№ 68
гр. Велико Търново, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20214001000388 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №260031 от 23.06.2021г., постановено по т.д. №88/2020г.,
Окръжен съд-Ловеч е осъдил Застрахователна компания Лев инс АД-
гр.София на основание чл.432 във връзка с чл.409 от КЗ да заплати на Н. Б.
М., със служебен адрес адвокат Ц.И., от Адвокатска колегия-София, сумата от
375,60 лева, представляваща претърпени имуществени вреди и сумата 15 000
лева, претърпени неимуществени вреди, като застрахователно обезщетение
във връзка с настъпилото на 22.01.2020г. пътно транспортно произшествие,
заедно със законната лихва считано от 11.05.2020г. до окончателното им
изплащане. Окръжен съд-Ловеч е отхвърлил предявения иск за
неимуществени вреди в останалата му част за разликата над присъдените
15 000 лева до претендираните 50 000 лева, като неоснователен. Осъдил е ЗК
Лев инс АД-гр.София да заплати на Н.М. сумата 1 386,08 лева, направени
разноски по съразмерност. Осъдил е Н.М. да заплати на ЗК Лев инс АД-
гр.София сумата 1 056,07 лева, направени разноски по съразмерност.
Отхвърлил е претенцията на Ц. И. Н. за присъждане на разноски по делото на
1
основание чл.78 ал.10 от ГПК. Вписано е в диспозитива, че решението е
постановено при участието на третото лице помагач Ц. И. Н..
С определение №260312 от 20.07.2021г. по т.д. №88/2020г. Ловешкият
окръжен съд е оставил без уважение по реда на чл.248 от ГПК искането на
адвокат Ц.И. за изменение на решение №260031 в частта за разноските, като
неоснователно.
С решение №260042 от 30.09.2021г. по т.д. №88/2020г., Окръжен съд-
Ловеч на основание чл.247 от ГПК е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в решение №260031 като на стр.24, ред 4 отгоре надолу
вместо дата 22.01.2020г. се изпише и чете дата 23.01.2020г.
С разпореждане №260676 от 28.10.2021г. по т.д. №88/2021г. Ловешкият
окръжен съд на основание чл.247 ал.1 от ГПК е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка като на страница 1 ред 25 и страница 2 ред 16
отгоре надолу на разпореждане №260493 вместо дата 22.01.2020г. се изпише
и чете дата 23.01.2020г.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца Н.М., чрез процесуален
представител адвокат Ц.И., против решение №260031 в отхвърлителната му
част, с която е отхвърлен предявения от него против ЗК Лев инс АД-гр.София
иск за неимуществени вреди над присъдените 15 000 лева до претендираните
50 000 лева, както и за законната лихва върху тази разлика считано от
11.05.2020г.
Моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част, като неправилно и вместо него да постанови друго по
съществото на спора, с което да уважи исковите претенции в тяхната цялост.
Приетият от Първоинстанционния съд общ размер на обезщетението за
неимуществени вреди бил силно занижен и не били взети предвид всички
конкретни правно значими факти за неговото определяне. Не били
съобразени съдебната практика, обществено икономическите условия и
лимитите на отговорност на застрахователя. За подобни случаи, по други
дела, Великотърновският апелативен съд бил присъдил по 40 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди. Окръжният съд не бил съобразил, че
пострадалият на работоспособна възраст, заема ръководна длъжност в
Пайплайф България ЕООД като работата му е свързано с непрекъснато
2
пътуване. В обжалваното решение не било съобразено, че до края на живота
си М. не трябва да натоварва увредената област, не трябва да прави резки
движения, т.е. няма да бъде в състояние да упражнява професията си, така
както е било преди увреждането, което обстоятелство се установява от
съдебно медицинската експертиза и означава че ищецът ще бъде лишен от
част от доходите си. М. бил съпруг и баща на две деца и последиците от
увреждането ще повлияят на изпълнение на задълженията му в семейството.
Поради претърпяното ПТ се влошило качеството му на живот. Наложило де
ограничи социалните си контакти.
Постъпила е насрещна въззивна жалба, подадена от ответника ЗК Лев
Инс АД-гр.София, чрез юрисконсулт К.И..
Въззивникът ответник моли Апелативният съд да отмени
първоинстанционното решение №260031 в частта му за присъдените
неимуществени вреди над 11 000 лева до уважените 15 000 лева, като
неправилно в тази му част и с решението си по съществото на спора да
отхвърли исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди над
11 000 лева, заедно със законните последици.
Не били ангажирани доказателства, от които да може да се направи
извод за обезщетение в толкова значителен размер, колкото е присъдено. От
заключението на съдебно медицинската експертиза се установявало, че
ищецът е претърпял счупване на първи поясен /лумбален/ прешлен, не била
извършвана оперативна интервенция, на ищеца било приложено
консервативно лечение с поставен колан, обхващащ целия торс, настъпило
било възстановяване в обичайния срок. Ищецът не представял доказателства
за временна неработоспособност поради травмата. Не му били причинени
допълнително влошаване на здравето, осакатяване или загрозяване. Не било
доказано да е търпял силни болки. Необосновано съдът бил приел, че в
периода на зарастване на фрактурата ищецът имал нужда от постоянна чужда
помощ и присъствие. Не било доказано ищецът да е търпял психически
трудности. Счита, че с оглед на приетите критерии за определяне на
обезщетение за неимуществени вреди, в случая било присъдено завишено
такова.
Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от ищеца Н.М..
Моли Апелативният съд да остави същата без разглеждане, като недопустима,
3
тъй като същата била просрочена и липсвал идентитет в предмета на жалбата
на ищеца и насрещната такава на застрахователя, алтернативно моли
насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от третото лице помагач Ц.Н.,
чрез адвокат Б.Б., от Адвокатска колегия-София. Моли Апелативният съд да
отмени решението на Ловешкия окръжен съд, в частта с която ЗК Лев инс АД-
гр.София е осъдена да заплати на ищеца М. сумата от 15 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди, заедно със законната лихва върху тази главница. Счита, че може да се
присъди обезщетение най-много в размер на 10 000 лева.
Постъпил е отговор от ищеца Н.М.. Твърди, че насрещната въззивна
жалба на третото лице помагач е недопустима, като просрочена и предвид
липсата на идентитет между подадената от ищеца въззивна жалба и тази
насрещна въззивна жалба. В случай, че я приеме за допустима, моли
Апелативният съд да я остави без уважение, като неоснователна.
Постъпила е въззивна частна жалба от ищеца Н.М. срещу определение
№260312, с което е оставено без уважение искането им за изменение на
основното решение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК. Моли
Апелативният съд да отмени атакуваното определение и вместо него да осъди
ЗК Лев инс АД-гр.София да заплати на М. сума в общ размер на 1710 лева,
представляваща сбор от следните деловодни разноски, а именно адвокатско
възнаграждение 300 лева за изцяло уважените претендирани имуществени
вреди; адвокатско възнаграждение в размер на 660 лева за частично
уважените претендирани неимуществени вреди и 750 лева за заплатена
държавна такса и възнаграждения на вещи лица съразмерно с уважения иск.
В писмен отговор ЗК Лев инс АД-гр.София моли Апелативният съд да
остави без уважение искането за изменение на съдебното решение относно
разноските, като неоснователно.
В писмен отговор третото лице помагач Ц.Н., чрез адвокат Б.Б., моли
Апелативният съд да потвърди обжалваното определение, като правилно, със
законните последици.
Всички подадени въззивни жалби са допустими, тъй като са депозирани
4
от страните по делото, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове,
подадени са от страни с интерес да обжалват и в срок.
В съдебно заседание се явява само процесуален представител адвокат Й.
Д., упълномощена от въззивника ищец М.. Останалите страни по делото не се
явяват и не се представляват. Адвокат Д. поддържа изцяло тяхната въззивна
жалба, подадената от тях частна жалба и оспорва насрещните въззивни жалби
на ответника и на третото лице помагач. В писмено становище процесуалният
представител на Застрахователното дружество поддържа жалбата си, жалбата
на трето лице помагач и оспорва изцяло въззивната жалба на ищеца. В
писмена защита упълномощеният адвокат от трето лице помагач заявява, че
поддържа тяхната жалба, както и жалбата на застрахователя и оспорва изцяло
жалбата, подадена от ищеца.
Като разгледа направените във въззивните жалби и във въззивната
частна жалба оплаквания, възраженията в отговорите, съобрази становищата
на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение в границите на правомощията си, Апелативният съд
приема за установено следното:
Въззивната жалба и насрещните въззивни жалби са допустими
Въззивната частна жалба също е допустима. Същите са подадени от страни
по делото, притежаващи интерес да обжалват, насочени са против подлежащи
на обжалване съдебни актове и са подадени в срок. Въззивникът ответник е
получил препис от решението на 30.06.2021г., а третото лице помагач – на
05.07.2021г. Подали са жалби съответно Застрахователното дружество на
30.07.2021г., видно от пощенското клеймо и на нечетлива дата третото лице
помагач, поради което следва да се приеме, че тези страни са обжалвали в
срок първоинстанционното решение. Възражението на ищеца, че липсвал
идентитет между предмета на неговата жалба и насрещните жалби, поради
което последните били недопустими, е неоснователно. Всяка от страните е
обжалвала съответно тази част от решението на Окръжния съд, която има
интерес да обжалва.
При преценка основателността на жалбите Апелативният съд приема за
установено следното
Ищецът Н. Б. М. от гр.Дебелец твърди в исковата молба и по делото, че
като водач на лек автомобил Пежо Партнер е пострадал при ПТП, настъпило
5
на 22.01.2020г. на автомагистрала Хемус, около гр.Ябланица, с друг лек
автомобил Дачия Сандеро, по изключителна вина на водача на другия
автомобил Ц. И. Н., тъй като същият го изпреварил неправилно, без да спази
достатъчно странична дистанция, вследствие на което го ударил в лявата част
странично, избутал го в дясната крайпътна канавка и на ищеца били
причинени значителни телесни и психически увреждания. ПТП-то било
посетено от дежурен при Пътна полиция на ОДМВР-Ловеч, който съставил
констативен протокол с пострадали лица. Било образувано досъдебно
производство №9/2020г. по описа на Районно полицейско управление
Ябланица. По НОХД №257/2020г. по описа на Районен съд-Тетевен било
одобрено споразумение между Районна прокуратура Тетевен и подсъдимият
за този случай Ц.Н., което споразумение влязло в сила на 16.09.2020г. Видно
от издадения от Спешна помощ-Тетевен фиш, от издадения от МОБАЛ-
гр.Велико Търново болничен лист, както и от заключението на съдебно
медицинската експертиза, назначена на досъдебното производство,
вследствие на процесното ПТП на ищеца било причинено счупване на
гръбначен прешлен и травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел
на гръбначния стълб. Вследствие на процесното ПТП ищецът преживял
психически стрес, който не може да преодолее и досега и поради който
започнал да посещава психиатър. Поставена му била диагноза остра стресова
реакция и му било назначено медикаментозно лечение. Кошмарът от
преживяното го преследва ежедневно и изпитва страх от шофиране.
