Решение по дело №425/2019 на Районен съд - Разград

 Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                       № 340, 12.08.2019 година, град Разград

 

  В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на единадесети Юли две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов

секретар Даринка Димитрова

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

НАХДело  №  425 по описа за  2019 г.

                       За да се произнесе, съдът съобрази следното:

        Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от С.Ф.Х. ЕГН ********** ***, против наказателно постановление № 37-0000034/18.01.2019г. на  Началник  ОО “АА” Разград, с което за нарушение на чл. 8, ал.1  от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ на основание чл. 178в, ал.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 500,00лв.

          Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно, навежда доводи за нарушение на материалните и процесуалните правила при издаването му.

            Административнонаказващият орган заявява становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно НП следва да бъде потвърдено изцяло.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            На 18.12.2018г., около 23,25ч. в област Разград по път І – 2, км. 78 до разклона за с. Самуил посока от гр. Шумен към гр. Разград, жалбоподателят, управлявайки  ППС в състав влекач « Мерцедес Актрос 1844 ЛС » с рег. № ==== от категория N3 и полуремарке с рег. №  Х 0428 ЕМ от категория  О4, извършвал обществен международен  превоз на товари - текстил, със заверено копие към Лиценз на общността № *********, със СЕМТ разрешително № 00427, с международна товарителница / CMR/ от 18.12.2018г. с маршрут от  Р. Турция до Р България, оборудван с аналогов тахограф „ Siemens „ VDO 1324.71 сер. № 2053235, при което станал участник в ПТП. По сигнал на място пристигнали контролни органи, свидетелите Хр. М. и Пл. Ц., които извършили проверка на документите на водача и установили, че жалбоподателят извършва превоза без да притежава „ Удостоверение за психологическа годност „. Извършена е справка в Регистър „ Психологически подбор на водачите „, при която е установено, че  водача няма валидно „ Удостоверение за психологическа годност „.

За констатираното нарушение на 19.12.2018г., св. Хр. М. съставил на жалбоподателя АУАН бл. № 259115, в негово присъствие, в който описал нарушението по посочения начин, квалифицирал го като такова по чл. 8, ал.1 от  Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ, връчил екземпляр от АУАН на жалбоподателя, който го подписал с отбелязване « не « в графа « възражения «.

На база съставеният АУАН на 18.01.2019г. било издадено и обжалваното НП, в което административнонаказващият орган по идентичен с АУАН начин описал нарушението, също го квалифицирал като такова по чл. 8, ал.1 от  Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ  и наложил посоченото адм. наказание. НП редовно връчено на жалбоподателя на 22.05.2019г. Жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на 30.05.2019г.

          Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

          Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН,  жалбата е допустима.

           Разгледана по същество, същата се явява основателна  по следните съображения:

В случая не е спорно между страните, че на 18.12.2018г. жалбоподателят е извършвал обществен международен  превоз на товари – текстил, със съответните документи за превоза. Видно от приложената по делото справка от  регистъра на „ Психологическите изследвания на водачите“, се установява, че на жалбоподателя не е издавано Удостоверение от компетентния за това орган, т.е. той не притежава такова Удостоверение. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.3 от  Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, за да извършва процесният превоз, жалбоподателят е следвало да притежава „ Удостоверение за психологическа годност „.  Такова Удостоверение  по аргумент от чл. 1, ал.1, т.4  от  Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ  се издава по определен ред. Видно от приобщеният по делото като писмено доказателство заверен превод от турски на оценка на психичното състояние на водача на МПС на името на О= К=, което съгласно декларация за идентичност на имена, следва да се счита за издадена на името на жалбоподателя, не е издадена от компетентния български орган, като не става ясно дали е издадена на лице по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 от Наредбата или за жалбоподателя в качеството му на водач на МПС, извършващо международен обществен превоз на товари, каквото качество има към момента на извършване и установяване на адм.  нарушение.

От тази гледна точка, съдът намира, че обжалваното НП е издадено при нарушение на материалния, а оттам и на процесуалния закони. Разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН, сочи относно съдържанието на НП, че в него следва да бъде посочена законната разпоредба, която е нарушена виновно. Доколкото Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ, издадена на основание чл. 152 от ЗДвП, определя единствено и само условията и редът, по който се издава Удостоверение за психологическа годност на водачите / в случая на МПС за осъществяване на международен обществен превоз на товари/, то няма как жалбоподателят да е нарушил разпоредбата на чл. 8, ал.1  от тази  Наредба, доколкото при извършване на процесният вид транспорт, поради липсата на Удостоверение за психологическа годност е в невъзможност да го представи. Правилно от фактическа страна в АУАН и НП адм. нарушение е описано като „ …без да притежава Удостоверение…“ и това е в нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, която сочи на какви условия следва да отговаря водач на МПС при извършване на международни превози на товари, като в този случая става въпрос за точно такъв превоз. Съдът намира, че това е съответната материална норма нарушена виновно от страна на жалбоподателя, а кореспондиращата й санкционна разпоредба е чл. 93, ал.1,т.1 от ЗАвП.

Като не е посочил правилно материалната норма, която е нарушена от жалбоподателя и съответната на нея санкционна норма, адм. наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон и процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно и назаконосъобразно.

  Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                                                   

 

                                                         Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 37-0000034/18.01.2019г. на  Началник  ОО “АА” Разград, с което за нарушение на чл. 8, ал.1  от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ на основание чл. 178в, ал.5 от ЗДвП на С.Ф.Х. ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание «глоба» в размер на 500,00лв., като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС в 14 - дневен                                                                            срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          

                                                                         

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: