Решение по дело №461/2022 на Административен съд - Стара Загора

          

                   Р Е Ш Е Н И Е   № 506

                    

                       16.12.2022 г., гр. Стара Загора

                     

          В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд- Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

 

при секретаря Албена Ангелова

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №461 по описа на съда за 2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 и ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на К.В.С., ЕГН ********** ***, чрез адвокат К.Б. от АК-Кърджали, против Заповед №263 от 29.06.2022 г. /№ в АИС-АНД 22-1116-000202/29.06.2022 г./, издадена от Г. А. Ш., на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - „прекратяване на регистрация на МПС“ за срок от шест месеца, считано от 29.06.2022 г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие, и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се също, че било налице нарушаване на изискванията за форма и съдържание на административния акт, тъй като липсвали изложени конкретни мотиви, послужили за формиране на крайния извод на административния орган. Навеждат се и доводи за нищожност на оспорената заповед, доколкото не били налице доказателства за наличието на материална компетентност на издателя й. Посочва се, че административният орган неправилно ангажирал основанието по чл. 171, т. 2а, б. „а”, във връзка с чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, като не съобразил, че представеното в хода на извършената полицейска проверка чуждестранно национално СУМПС било издадено от Обединеното кралство Великобритания на 08.02.2018 г., към която дата страната-издател била държава-членка на Европейския съюз и в този смисъл към момента на извършване на проверката жалбоподателят притежавал валидно СУМПС за територията на Република България, като за него, предвиденият 3-месечен „гратисен“ период  в случая не бил приложим.

В тази връзка посочва също, че за периода до изтичане на предвидения в Споразумението за оттегляне преходен период /31.01.2020 г. – 31.12.2020 г./ държавите-членки на ЕС и Обединеното кралство Великобритания взаимно признавали издадените от тях СУМПС, а след това била приложима Конвенцията за движение по пътищата, съгласно правилата на която, въпросното СУМПС било валидно към момента на налагане на ЗМПАМ, доколкото същото отговаряло на изискванията на Приложение №6 от въпросната конвенция. От съда се иска отмяна на оспорения административен акт. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован в съдебно заседание, се представлява от адвокат Б., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът – Г. А. Ш., на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, редовно призован в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед №263 от 29.06.2022 г. /№ в АИС-АНД 22-1116-000202/29.06.2022 г./ издадена от Г. А. Ш. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград /л. 23/ на жалбоподателя К.В.С. била наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца”, считано от 29.06.2022 г. Заповедта била издадена на основание и чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване й били изложени обстоятелствата, констатирани с АУАН, серия GA №571049 от 29.06.2022 г. /л. 26/, съставен против К.В.С.. Съгласно него било установено, че на 29.06.2022 г., около 10,36 часа, в гр. Благоевград, на ул. „Славянска“ в посока от ул. „Иван Михайлов“ към ул. „Дойран“, С. управлявал собствения си лек автомобил марка „Воксхол“, модел „Астра“ с рег. №СТ 3949 РМ на територията на Република България със СУМПС, издадено от Обединеното кралство Великобритания с №STOYA702096KV9PX, след изтичане на 3 месеца, считано от влизането му в страната на 29.11.2021 г. Последното било установено чрез извършена справка с ОДЧ на 01 РУ на МВР-Благоевград. Освен гореизложеното, от констатираното в АУАН се установява, че при извършената полицейска проверка, водачът не използвал обезопасителен колан, с който МПС било оборудвано. Отделно било посочено, че С. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство ДРЕГЕР 7510 с фабр. №0193, като уредът отчел 0‰ алкохол.

Чрез съставения АУАН, серия GA №571049 от 29.06.2022 г. на основание чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, във връзка с чл. 171, т. 2а, б „а“ от ЗДвП били иззети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство /СРМПС/ №*********, както и два броя регистрационни табели с №СТ 3949 РМ. В акта било посочено, че нарушителят нямал възражения. Извършените от С. нарушения били определени като такива по смисъла на чл. 162, ал. 1, във връзка с чл.150а от ЗДвП – управление на МПС от български гражданин, притежаваш чуждестранно национално СУМПС, без същото да е подменено след пребиваване в страната повече от 3 месеца, съответно по смисъла на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП – не използване от водача на обезопасителен колан, с който МПС –то е оборудвано.

Въз основа на АУАН било издадено и НП №22-1116-001532 от 12.07.2022 г. от Началник група в ОД на МВР –Благоевград, сектор „Пътна полиция“ /л. 27/, с което на К.В.С., за нарушения на чл. 162, ал. 1 и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП, и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП били наложени две административни санкции „глоба“ – в размер на 50.00 лв. и на 150.00 лв.

Оспорената Заповед №263 от 29.06.2022 г. /№ в АИС-АНД 22-1116-000202/29.06.2022 г./, с която е наложена и процесната ПАМ, била връчена на жалбоподателя на 29.06.2022 г., като същевременно жалбата срещу нея била депозирана в Адм. съд Стара Загора на 13.07.2022 г.

По делото е приета като доказателство, административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Приложена е справка за извършените нарушения по ЗДвП, за К.С.,  както и доказателства за компетентността на издателя на ЗПАМ. От страна на жалбоподателя е представено заверено ксерокопие на чуждестранното, национално СУМПС, издадено от Обединеното кралство Великобритания с №STOYA702096KV9PX.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът установява следното:

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт. Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения за това срок, пред местно компетентния административен съд, като липсват други основания по смисъла на чл. 159 от АПК.

Разгледана по съществото си, същата се явява неоснователна при съобразяване на  следното:

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, Съдът е длъжен служебно да осъществи цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на индивидуалния административен акт.

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на съответната норма, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.

 Заповед №263 от 29.06.2022 г. /№ в АИС-АНД 22-1116-000202/29.06.2022 г./ е издадена от материално и териториално компетентен орган по см. на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а”, т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета без оспорване като доказателство Заповед №244з-735 от 14.03.2022 г. на Директор Областна дирекция на МВР – Благоевград /л. 24-25/, с която на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и предвид изрично изброени чрез номерата си протоколи от проведено обучение и писмен изпит, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Благоевград, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. и по изрично посочени хипотези от чл. 171, т. 2а от ЗДвП/, сред които са и служители на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, каквато длъжност е и заеманата от ответния орган, издал процесната заповед. Ето защо не е налице основание същата да бъде обявена за нищожен административен акт на основание липса на компетентност на издателя й.

Процесната ЗППАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган се е позовал изцяло на констатациите от съставения АУАН, като дори и в ЗПАМ да липсва изрично препращане към акта, то е безспорно, че именно установяванията, съдържащи се в последния са послужили като фактически основания за издаване на ЗПАМ, а именно: управление на МПС от собственик, който не притежава СУМПС, валидно към категорията, към която спада управляваното от него МПС, поради неспазване на  правилото, визирано от разпоредбата на чл.162, ал. 1 от ЗДвП. Т. е., ясно и недвусмислено се извличат, както фактическите, така и правните съображения, мотивирали административния орган да издаде ЗПАМ. Следва да се отчете също, че в диспозитива на обжалвания административен акт МПС-то е индивидуализирано с конкретни номера и с други документи, касаещи именно него /в случая- номер на СРМПС и два броя регистрационни табели с изписани номера/, поради което следва да се приема, че обхватът на действие на ПАМ е изяснен по безспорен начин, както по отношение на МПС-то, така и по отношение на неговия собственик. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. В случая наличието на основанието за прекратяване на регистрация на МПС по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е обусловено от фактическата обстановка за извършено нарушение по 162, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, описана съответно в АУАН серия GA №571049 от 29.06.2022 г.

Съдът не установи допуснати в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед други нарушения на административно-производствените правила, които да са с характер на съществени такива и да обусловят формирането на извод за незаконосъобразност на акта само на това основание.

Съдебният контрол за материалната законосъобразност на оспорения  административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

Както вече бе посочено, по дефиницията на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон /чл. 23 от ЗАНН/. В случая, ЗПАМ №263 от 29.06.2022 г. /№ в АИС-АНД 22-1116-000202/29.06.2022 г./ е издадена на основание чл. 171, т. 2а,  б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат.

Приложената на К.В.С. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а”, предложение второ от ЗДвП от фактическа страна се основава на констатираното в АУАН серия GA №571049 от 29.06.2022 г. съставен против С., а именно: управление на МПС, собственост на жалбоподателя, без наличието на СУМПС, валидно към категорията, към спада управляваното превозно средство.

По делото не е спорно, че въпросното МПС марка „Воксхол“, модел „Астра“ с рег. №СТ 3949 РМ и с валидно свидетелство за регистрация №*********, което е било управлявано от С. и респективно, което е обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”, предложение второ. от ЗДвП, е собственост именно на водача. Не е спорно също, а и се доказва от представеното по делото заверено копие н документа С. е притежавал СУМПС /л. 49/, издадено от Обединеното кралство Великобритания на 08.02.2018 г. и с валидност до 07.02.2023 г., вкл. и за категорията, към която спада управляваното от С. към момента на извършване на проверката МПС. Също се удостоверява и не е спорно по делото, че С. е влязъл в Р. България на 29.11.2021г., като при отчитане на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, следва да се приеме, че той е ползвал чуждестранното национално СУМПС повече от 3-месеца от тази дата /29.11.2021 г./, отнесено към датата на извършената му проверка от органите на МВР. 

Според чл. 150 от ЗДвП, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Според чл. 3, ал. 3 от Закона за българските лични документи, СУМПС удостоверява правоспособността за управление на МПС, а за български граждани - и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни. Съответно, издаването на СУМПС се предпоставя от придобиване на правоспособност, като за правомерното управление на МПС водачът трябва да притежава съответно СУМПС. В случай, че водачът не притежава такова свидетелство, то той е в невъзможност правомерно да я установи.

Съгласно чл. 161 от ЗДвП, СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата и 5. свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Т. е., СУМПС, издадено в чужбина е валидно на територията на РБългария при наличието на някоя от предвидените алтернативно в  чл. 161 от ЗДвП хипотези.

 Съгласно правилото, установено в чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, българските граждани могат да управляват МПС на територията на Р. България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на ЕС, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Т. е., макар по принцип СУМПС, издадено от държава по чл.161 от закона, да е валиден удостоверителен документи за обстоятелствата в него и важим на националната ни територия, то с нормата на чл.162 законодателят е ограничил времевият период на важимост на свидетелството управление на МПС от български гражданин, като издадено от държавите посочения в предходния законов текст, на територията на Р.България до 3 месеца от влизане на лицето в страната. Така и, в хипотезата на "чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на ЕС, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария". Пряка последица от изтичането на тримесечния срок е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Р. България. Управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП - с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, законодателят е приравнил на управление на МПС без свидетелство за правоуправление.

От извършеното от Съда логическото и систематично тълкуване на правната нормана чл.162, ал.1 от ЗДвП, се следва изводът, че законодателят е възприел да акцентира върху това какъв е актуалният /моментният/ статут на съответната страна-издател на чуждестранното национално свидетелство за управление, за преценка наличие на обстоятелства от хипотезата на нормата, т. е. релевантно за законодателя е обстоятелството дали към момента на влизане на собственика, респективно водач на МПС, на територията на Р. България, притежаваното от него СУМПС е издадено от държава, която е членка на ЕС или от друга държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, респективно дали същото е издадено от Конфедерация Швейцария.

Според съда, аргумент в подкрепа на този извод се явяват останалите хипотези на  разпоредбата на чл. 162 от ЗДвП, във връзка с чл. 161 от същия закон. В случаите, когато държавата- издател на СУМПС не попада в хипотезите на чл. 161, т. 5 от ЗДвП, то правоспособният водач/собственик може да управлява МПС на територията на Р. България за срок от не повече от 3 месеца, считано от момента на влизането му в страната, като след изтичането на този срок той не може да удостовери правоспособността си с чуждестранното СУМПС –последното се явява невалидно. Така, дори и чуждата държава – издател да е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и конкретното свидетелство да отговаря на изискванията на приложение №6 към конвенцията /чл. 161, т. 1 от ЗДвП/, то неговата валидност на територията на Р. България също е ограничено в рамките на визирания 3-месечен срок, доколкото същата тази държава –издател не е членка на ЕС, не е страна по СЕИП, съответно не е Конфедерация Швейцария. Подобно свидетелство за управление, може да бъде заменено с българско такова, съобразно предвидения в чл. 162, ал. 4, 5 и сл. ред, който безспорно отчита и то в по-благоприятна насока фактът, че СУМПС е издадено от договаряща страна по Конвенцията.

В заключение съдът приема извода, че разпоредбата на чл. 161, т. 1 от ЗДвП в различните си хипотези единствено определя в кои случаи чуждестранно СУМПС ще се признава за валидно на територията на Р. България, като това е единствено от гледна точка на положението на държавата – негов издател, но по никакъв начин чрез тази норма не се държи сметка за сроковете, в които това признаване ще се реализира. Именно с разпоредбата на чл. 162, ал. 1 и 2 от ЗДвП законодателят дава отговор относно времевите предели за признаване валидността на чуждестранно  СУМПС, издадено от държавите по чл.161 от закона. Това обаче не обосновава извод, че правилата, съдържащи се в разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП не се прилагат напр., когато издател на СУМПС е договаряща страна по Конвенцията, и да се приема, че такова свидетелство ще може да се ползва за  неограничен период от време на територията на Р. България /не повече от указания в документа срок на валиднос/, респективно, че за притежателите на подобен удостоверителен документ не намира приложение установеният срок от 3 месеца. Тълкуването на чл.162, ал.1 от ЗДвП следва да се разбира в смисъл, че ограничението от 3 месеца не намира приложение и единствено допустимо в хипотеза, при която държавата издател отговаря на условията на чл. 161, т. 5 от ЗДвП, т. е. е държава - членка на ЕС, или е друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.

Не на последно място за правилното разрешаване на настоящият спор, следва да се извърши и историческия преглед на визираната норма на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Така с изменения текст на нормата, в ред. от ДВ, бр. 43 от 2002 г., която е актуалната преди присъединяването на страната ни към ЕС, с нея е било установено, че българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната, като разпоредбата на чл. 161, т. 1 от ЗДвП е с непроменено съдържание и към настоящият момент, считано от датата на влизането си в сила през 2002г. Т.е. законодателното разрешение на този въпрос преди присъединяването на страната към ЕС е, СУМПС, издадено от договаряща по Конвенцията страна да се признава за валидно за не повече от 3 месеца, считано от влизането на лицето на територията на Р. България.

С решението за оттегляне на Обединеното кралство /Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия/ от Европейския съюз, изтичане на 31.12.2020 г. на т.нар. "преходен период", в който правото на ЕС продължи да се прилага и спрямо Обединеното кралство Великобритания, т.е., считано от 01.01.2021 г. Обединеното кралство следва да се третира като трета страна, т. е. страна извън ЕС и извън Европейското икономическо пространство. Процесният случай се отнася към датата 29.06.2022 г., когато по отношение на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не намира приложените правото на ЕС. При извършената проверка от служителите на ОД на МВР-Благоевград на водача, същите са установили, че С. е български гражданин, но управлява личното си МПС с чуждестранно /английско/ свидетелство за управление, без докуменът да е подменен след пребиваване на С. повече от три месеца на територията на Република България, считано от датата му на влизане в страната -  29.11.2021 г. Срокът, в който жалбоподателят е можел да управлява със чуждестранното свидетелство за управление на МПС е бил до 28.02.2022 г., което е момент много преди момента на проверката му, като пряката последица от изтичането на тримесечния срок, визиран в чл. 162, ал. 1 от ЗДвП е дерогиране валидността на въпросното чуждестранно свидетелството за управление на МПС за територията на Р. България.

 Допълнителен аргумент в подкрепа на горните доводи и изводи за Съда е новелата на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която норма, чужденци, дългосрочно пребиваващи в Р.България, могат да управляват МПС на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на ЕС, или от друга държава - страна по СЕИП, или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ за пребиваване. В случая обаче водачът е български гражданин, по отношение на който законодателят е въвел различен режим в ал. 1 на чл. 162 от ЗДвП.

Както се посочи и по-горе, за да управлява правомерно МПС, водачът му трябва да притежава съответно /валидно/ свидетелство за управление, по аргумент от чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Удостоверяването на правоспособността е посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи. Фактът, че са изтекли повече от три месеца от влизането на лицето в страната и от 31.12.2020 г. /преходния период за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия/, обоснова като правилен и законосъобразен извода на административния орган, че към момента на проверката на жалбоподателя представеното от него СУМПС не е валидно на територията на Р.България, съотв. и поради това то не удостоверява правоспособността на притежателя си като водач на МПС. С изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане на С. на територията на страната, СУМПС, издадено от Обединеното кралство Великобритания, не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на територията на Р.България. Следователно в случая е налице фактическо основание за издаване на заповедта за налагане на ПАМ по отношение на жалбоподателя.

          В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок от 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. Наложената принудителна мярка е съобразена и с целта на закона, установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира безопасността на движението по пътищата.

 Въз основа на изложеното, Съдът намира за установено фактическото и материално-правно основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а", предложение второ от ЗДвП – управление на МПС от собственик, който не притежава СУМПС, валидно към категорията към която спада управляваното от него МПС, което обстоятелство не се опровергава от събраните по делото писмени доказателства. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по издаването й. Заповедта е издадена при наличие на соченото правно и фактическо основание, както и при спазване на предвидената в закона цел - за преустановяване на извършването на административно нарушение. Ето защо, същата е изцяло законосъобразна и не са налице основание по чл.146, т. 1 - 5 от АПК за отмяната й или за обявяването й за нищожна. Жалбата е неоснователна.  

            От страна на ответника няма направено искане за присъждане на деловодни разноски, поради което Съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Съдът:

                                                                Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на К.В.С. с постоянен адрес ***, против Заповед №263 от 29.06.2022 г. /№ в АИС-АНД 22-1116-000202/29.06.2022 г./, издадена от Г. А. Ш., на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - „прекратяване на регистрация на ППС“ за срок от шест месеца, считано от 29.06.2022 г., като неоснователно.

 

 Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.

 

 

 

Административен съдия :