Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №..................

                            град Свиленград, 07.10.2020година

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:                                              

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева

при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №414 по описа за 2020година, за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

        Издадено е Наказателно постановление /НП/ №20-0351-000645 от 22.07.2020година на Началник група към ОД на МВР Хасково,  РУ- Свиленград,с което на С.З.Б. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .

      Жалбоподателят С.З.Б. в законопредвиденият срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно. Твърди се в жалбата,че  обжалваното НП било издадено  при съществено нарушения на метриалният и процесуален закон .Отделно от това се твърди,че не бил извършил нарушението описано в обжалваният от него акт.Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и незаконносъобразно.

          В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован  не се явява  ,за него се явява адв.К.,която подържа жалбата по изложените в нея доводи.  По същество пледира за отмяна на обжалваното НП ,като неправилно, доколкото жалбоподателят бил тестван и резултата ,който бил получен от теста с техническото средство бил отрицателен ,не бил оспорен от жалбоподателя,но в противоречие на закона,бил изпратен и за кръвно изследване,а разпоредбата предвиждала два алтернативни способа за установяване на наркотични вещества в кръвта.

         Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР Хасково,  РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

         Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

      Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

      От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Г.Г.Г. и А.В.В. се установява, че на 07.07.2020година свид. А.В.В. – полицейски служител изпълнявал служебните си задължения  ,когато около 13,00часа забелязал  да се движи в гр.Свиленград по улица „3-ти март” на кръстовището с ул.”Хр.Ботев”  лек автомобил марка Мерцедес ,модел Ц270 ЦДИ с рег.№Х6377КК . Автомобилът бил управляван от жалбоподателят.

          Св. А.В.В.  спрял жалбоподателя за проверка  и тъй като се усъмнил,че водача може да управлява МПС под въздействието на наркотични вещества ,обяснил на водача,че ще бъде откаран в сградата на РУ Свиленград за да бъде тестван с техническо средство и се обадил за съдействие на колегата си св. Г.Г.Г..

          В сградата на РУ Свиленград св.Г. тествал водача за употреба на наркотични вещества,но техническото средство отчело отрицателен резултат по всичките седем показатели относно наркотични вещества.

          Въпреки отрицателната проба,тъй като водача на път към РУ Свиленград пил от шише течност с прозрачен цвят,на същият бил издаден талон за изследване №0051287,като в талона водача посочил,че приема резулата от техническото средство и отказал да даде кръвна проба,видно от протокол за медицинско изследване на вземане на билогични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

           За отказа да даде кръвна проба на жалбоподателят  бил съставен от св.Г.,предявен и връчен акт за извършено административно нарушение серия АA  №480440 от 07.07.2020г. в  негово присъствие.

           Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

          Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

          В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП ,поради което и на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП  му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети общо 12 точки. 

            Последното /НП/ е връчено на жалбоподателя на 27.07.2020г.,видно от отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ.

            По административно наказателната преписка има и приложена  справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя  е правоспособен водач.

            По АНПр е налична докладна записка от Иван Атанасов Иванов по случая,както и Протокол *********-1000 за сервизна проверка на процесното техническо средство ,с което е бил тестван жалбаподателя,като от последния се установява,че същото е изправно и подлежи на периодично проверка след 12 месеца ,считано от 13.11.2019г.

            Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, същият  определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

            Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Г.Г.Г. и А.В.В., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година  на Министъра на вътрешните работи,  справка за нарушител/водач ,талон за медицинско изследване №0051287,докладна записка; протокол за медицинско изследване на вземане на билогични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози  фиш за спешна медицинска помощ; разпечатка от резултата от теста от техническото средство и Протокол *********-1000 за сервизна проверка на процесното техническо средство последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН. Свидетелите Г.Г.Г. и А.В.В., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че жалбоподателят на процесната датата е бил тестван с теническо средство за употреба на наркотици,който е отчел отрицателен резуалтат,но е отказал да даде кръвна проба за употреба на такива.

             Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година  на Министъра на вътрешните работи,  справка за нарушител/водач ,талон за медицинско изследване №0051287,докладна записка; протокол за медицинско изследване на вземане на билогични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози  фиш за спешна медицинска помощ; разпечатка от резултата от теста от техническото средство и Протокол *********-1000 за сервизна проверка на процесното техническо средство, се потвърждават фактическите констатации  изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

          Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на МВР Хасково,  РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

          При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

          Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

         Разгледана по същество, жалбата се явява  основателна.

          Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно   изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. 

          При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

          От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят , безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.

         Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на моторно превозно средство (МПС) по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно жалбоподателят е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като него са възприели да управлява МПС и на него са съставили АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си.

        Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да даде кръвна проба за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са два различни способа, чрез които се установява наличието на наркотични вещества или техни аналози. В случая на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява МПС след или без употреба на наркотични вещества или техни аналози.

          Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се беше съгласил да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и при обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да даде проба за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, независимо по кой метод.

          Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от  Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и с наименование към датата на деянието - Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министерство на здравеопазването, МВР и Министерството на правосъдието, в съставения АУАН за констатиране на употребата на наркотични вещества или техните аналози, актосъставителят (контролният орган) вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от теста и номера на Талона за изследване. Препис от Акта се връчва на водача по реда на ЗАНН. Посоченото е изпълнено в конкретния случай. С лабораторно изследване се установява употребата на НУВ, когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство. Т.е. както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение водачът на МПС, отказвайки да бъде изпробван с техническо средство за установяване на НУВ не би извършил нарушение, ако даде кръвна проба за медицинско изследване. Лабораторното изследване се извършва въз основа на издаден Талон за медицинско изследване, който се съставя в 3 екземпляра заедно с АУАН (чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба).

          В случая, както се посочи жалбоподателят,  притежаващ  качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП .

             В процесния случай, Талон за медицинско изследване е издаден,напълно впротиворечие на горепосочената Наредба и чл.174,ал.3 от ЗДвП,тъй като водача-жалбоподател е бил изпробван с техническото средство ,което е отчело отрицателен резултат,респективно водача е изпълнил съгласно изискването на закона единият от способите, чрез които се установява наличието на наркотични вещества или техни аналози,предвиден в разпоредбата на чл.174,ал.3 от ЗДвП.

          При това положение и според горепосоченото следва да се приеме,че напълно неправилно на жалбоподателят е било наложено наказание по визирания в НП адм.състав на нарушение, тъй като както вече бе отбелязано текстът на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях обосновава ангажиране на административно-наказателната отговорност на водача по този текст,което безспорно не е налице в настоящият случай, тъй като водача е дал отрицателна проба с техническото средство,поради което следва да се приеме,че напълно неправилно е била ангажирана адм.отговорност на жалбоподателя по визирания текст,поради което обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени.  

         За пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че съмненията на полицейските служители,че водача е пил прозрачна течност/неустановена каква,тъй като може да е и вода/ по пътя към управлението,което може би е довело до отчитането на отрицателен резултат, поради което му издали и талон за медицинско изследване, не намира опора  в житейската логика и в наличните доказателства,тъй като по делото не бьяха ангажирани доказателства от страна на АНО, установяващи,че има вещества ,които при употребата им могат  да доведат до фалшиви резултати при тестването на лице с техническото средство,още повече,че по делото е наличен протокол от проверка на последното,видно от който се установява,че същият е в изправност.

         По разноските по делото.

         По делото не се претендират разноски ,поради което съдът не дължи произнасяне в тази част. 

         Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.     

                                  Р  Е  Ш  И  :

          ОТМЕНЯ  като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №20-0351-000645 от 22.07.2020година на Началник група към ОД на МВР Хасково,  РУ- Свиленград,с което на С.З.Б. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .

      

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................