ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 16.05.2017г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На шестнадесети
май 2017г.
В закрито заседание
в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело № 24 по описа за 2017
година:
Предявена е искова молба от К.А.И. против Е.Н.А..
Ответникът Е.Н.А. представя писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК.
Съдът като взе предвид, че
исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че следва да внесе
делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че следва да
приеме като доказателства по делото, представени с исковата молба писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение
на предмета на спора.
Искането на ищеца за
събиране на гласни доказателства следва да бъде оставено без уважение на
основание чл.164 ал.1 т.3 предл.ІІ ГПК.
С
оглед заявеното от ответника оспорване на подписите, положени от името на
ответника в договор за заем и разписка с твърдението, че не са положени от него,
то съдът счита, че на основание чл.193 ал.2 ГПК следва да укаже на ищеца
най-късно в съдебно заседание да заяви желае ли да се ползва от оспорения
документ, след което ще се произнесе с определение по чл.193 ГПК и по
направеното от ответника искане за експертиза.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва да бъде указана на
страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат
към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра
на правосъдието.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните документи: договор за паричен заем от 28.03.2014г.,
разписка от 28.03.2014г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ищеца за допускане на гласни доказателства.
УКАЗВА
на ищеца К.А.И.
с оглед заявеното от ответника Е.Н.А. оспорване на подписите, положени
от името на ответника в договор за заем от 28.03.2014г. и разписка от
28.03.2014г., най-късно в съдебно заседание да заяви желае ли да се ползва от
оспорените документи
ПРИЛАГА
към настоящото дело ч.гр.дело №4849/2016г. по описа на РС Ст.Загора.
УКАЗВА на страните, че в
първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към
медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за
възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с
исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се
явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се
гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява (чл.238 ГПК).
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ
за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба,
са следните: Ищецът К.А.И.
твърди в исковата си молба, че на 28.03.2014г. сключил с
ответника Е.Н.А.
договор за заем, по силата на който му предоставил заем в размер на
11 000лв. за срок до 28.06.2014г., като за предадената сума била съставена
разписка от 28.03.2014г. Въпреки многократните разговори с ответника, същия не
изпълнил задължението си към ищеца, поради което същия депозирал пред РС
Ст.Загора заявление по чл.410 ГПК за дължимата сума. По образуваното ч.гр.дело
№4849/2016г. по описа на РС Ст.Загора била издадена заповед за изпълнение,
срещу която длъжникът възразил. Поради това ищецът счита, че за него е налице
правен интерес да предяви установителен иск за съществуването на вземането му.
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същия
дължи на ищеца сумата от 11000лв., представляваща вземане по договор за заем от
28.03.2014г. и разписка от 28.03.2014г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане. Претендира направените
по настоящото делото разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ответникът Е.Н.А. представя
отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва така
предявения иск. Заявява, че не е получавал от ищеца сумата от 11000лв., поради
което и не му я дължи. Освен това счита, че на основание чл.26 ЗЗД договорът за
заем е нищожен, поради противоречие със закона и заобикаляне на разпоредбата на
чл.3 ал.1 т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Сочи, че в
конкретния случай е извършено предаване /плащане/ на сума в размер на 11000лв.
в брой на ръка, не е спазена и е нарушена императивната разпоредба на ЗОПБ. Оспорва истинността на подписите, положени за
ответника в договора за заем и разписката, приложени към исковата молба, като
заявява, че не са положени от него.
Изложените
обстоятелства дават основание иска да се квалифицира с правно основание чл.422 ГПК, който е установителен
по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение съществува. Тъй като в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането
произтича от договор за заем, в това
производство ищецът следва да докаже наличието на договорни задължения с
ответника и изпълнението на задълженията си по него. Ответника следва да докаже
възраженията си срещу вземането.
НАСРОЧВА делото за 13.06.2017г.
от 14,00 ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ
на страните. На ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: