РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 20.05.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, двадесет
и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети май две
хиляди и единадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С.П. *** по описа
за 2010 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.49 ал.1 от СК.
Образувано е по
искова молба на Л.Р.И. с ЕГН **********
*** срещу И.М.И. с ЕГН **********,***,
настоящ адрес: гр.Добрич, ул.”Цар Самуил” №24 по реда на чл.49 ал.1 от СК за
развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на сключения между тях на
21.06.2008г. граждански брак в гр.Добрич. В исковата молба се излагат твърдения,
че съпругът от година и половина се е дезинтересирал от семейството си, не
работи, непрекъснато и без причина устройва скандали в дома, отправя обиди и
заплахи към ищцата. Не се интересува от нуждите на детето, родено от брака.
Съпругата счита, че бракът и с Ив. И. е изчерпан от съдържание и не може да
бъде заздравен.
С разпореждане от 30.11.2010г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено от него на 27.02.2011г.
В
законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът не
е изпратил отговор на исковата молба.
В
съдебното заседание по делото съпругата, чрез своя процесуален представител е
заявила, че поддържа исковата си молба и желае прекратяване на брака, без
произнасяне на съда по въпроса за вината От разпитания по делото свидетел се е
установило, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен; разноски по делото не
се претендират.
Ответникът, редовно призован, не се
явява, няма процесуален представител и не изразява писмено становище по иска.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният
иск по чл.49 ал.1 от СК е процесуално допустим.
Разгледан
по същество, той е основателен.
Видно
от Удостоверението за сключен граждански брак от 21.06.2008г. на същата дата Л.Р.И. и И.М.И. са сключили граждански
брак в гр. Добрич.
От брака си страните имат родено дете –
ИВОНА ИВИЛИНОВА И. с ЕГН **********,
което е малолетно.
Според разпитания по делото свидетел Невена
Р. Райкова, сестра на ищцата, съпрузите са във фактическа раздяла от януари 2010г.,
от тогава до сега страните се чуват само по телефона от време на време, но не
поддържат редовни контакти. Бащата почти не се интересува от детето, не е давал
пари за издръжката му, много рядко го е вземал и според свидетеля няма шансове за заздравяване
на брака.
Фактическата раздяла между съпрузите
(настъпила през януари 2010 година) и липсата в отношенията между тях на
хармония, разбирателство, доверие и духовна близост водят до извода, че
сключеният брак е престанал да изпълнява своята социална функция и неговото
съществуване е само формално. Запазването му не е в интерес нито на съпрузите и
детето им, нито на обществото, което означава. От събраните по делото
доказателства се установява, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по
смисъла на чл.49 от СК и трябва да бъде прекратен с развод.
С
оглед липсата на искане от страна на съпругата за произнасяне по въпроса за
вината, съдът не следва да се произнася по въпроса за вината и трябва да
прекрати брака, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
Л. Р. е направила искане да и бъдат
предоставени родителските права над малолетното дете, като бъде определен
обичаен режим на лични контакти на Ивона с баща и. Моли съдът да осъди И.И. да
заплаща ежемесечна издръжка на детето, чрез нея, като майка и законен
представител в размер на 60 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 12.11.2010г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска. Предвид ниската възраст и пола на детето, неговите нужди от физическа и
емоционална гледна точка, обстоятелството, че до момента само майката се е
грижила за неговото отглеждане и възпитание и отчитайки абсолютно пасивната
позиция на бащата в настоящото производство, съдът намира, че следва да уважи като
основателна и доказана претенцията на съпругата за присъждане на родителските
права върху Ивона И., като определи обичайния режим на лични контакти на бащата
с детето.
Досежно исканият размер на месечна
издръжка, то претендираните 60 лв. са на границата на законоустановения минимум
по силата на чл.152 от СК, а също и отчитайки, че ищцата твърди в исковата
молба, че съпругът и не работи, съдът намира, че следва да уважи така заявената
претенция в размера, посочен от съпругата.
Ищцата е направила искане за
произнасяне за ползването на семейното жилище, като моли съдът да и го
предостави, още повече, че апартаментът е собственост на родителите и. Претенцията
следва да бъде уважена като основателна, предвид горното обстоятелство и това,
че родителските права над малолетното дете трябва да и бъдат присъдени.
Няма
предявени искания по въпроси, досежно имуществените отношения между страните,
както и за присъждане на издръжка между съпрузите след прекратяването на брака,
поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Липсва изрично искане за възстановяване на
предбрачното фамилно име на съпругата след развода в съответствие с чл.53 от СК, с оглед на което съдът не трябва да разглежда този въпрос, тъй-като не е
сезиран с него и презюмира, че ищцата желае да носи сегашната си фамилия И. и
слез разтрогването на брака.
Поради
непроизнасянето на съда по въпроса за вината и на основание на чл.329 от ГПК
разноските остават за страните така, както са ги направили.
На
основание на чл.71 от ГПК във връзка с чл.6 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателният размер на
държавната такса за допускането на развода да е 50 лева и с оглед на факта, че
съпругата е внесла държавна такса при завеждането на иска в размер на 25 лева,
то съпругът трябва да бъде осъден да доплати държавна такса за допускането на
развода в размер на 25 лева, също така, съгласно чл.7, т.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, бащата следва
да бъде осъден да заплати сумата от 43.20лв., представляваща 2% от тригодишните
платежи за издръжката на малолетното дете.
Водим
от горното, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения с Акт за граждански брак №0214 на 21.06.2008г.
в гр. Добрич граждански брак между Л.Р.И.
с ЕГН ********** и И.М.И. с ЕГН **********,
поради ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО
НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА НАД МАЛОЛЕТНОТО ДЕТЕ ИВОНА ИВИЛИНОВА И. с ЕГН ********** НА
МАЙКАТА Л.Р.И. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ СЛЕДНИЯТ РЕЖИМ
НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ НА ДЕТЕТО ИВОНА
ИВИЛИНОВА И. с ЕГН ********** С БАЩА МУ И.М.И. с ЕГН **********, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца без право на преспиване
от 10.00 ч. до 19.00 ч., като детето се взема и се връща от бащата от дома на
майката, както и 20 /двадесет дни/ през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на детето ИВОНА ИВИЛИНОВА И. с
ЕГН ********** да бъде в дома на майката Л.Р.И.
с ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА И.М.И. с ЕГН ********** да заплаща месечна
издръжка на детето ИВОНА ИВИЛИНОВА И.
с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Л.Р.И. с ЕГН ********** в размер на 60 /шестдесет лева/, платими до 10- то
число на месеца, начиная от датата на завеждане на исковата молба в съда –
12.11.2010г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в
гр.Добрич, жк „Дружба”, бл.28, вх.А, ет.8, ап.21, /което е собственост на
родителите на съпругата/ на Л.Р.И. с
ЕГН **********.
ОСЪЖДА И.М.И. с ЕГН ********** да заплати държавна такса за допускането
на развода в размер на 25 лева по
сметка на ДРС.
ОСЪЖДА И.М.И. с ЕГН ********** да заплати държавна такса в размер
на 43.20 лв. по сметка на ДРС, представляваща
2% от тригодишните платежи за издръжката на малолетното дете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: