РЕШЕНИЕ
№…581……….…./03.05.2022г., гр.Бургас
Административен съд-Бургас, ХІХ-ти
касационен състав, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.НЕЛИ СТОЯНОВА
При
участието на секретаря В.С. и в присъствието на прокурора Дарин Христов, като
разгледа докладваното от съдията Н. Стоянова КАНД № 249 по описа за 2022г. за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по подадена касационна жалба на "Бургас Воркс БГ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
ул.“Сердика“ № 2Б, ет.3, офис 1, представлявано от управителя Д.П., гражданин
на Кралство Белгия, роден на ***г., чрез адв. Е.М. ***, против решение № 1013/16.12.2021 г., постановено по АНД №
3871/2021г. по описа на Районен съд-Бургас. С обжалвания съдебен акт е
потвърдено наказателно постановление № 02-0003531 от 10.08.2021г. на Директор
дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, с което на "Бургас Воркс БГ"
ЕООД за нарушение на чл.7 от Наредбата за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги
/НУРКИРСРПУ/, на основание чл.416, ал.5 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложено административно наказание -
"имуществена санкция" в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин
лева/.
Касаторът изцяло оспорва решението, като
твърди че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска
се отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление.
Претендира разноски.
В съдебно заседание касаторът не се
явява и не се представлява.
Ответникът по касация – Дирекция
„Инспекция по труда“ – Бургас чрез представител по пълномощие юрисконсулт
Ст.Николова оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде
оставено в сила. Претендира юрисконсулстско възнаграждение.
Прокурор при Окръжна прокуратура -
Бургас счита, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото
доказателства и приложимите законови разпоредби, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Разгледана по същество същата е
неоснователна.
С оспореното пред РС наказателно
постановление е ангажирана административно наказателната отговорност на
търговското дружество "Бургас Воркс БГ" ЕООД, за това че в качеството
си на работодател към 16.10.2020г. е допуснал командироване с цел полагане на
труд в Кралство Белгия на лицето Н.Х.А.ЕГН ********** без да е сключил
допълнително споразумение с него по чл.2, ал.1 от Наредбата за условията и реда
за командироване и изпращане на работници
и служители в рамките на предоставяне на услуги, съдържащо данни,
регламентирани в чл.2, ал.2 от същата наредба.
За да потвърди наказателното
постановление първоинстанционният съдът е приел, че в хода на административно
наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила
при установяване на административното нарушение и при налагане на наказанието.
Първоинстанционният съд е посочил, че от събраните по делото доказателства,
сред които и разпит свидетел, безспорно се установява, че
дружеството-касационен жалбоподател е осъществило вмененото му неизпълнение на
задължение, изразяващо се в това, че в качеството си на работодател е допуснал
командироване на работник, без сключено допълнително споразумение, с което е
осъществил състава на чл.7 от НУРКИРСРПУ вр. с чл. чл.121а, ал.1, т.1 от КТ.
Приел е че правилно е приложена и
съответната санкционна норма на чл.
414, ал. 1 от КТ, като определеният размер на административното наказание –
имуществена санкция в размер на 1500 лева, е съответен на обществената опасност
на нарушението и на юридическото лице нарушител. Административното наказание е в минимално предвидения размер за имуществена санкция.
Преценил е като неоснователни
възраженията на жалбоподателя.
Решението е валидно, допустимо и
правилно. Постановено е при правилно приложение на материалния закон и на
процесуалните правила.
От събраните в хода на
съдебното производство доказателства е безспорно, че касаторът има качеството
на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ, а лицето Н.А.–
работник, който е бил командирован в Кралство Белгия с цел полагане на труд. Не
се спори по делото, че е налице сключен между касатора "Бургас Воркс БГ" ЕООД и Н.Х.А.трудов договор на 15.10.2020 г. за длъжността
"машинен оператор, пералня/перачница" с месторабота гр. Бургас, както и че при командироването
на лицето Н.А.на територията на друга държава-Белгия, работодателя и работника
не са сключили допълнително писмено споразумение за изменение на съществуващото
между тях трудово правоотношение за срока на командироването. При извършената проверка от
административнонаказващия орган, в хода на която са взети и писмени обяснения
от управителя на дружеството-касатор, се установява, че работниците на това
дружество работят в Белгия, въпреки че са назначени в "Бургас Воркс
БГ" ЕООД.
Обществените отношения, свързани с
командироването от вида на процесното са предмет на регулация с НУРКИРСРПУ,
приета с ПМС № 382/29.12.2016г., обн., ДВ, бр.2 от 06.01.2017г. В случая е
налице командироване за предоставяне на услуги по смисъла на чл.121а, ал.1, т.1
от КТ от български работодател на работник в рамките на територията на държава
– членка на Европейския съюз. Като не е сключило допълнително писмено
споразумение с работника Н.А.по време на командироването в Кралство Белгия,
дружеството-жалбоподател е допуснало извършването на нарушение по чл.7 от НУРКИРСРПУ.
Спорът по делото е за наличието на хипотезата
на чл. 121а, ал. 1 или ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) –
дали е осъществено командироване на работниците, съгласно ал. 1, както приема
наказващият орган, или изпращане на работниците, съгласно ал. 2, както твърди
дружеството-касатор. От представените по делото доказателства се установява, че
в случая разпоредбата на чл. 121а, ал. 2 от КТ не
намира приложение, тъй като тя се отнася до осигуряване на временна работа, а
процесният случай не е такъв. Видно от представеното по делото Удостоверение за подадено
уведомление "Лимоза" (Meldingsbewijs Limosa - Document L1) /л.32/, което представлява предварително уведомление за
работник или служител, подадено в Белгия, в конкретния случай такова
уведомление по отношение на лицето Н.Х.А.е подадено на 28.10.2020 г. за период на трудова
заетост от 02.11.2020 г. до 31.05.2021г. В същото уведомление
изрично е посочено, че то не касае временна заетост. След като не става въпрос
за временна заетост, то правилният извод е този, направен от
административнонаказващия орган, а именно, че е налице хипотезата на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ, т.
е. българският работодател "Бургас Воркс БГ" ЕООД е командировал
работника Н.Х.А.на територията на друга
държава – членка на Европейския съюз – Белгия, за своя сметка и под свое
ръководство въз основа на сключен договор с ползвателя на услугата Standing
Work Clean. Тези факти правилно са възприети както от административнонаказващия
орган, така и от районния съд. Вярно е, че за извършеното командироване не е
представена заповед или друг надлежен акт, издаден от работодателя и не се
установява такъв акт да е бил издаден, но от липсата на подобен акт
работодателят не може да черпи благоприятни за себе си последици, тъй като той
е субектът, който следва да издаде акт по повод командироването. Следва да се отбележи, че
отговорността на дружеството е обективна и безвиновна, т.е в случая е
достатъчно да бъде установено неизпълнение на нормативно установено задължение. От АУАН и наказателното
постановление се установява, че към 16.10.2020 г. дружеството-работодател е
допуснало командироването на работника Н.А.за полагане на труд в Белгия, като от трудовия
договор се установява, че това е датата, на която работникът е следвало да
постъпи на работа. Същевременно от обясненията (декларацията) на управителя на
дружеството става ясно, че работниците са постъпили на работа в Белгия, а това
от своя страна води до извода, направен от наказващия орган и районния съд, че
към 16.10.2020 г. касаторът е извършил административно нарушение,
изразяващо се в бездействието, свързано с несключване на допълнително
споразумение с работника Неджля
Ахмед, предвидено по чл. 2, ал. 1
от Наредбата за условията и реда да командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги.
По изложените съображения обжалваното решение следва
да бъде оставено в сила.
При този изход от спора, разноски следва да се
присъдят в полза на ответника по касация, който своевременно ги е претендирал
за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 80 лв. за
настоящата инстанция на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд
Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1013 от 16.12.2021 г. постановено по
АНД № 3871/2021 г. на Районен съд –
Бургас.
ОСЪЖДА "Бургас Воркс БГ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул.
"Сердика" № 2Б, ет. 3, офис 1 да заплати на Дирекция "Инспекция
по труда" Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет)
лева.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.