Преживяното се отразило на работния му ритъм, доходите му намалели, тъй
като работата му била свързана с ежедневно пътуване на територията на
цялата страна, което сега не може да изпълнява в обема отпреди увреждането
му. Търпи спорадични болки от травмата на прешлена и на нервните
коренчета. Общото му състояние не е стабилизирано. Настъпили били
неврологични усложнения. Наложило се физио рехабилитационно лечение на
два пъти – през юли 2020г. и през октомври 2020г. За лечението направил
разходи в размер на общо сумата от 375,60 лева, за които представя
документи. Счита, че няма да се възстанови напълно. Вследствие на
процесното ПТП целият му живот се преобърнал, получил значителни
телесни увреждания, търпял е болки и страдания в продължителен период от
време и ще търпи негативни последици през целия си живот. Лекият
автомобил, виновен за произшествието имал към онзи момент валидна
6
застраховка гражданска отговорност по застрахователна полица, издадена от
ответното застрахователно дружество. На 11.02.2020г. подал заявление пред
Застрахователното дружество да му бъде изплатено застрахователно
обезщетение, към което приложил всички необходими документи.
Ответникът му предложил обезщетение за неимуществени вреди в размер на
сумата от 25 000 лева, който той не приел и поради това не му изплатено от
застрахователя доброволно нищо.
Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника Застрахователна компания Лев инс АД-гр.София да му
заплати сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, както и сумата от 375,60 лева,
претърпени имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тези две
суми, считано от 22.01.2020г. – датата на деликта, до окончателното им
изплащане. Претендира за присъждане на направените разноски по делото.
Ответното Застрахователно дружество Застрахователна компания Лев
инс АД-гр.София, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото, на
първо място заявява че исковете били недопустими, тъй като не били спазени
изискванията на чл.498 от КЗ. Алтернативно заема становище за
неоснователност и недоказаност на исковите претенции, както по основание,
така и по размер. Оспорва твърдения от ищеца механизъм на пътно
транспортното произшествие. Оспорва ищецът да е получил твърдяните от
него увреждания при процесното ПТП. Прави възражение при условие на
евентуалност за съпричиняване от страна на ищеца – пътувал без поставен
обезопасителен колан. Оспорва, че няма причинно следствено връзка между
ПТП-то и твърдяните увреждания на ищеца. Исковата претенция била
неоснователно завишена по размер. Счита, че при правилно поставен
обезопасителен колан ищецът не би получил счупване на гръбначен прешлен.
В допълнителна искова молба ищецът Н.М. поддържа изцяло
изложените от него в първоначалната такава фактически и правни твърдения,
и оспорва изцяло възраженията на ответника. Предявените искове били
допустими, тъй като страните по делото са активно и пасивно легитимирани и
тъй като исковете са предявени след като е било отправено извънсъдебно
искане до застрахователя и след като срокът по чл.496 ал.1 от КЗ е бил
изтекъл. Ответникът бил признал извънсъдебно исковите претенции до
7
размер на сумата 25 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди; 375,60
лева, обезщетение за имуществени вреди и 1300 лева за адвокатско
възнаграждение, в предложеното от него споразумение.
В допълнителен отговор ответната Застрахователна компания Лев Инс
АД-гр.София отново оспорва допустимостта на предявените искове, поради
липса на предпоставките по чл.498 ал.2 от Кодекса за застраховането. Отново
оспорва ищцовите твърдения за причинени имуществени и неимуществени
вреди. Оспорва ищцовите твърдения за механизма на ПТП. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като той
пътувал без поставен обезопасителен колан. Евентуално, счита исковите
претенции за завишени по размер. В случая нямало следи по тялото на ищеца
от поставен предпазен колан. Оспорва началният момент, от който се дължи
лихва. Поддържа искането за привличане като трето лице помагач на водача
на лекия автомобил Дачия, който считат че е виновен за пътния инцидент.
Ловешкият окръжен съд, с нарочно определение, е конституирал като
трето лице помагач Ц.Н., който е управлявал лекия автомобил Дачия,
участвал в пътно транспортното произшествие.
В писмено становище и по делото третото лице помагач оспорва
исковите претенции по основание и по размер по подробно изложени
съображения.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269
ал.1 от ГПК Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в неговата цялост, тъй като е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При проверка на правилността съдът е обвързан от посоченото във
въззивните жалби, като служебно има правомощие да провери само
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
8
процесното правоотношение.
Предявени са искове с правно основание чл.432 от Кодекса за
застраховането от пострадал при ПТП на 22.01.2020г. на автмагистрала
Хемус, в района на гр.Ябланица, против застрахователя на виновен, според
ищеца, за произшествието водач на лек автомобил, за сумата съответно
375,60 лева и 50 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за
причинените му имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие
получените телесни увреждания при посочения пътен инцидент, заедно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на деликта-22.01.2020г. -
до окончателното им изплащане.
Разпоредбата на чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно
транспортно произшествие да насочи иска за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка
гражданска отговорност. По този иск ищецът следва да установи, че има
вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, като фактическият
състав включва виновно и противоправно поведение на водача, настъпили
вреди от същото и причинна връзка между действието/бездействието и
вредите, както и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка гражданска отговорност, с обект гражданската
отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени при
управление на процесното МПС.
От преценката на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, се
установява следната фактическа обстановка по спора.
На 22.01.2020г. на автомагистрала Хемус, в района на гр.Ябланица, е
настъпило пътно транспортно произшествие с участието на лек автомобил
Пежо Партнер, управляван от Н.М. и лек автомобил Дачия Сандеро,
управляван от Ц.Н..
Водено е досъдебно производство №9/2020г. по описа на Районно
полицейско управление Ябланица, приключило със заключение за предаване
на съд на Ц.Н.. По НОХД №257/2020г. по описа на Районен съд-Тетевен било
одобрено споразумение между Районна прокуратура Тетевен и подсъдимият
за този случай Ц.Н., съгласно което Н. се е признал за виновен в това, че на
22.01.2020г. на автомагистрала Хемус, в землището на гр.Ябланица, при
управление на лек автомобил Дачия Сандеро, с рег.№СО 98****, негова
9
собственост, вследствие нарушение правилата за движение, тъй като при
изпреварване не осигурил достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното МПС – това което е управлявано от ищеца по делото Н.М.,
причинил на същия средна телесна повреда, изразяваща се в травматично
счупване на гръбначния стълб на ниво първи лумбален /поясен/ прешлен,
довело до трайно затрудняване движението на снагата, като деянието е
извършено след употреба на алкохол и съставлява престъпление по чл.343
ал.3 пр.1 б.А във връзка с чл.342 ал.1 от НК, като е определено наказание
една година лишаване от свобода с приложение на чл.66 от НК за отлагане
изпълнението в три годишен изпитателен срок, както и подсъдимият е лишен
от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, считано от 19.02.2020г.
Споразумението е влязло в сила на 16.09.2020г.
Предвид воденото наказателно производство срещу Ц.Н. и резултата от
него, се налага изводът, че третото лице помагач Н. е извършил
противоправно деяние, виновен е за процесното пътно транспортно
произшествие, от същото са причинени телесни увреждания на ищеца Н.М. и
между вредите и деянието съществува пряка причинно следствена връзка.
В тази връзка съдебният състав съобрази разпоредбата на чл.383 ал.1 от
НПК, съгласно която одобреното от съда споразумение по наказателно дело
има последиците на влязла в сила присъда., както и разпоредбата на чл.300 от
ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От заключението на назначената по делото съдебно автотехническа
експертиза, по повод направеното оспорване от ответника и третото лице
помагач на механизма на процесното ПТП, се установява по убедителен и
категоричен начин, че двата леки автомобила Пежо и Дачия са се движили в
платното за София, съответно в дясна пътна активна лента и в лява лента за
изпреварване; водачът на Дачия променя с волана посоката на движение
надясно, насочвайки го косо към лявата страна на попътно движещото се
Пежо, управлявано от ищеца по делото, навлиза в неговата лента и го удря с
дясна предна част в лява предна част. Според вещото лице от този удар
автомобилът Пежо също се насочва надясно като известно време двата
автомобила се движат косо на пътното платно, с контактуващи дясна страна
10
на Дачия и лява страна на Пежо. Така те пресичат аварийната лента, напускат
пътното платно на автомагистрала Хемус, пресичат косо тревната ивица,
отводнителната канавка и продължават напред, като лекият автомобил Пежо
се удря в металната мрежа, закрепена на бетонни колове, представляваща
ограда на магистралата за предпазване от поява на диви животни на пътното
платно.
Изводът на вещото лице е категоричен, че водачът на л.а. Пежо го е
управлявал праволинейно в полагащата му се лента за движение и не е можел
да предположи, че движещият се зад него л.а.Дачия с по-голяма скорост, но в
лентата за изпреварване, който е видял в страничното огледало, ще насочи
косо автомобила си към неговия, ще навлезе в дясната активна лента, в която
се е движел М., и ще го удари.
Вещото лице инж.Н. К. обосновава категоричен краен извод, че вината
за настъпилия пътен инцидент е единствено и само на водача на л.а Дачия
Ц.Н..
Според инж.Колев л.а. Пежо е снабден с обезопасителни колани на
предните две седалки и на задните три, но няма данни за отворени еърбеци,
тъй като ударите са странични и притриващи, както между двата автомобила,
така и между л.а. Пежо и телената ограда.
Инж.Колев счита, че предвид описаните движения на автомобилите и
тялото на водача М. при посочения механизъм на ПТП-то, поставеният
предпазен колан не би го предпазил от настъпилото счупване на тялото на
първия лумбален прешлен на гръбначния стълб т.е. при процесното ПТП е без
значение дали водачът М. е бил с поставен или е бил без поставен предпазен
колан, тъй като полученото увреждане би настъпило и в двата случая и то в
еднаква степен и един и същи вид т.е. и ако е бил с обезопасителен колан, на
ищеца ще бъде причинено счупване на 1-ви поясен прешлен.
От заключението на д-р М. Г. – вещо лице по назначената съдебно
медицинска експертиза – която е имала предвид и ангажираните от ищеца
многобройни медицински документи, се установява че при процесното ПТП
на ищеца М. е причинено компресионно травматично счупване на първи
поясен /лумбален/ прешлен, довело до трайно затрудняване движението на
снагата, а именно най-малко за 7-8 месеца. Според вещото лице М. не е имал
съпътстващи заболявания, които да са допринесли за счупването т.е. травмата
11
е резултат единствено и само на пътния инцидент. Тъй като ищецът е бил със
зимно облекло, няма следи от поставения предпазен колан по предната
гръдна и коремна стена като например кръвонасядания. Според д-р Г. в
случая е без значение дали М. е бил с поставен обезопасителен колан, тъй
като травмата е в областта на кръста, а коланът предпазва гръдната кухина. В
първите дни след травмата пострадалият е имал много силни болки, поради
което са му предписани обезболяващи медикаменти, болките постепенно
отслабват, но при движение може да се чувстват и след изтичането на
периода от 7-8 месеца. В амбулаторния лист, издаден от невролог, били
посочени остатъчни изменения, които би трябвало да отзвучат при правилно
лечение след 7-8 месеца. При пострадалия все още била налице остатъчна
неврологична симптоматика, изразяваща се в изпитване на болки, особено
при движение.
Апелативният съд приема заключенията на съдебно автотехническата и
на медицинската експертизи, като компетентни и обосновани.
По делото са разпитани като свидетели посочените от ищеца Р. М.а-
негова съпруга и Х. А. – негов приятел.
С оглед на свидетелските показания, преценени при условията на чл.172
от ГПК, при съобразяване и на другите данни по делото а и предвид житейски
оправданото, настоящият съдебен състав приема за установено че ищецът е
изпитвал много силни болки в продължение на първите няколко дни,
впоследствие по-слаби още 7-8 месеца, до настъпване на почти пълно
възстановяване, като на моменти продължава да чувства болки особено при
движение, с тенденция да бъдат преодолени изцяло, но без да е възможно да
настъпи пълно възстановяване. Установява се от свидетелите, че животът на
ищеца бил изцяло променен, наложило се да носи колан, обхващащ целия
торс, в продължение на 7-8 месеца, нуждаел се от чужда помощ в
ежедневието си в този период от време. Наложило се да не се движи, въпреки
че бил запален турист. Трябвало през повечето време да лежи. Вече не можел
да предприема дълги пътувания, въпреки че работата му била свързана
именно с такива пътувания. Поради това намалели доходите му Страхувал се
да шофира. Наложило се да ограничи социалните си контакти. Налагало се да
търси помощ от свидетеля А. за някои типично мъжки дейности в бита, като
например разтоварване на мебели, смяна на газовата бутилка.
12
Представителят на Пътна полиция при РПУ гр.Ябланица, който е
посетил местопроизшествието, е изготвил констативен протокол с пострадали
лица, като е посочено в него че М. е получил телесни увреждания. Веднага
след произшествието същият е бил откаран в Спешна медицинска помощ
гр.Тетевен и издаденият фиш е коментиран от вещото лице. Д-р Г. е
анализирала и всички останали представени от ищеца и приети от съда
медицински документи, включително епикризите за проведени лечения в
Неврохирургично отделение на МОБАЛ-Велико Търново, протокол на ЛКК,
по който е бил даден отпуск по болест на ищеца поради травма на нервните
коренчета на лумбосакралната област на гръбначния стълб, документацията
за проведена рехабилитация, рецепта за предписани медикаменти във връзка
със стабилизиране на психическото състояние на пострадалия.
Видно от удостоверение от 08.07.2020г. ищецът работи в Пайплайф
България ЕООД-гр.Ботевград и работата му предполага ежедневни контакти с
проектанти, архитекти, строители и инсталатори, поради което е необходимо
ищецът да пътува ежедневно на територията на цялата страна, по различни
дестинации, като управлява сам служебния автомобил. Същият е ръководител
на програмата Доверен инсталатор на посочената фирма и във връзка с това
има задължение да провежда курсове, а освен това трябва да монтира и
демонтира машини, което също означава че трябва постоянно да пътува до
различни места във връзка с изпълнение на служебните си задължения.
Виновният за пътно транспортното произшествие на 22.01.2020г. лек
автомобил Дачия Сандеро, с рег.№СО 98****, е имал валидна застраховка
гражданска отговорност при Застрахователна компания Лев Инс АД-
гр.София, по застрахователна полица, приложена на л.143 от делото на
Окръжния съд, със срок на действие от 10.11.2019г.; 00,00ч. до 09.11.2020г.;
24,00ч.
Следователно към момента на ПТП-то на 22.01.2020г. е налице валидно
застрахователно правоотношение между ответника и третото лице помагач.
На 11.02.2020г. при Застрахователното дружество е входирано
заявление на ищеца да му бъде изплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата 50 000 лева и застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в размер на 375,60 лева. Видно от
изготвено споразумение /л.55 от делото на Окръжния съд/, което не е
13
породило действие, поради несъгласие на пострадалия, застрахователят е
предложил обезщетение в размер на 375,60 лева за имуществени вреди и
25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, които не е превел на
ищеца, тъй като същият е отказал да приеме и подпище споразумението,
поради това че счита за дължимо обезщетение за неимуществени вреди в по-
висок размер.
При тези приети за установени факти Въззивният съд стига до следните
правни изводи.
По делото предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди с
правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането е допустим,
основателен и доказан до размер на сумата 35 000 лева, поради което следва
да бъде уважен в този размер.
По отношение на присъденото от Окръжен съд-Ловеч обезщетение за
имуществени вреди в размер на сумата от 375,60 лева, първоинстанционното
решение е влязло в сила, тъй като в тази част не е обжалвано.
Спазена е разпоредбата на КЗ преди предявяване на иска ищецът да е
сезирал застрахователя с искане да му бъде изплатено застрахователно
обезщетение, била е образувана преписка – щета. Застрахователното
дружество не е изплатило каквото и да било по размер застрахователно
обезщетение, поради несъгласие на ищеца с предложената сума и тъй като
същият не е подписал изготвеното от застрахователя споразумение. Фактът,
че досега не е изплатена никаква сума от ответника на ищеца М., е безспорен
В случая ищецът не е съпричинил вредоносния резултат, тъй като по
делото не е доказано да не е изпълнил задълженията си да пътува с поставен
обезопасителен колан. Вещото лице д-р Г. посочва, че тъй като
произшествието се е случило в зимния сезон и ищецът е бил със зимно
облекло, дори и да е бил с предпазен колан, няма как да останали
кръвонасядания в гръдната и коремната област, каквито не са констатирани
при прегледа в Спешна помощ-Тетевен. Според д-р Г. в случая е без значение
дали М. е бил с правилно поставен предпазен колан или не е бил с колан, тъй
като увреждането е в областта на кръста, а коланът предпазва основно
гръдната кухина. До този извод е достигнало и вещото лице инж.Колев,
според който в случая дори ищецът да е шофирал с предпазен колан, би
получил същото увреждане
14
Според настоящия съдебен състав дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди при увреждането, представляващо
застрахователен риск, при който се дължи застрахователно обезщетение, се
определя по правилата на чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост, но въз
основа на конкретните обстоятелства на случая.
Правно значимите обстоятелства за определяне размера на дължимото
от застрахователя на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди са
следните: вид, интензитет, продължителност на претърпените, търпяни и
досега болки и страдания, поледиците от увреждането за напред, възрастта на
пострадалия – на 40 години към момента на пътно транспортното
произшествие т.е. една сравнително млада възраст, това че същият не е
допринесъл за вредоносния резултат, характеристиката на извършваната от
него работа, свързана с постоянно пътуване до различни населени места в
страната, с последващо намаляване на доходите вследствие на получените
при процесното ПТП увреждания, причиненият психически дискомфорт,
житейски оправданото, присъжданите обезщетения за аналогични случаи,
както и справедливостта, като се отчитат нивата на застрахователно покритие
и обществено икономическите условия.
Въз основа на тези критерии, като преценява конкретните доказателства
в тяхната взаимна връзка и съобразява указаните в ППВС №4/1968г. и
многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 от ГПК,
общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, имащи
значение за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД
обезщетение, отчитайки нивата на застрахователно покритие и обществено
икономическите условия, настоящият състав на Апелативния съд приема, че
доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен
еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на ищеца ще бъде
постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 35 000 лева, в
хипотезата на липса на съпричиняване.
Предвид изложеното Апелативният съд намира предявеният иск по
чл.432 ал.1 КЗ за основателен и доказан до размер на сумата 35 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
която сума да заплати ответното Застрахователно дружество, като
застраховател по валидна застраховка гражданска отговорност към момента
15
на процесното ПТП на виновния за същото лек автомобил.
Относно законната лихва върху обезщетението, Апелативният съд
намира, че същата се дължи от 11.05.2020г. до окончателното изплащане, по
следните съображения. Видно от приложената по делото застрахователна
претенция Н.М. е предявил същата пред ЗК Лев Инс АД и заведена при него
на 11.02.2020г. В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.497
ал.1 т.2 от КЗ, и лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди се дължи от застрахователя, считано от датата следваща изтичането на
3-месечен срок от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя.
Действително Застрахователното дружество е предложило на ищеца
споразумение за обезщетение, което не е прието, поради което в този случай
забавата на застрахователя настъпва съгласно чл.497 ал.1 т.2 КЗ с изтичане на
3-месечния срок по чл.496 ал.1 КЗ за произнасяне на застрахователя по
претенцията. В случая е приложим 3-месечният срок по чл.497 ал.1 т.2 във
връзка с чл.496 ал.1 КЗ, който тече от предявяването на претенцията към
застрахователя.
Предвид изложеното Апелативният съд приема, че законната лихва
върху присъденото обезщетение се дължи от датата 11.05.2020г. до
окончателното му изплащане.
В обжалваното решение Окръжен съд-Ловеч е стигнал до краен
решаващ извод за дължимо обезщетение в размер на сумата 15 000 лева,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2020г. до
окончателното й изплащане.
Според Апелативния съд, в настоящият състав, на ищеца следва да се
присъди обезщетение за неимуществени в размер на сумата 35 000 лева, по
горе изложените съображения.
Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдените
15 000 лева до дължимите 35 000 лева, застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, вместо което предявеният иск да бъде уважен и за тази
разлика, заедно със законната лихва върху нея, считано от 11.05.2020г. до
окончателното й изплащане.
В частта за началния момент на дължимост на присъдената законна
16
лихва първоинстанционното решение е правилно.
Обжалваното решение на Окръжен съд-Русе е влязло в сила в
останалата му осъдителна част, с която Първоинстанционният съд е уважил
исковата претенция за сумата 10 000 лева, обезщетение за неимуществени
вреди, както и за сумата 375,60 лева, обезщетение за имуществени вреди,
вследствие на процесното ПТП, тъй като в тази част не е подадена въззивна
жалба.
Първоинстанционното решение е правилно и в частта, с която е
отхвърлена исковата претенция за неимуществени вреди над дължимите
35 000 лева до претендираните 50 000 лева.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК решението на
Ловешкия окръжен съд следва да бъде изменено в частта за присъдените
разноски по следния начин.
Дължимата държавна такса за първа инстанция е в размер на 2 015,40
лева, от която са внесени 2 000,00 лева, поради което въззивникът ответник
ЗК Лев Инс АД следва да довнесе държавна такса 15,40 лева. /при цена на
иска 50375,60 лева/.
За въззивната инстанция върху обжалваем интерес общо по двете жалби
24 000 лева дължимата държавна такса е общо 1 280,00 лева /тъй като върху
20 000 лева се дължи държавна такса 6% за втората и за първата инстанция/ и
внесени общо 780 лева, Застрахователната компания следва да заплати още
500 лева, както и 5 лева за служебното издаване на изпълнителен лист, по
сметката на Великотърновския апелативен съд..
На основание чл.78 ал.10 от ГПК на третото лице помагач не се дължат
разноски и тъй като по делото то не е причинило разноски, не дължи такива.
За първа инстанция предявените искове общо за 50 375,40 лева са
уважени общо в размер на 35 375,60 лева или до размер на 70,22% като са
отхвърлени 29,78% от предявените искове.
За втора инстанция жалбата на ищеца е с обжалваем интерес 35 000
лева, от които са уважени 20 000 лева, а жалбата на ответника с обжалваем
интерес 4 000 лева е изцяло отхвърлена.
Според настоящия съдебен състав адвокатско възнаграждение се дължи
не поотделно за всяка една искова претенция, а общо върху двете такива, тъй
17
като исковете са обективно кумулативно съединени.
И двете страни правят възражение за прекомерност във връзка с
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
При това положение и на основание чл.7 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на процесуалния
представител на ищеца адвокат Ц.И. се дължи адвокатски хонорар за първа
инстанция в размер на сумата 1 591,27 лева; а за въззивната инстанция на
адвокат Ц.И. се дължат върху уважената жалба за 20 000 лева съответно 1 130
лева адвокатско възнаграждение, както и върху отхвърлената жалба на
ответника ЗК Лев Инс АД върху сумата 4 000 лева съответно още 510 лева,
или общо 1 640 лева. Адвокат И. не претендира присъждане на ДДС.
На процесуалния представител адвокат А. М., която е представлявала
ответника ЗК Лев Инс само в първата инстанция се дължи адвокатско
възнаграждение по реда на Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения в размер на 980 лева и тъй като същата претендира
незначително повече, а именно 1000 лева, следва да се приеме че й се дължат
1 000 лева.
За въззивната инстанция по реда на чл.78 ал.8 от ГПК във връзка със
Закона за правната помощ и Наредбата за заплащане на правната помощ към
него, на юрисконсулт К.И. следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Видно от списъците за направени разноски, подадени от страните
съгласно чл.80 от ГПК, в Окръжния съд ищецът е направил в първата
инстанция други разноски извън платения адвокатски хонорар в размер на
2 500 лева, а направените в първата инстанция от ответната застрахователна
компания разноски извън адвокатското възнаграждение са 520 лева.
Във въззивната инстанция въззивникът ищец е заплатил държавна такса
700 лева, а въззивникът ответник 80 лева.
При това положение за първа инстанция Застрахователна компания Лев
Инс АД следва да заплати на ищеца Н.М. сумата 2 872,89 лева направени
разноски в първата инстанция, която сума представлява 70,22% от всички
направени от ищеца в тази инстанция разноски от 4091,27 лева /съответно
1 591,27 лева адвокатско възнаграждение и 2 500 лева други разноски/. Тъй
18
като с първоинстанционното решение Ловешкият окръжен съд е осъдил
Застрахователната компания да заплати на М. сумата 1 386,08 лева, направени
разноски по съразмерност с уважените искове и с определение
№260312/20.07.2021г. Ловешкият окръжен съд е оставил без уважение
молбата на адвокат И. като пълномощник на ищеца М. за изменение на
същото решение в частта му за разноските, следва посоченото определение да
бъде отменено изцяло и вместо него да бъде изменено посоченото решение
като ЗК Лев Инс АД бъде осъдена да заплати на Н.М. още сумата 1 486,81
лева, направени разноски по делото в първата инстанция, освен присъдените
от Ловешкия окръжен съд 1 386,08 лева.
При приетите за установени данни и на основание чл.78 от ГПК и чл.7
от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за първа инстанция ищецът Н.М. следва да заплати на
ответната ЗК Лев Инс АД 29,78% от сумата 1 520 лева, направени разноски
/съответно 1000 лева адвокатски хонорар и 520 лева други разноски т.е.
ищецът следва да заплати на ответника сумата 452,66 лева, направени
разноски по съразмерност с отхвърлените искове и тъй като с
първоинстанционното решение Ловешкият окръжен съд е присъдил сумата
1056,07 лева, разноски по съразмерност и с последващото определение по
чл.248 от ГПК е оставил без уважение молбата за изменение на същото в
частта за разноските, след цялостна отмяна на посоченото определение,
обжалваното решение следва да бъде изменено като бъде отменено в частта, с
която ищецът М. е осъден да заплати на Застрахователната компания
разноски над сумата 452,66 лева до присъдените 1056,07 лева, т.е. ищецът
дължи на ответника само 452,66 лева, разноски за първа инстанция, по
съразмерност.
По изложените съображения частната жалба на ищеца М., подадена
чрез пълномощник адвокат Ц.И. следва да бъде уважена по посочения по-горе
начин.
Направените разноски по делото във въззивната инстанция са съответно
2340 лева от въззивника ищеца /700 лева платена държавна такса и 1640 лева
дължимо адвокатско възнаграждение/ и 380 лева от въззивника ответник
/съответно 80 лева платена държавна такса и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение. Жалбата на въззивника ищец е уважена в размер на 68,57 %
19
/тъй като същият е обжалвал отхвърления иск за 35 000 лева неимуществени
вреди, от които Въззивният съд присъжда още 20 000 лева, а въззивната
жалба на въззивника ответник за намаляване с 4 000 лева безщетението за
неимуществени вреди е отхвърлена изцяло т.е. уваженият обжалваем интерес
на ищеца е 24 000 лева от претендирани 35 000 лева. Поради това за
въззивната инстанция въззивникът ищец следва да заплати на ответника по
съразмерност сумата 119,34 лева /или 31,43% от 380 лева/, а въззивникът
ответник следва да заплати на ищеца М. сумата 1 604,38 лева /т.е. 68,57% от
общо направени разноски 2 340 лева.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260031 от 23.06.2021г., постановено по т.д.
№88/2020г., на Окръжен съд-Ловеч САМО В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявеният иск по чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между
присъдените 15 000 лева и дължимите 35 000 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди; заедно със законната
лихва върху тази разлика считано от 11.05.2020г. до окончателното й
изплащане; вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ Застрахователна компания
Лев Инс АД-гр.София, с ЕИК ********** да заплати на Н. Б. М., ЕГН
**********, от гр. Дебелец, съдебен адрес: гр. София, ул. „Поибрене“ № 1а –
адв. Ц.С. И. от Адвокатска колегия – София, освен присъдените с
първоинстанционното решение на Ловешкия окръжен съд 15 000 лева още
20 000 лева, или общо по двете решения сумата 35 000 лева /тридесет и пет
хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие пътнотранспортно произшествие на
22.01.2020г. на автомагистрала Хемус, в района на гр.Ябланица, заедно със
законната лихва върху вземането, считано от 11.05.2020г. до окончателното
му изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София, с ЕИК
********** да заплати държавна такса по сметката на Апелативен съд-Велико
20
Търново в размер на още сумата 565,40 лева както и 5,00 лева за служебното
издаване на изпълнителен лист.
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО определение №260312 от 20.07.2021г., постановено
по т.д. №88/2020г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №260031 от 23.06.2021г., постановено по т.д.
№88/2020г., на Окръжен съд-Ловеч по реда на чл.248 от ГПК В ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ по следния начин:
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София да заплати
на Н. Б. М., с процесуален представител адвокат Ц.И. още сумата 1 486,81
лева, направени разноски по делото в първата инстанция, освен присъдените
от Ловешкия окръжен съд 1 386,08 лева.
ОТМЕНЯ решение №260031 от 23.06.2021г., постановено по т.д.
№88/2020г., на Окръжен съд-Ловеч по реда на чл.248 от ГПК В ЧАСТТА, с
която Н. Б. М. е осъден да заплати на Застрахователна компания Лев Инс АД-
гр.София разноски за първа инстанция над сумата 452,66 лева до присъдените
от Ловешкия окръжен съд 1056,07 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260031 от 23.06.2021г., постановено по
т.д. №88/2020г., на Окръжен съд-Ловеч в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕ решение №260031 от 23.06.2021г., постановено по т.д.
№88/2020г., на Окръжен съд-Ловеч Е ВЛЯЗЛО В СИЛА В
НЕОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София да заплати
на Н. Б. М. сумата 1 604,38 лева, направени разноски във въззивната
инстанция по съразмерност.
ОСЪЖДА Н. Б. М. да заплати на Застрахователна компания Лев Инс
АД-гр.София сумата 119,34 лева, направени разноски в тази инстанция, по
съразмерност.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
21
1._______________________
2._______________________
22