно като се блъска с предна лява част на
автомобила в крайпътна мантинела и я уврежда. Прието е, че е нарушен чл.20 ал.2 ЗдВП, а
НП влязло в сила на 23.07.2021г. В следствие на горепосочените обстоятелства е настъпило
застрахователно събитие, като към момента на настъпването му – 18.03.2021г.
2
отговорността на водача е била покрита от сключената застраховка „Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по застрахователна полица
BG/22/120003243061, със срок на валидност до 24.11.2021г. До ответника е изпратено писмо
от 18.06.2021г., в което ищецът сочи, че във връзка с възстановяване на щета в резултат на
ПТП, съгласно протокол №17116391/18.03.2021г. е увредена ограничителна система за
пътища/ОСП/ на стойност 900,72лв., поради което моли да му бъде заплатена сумата. С
писмо от 23.06.2021г. иска да му бъде изпратен протокол от КАТ, или регистрационния
номер на автомобила. Както такова от същата дата с по-късен час, че „щетата е в
счетоводния отдел-насочена за изплащане. Очаквайте превод“.
В показанията си св.Л. М. младши автоконтрольор сектор ПП сочи, не си спомня за
случая. Той е изготвил протокола за ПТП, каквото е констатирал, това е записал в него.
Деформацията е настъпила вследствие на удар. Обяснява, че и при най-малката деформация
я констатират като щета.
В показанията си св. Н. Н. сочи, че работи в ОПУ Разград. Отговаря за участъка
Разград – Русе, като извършвал контролна дейност – текущо поддържане, зимно
поддържане, изготвял документите за извършените дейности по пътното платно, контрол и
привеждане на машините за зимно поддържане и ежедневно обхождам пътните участъци.
На катастрофата не е присъствал. На направения обход констатирал, че има ударени две
мантинели и при проверка в полицията установил, че имало съставен протокол за ПТП на
същия километър. Това било миналата година. Мястото било преди Цар Калоян вдясно
спрямо нарастването на пътя посока гр. Варна. По принцип всеки ден правел обходи и на
следващия ден установил, че има ударени мантинели. Направил замерване – 2 мантинели по
4м. – 8м. В същия участък имало ударени мантинели от ляво и от дясно, подменили само
тези от дясно.
В заключението вещото лице по изготвената съдебно техническа оценъчна
експертиза сочи, че средната пазарна стойност на нанесени вреди към датата на ПТП
включващи: - демонтаж на 8л.м. стара мантинела и всички свързани с това присъщи
разходи и транспорт; - доставка и монтаж на 8л.м. нова СПО /мантинела/-единична N2 W5
за пътна частта и свързаните с това разходи е в размер на 900,72лв. В с.з. обяснява, че
мантинелата е единична, клас N2 W5, колчетата са изрязани от удара и са огънати и
мантинелата е отделена. Тя не е цяла и не може да поема удари с такава сила, за която е
предвидена в проекта. Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и
неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Съгласно чл.432 от КЗ увреденото лице спрямо което застрахователят е отговорен,
има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка Гражданска
отговорност. В тежест на ищеца е да докаже валидно застрахователно правоотношение при
ответника-застраховател относно автомобила, управляван от деликветна, че са се
осъществили елементите на фактическия състав на непозволено увреждане-описаното в
молбата виновно и противоправно деяние на водача на лекия автомобил, от което са
3
настъпили твърдените имуществени вреди, като вината му се предполага до доказване на
противното. Безспорно е, че ответникът е застраховател по застраховка Гражданска
отговорност на водача управлявал автомобила, причинил произшествието на 18.03.2021г. и
валидна към датата на ПТП, което се признава. При което пътно транспортно произшествие
били увредени - 8 л.м. мантинела, което се установява както от показанията на разпитаните
свидетели, протокол за ПТП, АУАН и наказателно постановление, заключението на вещото
лице. При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не бе
опровергавана. Водачът Х. при управление на процесното МПС е действал противоправно,
което е установено от влязло в сила НП, като не са събрани доказателства, в обратния
смисъл. Следователно, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" ответникът дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява ищецът.
Съгласно чл.499 ал.2 КЗ при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши
действителната застрахователна стойност на причинената вреда. В чл.400 ал.1 КЗ е
регламентирано, че за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.
При изчисляване на дължимото от застрахователя обезщетение следва да се вземе предвид
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, съобразно константната съдебна практика стойността на ремонта/разходи за
материали и труд/ следва да бъде възможно най-близка до пазарните условия. Ето защо
дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи по начина посочен от
вещото лице и стойността за обезщетяване на имуществените вреди нанесени върху
мантинелите. Действителният размер на щетите следва да се определи като разлика между
стойността на поставянето на нова мантинела и стойността на остатъчните материали, които
биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. Противното би довело до
неоснователно обогатяване на увреденото лице. Следва да се отбележи също така, че е
налице формирана съдебна практика относно определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение при настъпила т. нар. тотална щета, при която стойността на
ремонта надвишава действителната стойност на увреденото имущество. С нея е възприето,
че застрахователното обезщетение се определя като от действителната стойност на
увреденото имущество към датата на ПТП се приспадане стойността на запазените части -
решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. Тези
разяснения следва да намерят приложение по аналогия и в случая. Ето защо от размера на
средната пазарна стойност на щетите към момента на настъпване на застрахователното
събитие – 900,72лв., следва да се приспадне стойността на остатъчните материали – 19,32лв.
Поради което намира главният иск за доказан в размер на 881,40лв., а до първоначално
предявения следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 497 КЗ застрахователят дължи лихва за забава, считано от по-ранния
момент от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато
4
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя тази лихва не
се дължи от момента на увреждането, в т.см. и Р-е № 128/04.02.2020г. т.д.№2466/2018г. I т.о.
ВКС. В конкретния случай законна лихва се следва от изтичане на срока по първата
хипотеза, поисканите доказателства са били представени С оглед датата на молбата
депозирана пред ответника – 18.06.2021 г., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи
считано от 12.07.2021г., когато е изтекъл петнадесет дневния срок, като претенцията за
законна лихва за периода от 18.03.2021г. до 11.07.2021г. включително, следва да се
отхвърли като неоснователна. За периода от 12.07.2021г. - изпадането в забава до
23.06.2022г., законната лихва върху главницата от 881,40лв. е в размер на 84,96лв.,
/изчислена по реда на чл.162 ГПК чрез електронен калкулатор/, като до първоначално
предявения размер от 115,84лв. следва да се отхвърли. Върху главницата следва да бъде
присъдена и законна лихва от депозирането на молбата – 23.06.2021г.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото, ответникът следва да
заплати направените разноски от ищеца съразмерно уважената част от иска. Направените
разноски са в общ размер на 700лв., от които 100лв. за държавна такса, 300лв. заплатен
депозит за вещото лице и 300лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. с чл.25 ал.1 НЗПП за
юрисконсултско възнаграждение, което намира съответно. Поради което ответникът следва
да заплати сума в размер на 665лв.
На ответника се следват разноски дъразмерно отхвърлената част от иска, като от
общо направените 320лв., ищецът следва да заплати 16лв.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК121130788 седалище и адрес на управление гр.София,
общ.Столична, район Лозенец, бул. Черни връх №51Д, ДА ЗАПЛАТИ на АПИ Областно
пътно управление - Разград, ЕИК0006950890152 гр.Разград, ул.“Княз Дондуков“ №3, сумата
881,40лв./осемстотин осемдесет и един лева и четиридесет стотинки/ представляваща
размер на нанесени имуществени щети на увредени от ПТП пътни принадлежности, ведно
със законната лихва считано от 23.06.2022г. до окончателното и изплащане, сумата
84,96лв./осемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ мораторна лихва за периода
от 12.07.2021г. до 23.06.2022г. и сумата 665лв./шестотин шестдесет и пет лева/ за разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница и мораторна лихва до първоначално предявения размер,
както за мораторна лихва за периода от 18.03.2021г. до 11.07.2021г. включително като
неоснователни.
ОСЪЖДА АПИ Областно пътно управление - Разград, ЕИК0006950890152
гр.Разград, ул.“Княз Дондуков“ №3 ДА ЗАПЛАТИ на ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК121130788
седалище и адрес на управление гр.София, общ.Столична, район Лозенец, бул. Черни връх
№51Д сумата 16лв./шестнадесет лева/ за разноски
5
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6